№ 218
гр. Враца, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221400500154 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
С решение №38/25.01.2022г., постановено по гр.д.№1984/2021г. по описа на
Районен съд-Враца, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от
„АВТОЕЛИТ 2009”ЕООД с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление:гр.***, иск против
„ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД със седалище и адрес на управление:гр.***, да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лв. представляваща реално заплатена
от ищеца щета във връзка с настъпило на 28.01.2020г. застрахователно събитие -природно
бедствие буря изразяваща се в силен вятър, който поврежда тавана на складов обект,
собственост на ищеца находящ се в гр.*** ,ведно със законната лихва за забава по чл.409 КЗ.
С решението ищецът „АВТОЕЛИТ 2009”ЕООД с ЕИК:*** е осъден да заплати на "ДЗИ
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД със седалище и адрес на управление:гр.София, ,деловодни
разноски за първата инстанция в размер 700 лв. за експертизи,70 лв. за свидетел и
адвокатски хонорар 510 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх. №1089/18.02.2022г. по описа на
районен съд-Враца, депозирана от "АВТОЕЛИТ 2009" ЕООД,ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр.Враца .
В депозирана въззивна жалба се твърди, че Решение №38/25.01.2022г. постановено
по гр.д.1984/2021г. по описа на Районен съд-Враца е неправилно, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Според изложеното в жалбата по същество е налице
неправомерен отказ на застрахователя да заплати дължимото обезщетение за причинени
вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие.
1
В жалбата се излагат се твърдения, че в градски условия сградите и съоръженията
могат да бъдат разгледани като препятствия за ветровия поток или по-точно като
нарушаване на ламинирания въздушен поток, което води до значителна промяна в скоростта
на вятъра и образуващи се ветрови вихри, както и до пулсации на налягането по
повърхността на сградите, като пулсациите на налягането въздействат върху повърхността
на сградите по-силно от обичайното с ускоряването на скоростта на ветровия поток, който
влияе на тяхната здравина и цялост.
На второ място изтъква, че доказаната скорост на вятъра/ламинирания въздушен
поток от 10м/с по време на инцидента обдухващ процесната сграда е претърпяла значителна
промяна, образували са се ветрови вихри, със значително висока скорост от въздушния
поток покрай повърхността й, като неизменно сградата е била подложена на по-силни от
обичайните пулсации на налягането, въздействащи върху повърхността-включително и
върху металната конструкция, покрива/тавана на сградата. Това е довело до ветрови вихри
със значително по-голяма скорост от 10м/с, което доказано е била скоростта на
вятъра/ламинирания въздушен поток. Това не съответства и на приетата в мотивите на съда
скала за сила на вятъра "Скала на Бофорд", за проявленията на който силен вятър пише, че
чадър трудно може да бъде удържан това е вятър със скорост над 10,7м/с като следва да се
отчете значително по-голямата скорост от 10м/с по повърхностите на сградата, където се
получават тези ветрови завихряния.Повърхността на сградата е била подложена на силен
вятър по смисъла на тази скала и на по-силни от нормалното пулсации на налягането,
упражняващи механичен натиск и опън върху повърхностната метална покривна
конструкция, за която е била захваната и от която е висяла процесната повредена
гипсокартонена конструкция.
Нататък се поддържа, че въззивникът-ищец е изпълнил разпоредбите на КЗ и
договора между страните като е информирал непосредствено въззиваемия-ответник за
случилото се и допуснал негов служител - вещо лице да извърши оглед, с който да се
установи дали причината за щетата е неправилно изчислена или изпълнена конструкция или
не.В съставения от служителя констативен протокол не е установено по категоричен начин
това, а единствено възможните причини за настъпване на процесния инцидент и отбелязано,
че може би вероятно причината е несъобразена тежест/здравина на конструкцията.
Поддържа се, че от страна на застрахователя са изразени необосновани предположения.
Неправилно е разпределена доказателствената тежест между страните в процеса, тъй като
ответникът би следвало да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи облага -
неплащането по договора.
На четвърто място, категорично изразява несъгласието си със съставения
констативен протокол от служителя на застрахователя-вещо лице, тъй като е следвало да се
запознае с повредените конструктивни елементи и техните специфики, и как е изградена
конструкцията, но това не е осъществено. В т.2 от изготвеното и прието заключение на
вещото лице по допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза по делото е описано
какви са актуалните технически изисквания за изпълнението на такъв тип конструкция и
отбелязано, че е с оглед снимковия материал, представен от ответника, повредената
конструкция съответства на техническите изисквания за двойно метална подконструкция
висяща на окачвачи.
Според процесуалния представител на жалбоподателя ответникът е имал право да
откаже заплащането на застраховката в процесния случай само въз основа на установен
строителен недостатък, но в съставения констативен протокол за извършен първоначален
оглед от неговия служител - вещо лице, това не е осъществено, а се съдържа единствено
необосновано предположение относно причините довели до настъпване на
застрахователното събитие. Излага доводи, че в тежест на ответника е било да докаже, че
конструкцията не е била достатъчно здрава, но това не е направено, а от материалите по
2
делото се установява точно обратното, че конструкцията е била изпълнена в съответствие
със строителните норми и стандарти, поради което е налице неправомерен отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение. Ищецът не е надлежно уведомен и в срок за
отказа, като по този начин той реално е лишен от възможността въобще да подсигури тогава
или поне запази някаква част от пострадалата конструкция за целите на евентуално съдебно
производство, поради това, че не е очаквал отказа на ответника, не е уведомен за него и след
извършения оглед на щетата е извършен ремонт, при който са отстранени щетите.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва изцяло
подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. В същия се излага
становище за неоснователност на наведените в жалбата доводи за неправилност и
необоснованост на атакуваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск. Счита, че
съдът правилно е установил релевантните факти и обстоятелства за действителните
отношения между страните и е извел въз основа на тях правилни правни изводи.
В конкретния случай не може да се приеме, че причина за процесната вреда са
метеорологичните условия, тъй като от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства може да се направи правилен и категоричен извод, че не са налице
метеорологичните условия, които да нанесат твърдените от въззивника щети.
По делото е представена справка от Националния институт по метеорология и
хидрология, в която е отразено, че на 28.01.2020г. в гр.Враца няма регистрирани валежи,
сутринта е било ясно, а през деня разкъсана облачност.Духал е умерен вятър, който
вечерните часове се е усилил до 10м/с., но тези метеорологични условия не са от
категорията да причинят щетите - повреждане тавана на складовия обект.
Неоснователни са наведените твърденията във въззивната жалба относно
метеорологичните условия по време на настъпване на застрахователното събитие.
Недоказано в производството по делото е наличието на "ветрови вихри" и "пулсации на
налягането".Последните не съответстват и на "Скалата на Бофорд", която не предполага
такива явления, доколкото става дума за полусилен вятър степен 5-12 от
скалата.Процесуалният представител на въззивника не разполага със специални знания,
поради което не може да прави такива изводи.В първоинстанционното производство приета
и неоспорена от въззивника-ищец е съдебно- техническа експертиза, от заключението на
вещото лице е установено, че не може да бъде направен категоричен извод каква е
причината за падане на процесния таван, тъй като не е съхранена каквато и да било част от
него и липсва документация за същия, така и данни дали конструкцията на тавана е била с
достатъчно здравина,устойчивост и носимоспособност в зависимост от предназначението
си.Вещото лице е отбелязало, че причините може да се комплексни - нарушена
носимопоносимост на окачвачите, ръжда по тях от евентуални течове на покрива във
времето и други, като може да се дължи на вятър само ако има силни пулсации вследствие
на отвор на тавана, но не е установено в процеса наличието на силни пулсации и/или отвор
на тавана, така и, че от разпита на свидетеля З.-специалист, извършил първоначалния оглед
и експертиза по преписката е установено, че причината за падането на тавана е, че не бил
закрепен гипсокартона за металната конструкция на тавана както трябва, не е укрепено и е
паднал от тежестта си.
Всичко това обуславя отпадането на отговорността на въззиваемия-ответник на
основание т.4.1.7 и т.4.1.13 от Общите условия към Застраховка имущество "Комфорт на
бизнеса", съгласно които застрахователят не дължи обезщетение при настъпване на преки
и/или косвени вреди в резултат на конструктивен или строителен недостатък, употреба на
неподходящи материали, лошо изпълнение, проектантска грешка, влияние на естествените
климатични условия, влага, естествена амортизация, износване, разкисване и други.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
3
За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен взе предвид
следното:
Районен съд – Враца е сезиран с искова молба, депозирана от „АВТОЕЛИТ
2009”ЕООД с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление:гр.***, с искане да се осъди
„ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД със седалище и адрес на управление:гр.***, да
заплати на ищеца сумата от 4000 лв., представляваща реално заплатена от ищеца щета във
връзка с настъпило на 28.01.2020г. застрахователно събитие -природно бедствие буря
изразяваща се в силен вятър, който поврежда тавана на складов обект собственост на ищеца
находящ се в гр.*** ,ведно със законната лихва за забава по чл.409 КЗ и направените по
делото разноски.
Според изложеното в исковата молба между страните е сключена застраховка
„Комфорт за бизнеса” със застрахователна полица №1112219061010507/23.12.2019г. за
застраховане на имущество, находящо се в гр.*** със срок на действие от 24.12.2019г. до
24.00 часа на 23.12.2020г.
Посочено е в исковата молба, че на 28.01.2020г. е настъпило застрахователно събитие
-природно бедствие буря изразяваща се в силен вятър, който поврежда тавана на складов
обект собственост на ищеца находящ се в гр.***.На 30.01.2020г. ищеца е подал при
ответника уведомление за щета. Застрахователят е образувал преписка по щета
№11122132000468. На 30.01.2020г. обекта е посетен от вещо лице, което е съставило
протокол, в който е посочено, че причината за падане на целия таван е строителен
недостатък- несъобразена здравина на конструкцията с голяма площ и тежест на
гипсокартона,което е довело до увреждане и разрушаването й.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника е депозирал писмен отговор,с който оспорил
исковата претенция с искане за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана като
твърди, че настъпилите вреди са следствие на неправилно изпълнение и с неподходящи
материали от строителя на покрива.
По делото е изискана Справка от Националния институт по метеорология и
хидрология, от която е видно, че на 28.01.2020г. във Враца няма регистрирани валежи,
сутринта е било ясно, а през деня с разкъсана облачност.Духал е умерен вятър,който
вечерните часове се е усилил до 10 м.в секунда.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. В заключението
си вещото лице е посочило, че не може да се даде еднозначен отговор каква е причината за
падане на тавана на халето, тъй като събитието е било преди повече от две години и на
място е изпълнен нов окачен таван и всички следи от падналия са заличени. Няма запазени
елементи от старата носеща конструкция,нито от монтираните пана.Това пречи на
преценката за начина на изпълнение,състоянието на някои основни конструктивни
елементи. Причините могат да бъдат комплексни-нарушена носимоспособност на
окачвачите, ръжда по тях от евентуални течове по покрива във времето, както и появилия се
вятър ,който може да е способствал за аварията.
4
Липсва техническа документация.Изводи вещото лице си прави само от приложения
снимков материал.Съгласно действащите нормативни норми окачените тавани от
гипсофазерни пана в обекти изпълнени с метална носеща конструкция и голяма площ се
прилага система с двойна метална конструкция,окачена с метални окачвачи за основната
носеща конструкция на халето.От снимковия материал вещото лице установява,че монтажът
на падналия таван е бил изпълнен с двойна метална подконструкция вижда се частично на
места и метални окачвачи.Няма обаче отбелязани разстояния между отделните
елементи,няма разстоянията между окачвачите,както и техния профил,няма отбелязани
размера на отделните елементи- носещи и монтажни, както е дебелината на монтажното
пано.Поради липса на тези данни не може да се изчисли дали конструкцията на падналия
таван е била с достатъчно здравина,устойчивост и носимоспособност в зависимост от
предназначението си. В съдебно заседание вещото лице уточнило, че тавана може да падне в
следствие на вятър само ако има силна пулсация вследствие на отвор,но само по снимков
материал не могат да се направят изводи, вижда се на снимка ,че има един отвор затиснат
със стириопор,там евентуално може да е имало дупка.
В първоинстанционното производство е разпитан свидетеля на ответника М. А. З.-
вещото лице извършило първоначалния оглед и експертиза по преписката. Същият твърди,
че според него причина за падането на процесния таван е, че не е закрепен гипсо-картона за
металната конструкция на тавана както трябва, не е укрепено и е паднал от тежестта си.
Въз основа на възприетата фактическа обстановка съдът е приел иска за недоказан и
го е отхвърлил
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните прави изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е правилно по следните съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл. 394 вр. чл. 405, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено
застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен
риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на
застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество
вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде
по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият
е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.
Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде
5
ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, са
следните: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Между страните не се спори относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца в качеството на застраховащ и ответника като застраховател
по застраховка „Комфорт за бизнеса” със застрахователна полица
№1112219061010507/23.12.2019г. за застраховане на имущество, собственост на ищеца,
находящо се в гр.*** със срок на действие от 24.12.2019г. до 24.00 часа на 23.12.2020г.
Не се спори между страните и относно факта на подаване от ищеца на 30.01.2020г. на
уведомление за щета до ответното застрахователно дружество за настъпило на 28.01.2020г.
застрахователно събитие на посочената дата - установен паднал таван на цялото хале.
Спорен е между страните въпроса относно настъпването на застрахователно събитие.
В исковата молба се твърди, че на 28.01.2020г. е настъпило застрахователно събитие -
природно бедствие, буря изразяваща се в силен вятър, който поврежда тавана на складов
обект собственост на ищеца находящ се в гр.***.
Според ответника предвид данните от представена справка от Националния институт
по метеорология и хидрология, метеорологични условия на 28.01.2020г. в гр.Враца не са от
категорията да причинят описаните щети повреждане тавана на складовия обект. Според
застрахователя окаченият таван е паднал, вследствие на "конструктивен и строителен
недостатък, употреба на неподходящи материали, лоши изпълнение, проектантска
грешка...", за което застрахователя не носи отговорност.
Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд,
че силата на вятъра през този ден не може да причини падане на окачения таван, предвид
наличните за процесната дата данни за метрологичните условия и скорост на вятъра от 10 м.
в секунда. Както е отразено в първоинстанцинното решение скорост на вятъра до 10,7
м/секунда е определен по скалата на Бофорт за сила на вятъра за полусилен вятър, който на
сушата разклаща малки дървета.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за настъпила значителна промяна в
скоростта на вятъра, като според въззивника доказаната скорост на вятъра/ламинирания
въздушен поток от 10м/с по време на инцидента, обдухващ процесната сграда е претърпяла
значителна промяна, образували са се ветрови вихри, със значително висока скорост от
въздушния поток покрай повърхността й, като неизменно сградата е била подложена на по-
силни от обичайните пулсации на налягането, въздействащи върху повърхността-
включително и върху металната конструкция, покрива/тавана на сградата. Това е довело до
ветрови вихри със значително по-голяма скорост от 10м/с, което доказано е била скоростта
на вятъра/ламинирания въздушен поток. Съдът намира, че тези твърдения са голословни и
не са подкрепени с никакви доказателства.
6
Следва да се отбележи, че се касае за вътрешен окачен таван, който предвид
снимковия материал не е бил изложен на прякото въздействие на вятъра. Според вещото
лице по допуснатата съдебно техническа експертиза окачения таван може да падне в
следствие на вятър само ако има силна пулсация вследствие на отвор, но само по снимков
материал не могат да се направят изводи, вижда се на снимка ,че има един отвор затиснат
със стириопор,там евентуално може да е имало дупка. Съгласно разпоредбата на чл. 395, ал.
1 КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество
от вреди.
В случая ищцовото дружество не е установило с допустими доказателствени средства
релевираното доводи, че вредите са причинени от събитие, представляващо покрит риск по
смисъла на чл. 3.4.2 б.Б от Общите условия за застраховане на имущество - природно
бедствие, буря изразяваща се в силен вятър . При положение, че ищецът не е доказал
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие не може да се приеме, че за
застрахователя е възниквало задължение да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ.
Предвид факта, че ищецът не е да доказал наличието на предпоставките които следва
да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, неоснователни се явяват доводи за недоказаност на
наведените от страна на ответника на правоизключващите възражения.
В тази връзка следва да се отбележи, че на 30.01.2020г. е извършен оглед от М. А. З.-
вещо лице при ответника. В изготвената от него експертиза е посочил , че според него
причина за падането на процесния таван е, че не е закрепен гипсо-картона за металната
конструкция на тавана както трябва, не е укрепено и е паднал от тежестта си.
Предвид заключението на вещото лице З. с писмо № 0-92-2993/12.02.2020г.
ответникът отказал плащане на обезщетение, тъй като не се обезщетяват вреди вследствие
на "конструктивен и строителен недостатък, употреба на неподходящи материали, лоши
изпълнение, проектантска грешка...". За уведомяването на ищеца за отказа да му бъде
изплатено обезщетение е представена обратна разписка, изпратена до посочения от ищеца
адрес. В същата е отразено, че писмото е непотърсено. Предвид трудностите по
призоваването на същия в настоящото производство, съдът намира, че липсата на
уведомяване се дължи на поведението на застрахования.
С оглед заключението на съдебно-техническата експертиза, че не може да бъде
посочена конкретна причина за падането на тавана и предвид констатираната по-горе
недоказаност на настъпило застрахователно събитие, съдът приема, че иска се явява
недоказан.
Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил предявения иск, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
въззиваемия. От страна на въззивника е направено възражение за прекомерност на
7
адвокатското възнаграждение в случай, че се претендира такова над минималния размер.
Възражението е неоснователно. Дължимото възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
интерес от 1 000 до 5000 лв. е в размер от 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лева. В
случая, изчислен по посочения ред, минималният размер е 512,00 лв. По делото са
представени данни, че упълномощеното адвокатско дружество е регистрирано по ДДС или
възнаграждението с начисления ДДС възлиза на 614,00лева. С оглед обстоятелството, че
платеното адвокатско възнаграждение е в размер на минималното на въззиваемия следва да
бъде присъдена сума в размер на 612.00лева с ДДС, представляваща платено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред ОС Враца.
Настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК, защото спорът е търговски, имащ за предмет правоотношение,
породено от търговска сделка – чл. 365, т. 1 от ГПК във вр. чл. чл. 1, ал. 1, т. 6 във вр. чл. 286
и чл. 287 от ГПК – застрахователен договор и цената на иска е под 20000. 00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 272 ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №38/25.01.2022г., постановено по гр.д.№1984/2021г. по
описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА "АВТОЕЛИТ 2009”ЕООД с ЕИК:*** със седалище и адрес на
управление:гр.*** да заплати на „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД със седалище и адрес
на управление:гр.София, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
612,00лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8