Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.05.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в публичното
заседание на тринадесети декември през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. ГЮЛСЕВЕР
САЛИ
при секретаря В.Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 1457 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20277335 от 15.12.2020 г. СРС, 153 с-в, по
гр.д.№ 70970/2019 г. е осъдил Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“ на МВР да заплати
на Н.С.Н. на основание
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.179, ал.1 ЗМВР вр. чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР сумата
1 394,55 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода 01.01.2017
г.-01.12.2019 г. със законната лихва върху сумата от 05.12.2019 г. до
погасяването и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 142,74 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода 01.01.2017 г.-05.12.2019 г.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“ на МВР.Въззивникът твърди, че отразеният
в съдебно-счетоводната експертиза труд не е извънреден, тъй като е изчислен
сумарно при полагане на нощен труд в часовия интервал от 22,00 ч. до 06,00 ч.-8
часа и е отчетен след прилагане на разпоредбите на чл.9, ал.1-3 от НСОРЗ към КТ.Изразява становище, че не е налице празнота в нормативната уредба, както и
че отчитането и заплащането на нощния труд на служителите на МВР е уредено в
чл.179, ал.1 и 2 и чл.187, ал.3 и 9 и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на МВР,
а неговият размер се определя със заповед на министъра на вътрешните работи и е
с часова норма 8 часа, а не 7 часа, както е предвидено в КТ, поради което
текстовете на чл.9, ал.1-3 от НСОРЗ не следва да се прилагат.Излага доводи, че
законодателят е решил отделните категории труд да бъдат с различна часова
норма, както и че служителите на МВР имат права и задължения по ЗМВР, който е
специален спрямо уредбата на правата и задълженията на работниците и
служителите, уреден в КТ и подзаконовите им уредби.Моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковете.Претендира разноски.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- Н.С.Н. оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд е
съобразил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е
достигнал до правилни правни изводи.Поддържа становище, че първоинстанционният
съд правилно е приел, че при липса на специална уредба следва да се приложи
общата такава-НСОРЗ /чл.9, ал.2/.Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.178, ал.1,
т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- Н.С.Н. твърди, че заема длъжността
„младши инспектор-старши пожарникар в сектор „Пожарогасителна и спасителна
дейност“ на IV РС „П.Б.и З.на Н.“.Твърди, че работата му е
организирана на смени по 24 часа /от 08,00 до 8,00 ч./, а отчитането на
работното време е сумирано.Съгласно чл.187 ЗМВР нормалната продължителност на
работното време е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица.Твърди, че съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време
на държавните служители на МВР се изчислява в работни дни-подневно, а за
работещите на 8,12 или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период, като
съгласно чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период, и че извънредният труд
се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.Твърди, че
за периода от 01.10.2017 г. до 10.12.2019 г. е положил 1 320 часа нощен
труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на извънреден
труд от 189 часа, които ответникът не му е заплатил.Излага доводи, че поради
липсата на специална уредба за служителите в МВР за преизчисляване на часовете
положен нощен труд следва да намери субсидиарно приложение чл.9, ал.2 НСОРЗ,
съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 1 394,55 лв.-възнаграждение за положен извънреден
труд за 247 часа за периода 01.01.2017 г.-10.12.2019 г., както и 142,74 лв.-мораторна
лихва от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане-01.03.2017
г. до 21.11.2019 г. със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане /съгласно уточнителна молба от 26.05.2022 г./.
Ответникът- Главна
дирекция „П.Б.и З.на Н.“ на МВР оспорва исковете.Твърди, че разпоредбата на чл.9,
ал.2 НСОР не намира приложение при заплащане на нощния труд на държавните
служители в МВР.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през исковия период ищецът е
работил при ответника на смени при сумарно изчисляване на работното време за
тримесечен период.
От заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.Бончева е
установено, че през процесния период ищецът е положил нощен труд от 1 490 часа, като след преобразуване с
коефициент 1,143 разликата е 217,07 часа на стойност 1 703,07 лв.Мораторната
лихва от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане-01.01.2017
г. до завеждане на исковата молба, възлиза на 184,97 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет
на спор в настоящото производство е дали при отчитане и заплащане на
извънредния труд от ищеца като служител на МВР се прилагат разпоредбите на КТ и
чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
По
този въпрос е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г. на ОСГК на
ВКС, което е задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 ЗСВ, съгласно
което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите
на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да
се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Съгласно
разясненията, дадени с посоченото ТР, не са налице предпоставките на чл.46,
ал.2, изр.1 ЗНА за прилагане на правна уредба по аналогия, тъй като ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на
служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Прието е, че императивната
норма на чл. 187, ал. 1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно, което означава 8 астрономически часа, независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага- през деня, в
неговата „светла“ част и през нощта-в неговата „тъмна“ част, в последната
хипотеза от 22 часа до 6.00 12 часа.Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се
аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.
Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми,
които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително
отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове-наредба и
заповед.С последната, представляваща индивидуален административен акт, се
предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението
за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като
това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да
не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни.Посочено е, че случаите
по ЗМВР и по КТ не са сходни, а различни правоотношения, тъй като трудовото
правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, и че прилагането
на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на
законова цел доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл.
187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност
на работното време през деня и нощта -
„8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага- през деня или през нощта, като неблагоприятните последици от
полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми- допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.
178, ал.1, т. 1 ЗМВР/, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5,
6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.В мотивите на
ТР е посочено, че това разрешение съответства и на правото на ЕС.С решението на
Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело № С-262/20 по направено запитване от
български съд е прието, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена
разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и
нормалната продължителност на труда през деня, като следва да се следи за това,
за полагащите труд през нощта да има други мерки за З.под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид
труд.Член 8 и чл.12, б. „а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че
не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. В решението СЕС е приел, че чл.20 и чл.31
от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да
не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите,
ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,
т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерно на тази цел /т.80/.
Поради изложените съображения в случая не са налице предпоставките
за приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ и положеният от ищеца труд не следва да се
преизчислява с коефициент 1,143 и искът за главница се явява неоснователен.
С оглед изхода на спора по главния иск неоснователен е и
предявения акцесорен иск за мораторна лихва.
Поради разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови решение,
с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК вр. чл.23, ал.1,
т.1 НЗПП въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 200
лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 20277335 от 15.12.2020 г. на СРС, 153 с-в, по
гр.д.№ 70970/2019 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.Н. с ЕГН ********** и с
адрес: *** срещу Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“ на МВР с адрес: гр.София, ул.
„*******искове с правно основание
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.179, ал.1 ЗМВР вр. чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР за
сумата 1 394,55 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода 01.01.2017
г.-01.12.2019 г., както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
142,74 лв. за периода 01.03.2017 г. до 21.11.2019 г., представляваща обезщетение за
забавено плащане на възнаграждението за извънреден труд, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Н.С.Н. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на
Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“ на МВР с адрес: гр.София, ул. „*******сумата от 200 лв. на основание
чл.78, ал.3 и 8 ГПК-разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.