Р Е Ш
Е Н И Е
N260128
гр.Русе, 01.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в
публичното заседание на двадесети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
БОЯН ВОЙКОВ,
мл. съдия
при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
ВЕЛКОВА В. гр. дело N651 по описа
за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Д.Б.Т. и И.Б.Т. против решение №260060/31.08.2020 г., постановено по
гр.д.№ 653/2020 г. на Русенския районен съд в частта, с която е допуснато извършването
на делба на 13.73 % ид.ч., равняващи се на 52.45
кв.м. от ПИ с идентификатор ****, находящ се в гр.Р****, **** с площ от 382 кв.м. Твърди се, че решението в
обжалваната част е неправилно като постановено при неправилно приложение на
материалния закон и необосновано по съображения, че страните не притежават
правото на собственост върху посочените ид.ч. от
имота, а само съответните ид.ч. от отстъпеното право
на строеж върху този имот. Претендират отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което иска за делба на 13.73 % ид.ч.,
равняващи се на 52.45 кв.м. от ПИ с идентификатор ****, находящ се в гр.Р****, **** с площ от 382 кв.м. се отхвърли.
Ответницата по жалбата М.Д.Т.
е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който взема становище за
неоснователност на жалбата. Счита решението в обжалваната част за правилно и
иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Производството по делото
е образувано по иск за делба с правно основание чл.34 от ЗС и се намира във
фазата по допускането й.
Предмет на иска е недвижим
имот- апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор **** с адрес: гр.Р****, ****, намиращ се на етаж ***, в сграда с идентификатор ****, аедно с изба №*** и съответните ид.ч. от
сградата, заедно с 13.73 % ид.ч., равняващи се на
52.45 кв.м. от ПИ с идентификатор ****, находящ се в гр.Р***, ул**** с площ от 382 кв.м.
Жалбоподателите са
оспорили иска за делба на 13.73 % ид.ч., равняващи се
на 52.45 кв.м. от ПИ с идентификатор ****, находящ се в гр.Р****, **** с площ от 382 кв.м. по съображения, че праводателят на страните е притежавал ид.ч.
не от правото на собственост върху имота, а от отстъпеното право на строеж
върху този ПИ.
От фактическа страна е
установено, че по силата на договор за замяна, сключен с нотариален акт №
171/28.09.1984 г., т.VI, дело №23533/1984 г. на РН М.Д.Т. и И.Т.Т. са придобили правото на собственост върху следния
недвижим имот: апартамент №***, находящ се в гр.Р****, **** застроен върху 52.81 кв.м., състоящ се от две
стаи, кухня с бокс, два коридора, клозет и балкон, заедно с маза № *** с площ от 12.14 кв.м. и таванско помещение №*** с площ от 17.52 кв.м., заедно с 13.73 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж върху парцел *** в кв.*** по плана на гр.Р****.
Установено е, че И.Т. е
починал на **** г. и е оставил за свои
законни наследници- М.Т.- съпруга и син Б. И.Т., поч.
на **** г. Негови законни
наследници са жалбоподателите- син и дъщеря.
С нотариален акт №178/
13.12.2018 г., рег.№8350, дело № 709 на нотариус рег.№ *** на НК, вписан в СВ-Русе- вх.рег.№
16520/13.12.2018 г. , акт № 39, т.41, дело № 8435/2018 г. М.Д.Т., Д.Б.Т. и И.Б.Т.
са признати за собственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ****, с адрес а имота: гр.Р****, ****, намиращ се в сграда №***, разположена в ПИ с идентификатор ****, с предназначение- жилище,апартамент, брой нива
на обекта-1, с посочена в документа площ 52.81, с прилежащи части: маза №***, заедно с 13.72 %, равняващи се на 52.45 кв.м. от
ПИ с идентификатор **** с площ от 382 кв.м.,
находящ се в гр.Р****, **** при права 6/8 ид.ч. за М.Д.
и по 1/8 ид.ч.- за жалбоподателите.При съставянето на
констативния нотариален акт са представени нотариалния акт за замяна,
удостоверение за наследници и схема на имота.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е допуснал до делба недвижимия имот, заедно с 13.73 % ид.ч., равняващи се на 52.45 кв.м. от ПИ с идентификатор ****, находящ се в гр.Р****, **** с площ от 382 кв.м. Прието е, че възражението на жалбоподателите е
неоснователно по съображения, че в констативния нотариален акт е посочено, че
страните притежават ид.ч. от правото на собственост,
а не от отстъпено право на строеж.
Решението в обжалваната
част е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния
закон и е необосновано.
Съгласно задължителните
указания, дадени в ТР №11/21.03.2013 г. по т.д.№ 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС
констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи
за факти. Констативният нотариален акт, удостоверяващ принадлежността на
правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен
интерес. Оспорването може да се изразява, както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра
на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се
е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Това оспорване
не се развива по правилата на чл. 193 от ГПК, тъй като не касае истинността на
документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Костативният нотариален акт обаче има обвързващо и
легитимиращо действие, поради което в процеса следва да се установи несъществуването
на признатото от нотариуса право като доказателствената тежест е върху
жалбоподателите.
В настоящият случай
оспорването е надлежно по отношение на правото на собственост върху ПИ.
Установено е, че с
договор за замяна ответницата по жалбата и наследодателят на страните- И.Т., поч. на **** г. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент с
прилежащи маза и таванско помещение, заедно с 13.73 % ид.ч.
от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху парцел
**** в кв.**** по плана на гр.Р*** с площ от 382 кв.м. Няма доказателства, които да
установяват придобиване на правото на собственост върху съответните ид.ч. от поземления имот, поради което е опровергано
удостовереното в констативния нотариален акт, съставен само въз основа на
нотариалния акт за замяна и удостоверение за наследници. Документи, които да установяват придобиване на
право на собственост върху поземления имот не са представени нито пред
нотариуса, нито в настоящото производство. С оглед на това констативният
нотариален акт не легитимира страните като собственици на 13.73% ид.м. от правото на собственост на ПИ. Същите притежават
13.73% ид.ч. от остъпеното
право на строеж. Правото на строеж е самостоятелно вещно право, регламентирано
в чл. 63 и сл. от ЗС и е различно от правото на собственост върху имота.
С оглед на изложеното
предявеният искза делба на 13.73% ид.ч.
от ПИ е неоснователен, тъй като страните не притежават правото на собственост върпу имота и искът в тази част следва да се отхвърли.
Решението в обжалваното
част като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с
което искът за делба на 13.73% ид.ч. от ПИ се отхвърли, а делбата на апартамента следва да
се извърши заедно със 13.73 % ид.ч. от отстъпеното
право на строеж върху ПИ.
Разноските за въззивната
инстанция са в тежест на ответицата по жалбата.
Жалбоподателите не са предентирали разноски, поради
което съдът не следва да им присъжда такива.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №260060/31.08.2020 г., постановено по гр.д.№
653/2020 г. на Русенския районен съд в частта, с която е допуснато извършването
на делба на 13.73 % ид.ч., равняващи се на 52.45
кв.м. от ПИ с идентификатор ****, находящ се в гр.Р****, **** с площ от 382 кв.м. и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на 13.73 % ид.ч.,
равняващи се на 52.45 кв.м. от ПИ с идентификатор ****, находящ се в гр.Р****, **** с площ от 382 кв.м. като неоснователен.
Делбата на апартамента
следва да се извърши заедно с 13.73% ид.ч. от
отстъпеното право на строеж върху ПИ.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: