№ 1613
гр. П., 24.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен В. Велев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело №
20245220102745 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът И. Д. К., редовно уведомен от предходното съдебно заседание,
чрез процесуалният си представител, се явява лично, както и с адв. И., с
пълномощно по делото.
Ответницата Н. Г. П., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с адв. Ц., редовно упълномощена отпреди.
Явява се вещото лице М. К., редовно призована.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът ДОКЛАДВА постъпилото по делото заключение с вх.
№21187/28.07.2025 г. по допуснатата съдебно-психологична експертиза,
изготвено от вещото лице М. К..
АДВ. И.: Запознат съм, да се изслуша вещото лице.
АДВ. Ц.: Запозната съм с експертизата. Да се изслуша вещото лице.
Съдът, доколкото заключението на вещото лице е депозирано в срока по
чл. 199 от ГПК, намира, че същото следва да бъде изслушано в днешното
1
съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към изслушване заключението по допуснатата по делото
съдебно-психологична експертиза, изготвено от вещото лице М. К..
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
М. И. К. – на 46 години, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, висше образование, без родство и без служебни отношения със
страните по делото.
Вещото лице е предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. К.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изготвеното от мен заключение.
На страница 24 и 25 от заключението има техническа грешка, не съм
ползвала психологическо тестово изследване, използвана е беседа с
изследваното лице, материалите по делото и лонгитюдно изследване. Това се
отнася и за Н. П.. Не съм прилагала тестово изследване, не съм имала такава
задача за изследване на личностови качества на подекспертните. На страница
32 от заключението е посочено, че бащата насърчава срещите с майката,
съдейства на детето да поддържа контакти с майката. Тази информация е по
данни от беседите ми с детето и с бащата, и двамата потвърждават тази
информация. Съобразено е и с материалите по делото, тези които са цитирани
в експертизата, Протокол от съдебно заседание от 18.09.2024 г., но съм
запозната и с другите материали по делото. Запозната съм и с документите и
че има постановление за отказ да се образува досъдебно производство, взети
са предвид при изготвяне на заключението. Посочила съм, че майката не
ползва препоръчани психологически услуги, което показва отказ от работа
върху отношенията. Детето сподели, че той посещава психолог в КСУДС,
който се препоръчва от ОЗД към ДСП - П. и от там той има информация, че
майката е отказала да ползва социална услуга „психологично консултиране“ и
за това те не се срещат и няма там терапия, която би била препоръчителна - в
случая семейна терапия и консултации. Не съм подлагала на съмнение думите
на детето. Детето не е споделило никаква информация в разширеното
семейство в което в момента живее, да получава негативна информация,
настройване или внушение против майка си. Все пак той е на 14 години и
може сам да преценява коя информация да полага на съмнение, кое е вярно, по
2
какъв начин някой иска нещо да му внуши, доста е умен и интелигентен.
Генерално всяко дете, при удобен случай би манипулирало родителите си за да
постигне това, което то иска. В случая той е доста голям и си е взел решение,
няма нужда да ги манипулира. Той си се заявява, формиран е като самооценка,
като личност, при беседата с него. Детето е информирано по хода на делото,
знае какво се случва, по-скоро комуникира с баща си и от там получава
информация. Във връзка с делото, детето се чувства объркано, липсата на
комуникация с майката на него му тежи, иска да има нормална комуникация с
нея, иска да се виждат, иска да провеждат срещите, няколко пъти това
споделя. Тук е ролята на майката, да потърси път към детето, да комуникират,
да се срещат, ако има някакви конфликти, нещо недоизказано, нещо
недоизяснено, това се разрешава в момент на комуникация, не чрез друг
родител или чрез друг възрастен. Детето е голямо, интелигентно, разбиращо,
комуникиращо, споделящо. Щом посещава психологичната консултация той
сам за себе си е осъзнал, че има нужда и това му помага, както е споделил и
психологът, който посещава. Аз не знам кой е отказал контакт на детето с
майката, детето твърди, че няма такъв отказан контакт. Майката споделя, че
няма контакт, че детето отказва контакт, че не иска да се виждат, че не
отговаря на телефона или я блокира, но това пак е в резултат на тяхното
общуване, защото той е самостоятелно дете, има си собствен телефон, има си
социални мрежи, има си начин по който да комуникира с майката, ако са им
нормални отношенията. Може да се подържа комуникацията, не му е било
отнето устройството, за да е лишено от начин да се свърже с нея при желание
от негова страна. Когато едно дете иска нещо да постигне, особено на тази
възраст, винаги може да го направи. Ако детето иска да посещава домът на
майката, ще отиде, след разговор с нея, след комуникация, след изясняване на
техните отношения. Никъде не е казало детето, че има негативни чувства към
майка си, по-скоро е объркано, иска да живее в спокойна среда, да имат
нормална комуникация, да обсъждат с него това какво той иска, какво мисли,
какво чувства, защо така реагира, да бъде разбран, това иска от майката. При
беседата с детето, относно режима на лични отношения детето сподели, че не
желае да участва в него в резултат на нагнетените лични отношения между
него и майката. Там трябва да се изговорят нещата, които са се случили,
особено този инцидент, който е отключил желанието му да живее при баща си,
това е. Нищо толкова страшно не е споделило детето, то иска да се вижда с
3
майката, просто трябва да намерят път един към друг. Детето иска да бъде
чуто, да му повярва когато й каже, че е забравило петте лева в калъфа на
телефона си, да не подлага на съмнение, че тези намерени примерно цигари
или „вейп“ не са негови, да му има доверие като личност. Разбира се, това
трудно се гради на тази възраст, но има начини. Това иска той - малко повече
доверие, малко повече да го разбира като самостоятелна личност, като
личност, която взима решение за себе си и за бъдещето си, за това какво иска
да учи, къде иска да живее, какви са му приятелите. Ние не можем да
ограничим децата да не общуват с някого. Когато приятел ме помоли: „абе,
пази ми този вейп“, повечето деца ще го пазят, да предположим, че не е негов
в случая. Детето отрича да е ползвало забранени неща, по-скоро споделя, че е
имало някакви ситуации в училище, при които получава забележка за
поведение и някакъв друг инцидент, признава си, че не е бил прав, тогава
майката е реагирала малко по-остро, искала е той да се държи добре, да спазва
правилата, нормални неща, но не е споделял да е употребявал „вейп“ или
някакви други субстанции, отрича го категорично пред мен. Детето сподели,
за тази прословута снимка, която майката е видяла във „Фейсбук“, той
всъщност само е държал тази бутилка и се е снимал с нея, малко показно го е
направил, но не е бил пил от тази бира, мисля, че беше бира. Сподели, че
майката от прекалената загриженост минава границата и стига до прекаления
контрол, т.е. „когато аз за нищо не ти вярвам, как ти да ми споделиш“, трябва
да ти имам доверие, ти да ми кажеш: „Мамо, днес пазих на еди- кой си „вейп“-
а, вчера се събрахме и пихме бира“. Аз не казвам, че той не я е пил, казвам
какво той е споделил. Аз бях там като служебно лице, когато идват при мен те
споделят, не е нещо извънредно, ако родителя го разбере и казва: „добре, но
това не е добре за теб, не е полезно“, колкото и да си мислим, че децата са
много информирани и са в социалните мрежи, но те нямат никаква
информация, те може да не знаят до какво водят „вейповете“. Поведението на
детето към майката е формирано от това, че децата винаги заемат страна, за да
съхранят себе си, за да имат спокойствие, сигурност, дори и това, което
предполагате - да постигнат това, което те искат, те взимат страна. Ние като
възрастни, нашата роля е да намерим как да комуникираме, все пак това е
нашето дете. Когато родителите не комуникират, винаги се стига до такива
драми и всеки път обясняваме, че без комуникация на родителите няма как да
го постигнем, не става, колкото и да имат конфликти, каквито и да са
4
конфликтите между възрастните, те са възрастните хора, те отговарят за това
дете, те трябва да намерят начин да обсъждат нещата за детето, от нищо друго
няма нужда да комуникират, но това е огромна комуникация, особено на тази
възраст, а и на която и да е възраст.
АДВ. И.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
АДВ. Ц.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Аз считам, че не
следва да бъде приемано днес представеното заключение, тъй като същото е
дало отговор на въпроса който е зададен и с който е бил сезиран, само и
единствено върху една беседа между двамата родители и само и единствено
върху думите на детето, като изключително е дадено вяра на казаното от
детето и казаното от бащата. Считам, че по делото има събрани множество
доказателства, които оборват така представеното заключение и така
направените изводи. Още на 30.05.2024 г. след като се е случил инцидента
между майката и детето, тя самата е потърсила на 31.05.2024 г.
психологическа подкрепа за нея и за детето, по делото има представен и приет
такъв документ. Детето ползва психологическа подкрепа само след настояване
на майката. По делото липсват данни и вещото лице не се е запознало дали
майката е направила отказ за да дава такова заключение в извършеното
психологическо изследване, че майката отказва да ползва работа с психолог,
поради което считам, че така изготвеното и представено по делото заключение
се позовава само и единствено на думи казани от майката, бащата и детето,
същото не е задълбочено и не е всестранно. Ноторно известен факт е, че при
една такава експертиза, всеки възрастен иска да се изкара в максимално
благоприятна и положителна страна и това е причината и бащата да казва
заучени фрази, знаейки, че именно това има значение за заключението, дали
той насърчава или не срещите с майката и т.н. Смятам, че заключението не
следва да бъде приемано, тъй като не е задълбочено изготвено, запознавайки
се с всички събрани по делото доказателства, както и с допълнителни
проучвания при социалните работници, кой, кога, дали е ползвал социални
услуги.
АДВ. И.: Противопоставям се на искането на колегата, считам, че с
постоянните искания и отричания се цели единствено шиканиране на процеса
и отлагането му за следващи дати. Не мога да си обясня причината, поради
която се прави това нещо. В днешно съдебно заседание клиента ми заявява, че
5
е склонен да се постигне споразумение с режим на лични контакти,
включително и разширен от страна на майката, но при всички положения
проблема е между майката и детето. С постоянно отлагане на делото няма да
постигнем нищо, оставам на Вас да прецените.
АДВ. Ц.: Отговора на въпроса, който не може да намери колегата е много
прост, а именно, че ищецът всячески се стреми да очерни майката в този
процес и да я изкара най-лошата и недостойна майка, а тя е родител, който 14
години е осъществявала адекватни родителки грижи и това е тъжното в цялата
ситуация и в целия този процес. Това е причината да се събират доказателства,
да се искат експертизи, за да се установи и докаже, че 14 години тази майка
изключително адекватно е осъществявала непосредствените родителски
грижи и целта на този процес е недопустима. Именно лошата комуникация
между двамата родители е причина за този процес, а не лошата комуникация
между майката и детето. Не се цели в никакъв случай шиканиране на процеса,
упражняване на родителски грижи е изключително важен процес,
изключително важно за бъдещето развитие на едно дете, което и да е то,
поради което следва много прецизно да се изследва всеки един детайл, така
както комплексно е посочено в постановление от 1974 година, СК и
задължителната съдебна практика.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, във
връзка с приемането на експертното заключение. Заключението на вещото
лице е пълно и обосновано, като отговаря на поставения, именно от ответната
страна, въпрос. Дадените от страна на вещото лице - психолог препоръки във
връзка с обстоятелството, че майката следва да премине към психологическа
работа за повишаване на емоционалната регулация и разбиране на детските
нужди, съответно посещавала ли е същата срещи психологическа подкрепа
към ДСП, не са част от задачата на вещото лице, съответно част от
заключението на вещото лице по назначената експертиза, като такова. Съдът
намира, че вещото лице е обосновало заключението си в достатъчно пълна
степен, включително впечатление прави, че същото е използвало материалите
по делото, които са обсъдени в представеното по делото заключение, противно
на становището на ответната страна за повърхностно изследване на
материалите по делото и позоваване единствено на беседите. Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се приеме като доказателство по
делото заключението по изслушаната в днешното съдебно заседание съдебно-
6
психологична експертиза, изготвено от вещото лице М. К..
Като съобрази приложимите разпоредби на Наредба № Н-1/2023 г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица и с оглед
извършените от вещото лице дейности във връзка с изготвяне на
заключението, съдът намира, че следва да се увеличи размера на
първоначално определеното възнаграждение на вещото лице за изготвената
експертиза, като определи окончателен размер на същото, посочен в справката
- декларация на вещото лице в общ размер на 1 507,60 лева.
Следва да се задължи ответницата да заплати по депозитната сметка на
Районен съд - П. разликата от първоначално определения депозит в размер на
450,00 лева и така определения окончателен размер на възнаграждението на
вещото лице в размер на 1 507,60 лева – или сумата от 1 057,60 лева, в
едноседмичен срок от днес, като в същия срок представи по делото и
платежен документ.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице М. К. по допуснатата и
изслушана съдебно-психологична експертиза като доказателство по делото.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице М. К. в размер
на 1 507,60 лева.
ЗАДЪЛЖАВА ответницата да внесе по депозитната сметка на Районен
съд - П. сумата от 1 057,60 лева - допълнителен депозит за експертизата, в
едноседмичен срок от днес, в който срок да представи по делото и
доказателства за извършеното плащане.
УКАЗВА на ответницата, че на основание чл. 77 от ГПК, в случай че не
плати сумата по така определения допълнителен депозит, съдът може да
постанови принудителното й събиране и да я присъди с решението.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице М. К. от внесените депозити така
определеното окончателно възнаграждение, след постъпване по сметка на
Районен съд – П., на сумата по допълнителния депозит по посочената в
справката – декларация банкова сметка на вещото лице.
Вещото лице освободено от съдебната зала.
АДВ. И.: Искаме да представим протокол с резултати от изследвания от
7
30.08.2025 г. от които е видно, че детето има занижени стойности на гликиран
хемоглобин и индекс инсулинова резистентност, а също така и амбулаторен
лист от 10.09.2025 г., с който лекуващият лекар препоръчва постепенно
спиране на терапията и продължаване на диетичния режим, с оглед доброто
състояние на детето. Искам да приложа и извлечение от банковата сметка на
ищеца от която е видно, че към настоящият момент майката не е заплатила
дължима издръжка в размер на 1 150 лева за периода от месец май до
настоящият момент. Всеки месец тя не плаща или плаща в непълен размер..
АДВ. Ц.: Аз възразявам по приемането на амбулаторен лист от 10.09.2025
г. от д-р Е.В.К., тъй като от същият не става ясно каква е специалността този
лекар, дали е общопрактикуващ лекар или детски ендокринолог, за да се
съобразяваме с препоръчителна терапия, с обективно състояние, анамнеза и
т.н., поради което считам, че не следва да бъде приеман този документ. Що се
касае до протокола от изследвания индекс инсулинова резистентност от
07.09.2025 г., не възразявам да бъде прието това изследване, досежно
значението за делото ще взема в ход по същество генерално становище, но
амбулаторния лист считам, че не следва да бъде приет. По отношение
извлечението от банкова сметка, ще ми бъде необходимо известно време, но
така както колегата услужливо е посочил с жълто, се вижда, че доста месеци е
плащала по 350,00 лв.
ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. П.: Изплащала съм по 150 лв., тъй като май и юни
месец, детето не е идвало при мен и защото на детето няма банкова сметка. В
решението още от септември месец пише - лично на детето, чрез знанието на
бащата, а не лично на бащата. Не съм плащала и плюс това, детето ми живее в
къщата на баба си.
АДВ. Ц.: Причината да не се изплаща пълния размер на издръжка е че
детето няма банкова сметка. Многократно в тази зала е коментирано, че
майката държи да изпълнява определението по привременни мерки така,
както е осъдена и да изплаща месечната издръжка лично на детето, а бащата
отказва да предостави банкова сметка, по която титуляр е детето, за да може
да бъде превеждана коректно тази сума.
Съдът, във връзка с представените в днешното съдебно заседание
писмени документи намира, че същите следва да бъдат приети по делото,
доколкото са относими към предмета на спора. Неоснователно е възражението
8
на процесуалният представител на ответницата за неприемането на
амбулаторния лист, доколкото не ставало ясна специалността на д-р Е.В.К.,
издала амбулаторен лист от 10.09.2025 г., съответно дали същата притежава
необходимите специални знания и компетентност да дава препоръки за
лечение, доколкото в самият образец на амбулаторния лист липсва задължение
на лекаря да попълва изрично специалността си. Следва да се приеме и
протокола с резултати от изследвания по отношение на детето А. И. К., като
относими към делото. С оглед заявеното от страна на ответницата лично, че не
е плащала издръжка в пълен размер на детето, съдът намира, че не са налице
пречки да приеме и представеното извлечение от банкова сметка на И. Д. К..
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото Амбулаторен лист №
25253D0B5785 от 10.09.2025 г. издаден от д-р Е.В.К.; Протокол с резултати от
изследвания от медицинска лаборатория СМДЛ Рамус ООД на името А. И. К.
от 07.09.2025 г.; Извлечение от банкова сметка на И. Д. К. в банка ДСК АД от
17.09.2025 г.
АДВ. И.: Нямам други доказателствени искания, няма да соча други
доказателства, моля да се приключи делото.
АДВ. Ц.: Уважаеми господин Председател, съгласно чл. 95, ал. 3 от ЗГР
заявяването за постоянен адрес се извършва, когато се касае за непълнолетни,
от законите им представители. Твърдя, че бащата дава лош пример на това
дете, като сам е заявил постоянен адрес на детето, без да се съобрази с
желанието на майката. Къде са моралните качества на този родител, който
иска да отглежда това дете, като му показва, че грубо следва да нарушава
законовите разпоредби на тази държава. Доверителката ми смята, а и
действително има нарушение на законовите разпоредби, доколкото е налице
едностранна промяна на постоянен и настоящ адрес на детето - извършено е
без нейното знание и съгласие и по този начин е променена адресната
регистрация на детето. С оглед на това, може да се направи един обоснован и
категоричен извод, досежно моралните качества на родителя, който към
момента отглежда детето и това какъв пример се дава на детето. Искам да се
извърши справка дали действително има съгласието и знанието на другия
родител при смяната на адресните регистрации. С оглед на това, че се твърди,
9
включително и в днес приетото, въпреки моето възражение съдебно-
психологично заключение, че видите ли майката е единствено тази, която
отказва психологическа подкрепа, майката е тази която в случая е лошия
родител, аз ще Ви моля да бъде изискана справка от социалните служби дали е
имало становище двамата родители да ползват психологическа подкрепа, дали
е издавано такова заявление в социалните служби и дали има изричен отказ
специално от Н. Г. П. да ползва такива социални услуги, както и по чия
инициатива детето е ползвало психологическа подкрепа. Това е с оглед
оборване на твърденията в представеното заключение в днешното заседание.
АДВ. И.: Противопоставям се на така направените искания от ответната
страна. Считам, че същите са неоснователни и реално нямат отношение към
предмета на настоящия спор. Пак заявявам, цели се едно протакане на делото
и шиканиране на процеса за пореден път, при условие, че ние сме съгласни да
постигнем спогодба и в днешното съдебно заседание. Аз не мога да разбера
какво иска ответната страна, на сила хубост не става.
Съдът, във връзка с направените искания от страна на процесуалният
представител на ответница, намира за неотносима към предметна на делото
исканията от нея справка за това имало ли е съгласие от страна на
ответницата, детето А. И. К. да бъде регистрирано по постоянен и настоящ
адрес в с. Д., общ. П., доколкото по делото е постановено Определение от
10.09.2024 г., с което са определени привременни мерки, касаещи
непълнолетното дете, като непосредствени грижи и възпитанието на детето,
до приключване на производството, са предоставени именно на бащата И. К.,
който е и законен представител на същия, съответно е определен и режим на
лични отношения между детето и майката. Доколкото, съгласно българското
законодателство, след навършване на четиринадесет годишна възраст,
непълнолетните деца следва да подадат заявления за издаване на лични
документи, което не може да стане без родителско съдействие, с оглед
постановените по делото привременните мерки, съдът не намира основание да
се изискват справки относно това дали ответницата П. е давала или съгласие
да бъде променена регистрацията на детето. Във връзка с направените
искания да се изискат справки от съответните служби ДСП, за това има ли
изричен отказ от страна на ответницата да посещава психологични терапии,
съдът намира, същото за неоснователно. Според съда не е необходимо такива
да бъдат изисквани от неговата страна, доколкото, с оглед проведения брой
10
съдебни заседания по делото, страната неколкократно е имала възможност да
представя по делото доказателства във връзка с посещавани от нея
психологични терапии, което само по себе си не обосновава задължение на
съда да изисква такива. Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на процесуалният представител на
ответницата за изискване на справка налице ли е съгласие и знание от страна
на ответницата Н. П., във връзка със смяна на адресните регистрации на
детето А. К., съответно за изискване на справки от ДСП – П. имало ли е
становище страните по делото да ползват психологическа подкрепа, има ли
изричен отказ от Н. П. да ползва такива социални услуги, както и по чия
инициатива детето е ползвало психологическа подкрепа.
Предвид липсата на други доказателствени искания и на основание чл.
149, ал. 1, изр. 1-во от ГПК, съдът приканва страните към спогодба.
Съдът обяви почивка от пет минути като предостави възможност на
страните да обсъдят възможностите са сключване на спогодба по делото.
Съдебното заседание е ВЪЗОБНОВЕНО в 11,55 часа.
АДВ.И.: Уважаеми господин Съдия, с колежката, направихме всичко
възможно, но няма съгласие от страна на ответницата. Категорична е, че ще се
бори до последно за спечелване на родителските права и не е съгласна на
друго решение.
АДВ.Ц.: Уважаеми господин Председател, доверителката ми не е
съгласна да бъде сключено споразумение - желае тя да упражнява
непосредствените родителски грижи.
Предвид липсата на доказателствени искания и доколкото спогодба не бе
постигната, съдът намира делото за изяснено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ.И.: Уважаеми господин Председател, моля да уважите иска ни
изцяло, както е предявен, съответно да отхвърлите предявения насрещен иск.
Моля да ни предоставите срок за писмени бележки. Моля да ни присъдите
направените по делото разноски в размер на 2 400 лева за двата иска.
11
Представям списък с разноски.
АДВ.Ц.: Уважаеми господин Председател, аз ще Ви моля да постановите
съдебен акт, с който да оставите без уважение така предявената искова
претенция. Настоящето производство е такова по съдебна администрация,
като следва да се реши в най-добър интерес на детето, при кого от двамата
родители то да бъде отглеждано и кой да упражнява непосредствени
родителски грижи. Ще Ви моля да бъде уважена насрещната искова претенция
от страна на доверителката ми, именно тя да упражнява непосредствените
родителски грижи по отношение на детето А. К., съответно да се отхвърлят
претенциите на насрещната стран. Считам, че в настоящето производство, от
събраните множество писмени и гласни доказателства, се установи по един
безспорен и категоричен начин, че именно тя е адекватния родител, който
следва да се грижи за детето. Именно тя е родителят, който 14 години се е
грижил за детето, най-добре познава навиците му, проявява изключителна
загриженост и висок родителски капацитет с цената някой път на по-строго
отношение, със забрани и т.н., но считам, че в настоящия случай, в една
тийнейджърска възраст - касае се за момче на 15 години, това е подходът,
който следва да бъде приложен, за да се избегнат опасностите на
подрастващите и да не тръгне по пътища, които трудно биха могли да бъдат
възвърнати. С оглед на това, аз ще Ви моля на доверителката ми да бъдат
присъдени непосредствените родителски грижи и детето да живее заедно с
майка си на адрес гр. П., бул. ****, бащата да осъществява определен от Вас
режим на лични контакти, както и да заплаща издръжка в размер на 350 лева
ежемесечно. С оглед на големия обем събрани гласни и писмени
доказателства, моля да ми бъде даден подходящ срок, в който в писмени
бележки подробно да изложа съображенията си, относно неоснователността
на първоначално предявената искова молба и основателността на насрещната
искова претенция. Ще Ви моля на доверителката ми да бъдат присъдени
сторените от нея разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК правя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна, така както е посочен в
списъка. Отделно от това, не са представени доказателства за реално
заплатено възнаграждение в посочените размери.
АДВ. И.: Представил съм такива с договора за правна защита и
съдействие, там са записани сумите, които са ми заплатени изцяло.
12
АДВ. Ц.: Моля да се съобразите и с тълкувателно решение № 3/2024 г.
досежно присъждане на разноски в исковете по чл. 127 СК.
Във връзка с исканията на страните за представяне на срок за писмени
защити по делото, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ на страните едноседмичен срок от днес за представяне по
делото на писмени защити.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,00 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
13