Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 29.11.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 08.11. 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 77 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба ,предявена от В.Ж.К., ЕГН: **********, чрез „А.",
ЕИК: ***, представлявано от адвокат Ц. Б. от САК, със съдебен адрес:***-13,
офис 5 против: ЗК „Л." АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.„***, цена на иска: 80 000
лева.
Ищецът твърди, че на 14.09.2017г. около 21:45 часа на Автомагистрала „Т."
в района на км. 188+200 км., водачът В.М.И. при управление на лек автомобил
„Фолксваген", модел „Пасат" с рег. № СН 1059 АМ
реализира пътнотранспортно произшествие с пешеходеца А. Ж.К., който към момента
на удара е предприемал действия за сигнализиране на настъпило по-рано
пътнотранспортно произшествие с товарен автомобил „Ивеко", модел
„Магирус" в мантинелата. В резултат на настъпилото произшествие е
пострадал А. Ж.К., който е получил множество тежки и несъвместими с живота
травматични увреждания.
Сочи се, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието на
прав пътен участък на Автомагистрала „Т." с неограничена видимост и
множество сигнализации за аварирал товарен автомобил, пострадалият се е намирал
на платното за движение със светлоотразителна жилетка и фенер, с който е сигнализирал
за възникнала опасност за движението. На мястото на произшествието е имало и
две цистерни със светлинни сигнализации, с буркани и мигащи светлини, чиито
водачи също са оказвали помощ на пострадалия за обезопасяване на
местопроизшествието. Движението по това време е било натоварено, но множество
автомобили преминаващи през мястото от далечно разстояние са забелязвали
поставените сигнализации, намалявали са скоростта си на движение и са
заобикаляли местопроизшествието. Независимо от всички налични предупредителни
светлини и сигнализации, и въпреки, че е забелязал движещият се със
светлоотразителна жилетка А. К., водачът В.И. не предприел действия за
намаляване на скоростта си на движение и аварийно спиране, поради което
реализира пътнотранспортно произшествие с пешеходеца като го удря с предна част
на автомобила, прехвърля го през тавана на автомобила и отхвърля тялото на
пострадалия на далечно разстояние, с което причинява смъртта на А. Ж.К. - брат
на ищеца В.Ж.К..
Посочва се, че за събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 133/15.09.2017г. и е образувано досъдебно производство № 375
ЗМ 326/2017г. по описа на РУ на МВР - гр. Ч., пр.пр. № 2474/2017г. по описа на
Окръжна прокуратура С.З.. В хода на образуваното досъдебно производство и след
извършване на необходимите процесуално-следствени действия от страна на
разследващите органи и държавното обвинение са били събрани достатъчно данни,
от които да се направи заключение за извършено престъпление от страна на
виновния водач В.И., поради което е образувано НОХД № 15/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З., Наказателно отделение, III-ти състав и на обвиняемия са повдигнати
обвинения за
извършено престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Ищецът сочи, че в
резултат на настъпилото произшествие, пострадалият А. К. е получил множество тежки и несъвместими с
живота телесни увреждания, изразяващи се в съчетана черепно-мозъчна и
лицево-черепна травма - множество охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузи
рани по лицето и главата, счупване на носни кости, счупване на горна и долна
челюст, разкъсване и кръвонасядане на меките черепни покривки, многофрагментно
счупване на черепния покрив и черепна основа, разкъсване на твърдата и меките
мозъчни обвивки, разкъсване на връзките между първи шиен прешлен и меките
мозъчни обвивки, разкъсване на връзките между първи шиен прешлен и черепа с
вбиване на гръбначния стълб в черепната кухина, разрушаване и контузия на
мозъчното вещество, наличие на вдишана кръв в белите дробове, счупвания на
костите на двете подбедрици.
Твърди, че описаните множество телесни
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и
удара между процесния лек автомобил и вече покойния А. К., като съчетаната
черепно-мозъчна травма и лицево-челюстна травма са били несъвместими с живота и
са довели до смъртта на А. К..
Сочи, че смъртта на пострадалия А. К. е настъпила непосредствено при
удара от процесния лек автомобил и е била констатирана от отзовалите се на
местопроизшествието екипи на Спешна медицинска помощ и от органите на реда,
посетили местопроизшествието.
В исковата молба се посочва, че настъпилото пътнотранспортно
произшествие и трагичният му завършек са оказали силно негативно влияние върху
цялото семейство на починалия, като смъртта на А. К. е тежък удар за всичките
му близки, а трагедията е преживяна изключително трудно от единствения му брат
- В.К.. Ищецът В. споделя, че с вече покойния му брат са израснали заедно в
бащиния им дом от най-ранна детска възраст, като помежду си са изграждали силна
емоционална връзка, имали са прекрасни отношения изпълнени с разбирателство,
доверие, обич и подкрепа. Двамата са живеели под един покрив в продължение на
18 години, споделяли са помежду си игри, радост, тревога и мечти. Ищецът с тъга
се връща назад, споделяйки как по-големият му брат А. го е напътствал в живота,
бил му е пример за подражание и единствен верен другар, на който напълно е имал
доверие. Двамата братя приживе са имали силна връзка помежду си, като преди
настъпване на нелепия инцидент са общували постоянно, полагали са заедно труд
на едно и също работно място в продължение на години и са си сътрудничили
ежедневно. В. и покойният А. са изключително сплотени, като братята освен
роднини са били и най-близки приятели - ищецът споделя, че са прекарвали всяко
свободно време заедно, споделяли са общи интереси - често гледали футболни
мачове с любимите им отбори заедно, ходели заедно на риболов, както и на дълги
разходки в гората за бране на гъби, което било тяхно общо хоби в продължение на
години. Внезапната смърт на А. К. е причина ищецът да изпадне в депресивни
състояния, като близките му го описват като друг, променен човек след
произшествието - станал необщителен, раздразнителен е при повдигане на темата
за покойния му брат, затворил се е в себе си. Силната и искрена братска и
приятелска обич са причина скръбта и тъгата да пречат на нормалното ежедневие
на ищеца и до настоящия момент. Привързаността, която е съществувала между
ищеца и вече покойния му брат е съизмерима единствено с тъгата, в която е
потънал след като най-добрият му приятел и брат вече не е сред живите. Загубата
на толкова близък и обичан човек е довела до емоционален срив, който се
отразява в цялост на ежедневието и психическото здраве и равновесие на В..
Посочва се, че човешкият живот не може да бъде съизмерим с пари, но все
пак пълното обезщетяване на неимуществени вреди, изисква обезщетението да бъде
съотносимо с болките и страданията, претърпени от увредените лица. По силата на
закона то би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети.
Смъртта на някое от участващите в застрахователно събитие лица е най-тежката
последица, която може да настъпи.
Сочи, че на основание чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането на
17.09.2018г. е предявена извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди пред застрахователно дружество ЗК „Л."
АД, като ответното дружество образува щета № 0000-1000-01-17-7671. След
проведена писмена кореспонденция, ответното дружество с Уведомление Изх. №
11748/29.10.2018г. отказва определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от В.К. неимуществени вреди в резултат смъртта на
брат му А. К. от процесното произшествие. Ищецът сочи, че е изпълнил изцяло и
добросъвестно задълженията си на увредено лице по смисъла на КЗ за оказване на
съдействие и предоставяне на всички налични и относими към претенцията и
събитието доказателства, като счита постановения отказ от страна на
застрахователното дружество за неоснователен, неправилен и бланкетен. Счита
още, че с цитираното уведомление от страна на ответника неоснователно и
немотивирано са изискани допълнителни документи, като искането цели единствено
постановяване на отказ и забавяне определянето и изплащането на застрахователно
обезщетение на ищеца. Ответното дружество по никакъв начин не е конкретизирало
и посочило какви точно доказателства следва да бъдат представени допълнително
от увреденото лице, като счита, че разпоредбата на чл. 106, ал. 3 и ал. 4 от КЗ
в настоящия случай е неприложима и неотносима, доколкото ищецът е предоставил
надлежно всички налични доказателства за установяване основателността и размера
на претенцията си. Във връзка с постановения отказ от страна на ответното
дружество по отношение извънсъдебната претенция на ищеца В.Ж.К., както и
изтичането на законоустановения в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ срок за
определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение
извънсъдебната претенция на ищеца и на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ ищецът
счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по
съдебен ред. Счита, че връзката на родство между ищеца и вече покойният му брат
е безспорен факт, а именно в резултат на родствените връзки помежду им,
субектите приживе са изграждали трайна, изключителна и дълбока емоционална
връзка в продължение на десетилетия съвместен семеен живот, като са споделяли
както добрите, така и трудните житейски моменти заедно.
Посочва се в исковата молба, че към датата на събитието лек автомобил
„Фолксваген", модел „Пасат", per. № СН 1059 АМ е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ЗК „Л." АД с полица, валидна от 22.11.2016г. до
21.11.2017 г., поради което на основание чл. 493а, ал. 4 във връзка с чл. 498,
ал. 3 от КЗ пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за
обезщетение е ЗК „Л." АД, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати обезщетение в един справедлив размер по повод гореописаните
неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат гореописаното
пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на А. Ж.К. - брат на ищеца В.Ж.К.,
в резултат на което последният търпи морални болки и страдания.
Ето защо и на основание чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 493а, ал. 4 във
връзка с чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховане за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск по съдебен ред срещу ЗК „Л." АД.
С
оглед на гореизложеното и на основание чл. 493а, ал. 4 във връзка с чл. 498,
ал. 3 от КЗ, моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „Л.",
ЕИК: *** да заплати на ищеца В.Ж.К. следните суми:
- 80 000
/осемдесет хиляди/ лева, представляващи застрахователно обезщетение за
причинените вследствие на ПТП неимуществени вреди на В.Ж.К., пряка и
непосредствена последица от смъртта на брат му-А. Ж.К., ведно със законната
лихва от датата на изтичане на законоустановения срок от 15 работни дни за
определяне и изплащане на обезщетение, съгласно чл.497, ал.1, т.1 във връзка с
чл.108, ал.1 от КЗ - 08.10.2018г. до окончателното изплащане;
- Направените по
делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.
На основание
чл.127, ал.4 от ГПК посочва банкова сметка *** В.Ж.К., по която да бъдат
заплатени присъдените суми, а именно: IBAN: ***, при банка - "О." АД, с титуляр: В.Ж.К..
Ответникът ЗК „Л." АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул.„*** оспорва материалноправната
легитимация на ищеца, тъй като не попада в кръга на лицата, имащи право
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на близък човек
съобразно Постановление № 4/25.05.1961г. на Пленума на Върховния съд.Оспорва предявените
искове по основание и размер.
Посочва, че по отношение на посоченото
МПС в ЗК "Л.“ АД е сключена полица № BG/22/116002964278 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със срок от 21.11.2016 г. до 22.11.2017 г., валидна към датата
на ПТII.
Сочи, че съгласно Тълкувателно решение №
1/2016 г., постановено от ОСНГТК на ВKC на 21.06.2018 г. материално легитимирани да получат обезщетение за
неимущестени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд. По изключение, всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта на починалия вреди.
Сочи, че съобразно Тълкувателно решение №
1/2016 от 21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1 /2016г на ОСНГТК на ВКС,
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление №
4/61 г. и Постановление № 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само
за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт).
Посочва, че в допълнение към изложеното,
разпоредбата на чл.493а, ал.4 от Кодекса за застраховането регламентира, че
когато по изключение друго лице, извън лицата по ал.3, претърпи неимуществени
вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението
се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.
Сочи, че съгласно § 96, ал.1 от
Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4
се определя в размер до 5 000 лв.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП и твърдението в исковата молба, че единствено соченото
за деликвент лице с действията си е причинил настъпването на произшествието.
Пострадалото лице се е поставило в ситуация на повишен риск и е осуетил
възможността на водача да избегне сблъсък.Прави възражение за съпричиняване от страна на починалото лице към настъпването на деликта.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.380 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди.
В хода на производството се установява
следното: На 14.09.2017 г. около
20:55 часа по АМ „Т.” в посока от запад на изток, в северната пътна лента със
скорост на движение около 90 км/ч и опасна зона за спиране около 95 м се е
движил лек автомобил Фолксваген Пасат с per. № СН 1059 АМ, управляван от В.М.И.. Било е тъмната част на денонощието,
участъкът от пътя е бил хоризонтален и прав. Пътната настилка била суха, с асфалтово покритие. В
същото време пешеходецът А. Ж.К. е навлязъл в пътната лента, по която се е
движил автомобила, отляво надясно спрямо посоката му на движение. Пострадалият
е бил облечен със светлоотразителна жилетка и е държал фенерче в ръка, за да
предупреди приближаващите се МПС за опасност от разпилени предмети и разлята
нафта по платното за движение, вследствие на ПТП, възникнало преди този момент
с товарен автомобил, чиито водач бил пострадалия К.. За водача на л.а.
Фолксваген опасността (навлизане на пешеходеца в пътната му лента) е
възникнала, когато се е намирал на около 32 м от мястото на удара. За л.а.
Фолксваген първоначалния контакт е бил в предна лява част на бронята, в
областта на левия фар, а за пешеходеца в долните крайници. В резултат на удара
тялото на пострадалия е достигнало предното стъкло на автомобила, преминало е
през тавана, достигнало е задното стъкло и е изпаднало на пътното покритие. Водачът
на л.а. Фолксваген е задействал спирачната система, но ударът е настъпил преди
ефективното й задействане. Автомобилът се е установил в покой в своята пътна
лента. В резултат на настъпилото ПТП пешеходецът е получил травматични
увреждания, несъвместими с живота- Съчетана черепномозъчна и лицевочерепна травма, множество охлузвания,
кръвонасядания и контузии рани на лицето и главата. Счупване на носни кости,
счупване на горната и долната челюст,разкъсване и и кръвонасядане на меките
черепни покривки, многофрагментно счупване на черепния покрив и основа,
разкъсване на твърдите и меките мозъчни обвивки, разкъсване на връзките между
първи шиен прешлени черепа с вбиване на гръбначния стълб в черепната кухина,
разрушаване на контузия на мозъчното вещество.Вдишана кръв в белите
дробове.Малокръвие на трупа и вътрешните органи.Счупване на костите на двете
подбедрици.Множество охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузни рани по
гръдния кош, корема и крайниците.
В хода
на производството е назначена съдебно-икономическа експертиза,от чието
заключение се установява,че непосредствено преди процесното ПТП е настъпило
друго ПТП с товарен автомобил Ивеко и прикачено към него ремарке, управляван от
пострадалия А. К.. В резултат на пукната предна лява гума на т.а. водачът е
изгубил контрол над МПС и се е ударил в еластичните ограждения на
разделителната ивица. Вследствие на този удар, в района на произшествието е
имало разлята нафта по платното за движение, изпаднал е и част от товара -
арматурно желязо. Имало е множество отломки от спуканата гума и отломки от
пластмасовите детайли на т.а.
И в двете посоки
за движение е имало поставени светлоотразителни триъгълници. Установява се
още,че в лентата за аварийно спиране е спрял и специален автомобил на
„Автомагистрали“ ЕАД. Автомобилът е бил с включени аварийни светлини и включена
специална предупредителна светлина с оранжев цвят.
От
експертното заключение се установява,че технически правилно е при избора на
скорост на движение водачът да се съобрази с атмосферните условия, със
състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие.
Водачът на л.а. Фолксваген Пасат се е
движил в тъмната част на денонощието, по прав, хоризонтален участък от пътя с
включени къси светлини на фаровете. Приближавал е участък от пътя, в който е
имало МПС с включен специален сигнал - жълта проблясваща светлина и с включени
аварийни светлини. Бил е поставен светлоотразителен триъгълник в посоката, в
която се е движил. Имало хора в близост до платното за движение, облечени със
светлоотразителни жилетки, които са сигнализирали за опасност на пътя със
светещи фенерчета в ръце.
Съгласно експертният извод водачът е имал
техническата възможност да възприеме пострадалия А. Ж.К. на разстояние
най-малко от около 100 м. Водачът на л.а. Фолксваген Пасат не се съобразил с
всички тези сигнали, не е намалил достатъчно скоростта си на движение и се е
поставил в невъзможност да спре, когато е възникнала опасност за движението му
- навлезлия пешеходец в пътната лента, по която се е движил.
Технически правилно е пешеходецът преди да
навлезе на платното за движение, да се съобрази с разстоянието до
приближаващите се МПС и тяхната скорост на движение.Пешеходецът е навлязъл на
платното за движение в момент, когато л.а. Фолксваген Пасат е бил на около 32 м
от мястото на удара, а опасната му зона за спиране е била около 95 м. Водачът е
нямал техническата възможност да спре преди мястото на удара.
Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза техническите причини за ПТП са:-субективните
действия на водача В.М.И., който не е намалил своевременно скоростта си на
движение така, че да бъде в състояние да спре, когато възникне опасност за
движението му,както и субективните действия на пешеходеца А. Ж.К., който не се
е съобразил със скоростта на движение и разстоянието на автомобила и е навлязъл
в пътната му лента, когато се е намирал на около 32 м от мястото на удара,
попадайки в опасната му зона за спиране.
Вещото лице прави експертният извод,че ПТП
не би възникнало, ако водачът управляваше л.а. Фолксваген Пасат със скорост на
движение от около 56 км/ч, дори и пешеходецът да е осветен само от късите
светлини на фаровете и внезапно излезе на платното за движение.Водачът е имал
техническата възможност да възприеме пострадалия А. Ж.К., който е бил облечен
със светлоотразителна жилетка и е държал фенерче в ръка, на разстояние най-малко
от около 100 м.Водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП, ако
своевременно възприеме опасността и реагира, като задейства незабавно
спирачната система.
Съдът
приема за обосновано заключението на авто-техническата експертиза и възприема
извода на вещото лице,че водачът на л.а. Фолксваген Пасат с per. № СН 1059 АМ е нямал техническата възможност да
предотврати ГТГП при наличната му скорост на движение от 90 км/ч и реакция от
страна на водача едва в момента на навлизане на пешеходеца в неговата пътна
лента - 32,56 м от мястото на удара.Водачът е имал техническата
възможност да предотврати ПТП, ако своевременно е възприел предупредителните
сигнали от спрелите товарни автомобили, специализирания автомобил на
„Автомагистрали“ ЕАД, лицата със светлоотразителни жилетки и фенерчета в ръка,
както и със светлотразителния триъгълник. Технически правилно е в конкретната
ситуация водачът своевременно да предприеме намаляване скоростта си на
движение, а в случай на необходимост да спре.
По делото не е спорно,че към момента на
ПТП, л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ СН 1059 АМ е имал сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.
С приемането на Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016г. на ОСНГТК се разширирява кръга на
лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинени
при непозволено увреждане смърт на близък. Такива са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на
посоченото Тълкувателно решение е прието, че когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в цитираните по- горе постановления на
Пленума на Върховния съд, че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
В хода на производството са събрани гласни
доказателства –показанията на
свидетелите Ж. К. и Д. М..Установява се, че връзката между двамата братя е била
силна.Двамата и преди и след създаване на семейства са запазили общ приятелски
кръг, запазили са и са осъществявали до смъртта на А. К. общ бизнес, като в
него са били включени както двамата братя, така и родителите им, а по-късно и
съпругите им. Бизнесът им е бил общ, имало е разпределение между тях, А. е
карал товарния автомобил, с който е станало и ПТП-то, имали са земеделска
техника, с която са се занимавали основно В. и баща им, а търговският им обект
с магазини и заведение се е обслужвал от майката на двамата братя и съпругата
на А. до смъртта му, докато съпругата на В. е отглеждала децата им. Свидетелите К. и М. дават показания
относно емоционалното състояние на В. след смъртта на брат му, колко време е
било необходимо за да излезе от това състояние, каква разруха е настъпила в
бизнеса им въобще и пълния фалит на фирмите им след смъртта му, както поради
физическото отсъствие на А., така и от емоционалното състояние на В. и
родителите им, напускането на съпругата на А., заедно с детето им на града,
също за да избягат от спомените, както и последвалата смърт и на двамата
родители на братята през непродължителен период от време и в рамките на
приключване на наказателното производство.
Налице е влязла в сила присъда по НОХД 15/ 2020 год. по
описа на ОС С.З..Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските
последици от деянието,относно това,дали е извършено деянието,неговата
противоправност и виновността на дееца.
При
така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи: За ангажиране на отговорността
на застрахователя по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на водач на МПС за вреди причинени на трето лице, е необходимо ищецът да
установи, че причинените вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат
от противоправно поведение на застрахованото лице. Тези обстоятелства се
установяват от влязлата в сила присъда
по НОХД 15/ 2020 год. по описа на ОС С.З. ,както и от заключението на назначената
в хода на производството съдебна авто-техническа експертиза.
Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. В конкретния случай безспорно от събраните
по делото гласни доказателства се установява,че ищецът е изтърпял и продължава
да търпи неимуществени вреди.Установява се ,че е била налице силна привързаност
между двамата братя,които освен родствена са имали и приятелска връзка.Същите
са имали общ бизнес.Настоящият съдебен състав намира,че за справедливо
обезщетение на причинените неимуществени болки и страдания на ищеца следва да
бъде определена сумата от 50 000 лв.
Ответникът навежда доводи по чл. 51, ал. 2
от ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия
Видно от заключението на автотехническа експертиза,техническа
причина за настъпване на ПТП са и субективните
действия на пешеходеца А. Ж.К., който не се е съобразил със скоростта на
движение и разстоянието на автомобила и е навлязъл в пътната му лента, когато
се е намирал на около 32 м от мястото на удара, попадайки в опасната му зона за
спиране.
С оглед на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав,намира,че предявеният иск за
обезщетение на причинени неимуществени вреди е основателен до размера на 50 000лв.,но следва да се приеме,че е
налице съпричиняване за настъпването на вредоносния резултат,а
именно-50%,поради което същият следва да бъде уважен до размера на 25 000
лв.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5
от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в
рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2
от КЗ.
В случая основателността на главния иск в посочения
размер води до основателност и на акцесорната претенция. Следва да бъде уважено
искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху присъдената сума,считано
08.10.2018 г. –датата на изтичане на
законоустановения срок за определяне и изплащане на обезщетение до
окончателното изплащане.
Предвид
гореизложеното предявеният иск за изплащане на обезщетение на причинени
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на 25 000 лв. ведно
със законните последици като в останалата част следва да се отхвърли като
неоснователен.В полза на страните следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски съответно съобразно уважената и отхвърлената част на исковата
претенция.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л." АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул.„*** да заплати на В.Ж.К., ЕГН: **********, чрез „А.",
ЕИК: ***, представлявано от адвокат Ц. Б. от САК, сумата от 25000лв. (двадесет
и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди на В.Ж.К., пряка и
непосредствена последица от смъртта на брат му-А. Ж.К., ведно със законната
лихва от датата на изтичане на законоустановения срок от 15 работни дни за
определяне и изплащане на обезщетение, съгласно чл.497, ал.1, т.1 във връзка с
чл.108, ал.1 от КЗ - 08.10.2018г. до окончателното изплащане; като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата
част до претендирания размер 80 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
ЗК „Л."
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.„*** да заплати
на В.Ж.К., ЕГН: **********, чрез „А.", ЕИК: ***, представлявано от адвокат
Ц. Б. от САК, сумата 2 203,13лв. – разноски по делото съобразно уважената
част на исковата претенция.
Присъдените суми
ДА бъдат преведени по следната банкова сметка, ***: IBAN: ***, при банка -
"О." АД, с титуляр: В.Ж.К..
ОСЪЖДА В.Ж.К.,
ЕГН: **********, чрез „А.", ЕИК: ***, представлявано от адвокат Ц. Б. от
САК да заплати на ЗК „Л." АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул.„*** направените по делото разноски в размер на 550 лв. съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :