Решение по дело №299/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.268 вр. с чл.267 ал.2 т.6 ДОПК.

Ауто Тур 777 ЕООД, ЕИК *********, гр. София, р-н Триадица, [жк], [адрес], представлявано от С. Д. Б., с пълномощник адв. Ю. Г. със съдебен адрес – гр. София, [улица], п.к. 1504, обжалва Решение № 27 от 28.01.2025г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на оспорващото дружество против : Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С240016-022-0011467/16.02.2024г., Разпореждане за определяне на окончателна оценка, Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх.№ С240016-111-0003842/13.11.2024г. и Протокол за обявяване на купувач по чл.252 ал.9 ДОПК по ИД № 16140002739/2014г., издадени от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив и производството по жалбата е прекратено.

- Жалбоподателят счита решението за неправилно с оспорване извода за отсъствие на качеството му „трето лице със самостоятелни права“ спрямо имотите, върху които е насочено принудително изпълнение със Съобщение за продажба от 13.11.2024г. по ИД № 16140002739/2014г. /ИД от 2014г./, образувано срещу длъжника Еко Фрут – 1 ЕООД. С позоваване на чл.266 ал.4, чл.269 вр. с чл.267 ал.2 т.4 и чл.239 ал.2 ДОПК се поддържат съображенията от административната жалба, въз основа на които се твърди, че Ауто Тур 777 ЕООД притежава самостоятелни права върху ПИ с [идентификатор] /[ПИ]/ и построените в него 20 сгради, намиращи се в [населено място], община Чепеларе. Заявено е, че ИД от 2014г. по описа на ТД на НАП – Пловдив е с длъжник Еко Фрут – 1 ЕООД, като с нот.акт за покупко-продажба от 17.03.2015г. Еко Фрут – 1 ЕООД прехвърля правото на собственост върху сградите и имота, в който са разположени на Фри Трейд 79 ЕООД. Изпълнителното дело е било образувано преди сделката за покупко -продажба от 17.03.2015г., като в периода между образуване на делото и изповядването й не са налице предприети действия по насочване на изпълнението върху процесните сгради чрез налагане на възбрана върху тях, поради което не е съществувала пречка за продавача-длъжник да прехвърли имотите на трето лице, поради което от 17.03.2015г. собственик е Фри Трейд 79 ЕООД. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.09.2024г. Фри Трейд 79 ЕООД прехвърля описания имот на Ауто Тур 777 ЕООД и вписаната по-рано възбрана от 21.02.2024г. върху имотите е непротивопоставима на купувача. Счита се, че прогласената с Решение № 21005/21.01.2021г. по гр.д.№ 25/2020г., ОС – Смолян, влязло в закона сила на 23.10.2021г., по реда на чл.216 ДОПК - недействителност на сделката, обективирана в нот.акт от 17.03.2015г., има отношение само към задълженията на длъжника - продавач, които отговарят на предпоставките в цитираната разпоредба. Твърди се, че задълженията, за чието принудително събиране е наложена вписаната на 21.02.2024г. възбрана, са възникнали и присъединени към ИД / 2014г. много след извършване на покупко-продажбата през 2015г., както и след приключване на производството по гр.д.№ 25/2020г. на ОС – Смолян. В тази вр. се счита, че не следва да се допуска разширяване на обхвата на недействителността по чл.216 ДОПК само въз основа на обстоятелството, че по-късно установени публични вземания са присъединени за събиране в рамките на по-рано образуваното изпълнително дело. Тоест, сделката по нот.акт от 17.03.2015г., дело № 41/2015г. не отговаря на предпоставките по чл.216 ДОПК и не следва да се приеме и третира като недействителна спрямо Държавата за целите на събиране на задълженията, установени с РА от 11.05.2016г. Поддържа се, че дружеството -жалбоподател има качеството „трето лице със самостоятелни права“ въз основа на покупко-продажбата от 19.09.2024г. /с позоваване на решение по адм.д.№ 8391/2022г., АССГ/.

Поискана е отмяна на решението с връщане преписката на административния орган и присъждане на разноски по делото. С молба - становище от 02.04.2025г. не е представен списък на разноските.

- Ответникът Директор на ТД на НАП [населено място] чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Д. А. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представен е списък на разноските. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Поддържа представеното с преписката писмено становище по същество, според което решението е законосъобразно и е посочено, че описаната сделка от 17.03.2015г. за продажба на процесните недвижими имоти е обявена за недействителна по отношение на Държавата с Решение № 21005/21.01.2021г. по гр. дело № 25/2020г. на ОС – Смолян, в сила от 23.10.2021г. В този см., за целите на производството по принудително изпълнение по ДОПК, собственик на недвижимото имущество се явява Еко Фрут – 1 ЕООД, длъжник по ИД / 2014г. С оглед обявената за недействителна сделка – Фри Трейд 79 ЕООД по силата на влязъл в сила съдебен акт със сила на пресъдено нещо, не се явява собственик на имота по отношение на Държавата, като съответно – извършената между него и Ауто Тур 777 ЕООД покупко-продажба, е отново недействителна по отношение на Държавата. От това следва, че жалбоподателят няма качество на длъжник или трето задължено лице в производството по принудително изпълнение срещу Еко Фрут – 1 ЕООД. Предвид съображенията оспорващото дружество не разполага с активна легитимация по чл.266 ал.1 и ал.4 ДОПК вр. с чл.210 ал.1 т.2 и т.3 ДОПК, което обуславя липсата на правен интерес от обжалване действията на публичния изпълнител.

На следващо място е отбелязано, че жалбоподателят е придобил имота след множество предхождащи покупката му отбелязани в СВп. – Чепеларе, тежести от страна на НАП, сред които искова молба с последващо вписано решение, както и наложена възбрана.

Жалбата е подадена на 10.02.2025г. в законоустановения 7 дн.срок /чл.268 ал.1 вр. с чл.267 ал.2 т.6 ДОПК/ от адресат на неблагоприятен акт /решението е връчено на 03.02.2025г./, поради което допустима.

Във вр. с чл.144 ал.2 от Дял трети „Обжалване“, Глава седемнадесета „Общи разпоредби“ : „Разпоредбите на тази глава се прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго.“, се съобрази, че е налице специална норма в Дял четвърти „Събиране на публичните вземания“, Глава двадесет и седма „Защита срещу принудителното изпълнение“ – чл.268 ал.2 ДОПК. Съдът не се произнася с определение по реда на чл.147 ал.3 ДОПК, а с решение.

1. Решение № 27/28.01.2025г. е издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, компетентен орган по смисъла на чл.267 ал.2 т.6 ДОПК, въз основа на което правно основание е издаден оспорения административен акт : „ Решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което може да: 6. остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата.“.

Съгласно чл. 268 ал.1 и ал.2 ДОПК : „В случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. Преписката се изпраща на административния съд в тридневен срок от постъпването на жалбата.; Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.“. Длъжник по ИД /2014г. е Еко Фрут – 1 ЕООД с адрес по чл.8 ДОПК и за кореспонденция – в [населено място], което обстоятелство е от значение за подсъдността /Определение № 12032/2024г. по д. № 10004/2024г., ВАС/.

Директорът на ТД на НАП – Пловдив е обсъдил данните от преписката, като се отбелязва, че спор относно фактическата установеност няма : От справка по партида на [ПИ] и сградите в същия по КККР на [населено място], община Чепеларе, е видно, че са наложени тежести /възбрана, искова молба, съдебно решение/. Недвижимият имот, описан в жалбата и оспорените актове – предмет на принудително изпълнение, е бил собственост на Еко Фрут – 1 ЕООД. Това дружество е прехвърлило имота на Фри Трейд 79 ЕООД на 17.03.2015г., след което на 19.09.2024г. имотът е придобит с последваща покупко-продажба от Ауто Тур 777 ЕООД, като жалбоподателят претендира качество на трето лица със самостоятелни права върху вещ, спрямо която е насочено принудителното изпълнение. Предвид тези данни, е посочено, че сделката от 17.03.2015г. за продажба на недвижимия имот е обявена за недействителна по отношение Държавата със съдебно Решение № 21005/21.01.2021г. по гр.д.№ 25/2020г., ОС – Смолян, влязло в законна сила на 23.10.2021г. Съдебният акт е вписан в СВп. – Чепеларе на 29.11.2021г. В случая има наложена възбрана върху имота със сградите в полза на НАП, вписана в СВп.-Чепеларе на 21.02.2024г. – преди придобиването на 19.09.2024г.

Според Директорът на ТД на НАП – Пловдив, с обявяване на относителна недействителност по реда на чл.216 ал.2 ДОПК, недвижимият имот със сградите в него – предмет на сделката, се считат за собственост на длъжника по отношение на публичния взискател /Държавата/. В тази вр. за целите на принудителното изпълнение по ДОПК, собственик на недвижимото имущество е Еко Фрут -1 ЕООД, длъжник по ИД / 2014г. по описа на Дирекция Събиране в ТД на НАП – Пловдив. По обявената за недействителна сделка с влязъл в сила съдебен акт - Фри Трейд 79 ЕООД не се явява собственик на имота по отношение на държавата, предвид което и извършената между дружеството и Ауто Тур 777 ЕООД покупко-продажба, е недействителна по отношение Държавата.

По изложените доводи е прието, че жалбоподателят няма качеството на трето лице със самостоятелни права в производството по принудително изпълнение, водено от НАП против ЕАко Фрут – 1 ЕООД. Последвал е извод, че жалбоподателят не разполага с активна процесуална легитимация по чл.266 ал.4 вр. с чл.210 ал.1 т.3 ДОПК.

2. Жалбоподателят е поддържал, че е собственик на имота и сградите в него, по отношение на които са били предприети изпълнителни действия от публичния изпълнител, обективирани в оспорените актове. Твърдението се поддържа и пред съда с последиците от качеството – трето лице, претендиращо самостоятелни права върху вещта. При основателност на тезата - това лице няма право да обжалва по съдебен ред действията на публичния изпълнител. В разпоредбите на чл. 269 ал. 1 и ал. 2 ДОПК е предвидено, че трето лице, чието право е засегнато от изпълнението може да предяви иск, за да установи правото си, като искът се предявява срещу длъжника и взискателя. Според чл. 268 ал. 1 ДОПК, решението на директора на ТД на НАП, постановено в производство по административно обжалване на действията на публичния изпълнител, може да се обжалва от длъжника и взискателя, но не и от третото лице, а за случаите в които жалбата на третото лице със самостоятелни права върху вещта не бъде уважена, изрично е предвидено в чл. 267 ал. 2 т. 4 ДОПК, че третото лице може да предяви иск в 30-дневен срок от получаване на решението. Следователно, в приложимия процесуален закон е изключена възможността за обжалване по съдебен ред от трето лице, претендиращо самостоятелни права върху вещта, предмет на изпълнението. В конкретния случай директорът на ТД на НАП е преценил, че оспорващото дружество не е трето лице, претендиращо самостоятелни права върху вещта, а лице, което не разполага с активна процесуална легитимация по чл.266 ал.4 /нормата се отнася до подаването на жалба срещу действията на публичния изпълнител пред административния орган, а не пред съда/, вр. с чл.210 ал.1 т.3 ДОПК, поради което не е оставил без уважения жалбата, а без разглеждане.

Не е спорно, че е наложена възбрана върху имота със сградите в полза на НАП, вписана в СВп. - Чепеларе на 21.02.2024г. – преди придобиването на имота от жалбоподателя на 19.09.2024г. Фактът е относим към спора, тъй като съобразно чл. 452 ал. 1 и ал. 2 и чл. 453 ал. 1 ГПК вр. с чл. 206 ал. 1 ДОПК, всички разпореждания с процесния имот, извършени след вписването на възбраната, са недействителни по отношение на държавата.

Съгласно чл. 210 ал. 1 ДОПК - страни в производството за принудително изпълнение са: 1. публичният взискател; 2. длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжника; 3. третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението; 4. обезпечените кредитори. Според чл. 266 ал. 1 ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Фактическата установеност от преписката обосновава извод за вярна преценка на ответника по отношение отсъствие на предпоставки за квалифициране на оспорващото дружество за трето лице, претендиращо самостоятелни права върху вещта.

С Решение № 21005 от 21.01.2021г. по гр. дело № 25/2020г. по описа на Окръжен съд – Смолян, влязло в сила на 23.10.2021г., на основание чл.216 ал.1 ДОПК е призната за недействителна по отношение на Държавата по иск на НАП - сделката по [нот. акт], том I, рег.№ 423, дело № 41 от 2015г. от 17.03.2015г., вписан в Служба по вписванията с вх.№ 139, акт № 69, том 51 от 2015г., с която Еко Фрут - 1 ЕООД продава на Фри Трейд 79 ЕООД собствеността върху ПИ с [идентификатор]. След обявяване на относителната недействителност на сделката, имотът и сградите в него следва да се считат за собственост на длъжника по отношение само на държавата. Следователно спрямо Държавата жалбоподателят не притежава права върху недвижимите имоти, предмет на нот.акт от 19.09.2024г. Поради това обоснован се явява изводът на решаващия орган, че дружеството не е страна в изпълнителното производство и не разполага с право на жалба срещу действия на публичния изпълнител по реда на чл. 266 ДОПК. Обстоятелството, че жалбоподателят не е страна в изпълнителното производство, образувано срещу длъжника Еко Фрут – 1 ЕООД, обуславя извод за липса на правен интерес, респ. за недопустимост на жалбата му против конкретните актове на публичния изпълнител, което обосновава недопустимост и на жалбата, подадена по реда на чл. 266 ДОПК /в тази насока Определение № 6063 по адм. дело № 6874/2020г, АССГ/.

В реда на изложеното се съобрази, че преписката съдържа Решение № 306/06.12.2024г. на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив /л.39 и сл./, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на Еко Фрут – 1 ЕООД против действия на публичния изпълнител по ИД / 2014г., обективирани в Съобщение за продажба на търг чрез търг с тайно наддаване с изх.№ С240016-111-0003842/13.11.2024г., в който административен акт е направено позоваване на Решение № 8191/27.09.2024г. по адм.д.№ 1146/2024г., АС – Пловдив. С посоченото съдебно решение е отхвърлена жалбата на Еко Фрут - 1 ЕООД против Решение № 44/11.03.2024г. на Директор ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С240016-022-0011467/16.02.2024г., издадено от главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив – за наложена отново възбрана върху описаните по-горе недвижими имоти /земя и 20 бр. сгради/. Решение № 8191/27.09.2024г. по адм.д.№ 1146/2024г., АС – Пловдив е постановено при идентична фактическа установеност по отношение данните за гр.д. на ОС – Смолян № 25/2020г., предвид което съдът е и обвързан със съдебно установеното по адм.д.№ 1146/2024г., АС – Пловдив. Както е посочено в обжалваното решение - на 29.11.2021г. по партидата на Еко Фрут - 1 ЕООД е вписано решението на Окръжен съд – Смолян и е приложима нормата на чл. 297 ГПК - влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

Следва да се има предвид, че специалният иск по чл. 216 ал. 1 ДОПК, уреждащ правата на Държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди, е по своята правна природа вид отменителен иск, което произтича от чл. 216 ал. 3 ДОПК, предвиждащ субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД. Относителната недействителност предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона няма действие спрямо едно или няколко лица. Правото да се иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е на лицата, които са защитени от нормата на закона, тоест лицата с конкретен материален интерес. Обявената от ОС – Смолян за недействителна сделка остава действителна за страните по нея, като се счита за недействителна по отношение на държавата, която разполага с възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество.

Уважаването на иска по чл. 216 ал.1 ДОПК и обявяването на дадена сделка от съда за недействителна предоставя на държавата възможност да се удовлетвори принудително от имуществото, предмет на сделката, който в конкретния случай е недвижимият имот, придобит от жалбоподателя. Тази норма има за цел да охрани общия държавен интерес за събиране на публичните вземания, поради което законодателят е определил и кръга лица които имат право да заведат иска – само публичния взискател или публичния изпълнител, тъй като се касае за публични вземания. Обявяването на относителна недействителност има обратно действие, като се приема в практиката на ВКС, че разпоредителната сделка не е била извършвана, респект. приобретателя на имота не е бил собственик на последния.

Съобрази се, че нормата на чл. 216 и сл. от ДОПК относно принудителното изпълнение, не съдържат разграничение на публичните задължения на длъжника, за които държавата може да се удовлетвори посредством имуществото му, за което е проведен иск по чл. 216 ДОПК. Недействителността по чл. 216 ДОПК е относителна само по отношение на субектите, но не и на вземанията на кредитора, като тази недействителност не се прогласява за и до размера на определени публични задължения.

В решението по адм.д.№ 1146/2024г., АС – Пловдив е прието за неоснователно възражението на Еко Фрут – 1 ЕООД в насока, че имотите, върху които е наложена възбрана с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С240016-022-0011467/16.02.2024г., са собственост на дружеството Фри Трейд 79 ЕООД, което ги е закупило от Еко Фрут – 1 ЕООД през 2015г., поради което териториалният директор не би могъл да приеме за целите на принудителното изпълнение по реда на ДОПК, че след като имотите не са били собственост на Фри Трейд 79 ЕООД, същите са собственост на жалбоподателя, придобил ги от Фри Трейд 79 ЕООД през 2024г. В хода на настоящото дело не са представени допълнителни нови доказателства, от които да произтичат различни изводи от приетите по адм.д.№ 1146/2024г., АС – Пловдив.

В допълнение се отбелязва, че разгледаната от директора на ТД на НАП – Пловдив жалба от 23.12.2024г. е основана на чл.266 и сл. ДОПК и отсъства позоваване на чл.197 ал.5 ДОПК по отношение ПНОМ изх. № С240016-022-0011467/16.02.2024г., при което административният орган не е дължал изискване на доказателства за владение на недвижимите имоти по см. на посочената норма.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля жалбата на Ауто Тур 777 ЕООД, ЕИК *********, [населено място], представлявано от С. Д. Б., против Решение № 27 от 28.01.2025г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.

Осъжда Ауто Тур 777 ЕООД, ЕИК *********, [населено място], представлявано от С. Д. Б., да заплати на НАП – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /чл.78 ал. 8 ГПК, вр. чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.

Решението не подлежи на обжалване.