М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия К.Е.Д., с ЕГН ********** *** за извършено престъпление от общ
характер, а именно:
На 06.10.2011 г. в град Плевен,
Плевенска област противозаконно присвоил чужда движима вещ – 1 брой мобилен
телефон марка “***”, модел “**”, с IMEI *** на стойност 252,00 лева,
собственост на Л.С.П. ***, Плевенска област, която вещ владеел.
Престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК
В съдебно заседание е
проведено предварително изслушване,
при наличие на условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението със
същата фактическа обстановка и същата квалификация на вината, отразена в
обвинителния акт. По отношение на наказанието заема становище, че по отношение
на подсъдимия К.Д. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на 3 години, което да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 58а от НК,
чието изтърпяване да бъде отложено с определен от съда изпитателен срок.
Подсъдимият К.Е.Д. се
явява в съдебно заседание лично, и със служебен защитник адв. *** от АК – Плевен.
Защитникът на подсъдимия К.Д.,
адв. *** от АК - Плевен счита, че фактическата обстановка е безспорно
установена, с оглед депозираното признание на фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и моли съда, делото да се разгледа
при условията на чл. 370 и сл. от НПК, като при определяне вида и размера на
наказанието моли съда да определи на подзащитния й минимално наказание, а
именно, 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено с минимален
изпитателен срок.
Подсъдимият К.Е.Д. признава
фактите по обвинителния акт, признава вината си и изразява съжаление за
извършеното.
В първото по делото заседание,
защитникът на подсъдимия К.Е.Д., адв. *** от името на подзащитния й заявява, че
желае делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371,
ал. І, т. 2 от НПК.
Съдът съгласно чл. 370, ал. 3 от НПК, не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице
условията, предвидени в НПК.
Съдът като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, категорично се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 12.03.2012
г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид на това, в хода на
съдебното следствие на основание чл.373, ал. ІІ от НПК, не е извършван разпит
на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
На 06.10.2011 г.,
около обяд, подсъдимият К.Е.Д. посетил обект за продажба на дюнери, находящ се
в град Плевен, Плевенска област, в ж.к. “Сторгозия, в близост до кафе “***”. В
обекта работел неговият познат – свидетелят Л.С.П.. Двамата се заприказвали. По
време на разговора подсъдимият К.Д. разказал на свидетеля Л.П., че иска да си
купи нов мобилен телефон. Попитал свидетеля какъв телефон използва и
поискал от свидетеля да му го даде, за
да го види. Свидетелят Л.П. се съгласил и дал на подсъдимия мобилния си апарат
марка “***”, модел “**” с IMEI № ***. В това време дошъл клиент и свидетеля Л.П.
влязъл в обекта за да го обслужи.
Възползвайки се от
ситуацията, подсъдимият К.Д. решил противозаконно да присвои мобилния апарат на
свидетеля и си тръгнал с него.
Малко по-късно
свидетелят Л.П. усетил, че мобилният му телефон е останал у подсъдимия К.Д..
Позвънил от друг апарат на телефона си. Първоначално подсъдимият К.Д. вдигнал и
обещал на свидетеля Л.П., че до 15 минути ще му върне апарата. След това обаче
подсъдимият К.Д. изключил телефона и спрял да отговаря на повикванията.
Още същия ден
подсъдимият К.Д. отишъл в оказиона на фирма ***, намиращ се в ***. Представил
личната си карта на продавача в оказиона – свидетеля *** и му предложил за
продажба мобилния телефон на свидетеля Л.П.. Свидетелят *** прегледал апарата и
го закупил за сумата от 80 лв., като съставил Предварителен договор за
покупко-продажба на движими вещи от 06.10.2010 г.
В последствие
свидетелят *** препродал мобилния телефон на трето, неустановено по делото
лице.
Пострадалият Л.П.
уведомил за случилото се органите на полицията, като подал сигнал до Началника
на Второ РУП – град Плевен.
В хода на досъдебното
производство е назначена сдебно-оценителна експертиза, от която е видно, че
стойността на вещта, предмет на престъпление – 1 брой мобилен телефон марка “***”,
модел “**”, с IMEI *** възлиза на сумата от 252.00 лева към датата на
извършване на деянието.
При условията на чл. 373, ал. ІІІ
от НПК,
съдът напълно кредитира изнесената по-горе фактическа обстановка, която се
подкрепя от свидетелските показания на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели и която и в съдебно заседание беше потвърдена от
подсъдимия пред защитника му, като подсъдимият признава изцяло фактите и обстоятелствата изнесени по-горе.
Налице са условията на чл. 303,
ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен
начин.
От изложеното е видно, че
подсъдимият К.Е.Д. е извършил престъпление по чл. 206, ал. І от НК.
Горната фактическа обстановка се
подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – от самопризнанието на
подсъдимия от една страна, а от друга
страна с писмените доказателства приобщени към делото.
В подкрепа на фактическата обстановка са и приетите и огласени по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства по досъдебно производство № Д-2788/2011 г. по описа на
Районна прокуратура - Плевен, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично
точни и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
От така установената фактическа
обстановка от обективна и субективна страна е видно, че с деянието си подсъдимият
К.Е.Д. безспорно е осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал. І от
НК, а именно:
На 06.10.2011 г. в град Плевен,
Плевенска област противозаконно присвоил чужда движима вещ – 1 брой мобилен
телефон марка “***”, модел “**”, с IMEI *** на стойност 252,00 лева,
собственост на Л.С.П. ***, Плевенска област, която вещ владеел.
Съдът намира за безспорно
установено, че с деянието си подсъдимият К.Е.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 206, ал. І от НК.
Категорично в хода на
производството са установени обективните признаци на престъплението, доколкото
подсъдимия, чрез своите действия е присвоил чужда движима вещ, от владението на
свидетеля Л.С.П.. По този начин е прекъснал владението върху същите,
установявайки трайна фактическа власт върху тях.
Съдът намира за безспорно
установено авторството на деянието на подсъдимия по така повдигнатото му
обвинение.
Горното съдът прие въз основа на
самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите, съдебно – оценителна
експертиза.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично
точни и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
От обективна страна са налице
всички признаци на посочените престъпни състави.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия К.Е.Д. при форма
на вина пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, т. е. желаел е неговото извършване, като е предвиждал съставомерните
последици и е искал тяхното настъпване, което именно е целял
Горното съдът извежда от
цялостното му поведение обективирано по делото, в частност от вида и последователността
на действията му.
Като причини за извършване на
престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимия на
законовия ред, установен в Република България, стремежа му към
облагодетелстване по неправомерен начин.
При
определяне наказанието на подсъдимия К.Е.Д., съдът съобрази степента на обществената опасност на деянието
и на дееца.
Съдът обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на
деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички
други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието, както и с оглед на
използваната от подсъдимия възможност за предварително изслушване, както
и направеното от него самопризнание, по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
Смекчаващи вината обстоятелства-
съдът прима като такива- младата възраст на подсъдимия, обстоятелството, че
същия е с чисто съдебно минало,
искреното му съжаление за извършеното, направените пълни самопризнания, а като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема като такива- незачитане на
правовия ред, неуважение на общоприетите
ценности в обществото.
При определяне на размера на
наказанието, съдът определи същото при условията на чл. 54 НК, за да се
постигнат целите на наложеното наказание, посочени в разпоредбата на чл. 36 НК.
Наказанието предвидено в
разпоредбата на чл. 206, ал. І НК е до 6 години лишаване от свобода.
При така отчетените
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия К.Д. наказание "Лишаване
от свобода за срок от две година”, което на основание чл.66, ал. І от НК, следва да бъде отложено за изпитателен
срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, предвид
обстоятелството, че Д. е неосъждан.
На основание чл. 67, ал. ІІІ от НК, съдът наложи на подсъдимия К.Е.Д. и пробационна мярка по чл. 42, ал. ІІ, т.
1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес - *** за срок от 3
/три/ години.
На основание чл. 42б, ал. І от НК, задължителната регистрация по настоящ адрес следва да се провежда при периодичност 3 /три/ пъти седмично.
Основният критерий за
съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи,
е справедливостта.
На първо място, с така наложеното
наказание, съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на
престъплението. Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът,
че подсъдимия следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с
което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.
Неизбежно, но не твърде строгото
определено наказание, ще има за своя
последица да мотивира подсъдимия, към спазване на законите и добрите
нрави. С този не-висок размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще
допринесе за осъществяване на генералната и
специалната превенция и най-вече със своята неизбежност, така
определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и
превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република България, поради
което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице
материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. І от НК, а именно подсъдимият не
е осъждан на лишаване от свобода и
наложеното наказание е до 2 години, поради което и съдът намира, че с
така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Така
отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия и да
действува като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо
престъпно поведение.
С така наложеното наказание ще се
постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе
ролята на възпиращ фактор по отношение
на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко
предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други
престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са
налице всички условия на чл. 68, ал. І от НК, той ще трябва да изтърпи и
наложеното му по настоящето производство, наказание от 2 години лишаване от
свобода.
Освен това, с така определеното
наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, с оглед
младата му възраст, да започне нов живот и да заживее, като спазва законите в
страната.
Освен това, така наложеното
наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по
отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е
наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната
функция на съда, но от друга страна вида и размера на наложеното наказание е
съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед
на неговата справедливост.
С оглед така направените
фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед
разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: