РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Перник , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:РЕНИ П. КОВАЧКА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500605 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 17682/05.08.2020 г. на П. И. Д., И. Д. И., Д.
Д. И., Р. М. Ц., Р. Р. М., Е. Р. М., Ц. А. Д., Л. Л. С. и А. Л. И., подадена чрез адв. С. Р.,
против решение № 949/20.07.2020 г. по гр.д. № 7548/2019 г. на Районен съд – Перник, с
което по иска с правно основание чл. 124 ГПК, предявен срещу тях от Т. П. А., В. П. Г., М.
П. Н., М. М. Н. и Р. М. Н., е признато за установено, че ищците притежават правото на
собственост върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
37174.2.29, съгласно скица на поземлен имот с изх. № *** г., изд. от Агенция по ГКК,
СГКК-гр. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед *** г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ на имота по
скица 379 кв.м. (триста седемдесет и девет квадратни метра), с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 4
(четвърта), при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори № 37174.2.30,
37174.2.32, 37174.9.476, 37174.2.4, с номер по предходен план: ***, предходен
идентификатор: няма. Със същото решение на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен
нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 92 от 18.06.2019 г. на нотариус М. М., с
район на действие-PC-Перник и вписан в Служба по вписванията, гр. П. под номер: акт №
**, том *, дело № 1260/2019 г. и в тежест на ответниците са възложени разноските по
делото, направени от ищците.
В жалбата са наведени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на
материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че събраните по делото гласни
доказателства не установяват по категоричен начин кой е извършвал владелчески действия
1
по отношения на процесния недвижим имот. Твърди се, че първоинстанционният съд не е
обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства. Според жалбоподателите
решение № *** г. на Общинска служба по земеделие и гори не легитимира ищците като
собственици на процесния имот, тъй като към него е представена скица за друг имот. На
следващо място, жалбоподателите навеждат доводи, че наследодателят им Д. П. Л. е
придобил собствеността върху процесния имот на основание Договор от *** г., като със
заявление от И.Д. П. е поискано възстановяване на собствеността върху този имот в полза
на наследниците на Д. П. Л.. Поради изложеното, жалбоподателите молят
първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените срещу тях искове да бъдат
отхвърлени. Претендират направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. С
въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
Ответниците по въззивната жалба - Т. П. А., В. П. Г., М. П. Н., М. М. Н. и Р. М. Н., не
са подали писмен отговор в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно
заседание ответниците, чрез адв. А., оспорват жалбата и молят за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Искат присъждане на разноски, за които представят списък
по чл. 80 ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които ищците са поискали по
отношение на ответниците да бъде признато за установено, че ищците са собственици на
основание земеделска рестититуция и наследяване на процесния поземлен имот с
идентификатор № 37174.2.29, съгласно скица на поземлен имот с изх. № *** г., изд. от
Агенция по ГКК, СГКК-гр. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с
площ на имота по скица 379 кв.м. (триста седемдесет и девет квадратни метра), с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на
земята: 4 (четвърта), при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори №
37174.2.30, 37174.2.32, 37174.9.476, 37174.2.4, с номер по предходен план: ***, предходен
идентификатор: няма. С исковата молба е направено и искане за отмяна по реда на чл. 537,
ал. 2 ГПК на констативния нотариален акт, с който ответниците са се снабдили за
придобиване по давност и наследство на имота.
Ответниците са подали отговори по чл. 131 ГПК, с които са оспорили исковете като
неоснователни. Направили са възражения, че ищците не могат да се легитимират като
собственици с представеното по делото решение № *** г. на Общинска служба по
земеделие и гори-П., тъй като към него е представена скица за друг имот, а не за процесния,
съответно административната процедура за възстановяване на собствеността върху имота не
е приключила. Твърдят, че са придобили по давност имота и считат, че легитимиращата
сила на издадения в тяхна полза констативен нотариален акт не е оборена от ищците.
Ответниците П.Д., Д.И. и Р.М. твърдят, че осъществяваното от тях владение е на основание
договор от *** г., с който сочат, че техният наследодател Д. П. Л. е закупил процесната
ливада от наследодателя на ищците П. Н..
2
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че ищците са
доказали, че са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на
решение № *** г. на Общинска служба по земеделие и гори-П. и скица № *** г. на ОСЗ-П.,
намерил е за неоснователно възражението за придобиване по давност на имота от
ответниците и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменил констативния нотариален акт,
издаден в полза на ответниците за имота.
От приетото като писмено доказателство удостоверение за наследници с изх. № *** г.
се установява, че ищците Т. П. А., В. П. Г., М. П. Н., М. М. Н. и Р. М. Н. са наследници на П.
Н. П., починал на *** г.
С писмо с изх. № *** г. Общинска служба по земеделие-П. е представила копия на
документите към преписка с вх. № *** г., като е посочила, че същата не е приета в оригинал
на хартиен носител при приемането на архива от бившата ПК Д. от ОСЗ-П. и съответно не
могат да бъдат представени приложените доказателства за собственост на заявените имоти.
Преписката е образувана по подадено от ищцата Т. П. А., в качеството на наследник на П.
Н. П., заявление с вх. № *** г. за възстановяване на собствеността върху земеделски и други
земи в землището на ***, описани в 4 точки. С т. 2 от решение № *** г. на ПК- гр. П. на
наследниците на П. Н. П. е признато правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на заявената под т. 3 ливада с площ 2 дка при
съществуващи реални граници в местността „***“, като е отбелязано, че собствеността
върху този имот се установява от нотариален акт № ***, том *, дело 564/1957 г.
От представената към преписката справка за имоти на собственика П. Н. П. към ***
г. се установява, че в регистъра за земеделски земи, гори и земи в ГФ на негово име е вписан
процесният имот с № ***, намиращ се в местността „***“ в землището на ***, с начин на
трайно ползване ливада, IV категория земя, площ 0.379 дка и с отбелязан начин на
придобиване- по ЗСПЗЗ(стари граници).
Към горепосоченото писмо с изх. № *** г. е представено копие на решение № *** г.
на ОСЗГ-П., което се различава по съдържание от представения към исковата молба препис
от същото решение. Дизпозитивът и на двете решения е идентичен, като с тях на
наследниците на П. Н. П. е възстановено правото на собственост върху процесния имот,
който е индивидуализиран посредством посочване на номера му по картата на землището-
№ ***, местността, категорията и трайното предназначение на земята и граници. В
представеното от ОСЗ-П. копие липсва като член на състава на комисията К. К., не е
направено отбелязването, че преписката е по заявление и представени от Т.А. доказателства,
както и че решението се издава в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ и допълва и изменя
решение № *** г. на ПК- гр. П.. При съпоставяне на двата преписа и доколкото
представеното от ищците копие съдържа подписи на членове на комисията, като и положен
върху него ръкописен текст, че е получено на *** г. от Т. П. А., се налага изводът, че
съответстващ на оригинала е приложеният към исковата молба препис. В подкрепа на това е
и добавеният в представения от ОСЗ-П. препис текст, че съставът на комисията,
постановила решението, е „определен със Заповед № *** г. на директора на ОДЗ“, което не
кореспондира с датата на издаването му- *** г.
Също така следва да се има предвид, че истинността на представеното от ищците
копие на решение № *** г. не е оспорена от ответниците, нито с отговорите на исковата
молба са направени възражения за издаването му в противоречие с материалния закон,
поради което няма основание за осъществяване на косвен съдебен контрол за
законосъобразност върху това решение на ОСЗГ-П..
По делото липсва представена скица, издадена на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ
към процесното решение на ОСЗГ-П., от което ищците черпят правата си, като такава не се
намира и в приложеното копие на преписка с вх. № *** г. Към исковата молба е представена
3
Скица № *** г., която е издадена за имота, различен от процесния имот, а именно за имот с
№ *** в землището на ***, правото на собственост върху който е възстановено на
наследниците на С. А. М. с решение № *** г. С постановеното по настоящото дело
определение № 698/22.10.2020 г. на ищците бяха дадени указания да представят скицата за
процесния имот, за която в исковата молба твърдят, че е издадена към решение № *** г. В
срока за изпълнение на указанията е постъпила молба с вх. № 4677/04.11.2020 г., подадена
от ищците, чрез пълномощника адв. А.А., с която отново са представени заверени от
пълномощника на страните копия на решение № *** г. на Общинска служба по земеделие и
гори и на Скица № *** г.
Видно от скица на поземлен имот с изх. № *** г., изд. от Агенция по ГКК, СГКК-гр.
П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, процесният имот с номер по предходен план: *** е с
идентификатор № 37174.2.29, като в кадастъра като собственици са отбелязани и
наследниците на П. Н. П., и ответниците.
Като писмено доказателство по делото е представен и нотариален акт № ***, том *,
рег. № ***, дело № 92 от 18.06.2019 г. на нотариус М. М., с район на действие-PC-Перник и
вписан в Служба по вписванията, гр. П. под номер: акт № **, том *, дело № 1260/2019 г., с
който ответниците П. И. Д., И. Д. И., Д. Д. И., Р. М. Ц., Р. Р. М., Е. Р. М., Ц. А. Д., Л. Л. С. и
А. Л. И. са признати за собственици на основание давностно владение и наследство на
процесния недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка. Представена е и
преписката по нотариалното дело.
От приетите по делото два писмени договора от *** г. и от *** г. се установява
единствено, че страна по тях като продавач е бил П. Н., но по делото не се събраха данни за
идентичност на описаните в тези договори имоти с процесния имот. Нечетими са и имената
на купувачите, а и самите ответници не претендират техният наследодател Д. П. Л. да е
придобил процесния имот по силата на тези договори, а свързват сключването им с
основание за осъществяваното от тях владение. С отговора на исковата молба ответниците
не са оспорили правата на наследодателя на ищците върху процесния имот към момента на
колективизацията и не е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Поради това се явяват преклудирани направените за първи път с въззивната жалба
възражения, че наследодателят на ответниците Д. Л. е бил собственик на процесния имот на
основание цитирания договор от *** г. Само за допълнение следва да се посочи, че от
представените с писмо с изх. № *** г. на Общинска служба по земеделие-П., копия на
документи, съдържащи се в преписка вх. № *** г. за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи в полза на наследниците на Д. П. Л. и в преписка с вх. № *** г. за
възстановяване на И.Д. П., не се установява да е заявена процесната ливада, а нива,
намираща се в м. „***“ в землището на ***.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. П. С., В. Г. Н. и Й.
К. Г., се установява, че след издаване на решението за възстановяване на правото на
собственост върху процесния недвижим имот в полза на ищците като наследници на П. Н.
П., само те са осъществявали фактическа власт върху имота, обработвали са го лично и чрез
други лица. Показанията на свидетелите С. и Н. установяват също така, че ответниците имат
друг имот от около 700 кв.м., който е съседен на имота на ищците.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
С положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК може да се установи
съществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т. е.
когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в
отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в законна сила решение, че между тях
4
съществува или не определена правна връзка, т. е. да установи съществуването или
несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на
установителен иск, с решението по който тази несигурност в правото ще бъде отстранена.
Що се касае до правния интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, то практиката на ВКС и правната
доктрина са последователни, че този интерес винаги е налице, когато поведението на
противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава
несигурност е достатъчно носителят на правото, предмет на делото, да е направил "разумна
субективна преценка".
В настоящия случай правният интерес на ищците от предявения положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК се установява от наличието на издаден в полза на
ответниците констативен нотариален акт. Несъмнено е, че когато противната страна оспорва
правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния, както е в
разглеждания случай, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и
действителна.
Правното действие на решенията на поземлените комисии за възстановяване на
правото на собственост върху земеделски земи следва да се преценява съобразно
действащата към момента на постановяването им редакция на закона. Разпоредбата на чл.
14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ до изменението ѝ в ДВ бр. 45/1995 г. не поставя изискване към
решението за възстановяване на собственост в съществуващи /възстановими/ реални
граници да се прилага скица. По смисъла на чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ съществуващи на
терена стари реални граници на имотите са тези, които представляват топографски
елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни
течения и водни площи, оврази, дерета и др., а възстановими- които е възможно да бъдат
установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план
преди образуването на ТКЗС и ДЗС, стари геодезически снимки, аерофотоснимки,
дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите
служби на общината. С оглед на това се приема, че до изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в
ДВ бр. 45/1995 г. наличието на скица към решението на поземлената комисия не е елемент
от фактическия състав на реституцията на имотите в съществуващи /възстановими/ реални
граници. Нещо повече, в своята практика ВКС приема, че и след въвеждането на това
изискване, липсата на скица не сочи на незавършена процедура по възстановяване на
собствеността в съществуващи /възстановими/ реални граници, ако в текстовата част на
решението на органа по поземлена собственост възстановеният имот е достатъчно
индивидуализиран чрез посочване на неговия номер по стар кадастрален план или по
действащ към момента на постановяване на решението подробен устройствен план /в този
смисъл- решение № 152 от 10.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 52/2017 г., I г. о., решение № 93
от 07.06.2013 г. по гр. д. № 883/2012 г. на ВКС, I г. о.; решение № 59 от 16.06.2014 г. по гр.
д. № 4359/2013 г. на ВКС, II г. о., решение № 219 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 807/2010 г. на
ВКС, I г. о. и др./.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответниците, че
ищците не са в състояние да се легитимират като собственици на възстановения им имот,
тъй като към решението за възстановяване на собствеността не е приложена скица, заверена
от органа по поземлената собственост. Съгласно гореизложеното, липсата на скица по чл.
18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ не следва да се абсолютизира като изискване за действителност на
решението на органа по поземлената собственост. Изискването за скица, която да бъде
приложена към решението /независимо при коя редакция на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е
издадено/ не е самоцелно, а е предназначено да индивидуализира на място признатия за
възстановяване имот. Ако е възможно имотът да бъде разпознат на място и без скица, а
например посредством текстовата част на решението или чрез удостоверение по чл. 13
ППЗСПЗЗ, липсата на такава не се отразява на валидността на административния акт.
Доколкото в конкретния случай в текстовата част на решение № *** г. на Общинска служба
5
по земеделие и гори-П. възстановеният на ищците, в качеството им на наследници на П. Н.
П., имот е индивидуализиран съгласно изискванията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, като са
описани размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите,
като е посочен и неговият номер *** по картата на землището, следва да се приеме, че
решението е валидно като обективиращо властнически акт за възстановяване на
собствеността върху имот в съществуващи (възстановими) стари реални граници, който
може да бъде индивидуализиран и на място. Имотът е нанесен и в кадастралната карта с
идентификатор № 37174.2.29, видно от представената скица на поземлен имот с изх. № ***
г., изд. от Агенция по ГКК, СГКК-гр. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед *** г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Поради това независимо от липсата на скица към решение № *** г. на Общинска
служба по земеделие и гори-П. и издаването му при сега действащата редакция на чл. 14, ал.
1 ЗСПЗЗ, която посочва издаването на скица към решението, със същото е приключила
административната процедура, като ищците са придобили собствеността върху процесния
имот на твърдяното от тях основание- земеделска реституция и наследяване.
С оглед извода за осъществяване на фактическия състав на въведеното от ищците
придобивно основание по отношение на процесния имот на разглеждане подлежи
възражението на ответниците за придобиване на имота по давност. С Тълкувателно решение
№ 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК е прието, че когато и двете
страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху
имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на
доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.
1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Съобразно тези правила
първоинстанционният съд е указал, че в тежест на ответниците е да докажат твърдяното от
тях основание за придобиване на имота по давност, за което са се снабдили с констативен
нотариален акт, тъй като процесното решение на ОСЗГ-Пе., с което се легитимират ищците,
също има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота съгласно чл. 14,
ал. 1, т. 1 ЗСПП.
По силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня
на влизането на тази разпоредба в сила, а именно от 22.11.1997 г. Практиката на ВКС е
константна по въпроса, че докато не бъде приключена процедурата по възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ и не бъде индивидуализиран възстановеният имот, то лицата, които
го владеят, не могат да се позовават на давностно владение спрямо бившите собственици/ в
този смисъл- решение № 66 от 26.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., II г. о./. Поради
това, с оглед подаването на заявлението за възстановяване на процесния имот през *** г.,
дори и ответниците да са владели имота преди издаване на решение № *** г. на ОСЗГ-П., с
което е приключена реституционната процедура, срокът за придобиване по давност в този
период не е текъл. Ответниците не ангажираха доказателства в производството да са владели
имота и след *** г., като от показанията на свидетелите се установява, че правомощието
владеене е осъществявано през цялото време от ищците в качеството им на собственици.
С оглед на гореизложеното, предявеният положителен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК отмяната на констативния нотариален акт на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с
което се признават правата на ищците. Поради това районният съд правилно е отменил на
това основание издадения въз основа на обстоятелствена проверка в полза на ответниците за
придобиване по давност и наследство на процесния имот нотариален акт № *** том *, рег.
№ ***, дело № 92 от 18.06.2019 г. на нотариус М. М., с район на действие-PC-Перник и
вписан в Служба по вписванията, гр. П. под номер: акт № **, том *, дело № 1260/2019 г.
6
Достигайки до идентичен краен извод, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което подлежи на потвърждаване.
По разноските
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателите следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответниците по въззивната жалба сторените разноски за
въззивното производство в размер на 720 лева за платено по договор за правна защита и
съдействие от *** г., обективиращ разписка, адвокатско възнаграждение, което не е
прекомерно с оглед осъществяваното процесуално представителсто на 5 лица и не подлежи
на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 949/20.07.2020 г. по гр.д. № 7548/2019 г. на Районен
съд – Перник.
ОСЪЖДА П. И. Д., с ЕГН **********, И. Д. И., с ЕГН **********, Д. Д. И., с ЕГН
**********, Р. М. Ц., с ЕГН **********, Р. Р. М., с ЕГН **********, Е. Р. М., с ЕГН
**********, Ц. А. Д., с ЕГН **********, Л. Л. С., с ЕГН **********, и А. Л. И., с ЕГН
**********, да заплатят на Т. П. А., с ЕГН **********, В. П. Г., с ЕГН **********, М. П.
Н., с ЕГН **********, М. М. Н., с ЕГН **********, и Р. М. Н., с ЕГН **********, сумата
от лева 720 /седемстотин и двадесет/ лева- разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7