Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 18.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №2047 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази :
Иск за съществуване на вземането с
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от “Банка ДСК”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, ул.”Московска”№19, представлявано от Главния
изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова и Изпълнителния директор Доротея
Николаева Николова, чрез пълномощника си юрисконсулт Ивайло Стилиянов Коцев
срещу Р.Б.Д. *** която изтъква, че на 27.12.2013 год. между „Банка
ДСК" ЕАД и Р.Б.Д., ЕГН-**********,***, е сключен Дрговор за кредит за
текущо потребление. Кредитът е в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева със срок
на издължаване 120 /сто и двадесет/ месеца, считано от датата на усвояване.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 15-то число на месеца.
Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване
на договора, е в размер на 11,45% годишно. Кредитът е усвоен на 27.12.2014
год., като се погасява чрез разплащателна сметка с IBAN №BG84STSA93000020209247
с месечни погасителни вноски, състоящи се от главница и лихва.
Твърди, че
15.10.2016 год. кредитополучателят ло договора за кредит за текущо потребление
не е внесъл дължимата месечна вноска. След тази дата
окончателно е преустановено заплащането на месечните вноски и по заема не са
извършвани никакви погашения. На основание чл.19, ал.1 от Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за „Банка ДСК"ЕАД
(по-нататък Общите условия) частта от всяка падежирала и непогасена вноска,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размера на 10 (десет) процентни пункта,
Заявява, че към 24.02.2017 год. непогасените
дължими месечни вноски по кредита вече са 6 (посочени в приложеното извлечение
от счетоводните книги на „Банка ДСК"ЕАД по сметката, обслужваща кредита),
вследствие на което поради наличие на забава в плащанията над 90 дни и на
основание чл.19, ал.2 във връзка с чл.21 от Общите условия за предоставяне на
кредити за текушо потребление за „Банка ДСК"ЕАД възниква правото да го
обяви за предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък.
На 16.06.2016 год. „Банка
ДСК"ЕАД, чрез Нотариус с peг.№565 е изпратила до длъжника
нотариална покана, с която го известява, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Същата се счита връчена на 21.07.2016 год. На
17.02.2017 год. въз основа на допуснатата забава в плащанията и изпратеното
уведомление „Банка ДСК"ЕАД трансформира кредита в предсрочно изискуем в
размер на пълния му остатък.
На основание т.6011 от Тарифата на
„Банка ДСК"ЕАД, която съгласно чл.14 от процесния договор за кредит е
задължителна за страните по него, при трансформирането на даден кредит за
текущо потребление в предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи такса „Разходи
по изискуем кредит" в размер на сумата 120 лева.
С дата 24.02.2017 год. „Банка
ДСК"ЕАД е депозирала в Районен съд-гр.Ловеч Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя, по което е
образувано Частно гражданско дело №365/2017 год. по описа на съда, ГК, 7-ми
състав. През месец март
Въз основа на изложените
обстоятелства ищецът моли съда да бъдат призовани с ответната страна на съд и
след като се убеди във верността и основателността на гореизложените факти и
обстоятелства да признае за установено, че Р.Б.Д. дължи на „Банка ДСК"ЕАД
суми, произтичащи от предсрочната изискуемост на сключения Договор за кредит за
текущо потребление от 27.12.2013 год., в размер на 6 893,06 лева, от които : 6
437, 07 лева главница по Договор за кредит за текущо потребление от 27.12.2013
год., ведно със законната лихва от 24.02.2017 год. до окончателното изплащане
на вземането; 315, 68 лева договорна лихва за периода от 12.10.2016 год. до
23.02.2017 год.; 20, 31 лева санкционираща лихва за периода от 12.02.2017 год.
до 23.02.2017 год.; 120 лева заемни такси.
Моли да им бъдат присъдени сторените
по настоящото дело разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
450 лева съгласно Наредба за заплащане на правната помощ в сила от 01.01.2006 год.
В срока по чл.
131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника Р.Б.Д., чрез
пълномощникът му адв.В., който от името на доверителя си твърди, че исковата
молба е недопустима, неясна, неоснователна, незаконосъобразна и поради това
моли съда да не я уважава. По отношение
недопустимостта навежда следните съображения :
Счита, че тя е преждевременно заведена и това е така, тъй като при иск, като
настоящия, произтичащ от договор за кредит, съдържащ уговорка, че договора
е станал изискуем при неплащане на определен брой вноски или други обстоятелства, дори и да има данни, че той е
изискуем, това обстоятелство може да се приеме за настъпило едва след като кредитора
е упражнил правото си да обяви договора за прекратен, респективно предсрочно
изискуемост на задълженията по него и да обяви това на длъжниците. Намира
исковата молба за неясна, тъй като в нея се съдържат взаимно включващи се
твърдения и неясноти, противоречащи дори на представените с исковата
молба писмени доказателства, които сами
по себе си противоречат едно на друго. Освен това навежда съображения, че
исковата молба е неоснователна и недоказана, тъй като няма приложени
доказателства, от които може да се изведе извода, че са налице предпоставки,
които законът изисква, за да бъде уважен подобен иск. Смята, че закона е
категоричен и е нужно именно ищеца да докаже
наличието на всички факти и обстоятелства, обуславящи
основателността на иска. Освен това твърди, че задължението, което се
претендира от Банката е погасено частично,
включително и по давност, както претендираната от ищеца главница, така и
лихвите. В този смисъл и на основание чл.120 от ЗЗД, прави възражение,
позовавайки се изрично на изтекла погасителна давност. Смята, че с приложен в
ИМ договор за кредит за текущо потребление от 27.12.2013 г. съдържа клаузи,
които са нищожни по своята правна същност, поради грубо несъответствие с
поверителни текстове на Закона за кредитните институции така и за защита на
потребителите, в който смисъл изтъква, че документа не е годен да породи
желаните от ищцовата Банка последици. Това твърди и за
приложените по делото Общи условия, които намира, че не отговарят на
императивни изисквания на Закона за потребителския кредит. В този
смисъл, като изготвен в нарушение на императивни законови текстове, счита
същите за негодни да породят права и задължения за страните по основния
договор. Оспорва претенцията за юрисконсултско
възнаграждение, както в настоящето исково, така и в предходно проведено
заповедно производство. Намира тази претенция за прекомерна и не
отговаряща на предписанията на закона. По тези и други подробно
изложени съображения моли съда да не уважава предявените искове с всички
законни от това последици. Претендира съдът да присъди на доверителя му и
сторените по делото разноски, които са в пряка и непосредствена връзка с процесуалното поведение на ищеца в
настоящето производство.
В хода на
процеса ищеца, редовно призован, се представлява от своя пълномощник
юрисконсулт Коцев, който от името на доверителя си поддържа претенцията й я
намира основателна и доказана. Моли съда да я уважи и да присъди на доверителя
му сторените по делото разноски, включително и възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично, но се представлява от пълномощниците си
адв.В. и адв.П., двамата от АК-гр.София, които от името на доверителя си
поддържат отговора на исковата молба, представен в срока по чл.131 от ГПК и
изложените в него аргументи относно неоснователността на исковата претенция.
Отново твърдят, че исковата молба е преждевременно предявена, като в този
смисъл се позовават и на т.18 от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на
ОСГТК на ВКС. Молят съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като
подробните си съображения излагат в представена в определения от съда срок
писмена защита. Претендират за присъждане на направените в хода на процеса
разноски, за което представят списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Настоящият съдебен състав като прецени
събраните в хода на исковия процес писмени доказателства,както и доводите на
процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, на основание
чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
Няма спор
между страните, че на 27.12.2013 год. е сключен Договор за кредит за текущо
потребление между кредитора „Банка ДСК”ЕАД и кредитополучателя Р.Б.Д. ***, по
силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит за текущо
потребление в размер на сумата 10 000 лева. Видно от чл.2 на договора е,
че срокът за издължаване на кредита е 72 месеца, считано от датата на
усвояването му, като от чл.3 се установява, че кредитът се усвоява еднократно в
срок до 27.01.2014 год. Страните в текстовете на чл.4 и чл.5 на договора са
постигнали договореност, че кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка IBAN : №BG98STSA93000021432513; BIC : *** Р.Б.Д., като кредитът се погасява чрез разплащателна сметка IBAN №BG98STSA93000021432513; BIC : *** вноски /главница и лихва/, съгласно
погасителен план /Приложение №1, съдържащ информация за общата сума, дължима от
кредитополучателя. От чл.7 на Договора за кредит се разбира, че падежната дата
за издължаване на месечните вноски е 15-то число на месеца. Видно от чл.8 е, че
кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 13.45%
годишно или 0.04% на ден, при изпълнение на условията по програма Промоционални
условия по стандартен КТП, обезпечен със залог на вземане по трудово
правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка, подробно описани в
Приложение №2 към договора. При нарушаване на тези условия, кредитополучателят
губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличава, съгласно условията. В чл.9 е договорено между
страните, че Годишният процент на разходите по кредита е 15,80, който може да
бъде променян при предпостивките, предвидени в Общите условия. Кредитът се
обезпечава, видно от чл.10 на договора, със залог върху парични вземания в
лева. Видно от чл.13 е, че с подписване на настоящият договор
кредитополучателят предоставя съгласие за получаване на информация по
управлението на кредита, включително и при забава/просрочие по задълженията
му, чрез SMS съобщения на мобилен телефон 359
*********. Неразделна част от този договор са
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора - чл.14.
Предвидено е в чл.15 на договора кредитополучателят да заплаща такси, съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по
извършвани услуги на клиента /Тарифата/. Кредитополучателят е запознат с
тарифата, действаща към деня на сключване на договора, както и с дължимите от
него такси за учредяване, вписване и заличаване на обезпечения по договора за
кредит, съгласно действащите към същата дата нормативни актове. Предведено е,
че за неупоменатите в договора и Общите условия въпроси приложение следва да
намерят разпоредбите на Закона за кредитните институции, Наредбите за
прилагането му и други относими нормативни актове. Договорът е
подписан от договарящите страни - кредитополучател и кредитор.
От представените като
доказателства по делото Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, приложими относно всички видове кредити за текущо потребление,
които Банка ДСК ЕАД предоставя на ФЛ и са неразделна част от съответния договор
за кредит, се установява, че съгласно т.3.1 кредитът се усвоява наведнъж или на
части след датата на уцчредяване на обезпеченията, предвидени в догоовора, като
според т.3.2 кредитополучателят е длъжен даизвърши усвояването или първото
усвояване на кредита в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на
договора за кредит. С изтичането на този срок ангажиментът на кредитора да
предостави кредита отпада. В т.8 на Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление е посочено, че кредитополучателят заплаща на кредитора
такси и комисионни, съгласно действащата към датата на събиране на съответното
плащане Тарифа на Банка ДСК за такси и комисионите, както и всички други
разходи по обслужването на задължението и принудителното събиране на вземането.
Когато кредитополучателят не внесе
дължимите суми, с размера им се увеличава дългът. В Раздел IV Погасяване - т.10.1 е предвидено, че
дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната
дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя,
открита в Банка ДСК. В случай на просрочие вноските се събират при всяко
постъпване на суми по разплащателната сметка до погасяването му. В Раздел VII
озаглавен Отговорности и санкции в т.19.1 е посочено, че в случай на забава на
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
Договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата, надбавката за забава не се прилага. Следващата т.19.2 гласи, че
при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта, а след тази дата - със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
Посочени са в т.20.1 и случаите, в които кредиторът има право да превърне
кредита в предсрочно изискуем, а именно : при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения по лихва и/или главница; когато по искане на друг кредитор бъдат
предприети действия за принудително изпълнение; кредитополучателят предоставя
невярна информация на кредитора преди разрешаването или по време на
обслужването на кредита; при нецелево използване на средства от кредита;
кредитополучателят не изпълнява задължението си за осигуряване на достъп и
оказване на съдействие на кредитора при извършване на проверки; при всяко друго
неизпълнение от страна на кредетополучателя на клаузите на Договора и
настоящите Общи условия, както и в други случаи, предвидени в закона;
кредитополучателят не предостави удостоверение за погасено задължение по
т.13.10 при рефинансиране на кредит. Видно от т.20.2 е, че изискуемият кредит
се отнася в просрочие и се олихвява по реда на т.19.2.
Налице е и Погасителен план и ГПР,
в който Банката е посочила падежните дати за времето от 27.12.2013 год. до
27.12.2019 год., лихвеният процент в размер на 13.45, както и точният размер на
остатък по главница, вноска главница, дължимата лихва, таксата и дължимата от
ответника месечна вноска в размер общо на 14886.61 лева.
Ищецът представя извлечение от
счетоводни книги с дата 24.02.2017 год. по сметка №21449616 по Договор за
кредит за текущо потребление от 27.12.2013 год. на
името на длъжника Р.Б.Д., от който се установява, че датата на предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 17.02.2017 год. и като основание за
предсрочната изискуемост на кредита в размер на целия му неизплатен остатък е
записано : допусната забава в плащанията на месечните погасителни вноски повече
от 90 дни /4 броя месечни погасителни вноски/, съгласно т.19.2 от Общиту
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК”ЕАД;
уведомяване на длъжниците, че Банката е упражнила правото си да обяви кредито
за предсрочно изискуем. Към датата на предсрочна изискуемост на кредита не са
погасени 5 броя погасителни вноски, както следва : 15.10.2016 год. - 203,12
лева; 15.11.2016год. - 203,12 лева; 15.12.2016 год. - 203,12 лева; 15.01.2017
год. - 203,12 лева; 15.02.2017 год. - 203,12 лева. Общият размер на
просрочените погасителни вноски е 1 015,60 лева, а общата дължима сума по
кредита към датата на настоящото извлечение е 6 893,06 лева, включваща
6 437,07 лева главница; 315,68 лева договорена лихва за периода от
12.10.2016 год. до 23.02.2017 год.; 20,31 лева санкционираща лихва за периода
от 12.02.2017 год. до 23.02.2017 год. и 120 лева заемни такси.
Изпратена е нотариална покана изх.№10-20-01555/22.04.2016
год. чрез Нотариус Анна Ценкова от страна на „Банка ДСК”ЕАД до Р.Б.Д., в която
последният е уведомен, че поради забава в погасяване на задълженията му по
сключен между страните Договор за банков кредит от 27.12.2013 год. в размер на
сумата 10 000 лева, отчитан по сметка №0000000021449616 и на основание
предвидените в него условия, Банката обявява кредита за предсрочно изискуеом.
Считано от датата на получаване на това писмо цялата непогасена главница по
договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на
договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за
забава. Длъжникът е уведомен още, че Банката ще пристъпи към събиране на
вземането по съдебен ред, съгласно действащото законодателство.
Видно от уведомление на Нотариус
Анна Ценкова въз основа на цитираната по-горе нот.покана, е че на 20.06.2016
год., на 24.06.2016 год., на 30.06.2016 год. и на 06.07.2016 год.помощник
нотариус по заместване е посетил адреса на Р.Б.Д. ***, но той не е бил открит.
Не е открито и лице, съгласило се да получи нотариалната покана, поради което и
на основание чл.47, ал.1 от ГПК, е залепено уведомление на входната врата на
апартамента и на пощенската кутия. В указания 14 дневен срок, в работно време на нотариалната кантора, Р.Б.Д.
не се е явил, както не се е явило и упълномощено то него лице, за за получи
нот.покана След извършване на действия по чл.592 във връзка с чл.47, ал.5 от ГПК, Нотариуса е счел, че е спазена процедурата по връчването на нотариалната
покана, като настоящата е връчена на 21.07.2016 год.
От заключението на вещо лице Н.Р. по съдебно-икономическата
експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено и безпристрасно
депозирано, се установява, че кредитът за текущо потребление, предмет на
процесният договор, в размер на сумата 10 000 лева, е усвоен от
кредитополучателя Р.Д.Б. на 27.12.2013 год. чрез разплащателна сметка IBAN : №BG84STSA93000020209247 при „Банка ДСК”ЕАД. При проследяване на
движението на средствата по партидата на процесния кредит вещото лице е
заключило, че при погасяване на задълженията по него са допускани множество
просрочия на дължимите вноски, поради неспазване на падежните дати, вследствие на които е
начислявана санкционираща лихва върху просрочената главница във вноските 10%,
съгласно т.19.1 от Общите условия за предоставяне на текущи кредити за „Банка
ДСК”ЕАД. До 17.02.2017 год. е начислена санкционираща лихва в размер на сумата
97,56 лева. Вещото лице посочва в заключението си, че на 15.10.2016 год.
кредитополучателят не е внесъл дължимата месечна погасителна вноска, като след
тази дата е преустановил заплащането на задълженията си по този договор. Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК - 24.02.2017 год. не са налице просрочени погасителни вноски,
поради направеното плащане след 17.02.2017 год. в размер на 943,89 лева, с
която сума Банката е покрила просрочени задължения към тази дата, както следва
: 633,12 лева главница; 294,04 лева лихва, 7,78 лева санкционираща лихва и 8,95
лева наказателна лихва. Експертът е уточнил, че размерът на непогасените
задължения към датата на образуване на Ч.гр.дело №365/2017 год. по описа на
РС-гр.Ловеч - 24.02.2017 год., като се отчита предсрочната изискуемост на
кредита е : 5 803,95 лева главница; 22,39 лева редовна лихва за периода от
17.02.2017 год. до 24.02.2017 год., 3,22 лева наказателна лихва за периода от
22.02.2017 год. до 24.02.2017 год., 120 лева такса изискуемост, начислена на
17.02.2017 год. или общият размер на задължението възлиза на 5 949,56
лева.
Според вещо
лице Николи Р. размерът на вземането на „Банка ДСК”ЕАД при предсрочна
изискуемост по договора за кредит, към 24.02.2017 год., при посочване само
размера на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
/главница/ и законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуеомст
до датата на плащането е както следва : 5 803,95 лева главница, 6,53 лева
законна лихва за периода от 22.02.2017 год. до 24.02.2017 год., 120 лева такса
изискуемост - начислена на 17.02.2017 год. или общият размер на задължението е
5 930,48 лева,
В представени
две допълнителни заключения със същото вещо лице, допуснати от съда по молба на
пълномощниците на ответника, на основание чл.201 от ГПК, експертът е изтъкнал в
първото от тях, изготвено на 26.09.2109 год., че през периода от 15.01.2014
год. до 15.02.2017 год. общата стойност на начислените погасителни вноски по
процесния кредит не е корегирана съгласно заложената в приложения към договора
погасителен план, с изключение на това, че е изключена сумата за такси, т.е.
общата стойност на начислените месечни погасителни вноски е в размер на сумата
203,12 лева. Отразено е още, че от първото допуснато просрочение дължимите
анюитетни вноски на кредита са преизчислявани в зависимост от това какъв е
размерът на непогасената главница към съответната падежна дата и в съответствие
с нейния размер е изчислявана и съответната дължима лихва. Тези промени са
заложени програмно и се изчисляват автоматично. През целият период договорената
лихва е в размер на 13,45%, не е променяна и по нея са начислявани дължимите
лихви. Прекструктуриране на кредита /капитализация на лихва към главница/ по
процесния договор за кредит не е извършвано.
Във второто
допълнително заключение с дата 25.10.2019 год. вещото лице Н.Р. е трябвало да
представи в табличен вид как са разпределени компонентите - главница и лихва,
направени по кредита, както и да отговори на въпроса : как е направено
преизчислението след първото просрочие от страна на ответника по сключения
между страните договор за кредит за текущо потребление. Експерътът е изчислил,
че общата стойност на начислените месечни погасителни вноски е в размер на
203,12 лева, като от първото допуснато просрочие /първата погасителна вноска с
падеж на 15.01.2014 год./ компонентите в дължимите анюитетни вноски на кредита
са преизчислявани в зависимост от това какъв е размера на непогасената главница
към съответната падежна дата и в съотвествие с нейния размер и датата на
забавата е изчислявана и съответната дължима лихва. При проследяване на
движението на средствата по кредитната сметка, под която е заведен процесният
кредит №21449616 вещото лице е установило, че новият размер на дължимата
главница и лихва по всяка анюитетна вноска са изчислени от „Банка ДСК”ЕАД
правилно, т.е. размерите им са определени при съобразяване направените
предходни вноски за погасяване на кредита от длъжника.
От
служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №365/2017
год. по описа на РС-гр.Ловеч се установява, че е издадена Заповед
№226/28.02.2017 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, по силата на която длъжникът Р.Б.Д. *** е следвало да заплати
на кредитора "Банка ДСК”ЕАД сумите : 6 437,07 лева главница,
315,68 лева договорна лихва за периода от 12.10.2016 год. до 23.02.2017 год.
включително, 20,31 лева санкционираща лихва за периода от 12.02.2017 год. до
23.02.2017 год. включително, 120 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 24.02.2017 год. до изплащане на
вземането, както и сумите : 137,86 лева разноски по делото за държавна такса и
150 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедният съд е посочил, че вземането
произтича от следните обстоятелства : отруснат кредит съгласно Договор за
кредит за текущо потребление от 27.12.2013 год. в размер на 10 000 лева,
като кредитополучателят - длъжник е преустановил изплащането на месечните
погасителни вноски по кредита /не е изплатил 5 броя погасителни вноски, всяка в
размер на 203,12 лева, с падежни дати 15.10.2016 год., 15.11.2016 год.,
15.12.2016 год., 15.01.2017 год., 15.02.2017 год. Поради допуснатата забава в
плащанията над 90 дни, Банката упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък, за което на 16.06.2016 год.
е изпратила до длъжника нотариална покана, чрез Нотариусс рег.№565, връчена на
21.07.2016 год., чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника. Въз
основа на допуснатата забава в плащанията и изпратеното уведомление до
длъжника, Банката трансформирала кредита в предсрочно изискуеом в размер на
пълния му остатък, считано от 17.02.2017 год.
Тъй
като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, то с определение №1245/28.08.2018 год. по Ч.гр.дело №365/2017 год. по
описа на РС-гр.Ловеч, е указано на заявителя, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си
против длъжника, като довнесе дължимата държавна такса, съгласно Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Предупредил го е също
за последиците по чл.415, ал.5 от ГПК, че при непредставяне на доказателства за
предявяване на иска в законният срок, заповедта за изпълнение, както и
изпълнителният лист, издаден по чл.418 от ГПК, ще бъдат обезсилени.
Препис
от цитираното по-горе разпореждане е връчен на "Банка ДСК”ЕАД
на 28.08.2018 год. и получен от юрисконсулт Драгомир Георгиев на 13.09.2018
год., видно от разписката по заповедното
производство.
Исковата
молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с вх.№10635/15.10.2018
год., т.е. подадена в законнииеят едномесечен срок, тъй като последният ден от
срока за подаване на исковата молба - 13 октомври 2018 год. е неприсъствен и
съгласно чл.60, ал.6 ГПК, изтича в първия следващ присъствен ден, който в
случая е 15.10.2018 год. Следователно исковата претенция, с която съдът е
сезиран е процесуално допустима и са налице основания за разглеждането й пред
исковия съд, като сочените от процесуалните представители на ответника адв.В. и
адв.П. доводи за недопустимост на иска, съдът не споделя и счита, че е
наложително разгеждане на спора по същество. Разгледана по същество съдът я
намира за неоснователна и незоказана.
ПО
ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422, АЛ.1 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.415, АЛ.1, т.2 И
ЧЛ.124, АЛ. ОТ ГПК.
В настоящото
исково производство по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124,
ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е
възникнало, а на ответника – фактите, които го погасяват, изключват или
унищожават. "Банка ДСК”ЕАД твърди, че Р.Б.Д., като
кредитополучател дължи изискуема главница в размер на 6 437,07
лева, ведно със законната лихва от 24.02.2017 год. до окончателното изплащане
на вземането, 315,68 лева договорна лихва за периода от 12.10.2016 год. до
23.02.2017 год., 20,31 лева санкционираща лихва
за периода от 12.02.2017 год. до 23.02.2017 год., 120 лева заемни такси,
като за целта сезира съда с искане да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца суми, произтичащи от предсрочната изискуемост на сключения
Договор за кредит за текущо потребление от 27.12.2013 год. в размер общо на
сумата 6 893,06 лева.
Съдът приема, че ищецът при
условията на пълно и глано доказване доказа в настоящият исков процес, че
спорното право е възникнало, предвид наличието на сключения между страните
Договор за кредит за текущо потребление от 27.12.2013 год. за сумата в размер
на 10 000 лева, която сума е напълно усвоена от кредитополучателя на 27.12.2013
год. Безпорно е и това, че съгласно чл.20а от ЗЗД сключеният между страните
договор има силата на закон за тези, които са го сключили, поради което и съдът
съобразява договорните клаузи, за които ответникът като кредитополучател е
уведомен и са сведени до неговото знание, считано от датата на подписването на
договора.
Според съда обаче „Банка ДСК”ЕАД не
е изпълнила задължението си визирано в текста на чл.13 на сключения между
страните договор, предвиждащ императивно, че с подписване на настоящия договор,
кредитополучателят предоставя съгласие за получаване на информация по
управлението на кредита, включително и при забава/просрочие по задължението му,
чрез SMS съобщение на мобилен телефон 359 *********. Видно от данните по делото
е, че няма доказателства Банката да е уведомила по посочения в този текст на
договора начин кредитополучателя за настъпилана предсрочна изискуемост. Дори в
изпратената до ответника нотариална покана изх.№10-20-01555/22.04.2016 год.
самият адресат е посочил, че считано от датата на получаване на това писмо,
цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предведената
в договора надбавка за забава. Фактите по делото обаче потвърждават тезата на
пълномощниците на ответника, че тази нотариална покана не е била получена лично
от техния доверител или от надлежно упълномощено от него лице, поради което и
той няма как да узнае надлежно, че Банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем. Дори и видно от уведомлението на Нотариус Анна Ценкова, ответника да
е търсен четири пъти на посочения адрес в гр.Ловеч той не е намерен, което е
дало основание на Нотариуса да счита за спазена процедурата по връчването на
нотариалната покана и на основание чл.592 във връзка с чл.47, ал.5 от ГПК, тя
да се счита връчена на дата 21.07.2016 год.
Съдът е длъжен да спомене, че
правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е едно субективно право,
установено в полза на кредитора, което представлява изменение на договора и за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявлението само
на една от страните при наличието на две предпоставки : обективният факт на
неплащането и упражняването от кредитора правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целият
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. За да може
това договорно изменение да прояви действието си, е необходимо длъжника да е
уведомен, т.е. изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Съгласно
ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., т.18, постигнатата в договора
предварителна уговорка, че в случай на неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника-кредитополучател.
Дадените в цитираното ТР задължителни указания намират приложение и в
хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадени заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, какъвто е настоящия казус. С подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът упражнява правото си
да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в
заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, то това не обуславя извод, че волеизявлението е надлежно съобщено,
доколкото препис от заявлението в заповедното производство не се връчва на
длъжника, а той узнава за това едва с връчване на поканата за доброволно
изпълнение от Съдебния изпълнител и то вече по образувано изпълнително
производство. Цитираната по-горе т.18 на ТР №4/2014 год. предвижда изрично, че
в хипотезата на предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителен иск,
предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и
във всички случаи кредиторът да е уведомил затова длъжника. Ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание. Следователно след като няма представени безпорни доказателства,
ответникът да е уведомен надлежно за предсрочната изискуемост на кредита и то
преди 24.02.2017 год. - датата на образуване на заповедното производство по
Ч.гр.дело №365/2017 год., съдът приема, че към тази дата не е имало ликвидно и
изискуемо вземане, в който смисъл и ищеца преждевременно е пристъпил към
събиране на вземането си спрямо длъжника по съдебен ред.
След
като се установи безпорно, че „Банка ДСК”ЕАД не е имала основание да
трансформира кредита в предсрочно изискуеом в размер на пълния му остатък, то
съдът счита, че това е достатъчно основание за отхвърляне на исковата
претенция, с която е сезиран без да обсъжда и въведените от пълномощниците на
ответника твърдения за нарушение на императивни текстове на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Следователно
след като ищецът в хода на настоящия исков процес не установи фактите, на които
основава своите искания, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, и то при условията на
пълно и главно доказване, то исковата му претенция против ответника с посочено
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК, се явява изцяло неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
ПО
РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на процеса неоснователна и недоказана се явява
претенцията на ищеца и за присъждане на сторените в настоящият исков и
предходно проведеното заповедно производство съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1 100 лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, за
което съдът съобрази и представения списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Водим
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от ищеца “Банка ДСК”ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Московска”№19, представлявано от
Главния изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова и Изпълнителния директор
Доротея Николаева Николова, чрез пълномощника си юрисконсулт Ивайло Стилиянов
Коцев срещу ответника Р.Б.Д., ЕГН-********** ***, иск с правно основание
чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответника Р.Б.Д.,
с горните данни дължи на “Банка ДСК”ЕАД, с горните данни, суми,
произтичащи от предсрочната изискуемост на сключения Договор за кредит за
текущо потребление от 27.12.2013 год., в размер на 6 893,06 лева, от които : 6
437, 07 лева главница по Договор за кредит за текущо потребление от 27.12.2013
год., ведно със законната лихва от 24.02.2017 год. до окончателното изплащане
на вземането; 315, 68 лева договорна лихва за периода от 12.10.2016 год. до
23.02.2017 год.; 20, 31 лева санкционираща лихва за периода от 12.02.2017 год.
до 23.02.2017 год.; 120 лева заемни такси - предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №226/28.02.2017 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
Ч.гр.дело №365/2017 год. на РС-гр.Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на “Банка
ДСК”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, ул.”Московска”№19, представлявано от Главния изпълнителен директор
Виолина Маринова Спасова и Изпълнителния директор Доротея Николаева Николова,
чрез пълномощника си юрисконсулт Ивайло Стилиянов Коцев срещу ответника Р.Б.Д.,
ЕГН-********** *** за заплащане на съдебно-деловодните разноски, направени в
настоящото исково и в заповедното производства, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА “Банка
ДСК”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, ул.”Московска”№19, представлявано от Главния изпълнителен директор
Виолина Маринова Спасова и Изпълнителния директор Доротея Николаева Николова,
чрез пълномощника си юрисконсулт Ивайло Стилиянов Коцев да заплати на Р.Б.Д., ЕГН-**********
*** сумата 1 100 /хиляда и сто/
лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на настоящото решение препис от него да се приложи по Ч.гр.дело
№365/2017 год. по описа на РС-гр.Ловеч за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :