РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. С., 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900030 по описа за 2023 година
ИЩЦАТА – Е.К.З., с ЕГН и адрес с. Г., общ. Божурище, обл. Софийска, ул. „Младен
Панов“ №22, чрез пълномощника си адвокат Ч. от АК - С. е предявила срещу
Застрахователно акционерно дружество "ДБЖЗ" АД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“ № 1, частичен иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева
от общо дължими 50 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 05.06.2022 год. на пътя гр. Б. – гр. С., в
района на Черепиш, по вина на водача на МПС марка „Хонда“, модел „ЦБР 1000 РА“ с рег.
№ СА7376К – А. К. А., застрахован при ответника със застрахователна полица №
BG/30/122001012938 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
валидна от 09.04.2022год. до 08.04.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на ПТП - 05.06.2022 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Увеличение на размера на предявения иск за неимуществени вреди – от 30000 лева
на 50 000 лева, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК, в о.с.з. на 09.04.2024 год.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 05.06.2022 г. около 15:40 ч. А. К. А.
управлявал МПС марка „Хонда”, модел „ЦБР 1000 PA” с peг. № СА7376К на пътя, свързващ
гр. Белоградчик-гр. С., като в района на Черепиш нарушил правилата за движение по
1
пътищата и реализирал ПТП, вследствие на което на пътника Е. К. З. били причинени
телесни увреждания.
По случая срещу виновния водач били издадени Акт за установяване на
административно нарушение Серия GА №547854/05.06.2022г. и Наказателно постановление
№ 22-0300-000207/15.06.2022г. от РУ- М. към ОДМВР-В., влязло в сила на 12.11.2022 г.
Твърди се в исковата молба, че произшествието настъпило по изключителната вина
на водача А. К. А., който грубо нарушил правилата за движение по пътищата.
Изложено е още в исковата молба, чу непосредствено след инцидента, при
изхвърчането от мотора и от удара ищцата загубила съзнание и се събудила в спешното
отделение на болницата в гр. М. Впоследствие постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.П“ ЕАД за
назначаване на лечение. Вследствие на процесното ПТП ищцата получила следните
увреждания: навяхване на шията, счупване на седмо и осмо ребра едностранно, контузия на
ляво рамо, охлузвания на двете колене, кръвонасядане на дясно бедро. Освен телесните
увреждания, ищцата поддържа, че изпаднала в шок и преживяла силен емоционален стрес.
Сочи се още в исковата молба, че през първите дни след катастрофата ищцата
страдала от поС.ни болки. Поставена й била имобилизационна яка на шията. Наложило се да
приема множество медикаменти, които да успокоят болките й и да и осигурят спокоен сън.
Не можела да работи и да извършва обичайните си дейности.
В исковата молба се излага, че лечението на ищцата продължавало и към днешна
дата, тъй като болките й не стихвали. Оплаквала се от чести болки във врата, които се
разпростирали по тялото и водели до изтръпване на ръцете. Вследствие на получените
увреждания в областта на краката, ищцата започнала да изпитва и болка при флексия и
екстензия на ходилата, което наложило да й бъдат изготвени индивидуални стелки.
Твърди се, че вследствие на инцидента ищцата претърпяла остра стресова реакция и
душевно разстройство. Случилото се било истински шок за нея. Изолирала се от
приятелския си и социален кръг. Инцидентът нанесъл сериозни травми и върху
емоционалното й съС.ие. Станала много страхлива и неспокойна. Всеки път изживявала
случилото се щом излезела навън и изпадала в депресия.
Собственикът на мотор марка „Хонда”, модел „ЦБР 1000 PA” с peг. № СА7376К към
датата на ПТП имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” по полица №
BG/30/122001012938, сключена в „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД, валидна от 09.04.2022г. до 08.04.2023
г.
На 04.07.2022г. ищцата предявила пред „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД писмена застрахователна
претенция за заплащане на определено застрахователно обезщетение. Това не било
направено от ответника.
Ищцата излага доводи, че ответникът след като не е изпълнил законовото си
задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред, следва да понесе
отговорност за забавеното изпълнение.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД, е подал писмен
2
отговор, чрез процесуалния си представител юрк. К. И., с който оспорва предявените искове
по основание и размер.
Ответникът счита предявеният иск по чл. 432, ал.1 от КЗ за процесуално допустим, но
неоснователен и излага следното становище:
Твърди, че вината на водача на застрахованото по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД, МПС марка
„Хонда“, модел „ЦБР 1000 РА“ с рег. № СА7376К, не е установена по предвидените законни
начини. Сочи, че в случая няма влязла в сила присъда от, която със сила на присъдено нещо
да установява има ли извършено престъпление, извършено ли е виновно и от кого и при
какви обстоятелства е извършено.
С отговора ответникът твърди, че предявеният иск е неоснователен и поради липсата
на следните елементи от правото на обезвреда - вреда, както и причинно-следствена връзка
между вредите и механизма на ПТП. Оспорва се ищцата да е получила като пряка и
непосредствена последица от описаното в исковата молба ПТП, твърдените в същата
телесни увреждания, болки и страдания. Твърди, че описаните от ищцата телесни
увреждания, се дължат на друг инцидент - битова травма или съпътстващи заболявания при
ищцата.
С отговора на исковата молба ответникът признава за безспорно съществуването на
валидно застрахователно правоотношение между „Застрахователно акционерно дружество
Д.Б.Ж.З.“ АД и собственика на моторно превозно средство марка „Хонда“, модел „ЦБР 1000
PA, с peг. № СА 7376 К, по силата на Застрахователна полица №BG/30/l 22001012938, със
застрахователно покритие от 09.04.2022 г. до 08.04.2023 г.
Оспорва твърдението на ищцата, че сочения за виновен за процесното ПТП водач
А.К.А. е нарушил императивни разпоредби на Закона за движение по пътищата и
Правилника за неговото прилагане, съответно, че е причинил процесното ПТП така, както е
описано в исковата молба.
Оспорва и твърдения механизъм на ПТП. Намира фактическите твърдения на ищцата
за несъответстващи на действителното положение при реализиране на същото.
Оспорва твърдените в исковата молба телесни увреждания и неимуществени вреди в
сочения размер да се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
С отговора се оспорват и следните твърдения наведени в исковата молба: че причина
за травмите на ищцата е самокатастрофирането на мотора, като се твърди, че ищцата е
изпаднала от мотора сама, защото не е положила дължимата грижа да се държи здраво за
водача на мотора или за самия мотор.
Ответникът оспорва, че причина за изпадането на ищцата от мотора е поведението на
водача на мотора, респ. самокатастрофиране на мотора, загуба на равновесие и падане на
същия в резултат на неупражнен достатъчен контрол от страна на водача му, с аргументи, че
в приложената към исковата молба медицинска документация било посочено; че ищцата е
пострадала при изхвърчане като пътник на мотор; че ищцата е загубила съзнание след
3
падането от мотора, поради липсата на обективна медицинска документация, която да сочи
на загуба на съзнание; че лечението на ищцата продължава и към днешна дата и че болките
не стихват, както и че травмата на врата и главата са й причинили изтръпване на ръцете и
болки при ходене; че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила и сериозна
психотравма, остра стресова реакция, душевно разстройство, страх и безпокойство, както и
че при всяко излизане навън изпадала в депресия.
Поради неоснователност на главния иск ответникът оспорва и акцесорния иск за
лихва.
На самостоятелно основание оспорва началната датата на лихвата за забава,
претендирана в исковата молба при доказаност и основателност на главната исковата
претенция. Твърди, че ответното дружество е било уведомено за процесното ПТП и за
причинените на ищцата телесни увреждания за пръв път с получаването на
застрахователната претенция на 04.07.2022 г. и в случай, че лихва при доказаност на
главната претенция се дължи, то такава се дължала от 05.10.2022г. - денят следващ този, в
който ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД отказало изплащане на застрахователно обезщетение, поради
недоказаност на претенцията по основание и размер.
Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на
ищцата, тъй като била без поставена обезопасителна каска, както и поради неносенето на
специално предпазно облекло - протектори, специален панталон и яке и други, които да
предпазят или минимизират уврежданията при падане с мотора, както и поради напускане
по собствената й воля и на двете болнични заведения - Спешния център в М. и Пирогов, с
което допринесла за забавянето на възстановителния си период и за възникване на
усложнения в здравословното й съС.ие, изразяващи се в изтръпване на ръцете и болки при
ходене, налагащо изработването на специални стелки.
С отговора ответникът прави и възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че размерът на същото не кореспондира с
реално претърпените от ищцата вреди, със съдебната и застрахователна практика по
аналогични случаи към процесния период, както и с обществено-икономическите условия
на живот в страната и в населеното място по местоживеене на ищцата към датата на ПТП.
Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове, като неоснователни и недоказани.
Претендира за направените по делото разноски, включително за
юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с
която е оспорил възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е представил отговор на допълнителната
искова молба, с който поддържа изцяло първоначалния и наведените в него твърдения и
възражения.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
4
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 273/05.06.2022 год., съставен от дежурен при РУ М., в същия е отразено настъпило
ПТП на 05.06.2022 година около 15.40 часа с един участник – мотоциклет марка „Хонда“,
модел „ЦБР 1000 РА“, с ДК № СА 7376 К, с водач А.К.А. Отразено е, че същият е с
концентрация на алкохол в кръвта 0.09 промила, а пътник на мотоциклета е била ищцата. В
констативния протокол не е отразено при ПТП да са пострадали водачът или пътника на
мотоциклета.
За така причиненото ПТП по отношение на виновния водач А.К.А. бил съставен
АУАН сер. GA № 547854/05.06.2022 год. и наложено административно наказание глоба с
НП № 22-0300-000207/15.06.2022 год. на ОДМВР – В., РУ – М. за извършено нарушение на
чл.20, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, влязло в законна сила на 12.11.2022г.
От показанията на свидетелите А. и М. се установява, че през юни 2022г. са пътували
група мотори по път Д-16, свързващ с.Р. и с.З., като на десен завой имало пясък и
мотоциклета на св.А. поднесъл и паднал. Ищцата се возила като пътник на мотора на св.А.
и била с каска и яке, носела и ботуши.
От показанията на свидетелката В.Б.З., майка на ищцата, се установява, че на
05.06.2022 год. около два часа следобяд й се обадила ищцата, за да я уведоми, че е
претърпяла инцидент и че е в болницата в гр.Мездра. Обяснила й, че са паднали с мотора, но
е добре и има само охлузвания. Свидетелката З. установява още, че видяла дъщеря си
вечерта същия ден около 7-8 часа, като момчетата, с които била я докарали с кола в дома й и
я свалили от колата. Ищцата била „… доста охлузена, подпухнала, не можеше да стъпва
добре на краката си…... Якето й беше разкъсано, каската й беше опукана цялата явно от
въргалянето по земята, фланелата й беше разкъсана цялата. Якето беше моторджийско яке,
цялото разкъсано от въргалянето. Каската я държеше в ръка, беше цялата напукана.“.
Свидетелката сочи, че Е. З. имала силни болки във врата, поради което посетили лекар на
следващия ден. Излага, че ищцата е можела да гледа само напред, носела е шийна яка и
приемала доста лекарства – обезболяващи, за вестибуларния апарат, за да може да стои
права. Движела се с патерици, защото не можела да ходи, двата й крака били превързани. С
твърдата яка била месец и после лекарите от Пирогов й дали по-мека яка. Поне един месец
след ПТП ищцата не можела да работи, защото работела като шофьор и не можела да си
върти главата хубаво наляво-надясно и това й пречело на работата. Имала нужда от помощ,
не можела хубаво да стъпва сама. Първия месец била като прохождащо дете, били й надути
много колената, не можела да спи, колената си ги слагала на възглавници, спяла с яката.
Към настоящия момент продължавала да има оплаквания, пиела обезболяващи, най-много я
боляло в областта на врата.
Свидетелката излага още, че ищцата се променила след инцидента. Станала по-
раздразнителна, по-неадекватна в някои случаи, не била вече социална, не излизала.
От заключението по назначената АТЕ, изготвено след запознаване с материалите по
5
делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП и показанията на свидетелите А.
и М., се установява следния механизъм на настъпване на ПТП:
На 05.06.2022г. към 15:30 часа - светлата част от денонощието, А.К.А. управлявал
мотоциклет „Хонда” модел „ЦБР 1000 РА“ с регистрационен номер СА 7376 К - негова
собственост по път II-16 в посока от село Ребърково към село Зверино. На задната седалка
на мотоциклета пътувала ищцата Е.К.З. Пътувайки в горната посока, когато мотоциклетът
достигнал зоната на км 7+480, при преодоляване на десен завой мотоциклетистът,
пътничката и мотоциклета паднали върху терена.
Установява се още от заключението по допусната САТЕ, че от техническа гледна
точка, причините за възникване на ПТП следва да се търсят в субективните действия на
мотоциклетистът А.К.А., който като участник в движението, в зоната на ПТП, с
поведението си създал опасност и пречки за движението, с което поставил в опасност
живота и здравето на ищцата Е.К.З.
Вещото лице сочи, че водачът на мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РА” , с
регистрационен номер СА7376К - А. К. А. е имал възможност да предотврати настъпването
на ПТП, ако в зоната на ПТП непрекъснато е контролирал управлявания от него мотоциклет
и преди да навлезе в зоната на кривата, която е преодолявал, е намалил скоростта си на
движение до по-ниска от максималната критична скорост за преодоляване на кривата.
От заключението по назначената СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската
документация, представена по делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие на пострадалата Е. З. са били причинени следните травматични увреждания :
навяхване на шията, контузия на лявото рамо, счупване на седмо и осмо леви ребра,
кръвонасядане на дясната подбедрица вътрешностранично, охлузвания на лявото коляно и
охлузвания на дясното коляно. Вещото лице сочи, че констатираните увреждания
отговаряли да са получени по механизма на процесното произшествие, описан в
материалите по делото.
Вещото лице установява и че в първите дни след произшествието и причиняването на
травмите ищцата изпитвала болки и страдания, като тези с най-голям интензитет били в
областта на шията и в резултат на гръдната травма. Навяхването на шията и гръдната травма
довели до ограничаване и болезненост при раздвижване в областта на шията и снагата.
Болките продължили до около 1,5-2 месеца. Понастоящем в резултат на травмата и предвид
нейния характер, пострадалата не следвало да изпитва болки и страдания.
По повод уврежданията на ищцата й бил назначен покой, имобилизация на шията
посредством носенето на шийна яка, назначена й била и медикаментозна терапия с
обезболяващи за срок от около 30 дни.
На въпрос поставен с отговора на исковата молба вещото лице отговаря, че и при
наличието на поставена каска от ищцата към момента на ПТП може да се получи шийна
травма. Посочено е в заключението на СМЕ, че липсата на травматични удвреждания в
областта на главата на ищцата сочи, че тя е била с поставена каска. Наличието на
6
охлузвания в областта на двете колене изключвало възможността същите да са били
оборудвани с протектори. При падане от движещ се мотоциклет се наблюдавали охлузвания
по различни части от тялото освен контузиите и по-тежките увреждания. Липсата на такива
охлузвания в областта на торса на ищцата и горните й крайници давало основание да се
твърди, че тя е била с по-дебело горно облекло, което е защитило телесната повърхност от
контакта с терена.
Възможно било също така според вещото лице, изтръпването на ръцете на ищцата и
болките в ходилата й, шест месеца след ПТП, да се дължат на посттравматична увреда на
инервацията.
Мекотъканните увреждания на ищцата отзвучали за срок от около 10-15 дни, а
фрактурите на ребрата заздравели /костно срастване/ за около 1,5-2 месеца, като болезненост
се наблюдавала в рамките на този период.
Вещото лице излага, че в кориците на делото няма медицинска документация, сочеща
наличието на усложнения на травмите на ищцата, поради което експертизата приема, че
пострадалата понастоящем е възстановена от причинените й травматични увреждания.
С определение № 327 от 15.08.2023г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че е налице застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС марка „Хонда“ с peг. № СА7376К,
сключено с ответника със застрахователна полица № BG/30/122001012938, валидна от
09.04.2022год. до 08.04.2023 год., и валидна към датата на процесното ПТП – 05.06.2022г.
С и.м. е представена писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Е.
К. З. до „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД, получена от застрахователя на 04.07.2022 год. с Вх. № 2681 по
описа на посоченото застрахователно дружество.
С уведомление изх. № 4793 от 04.10.2022г. ответникът по делото е отказал да изплати
на ищцата застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
7
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на Е. К. З., получена от застрахователя на 04.07.2022 год., по която
ответникът изрично е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
8
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената АТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищцата са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия на водача на МПС марка „Хонда“, модел „ЦБР 1000 РА“ с рег. №
СА7376К – А.К.А., който в зоната на ПТП не контролирал непрекъснато управлявания от
него мотоциклет. Установено бе и че при ПТП на ищцата са били причинени телесни
увреждания, а именно – навяхване на шията, контузия на лявото рамо, счупване на седмо и
осмо леви ребра, кръвонасядане на дясната подбедрица вътрешностранично, охлузвания на
лявото коляно и охлузвания на дясното коляно.
По делото бе установено и че горните причинени на ищцата травматични
увреждания са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента, причинил
ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но
и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на
факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани
в чл.20, ал.1 от ЗДвП, за което му е било наложено административно наказание с НП № 22-
0300-000207/15.06.2022 год. на ОДМВР – В., РУ – М.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че е било налице застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС марка „Хонда“ с peг. № СА7376К,
сключено с ответника със застрахователна полица № BG/30/122001012938, валидна от
09.04.2022год. до 08.04.2023 год., и валидна към датата на процесното ПТП – 05.06.2022г.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан отчасти по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания. В случая следва да се отбележи, че търпените от ищцата,
млада жена на 26 години към момента на инцидента, физически болки и страдания не са
били с по-голям интензитет от обичайния при такъв вид увреждания, нито са търпени
продължително време – видно от заключението на СМЕ и показанията на свидетелката З., на
9
ищцата е била приложена имобилизация на шията с шийна яка и предписана
медикаментозна терапия с обезболяващи за срок от около 30 дни. Нито една от получените
от ищцата травми не е била животозастрашаваща, не е наложила оперативно лечение или
престой в болнично заведение, а по делото не се установи, че и понастоящем пострадалата
не е напълно възстановена от причинените й травматични увреждания.
В обобщение съдът приема, че така установените и претендирани неблагоприятни
проявления от причинените на ищцата увреждания – физически болки и страдания, налагат
определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението
за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно
– обезщетение в размер на 20 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД,
направено с отговора на и.м. – за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която
със своите действия да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат – от събраните
гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля А. и свидетелката З., както и от
заключението на вещото лице изготвило СМЕ по делото бе установено, че ищцата по време
на ПТП е пътувала с поставена обезопасителна каска, със специално предпазно облекло -
яке и други, които да предпазят или минимизират уврежданията при падане с мотора. Не се
установи и възражението на ответника, че поради напускане по собствената воля и на двете
болнични заведения - Спешния център в Мездра и Пирогов, ищцата е допринесла за
забавянето на възстановителния си период и за възникване на усложнения в здравословното
й съС.ие.
Върху сумата от 20 000 лева съдът, на осн. чл.429, ал.3 от КЗ, следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
04.07.2022 год. – датата, на която е била предявена пред ответника писмена извънсъдебна
застрахователна претенция от ищцата за причинените й неимуществени вреди от
процесното ПТП, до окончателното заплащане на обезщетението. Предявеният иск за
законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
отхвърлен за периода от 05.06.2022г. до 04.07.2022г.
Разпоредбата на чл. 429, ал. 2 във вр. с ал. 3 КЗ включва в обема на
застрахователното покритие отговорността на застрахования за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредено лице, които лихви се дължат при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ - т. е. в тази хипотеза застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихви за забава и отговаря за забавата на застрахования в очертаните
рамки. Съгласно разпоредбата на чл. 497 КЗ застрахователят отговаря вече за собствената
си забава ако не е изплатил или определил застрахователното обезщетение.
Следователно отговорността на застрахователя по ЗЗГОА за лихви за забава спрямо
увреденото лице включва: както покритата от застраховката отговорност за забава на
застрахования - лихвите за забава, за които той отговаря пред увреденото лице; така и
10
отговорността на самия застраховател за забавено плащане на застрахователното
обезщетение, ако не е определено и изплатено в срок, както е в случая.
Съобразно приетото в Решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021
г., I т. о., ТК, спрямо увреденото лице по отношение на лихвите за забава при плащане на
застрахователното обезщетение по прекия иск, кумулативно, а не в конкуренция и
съотношение на обща и специална разпоредба, приложение намират: 1/регламентираната в
чл. чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ отговорност на
застрахователя, който покрива спрямо увреденото лице (с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента)
отговорността на застрахования делинквент за дължима лихва за забава от най-ранната
измежду датите на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увредения, респ. от последния чрез завеждане на застрахователна
претенция (чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ);
2/ правилото, че за собствената си забава след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на определяне или плащане на обезщетението, застрахователят дължи лихви
за собствената си забава по чл. 497 КЗ.
От датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като
релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава (законната лихва за забава) се
дължи от делинквента на основание чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор;
Отговорността на застрахователя за забавата на застрахования делинквент е
лимитирана ( чл. 429, ал. 3, изр. първо КЗ) - в рамките на лимита на неговата отговорност, а
отговорността на застрахователя за собствената му забава не е включена в размера на
застрахователната сума и дължимите от застрахователя лихви по чл. 497, ал. 1 могат да
надхвърлят застрахователната сума по чл. 492 КЗ. (чл. 497, ал. 2 КЗ).
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение от 07.03.2023 год. ищцата е била освободена от заплащане на
ДТ по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса
върху уважения размер на иска по чл.432, ал.1 от КЗ в размер на 800 лева. По делото са
направени разноски от бюджета на съда в размер на 400 лева за възнаграждение на вещи
лица. С оглед на това обстоятелство и изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на Софийски окръжен съд сумата от 160 лева, представляваща разноски
направени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.
В хода на производството по делото ищцата не е направила разноски и такива не
следва да й бъдат присъждани.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ и съдействие от
05.04.2024 год., сключен между ищцата, чрез адв. Ч. и адвокат К.И.Т. от САК, с личен №
11
**********, със служебен адрес гр. С., ул. „Академик Борис С.“, бл.61А, ет. 3, ап.12, същият
е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в
размер на 2 200 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.3 при интерес от 20 000 лева –
уваженият размер на иска/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвоката. Върху
горната сума не следва да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е удостоверено,
че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на адвокатското
възнаграждение бе съобразен с ниската фактическа и правна сложност на делото, броя на
проведените заседания /две/ и извършените процесуални действия с участието на страните
/разпит на трима свидетели и изслушани заключения по две експертизи/.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищцата
да заплати на ответника Застрахователно акционерно дружество "ДБЖЗ" АД, ЕИК
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете – 483 лева от
общо направени разноски в размер на 805 лева – заплатени възнаграждения за вещи лица и
свидетели и такса за съдебно удостоверение.
Тъй като ответникът е бил представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му
на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360
лева/, се определя от съда в размер на минималния размер от 100 лева – с оглед изложените
горе съображения за ниската фактическа и правна сложност на делото. С оглед на горното и
на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от
60 лева, съставляваща възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ, Застрахователно акционерно
дружество "ДБЖЗ" АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Изгрев“,
ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“ № 1 да заплати на Е. К. З., с ЕГН и адрес с. Г., общ.
Божурище, обл. Софийска, ул. „Младен Панов“ №22, сумата от 20 000 лева /двадесет
хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 05.06.2022 год. на пътя гр. Б. –
гр. С., в района на Черепиш, по вина на водача на МПС марка „Хонда“, модел „ЦБР 1000
РА“ с рег. № СА7376К – А. К. А., застрахован при ответника със застрахователна полица №
BG/30/122001012938 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна
от 09.04.2022год. до 08.04.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
04.07.2022год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432,
12
ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева /петдесет хиляди лв./,
както и иска по чл.429, ал.3 от КЗ за периода от 05.06.2022г. до 04.07.2022г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, Застрахователно акционерно дружество
"ДБЖЗ" АД, ЕИК да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 800 лева
/осемстотин лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса, както
и сумата в размер на 160 лева /сто и шестдесет лв./, представляваща разноски направени от
бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, Застрахователно акционерно дружество
"ДБЖЗ" АД, ЕИК да заплати на адвокат К. И. Т. от САК, с личен № **********, със
служебен адрес гр. С., ул. „Академик Борис С.“, бл.61А, ет. 3, ап.12, сумата от 2200 лева
/две хиляди и двеста лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК Е. К. З., с ЕГН да заплати на
Застрахователно акционерно дружество "ДБЖЗ" АД, ЕИК сумата от 543 лева
/петстотин четиридесет и три лв./, съставляваща направени по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13