№ 33
гр. Благоевград, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20231200900114 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Ищец в процеса е Д. Ф. С., ЕГН **********, адрес гр.Д., ул. И.В. №
Претенциите са насочени срещу С "Н", ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр. С, р-н С, представлявано от Б.А.Б и С.Х.С..
В исковата молба се твърди, че на *** г., ищцата и майка й Е.Й. С. се връщали от
Г. с л. а. „Дачия Сандеро“, с ДК№ СА1923ТТ, като автомобилът бил шофиран от
майката, а ищцата седяла на предната дясна седалка. *** За настъпилото ПТП
било образувано ДП № 264 от 2021 г. на 02 РУМВР Благоевград, което
приключило и било внесено в Окръжна прокуратура Благоевград, а оттам - в съда,
където било образувано НОХД № 773 от 2022 г. на Окръжен съд Благоевград.
Това дело приключило с влязла в сила присъда, с която бил осъден водачът на л. а.
„Фолксваген Голф“, с ДК№ B219WUF, с румънска регистрация - Й.С.Т.. За
автомобила била налице застраховка в City Ins Румъния, чийто представител за
България било „Рекрекс“ ООД. ************ Предвид дадената от закона
възможност, тя претендира обезщетение за причинените й неимуществени и
имуществени вреди направо от НББАЗ, тъй като гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач била застрахована в City Ins Румъния.
Ответното сдружение й дължало и обезщетение за забава, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - *** г., до датата на
1
окончателното изплащане на сумите. Моли за осъждане на ответника да й заплати
сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, болки и страдания, заедно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - *** г., до датата на окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 4521,80 лв., представляваща имуществени вреди във връзка с
проведеното лечение, по пера, както следва: фактура № ********** от 15.07.2021
г., на стойност 1836 лева; фактура № ********** от 17.07.2021 г., на стойност
160,46 лв.; фактура № ********** от 19.07.2021 г., на стойност 15 лева; фактура
№ ********** от 30.07.2021 г., на стойност 1836 лева; фактура № ********** от
05.08.2021 г., на стойност 156,80 лв.; фактура № ********** от 09.08.2021 г., на
стойност 50 лева; фактура № ********** от 09.08.2021 г., на стойност 110 лева;
фактура № ********** от 19.08.2021 г., на стойност 160 лева; фактура №
********** от 09.08.2021 г., на стойност 78,46 лв.; фактура № ********** от
17.09.2021 г., на стойност 25,13 лв.; фактура № ********** от 26.10.2021 г., на
стойност 53,37 лв.; фактура № ********** от 10.10.2021 г., на стойност 25,13 лв.;
и касов бон от 26.10.2021 г., на стойност 15,45 лв., както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В отговора на исковата молба се изтъква, че ответникът вече е изплатил на Д. С.
сума в общ размер на 180 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди от смъртта на майка й, по силата на сключено
извънсъдебно споразумение, както и е изплатил второ обезщетение, в общ размер
на 7693,53 лв., без подписване на споразумение, от които 5000 лева за претърпени
от нея неимуществени вреди в качеството й на пострадал пътник при ПТП, и
2693,53 лв. за имуществени вреди, свързани с неимуществените. Предявените
искове били допустими, но неоснователни. С извънсъдебното плащане на горните
суми ****. Оспорват се твърдяните от ищцата неимуществени вреди по вид, обем,
характер, интензитет и продължителност на болките и страданията. Оспорват се
твърденията в исковата претенция относно обема и характера на въздействието на
инцидента върху емоционалната сфера на ищцата, предвид представените от нея с
исковата молба медицински документи от УМБАЛСМ „Пирогов“, видно от които
ищцата е съобщила, че не помни случилото се и има ретроградна амнезия.
Отделно били налице противоречия в твърденията, изложени в исковата
претенция, като от една страна ищцата заявявала, че майка й е починала след ПТП
в болницата, който факт твърди, че е узнала по-късно, а от друга страна заявявала,
че смъртта на майка й се е случила пред очите й, тъй като била не просто
свидетел, а участник в катастрофата. Оспорва се към настоящия момент при
2
ищцата да е налице посттравматично стресово разстройство, както и се оспорва
твърдяната остра стресова реакция и оформящото се посттравматично стресово
разстройство да са във връзка единствено с преживяното като пътник в
автомобила по време на ПТП, като се твърди, че основна причина за проявлението
им при ищцата е смъртта на майката, настъпила вследствие на катастрофата, и за
които емоционални вреди ищцата била обезщетена от ответника. Оспорват се
изцяло претендираните с исковата претенция имуществени вреди и се твърди, че
всички претендирани извънсъдебно имуществени вреди - медицински разходи, са
репарирани от ответното сдружение с изплащане на обезщетението в размер на
2693,53 лв. Отделно, ищцата претендирала два пъти един и същ разход в размер
на 1836 лева, за който не представяла доказателства. Оспорва се претендирания от
ищцата размер на обезщетение за неимуществени вреди, като несъответен на
претърпените вреди и завишен, съобразно принципа за справедливост,
произтичащ от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог и съдебната практика по сходни на
настоящия случаи. Ответникът определил и изплатил съответен на доказаните
пред него вреди размер на обезщетение. Оспорва се изцяло по размер претенцията
за имуществени вреди, като се твърди, че претендираните по извънсъдебен ред
имуществени вреди са обезщетени в пълен размер с извършеното плащане от
ответника на сумата в размер на 2693,53 лв. и не са налице вреди, подлежащи на
обезщетяване. Отделно се оспорва по размер претенцията за заплащане два пъти
на сума в размер на 1836 лева, описана в исковата молба при разбивката по пера
на имуществените вреди, която се явявала и недоказана, с оглед на липсата на
доказателства за повторно извършен такъв разход. Оспорва се изцяло претенцията
за лихва, поради неоснователност на главния иск, както и се оспорва началната
дата на дължимост на лихвата. Съгласно разпоредбата на чл. 512, ал. 1 от КЗ,
ответното сдружение би дължало лихва при основателност на исковата претенция,
считано от датата, на която изтича тримесечният срок по чл. 496 от КЗ за
произнасяне на НББАЗ по извънсъдебната претенция, а не от датата на
увреждането, въведена в исковата молба. Моли се за отхвърляне на исковете и
присъждане на направените разноски.
С допълнителната искова молба се признава извънсъдебното плащане на сумата
от 7693,53 лв., от които 5000 лева за неимуществени вреди и 2693,53 лв. за
имуществени, но без уточняване защо сумата е по-малка от представените
доказателства за извършени плащания, или посочване на това, кои фактури се
признават и кои - не, и защо. Сумата била изплатена след предявяване на исковата
молба и без подписване на споразумение за тези суми, а искът бил предявен
3
именно поради несъгласие и неприемане на тези суми. Предявените искове били
както допустими, така и основателни. Нито според съдебната практика, нито
според наличните и представени с исковата молба документи можело да се
приеме, че изплатените суми са достатъчни като обезщетение във връзка с
получените от ищцата увреждания. Всяко от двете счупвания самостоятелно
представлявало средна телесна повреда по смисъла на закона, а дори само това
било достатъчно, за да бъде предявен иск в посочения в исковата молба размер.
Предвид плащането на цитираните по-горе суми, предявените искове следвало да
бъдат намалени с тях. Платената от ответника сума в размер на 180 000 лева
изобщо не следвало да се обсъжда, тъй като тя била предмет на обезщетение във
връзка със смъртта на майката на ищцата, както било посочено и в самото
споразумение. Оспорените твърдения относно обема и характера на
въздействието на инцидента върху емоционалната сфера на ищцата били въпрос
на доказване, а не на просто оспорване. Предвид извършеното плащане на сумата
от 2693,53 лв. за имуществени вреди, можело да се направи намаление на този иск
от 4521,80 лв. на 1828,27 лв. Предявеният иск за обезщетяване на причинените на
ищцата неимуществени вреди бил в размер, съобразен именно със съдебната
практика по подобен вид дела. Съдебната практика за определяне на обезщетения
при лека телесна повреда била в размер на около 15 000 лева. В случая се касаело
за две средни телесни повреди и други увреждания, както и за продължило
значително време лечение и много други обстоятелства, които обуславяли по-
висок размер на обезщетението. По отношение на въпроса за дължимата лихва
била налице достатъчно богата и непротиворечива практика. Моли се да бъде
допуснато намаление на иска за неимуществени вреди и той да се смята предявен
за сумата от 45 000 лева, вместо за 50 000 лева, както и да бъде допуснато
намаление на иска за имуществени вреди и той да се смята предявен за сумата от
1828,27 лв., вместо за 4521,80 лв.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба, относно направеното
уточнение на исковата молба във връзка с изплатената от НББАЗ сума за
имуществени вреди по извънсъдебната претенция и възражението за липса на
обосновка за плащането на по-малък размер от претендирания, се твърди, че
ответникът с писмо по електронна поща от 01.03.2023 г. уведомил пълномощника
на пострадалата да представи четливи копия на фактурите, с оглед на изготвяне на
коректна експертна оценка, като в отговор с писмо от 06.03.2023 г.
пълномощникът заявил, че не разполага с такива, и указал нечетливите да бъдат
изключени. Предвид горното, изцяло неоснователно било възражението за
4
частично плащане по извънсъдебен ред на обезщетението за имуществени вреди,
като липсата на плащане в пълен размер по извънсъдебната претенция била
изцяло в отговорност на ищцата. Отделно се оспорва твърдението на ищцата, че
извънсъдебното плащане на сумата в размер на 7693,53 лв., от които 5000 лева за
неимуществени вреди и 2693,53 лв. за имуществени вреди, е извършено след
предявяване на иска, предвид факта, че плащането всъщност било извършено на
03.05.2023 г., а исковата молба била депозирана в съда на 05.06.2023 г.
В първото открито съдебно заседание по делото ищцата направи частичен отказ
от претенциите си, като актуалният размер на иска за обезщетение за
неимуществените вреди стана 45 000 лева, а този на иска за обезщетение за
имуществените вреди - 1828,27 лв.
Събраха се писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Приеха се експертни
заключения.
Претенциите са редовни и допустими, поради което трябва да бъдат разгледани по
същество.
Правната квалификация на исковете се съдържа в нормата на чл. 511 от КЗ, а тази
на възраженията - в разпоредбите на чл. 512, ал. 1 от КЗ и чл. 52 от ЗЗДог.
Призна се наличието на извънсъдебно плащане на сумите от 180 000 лева и
7693,53 лв. /5000 лева досежно неимуществените вреди и 2693,53 лв. - касателно
имуществените такива/.
Ищцата трябваше да докаже, че в причинна връзка с виновно и противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е била
застрахована при чуждестранен застраховател и се покрива от НББАЗ, е
претърпяла вреди, както и какви са техните действителни вид и размер, а
ответникът следваше да докаже основателността на възраженията си за
несправедливост на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, пълно
извънсъдебно обезщетяване на ищцата за всички вреди и релевантен момент на
дължимостта на лихвата за забава.
В казуса е несъмнен фактът на настъпилото ПТП. Във връзка с него е постановена
и присъда по НОХД № 773 от 2022 г. на Окръжен съд Благоевград, която е влязла
в сила. Приложение намира нормата на чл. 300 от ГПК. Ищцата несъмнено не
носи отговорност за произшествието. Неимуществените вреди и причинната им
връзка с противоправното деяние се установиха по безспорен начин от
показанията на свидетелите Ф.С. и Е.Х. както и от заключенията на вещите лица
д-р Ц. Г. и д-р М. К.. Презумпцията за вина на румънския шофьор, закрепена в
5
нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, не беше оборена. Налице са всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника.
Според задължителните разяснения в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на
Пленума на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не е
абстрактно по своя характер, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението - характер на увреждането, начин на
извършването му, обстоятелства, при които е извършено, допълнително
влошаване на състоянието на здравето, причинени морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. Обезщетението за неимуществени вреди следва в
най-пълна степен да овъзмезди увреденото лице.
В случая се доказа, че ищцата е получила счупване на лявата лакътна кост,
счупване на дясната ключица, охлузвания по лицето, контузия на гърдите и
корема, охлузване на лявата предмишница и охлузвания на дясната подбедрица и
лявото коляно.
От неоспореното заключение на д-р Г. се изясни, че на пострадалата е било
приложено лечение с поставяне на метална остеносинтеза, което е било
необходимо по повод на счупването на лявата лакетна кост. След изписването на
пострадалата от болничното заведение, същата е провеждала медикаментозно
лечение в домашни условия, придружено със смяна на превръзките на
оперираната ръка и нараняванията. След инцидента, за около 3-4 седмици е
настъпило възстановяване на всички мекотъканни увреждания. Счупването на
лявата лакътна кост е довело до трайно затруднение в движението на левия горен
крайник. След проведеното хирургично лечение с налагане на метална
остеосинтеза, се е наложила имобилизация за 4-6 седмици и функционалното
възстановяване е продължило около 6 месеца. Към настоящия момент, като
последици от тази травма, са налице леко ограничени движения при крайна
ротация в лакетната става и слабост в захвата на лявата ръка. Счупването на
дясната ключица е причинило трайно затруднение в движението на десния горен
крайник. Наложила се е имобилизация за 4 седмици. Функционалното
възстановяване е продължило около 3 месеца след инцидента. Имало е наличие на
остри болки в периода на раздвижване след сваляне на имобилизацията. В
момента движенията на дясната ръка, включително и в засегнатата дясна раменна
става, са в пълен обем. След процесното ПТП се е появил и разгънат метаболитен
синдром, включващ абдоминално затлъстяване, високостепенна инсулинова
резистентност, дислипидемия и чернодробна стеатоза. Не е съвсем сигурно, че
6
инцидентът е основната причина за активирането на въпросния синдром, но
вероятността за това е доста голяма.
От неоспореното заключение на д-р К. стана ясно, че процесното ПТП се е
отразило негативно на психическото състояние на ищцата. Налице са данни за
преживяна остра стресова реакция и последващо посттравматично стресово
разстройство, като симптомите са били леко до умерено изразени и са отзвучали в
рамките на около 10-12 месеца. В момента ищцата е преодоляла в значителна
степен негативните душевни последици от катастрофата.
От изслушаните показания на свидетеля Ф.С. ****, се установи, че ****.
Свидетелят Е. Х., ***, разказа, че в болницата Д. ******
Показанията на *** и на **** следва да бъдат кредитирани. По принцип гласните
доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно
убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост
на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия
доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства,
свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виЕ.,
дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането -
възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания,
възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При
противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки
поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните
факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са
спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от
останалите събрани по делото доказателства. При оценката на разказаното от тях
следва да се изхожда от: а/ степента му на съответствие с безспорните
доказателства по делото, б/ степента на обоснованост, в/ степента на
разностранност и г/ степента на автентичност /„Разпит на свидетели в
гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 48/.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на
чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото.
Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и
доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват
7
заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му /Решение
№ 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Албена Бонева/. В настоящия казус свидетелските показания на *** и на
**** на ищцата не са противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл. 172 от
ГПК не забранява кредитирането на подобни показания, а предвижда преценката
им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, като от тях в
случая показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от
02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка
Дечева/. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат
от близък или роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно Решение №
457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Дияна Ценева, роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила,
сама по себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат
недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани
свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени
факти, които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, и Решение №
338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Мими Фурнаджиева/. В случая съобщеното от свидетелите Стоянов и Х.
следва да се приеме за характеризиращо се с висока степен на достоверност,
защото не противоречи на никой от останалите елементи на доказателствената
съвкупност. Разказаното от тях е и вътрешно хармонично, последователно и
изчерпателно /водещи критерии за оценка на свидетелските показания според
„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“,
София, 1997 г., стр. 55/. Показанията им не оставят съмнение, че те са били
очевидци на това, което обрисуват, и имат необходимите пълни, преки и
непосредствени впечатления от него. Не са налице основания за некредитиране на
разказаното от тези свидетели.
Съобразявайки горното и отчитайки: *********** както и вземайки предвид
обществено-икономическата обстановка в страната към момента на деликта,
съдът смята, че на ищцата се следва справедливо обезщетение в размер на 60 000
лева. 5000 лева от тази сума доброволно са преведени от ответника. Дължими са
останалите 55 000 лева, но по делото се претендират само 45 000 лева, които
трябва да се присъдят изцяло.
Претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществените вреди е
8
основателна, но не от сочената дата. В казуса лихва се дължи от деня, следващ
изтичането на тримесечния срок, предвиден в нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл.
496, ал. 1 вр. чл. 512, ал. 1 от КЗ, а именно - 11.12.2021 г.
Претенцията за обезщетение за имуществени вреди - направените разходи за
лечение, е неоснователна и трябва да бъде отхвърлена. Ответникът е изплатил
извънсъдебно 2693,53 лв. На толкова възлиза и сборът от сумите, фигуриращи във
фактурите и боновете, представени от ищцата. Разликата идва от обстоятелството,
че сумата от 1836 лева е претендирана 2 пъти, а се представя само 1 фактура.
Предвид изхода на спора и неоснователността на претенцията за имуществени
вреди, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника трябва да бъде присъдена
съответната част от направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение - 253,09 лв. Размерът на хонорара на адвокат Цървуланова не е
прекомерен и е съобразен с фактическата и правната сложност на казуса.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът, от своя страна, следва да преведе
по сметка на съда държавна такса от 1800 лева и възнаграждения на експерти от
1551,95 лв., както и да заплати на адвокат Н. В., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 4250 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение "Н", ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С, р-н
С, представлявано от Б.А.Б и С.Х.С., да заплати на Д. Ф. С., ЕГН **********,
адрес гр.Д., ул. И.В. № сумата от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева,
съставляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и
страдания, от получените травми в резултат на ПТП, станало на *** г., около ***
ч., на ПП-1 Е-79, км 386+150, в района на К.д, между гр.С. и гр.К, заедно със
законната лихва, считано от 11.12.2021 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва върху това обезщетение за
периода от *** г. до 10.12.2021 г. и изцяло ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
обезщетение за причинените от въпросното ПТП имуществени вреди - разходи за
лечение, в размер на 1828,27 лв. /хиляда осемстотин двадесет и осем лева и
двадесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА Сдружение "Н", ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С, р-н
С, представлявано от Б.А.Б и С.Х.С., да заплати на адвокат Н. С. В., АК Д., ЕГН
9
**********, кантора гр. Д., ул."Д-р И.П. №, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.
2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 4250 /четири хиляди двеста и петдесет/
лева.
ОСЪЖДА Д. Ф. С., ЕГН **********, адрес гр.Д., ул. И.В. № да заплати на
Сдружение "Н", ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С, р-н С,
представлявано от Б.А.Б и С.Х.С., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съответната
част от направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение - 253,09 лв.
/двеста петдесет и три лева и девет стотинки/.
ОСЪЖДА Сдружение "Н", ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С, р-н
С, представлявано от Б.А.Б и С.Х.С., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да преведе
по съответната банкова сметка на Окръжен съд Благоевград, в полза на бюджета
на съдебната власт, държавна такса от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева и
възнаграждения на експерти от 1551,95 лв. /хиляда петстотин петдесет и един лева
и деветдесет и пет стотинки/.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт /чрез адвокат В. и
адвокат Цървуланова/, като те могат да го обжалват в двуседмичен срок, считано
от връчването, пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, подадена чрез
Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
10