РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Враца, 08.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 16.09.2020
г. /шестнадесети септември две хиляди и
двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря
Маргаритка Алипиева и с
участието на прокурор Веселин Вътов,
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 364 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
след отмяна на Решение № 38/06.02.2020 г., постановено по адм. дело № 792/2019
г. по описа на АДмС – Враца и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав, с Решение № 10812/06.08.2020 г. по адм. дело № 4569/2020 г. на ВАС.
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. чл. 76, ал. 2 от Закон за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/ЗПКОНПИ/.
Образувано е по
протест на Окръжна прокуратура Враца, депозиран чрез прокурор Веселин Вътов,
против Решение № 1161/24.09.2019г. по Протокол № 80 на Общински съвет Враца, с
което не се установява конфликт на интереси по отношение на д-р О.Т.,*** ЕООД.
В протеста се
посочва, че ОбС е следвало да установи конфликт на интереси, за което се
навеждат доводи. Иска се отмяна на решението на ОбС - Враца и постановяване на
друго, с което да се установи конфликт на интереси.
В
с.з. протестът се поддържа от прокурор Веселин Вътов. Излагат се доводи
за наличие на конфликт на интереси. Иска се уважаване на протеста и отмяна на
решението, като незаконосъобразно.
Ответникът - Общински
съвет Враца в с.з. се представлява от председателя В.Х., който поддържа изцяло протестираното
решение, а протеста намира за неоснователен и моли да бъде оставен без
уважение. Излага доводи, че към момента на провеждане на производството по
установяване на конфликт на интереси е бил председател на постоянната комисия към
ОбС и твърди, че са положени всички старания да се съберат необходимите доказателства,
от анализа на които не е установено наличие на конфликт на интереси.
Заинтересованата
страна д-р О.А.Т., управител на „ДКЦ-1-Враца“
ЕООД в с.з., чрез процесуалния си
представител адв. Р.А. оспорва протеста, като неоснователен и недоказан. Иска
се оставяне в сила на решението, като законосъобразно, ведно с произтичащите за
това последици. Съображения за това са развити в представен по делото писмен
отговор, който се поддържа изцяло. Моли съдът да се съобрази с новите обстоятелство,
установени с писмени доказателства, представени в с.з., а именно: Протокол №
9/28.04.2020 г., Решение № 121 от което се установява, че д-р О.Т. ***, 2 бр.
справки от ТР и Заповед от 02.03.2020 г. на управителя на ДКЦ1 – Враца, от
която е видно, че трудовото правоотношение с д-р Тошева е прекратено.
Претендира присъждане на направените разноски в това производство.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните и приложимата нормативна уредба
извършвайки служебна проверка на оспорения административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК намира за установено следното:
От данните по
преписката е видно, че адм. производство е образувано във вр. с писмо изх.№
1992/18.01.2019г. на Комисията по противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/ до Община Враца, с което е изпратено
Решение № РП-351-18-052/28.11.2018г. на КПКОНПИ. С така изпратеното решение е прекратено образуваното
производство пред Комисията по сигнал с рег. №ЦУ01/С-351/9.08.2018г. и е
препратен сигнала за разглеждане от Кмета на
Община Враца. Към сигнала са приложени и писмени доказателства, във връзка
с твърденията в него, че д-р О.Т. е
сключил трудов договор със съпругата си д-р Р.Т. и същата е получила
неправомерно индивидуално възнаграждение в размер по-голям от полагащото й се и
съгласно вътрешните правила за работна заплата в дружеството.
С писмо
изх.№2600-533/19.02.2019г. на Председателя на ПК по ЗАОСАКОПУКИ е уведомен д-р О.Т.,*** ЕООД за образуваното производство пред ОбС-Враца
по сигнала за установяване на конфликт на интереси и му е дадена възможност да
се запознае с материалите по преписката, по искания за доказателства, както и
да представи възражение. Във вр. с писмото от управителя на дружеството е
депозирано писмено възражение вх.№ 2600-533/1/27.02.2019г., съдържащо съображения
за липса на конфликт на интереси между него и съпругата му. Към възражението са
приложени и писмени доказателства, подробно описани в същото в т.1-т.4 и
приложени по преписката.
От протокол
№58/30.04.2019г. е видно, че на 30.04.2019г. е
било проведено извънредно закрито заседание на Постоянната комисия по законосъобразност на
актовете на общински съвет, актовете на кмета на общината, предотвратяване и
установяване на конфликт на интереси. На така проведеното заседание е изслушан
д-р О.Т.,*** ЕООД и комисията е взела
решение и е дала възможност на д-р Т. да представи още документи-справка за
възнагражденията за предходните 6м. на предишния специалист на тази длъжност,
както и др. документи от значение за решаване на казуса. С изложение към
възражението от управителя на
дружеството отново се излагат доводи за неоснователност
на сигнала, като към същото са приложени и писмени доказателства – заповеди за
допълнителни плащания в звено образна диагностика и докладни 4 бр. и
допълващи възнаграждения до МРЗ.
Въз основа на така събраните доказателства, компетентния орган Общински съвет Враца се е произнесъл с
Решение № 1161 по Протокол № 80 от 24.09.2019г., с което на основание § 2, ал. 8,
вр. ал. 5 вр. с ал. 1,т. 2 вр. чл. 6, ал. 1 и чл. 75 ЗПКОНПИ е приел решение, с
което не установява конфликт на интереси по отношение на д-р О.А.Т.,*** ЕООД,
лице заемащо публична длъжност по см. на § 2, ал. 1,т. 2 ДР на ЗПКОНПИ, за това
че е сключил договор със съпругата си Р.И.Т. и същата е получила неправомерно
индивидуално възнаграждение в размер, по-голям от полагащото и се съгласно
Вътрешните правила за работна заплата в дружеството. В решението от фактическа
страна е прието, че в действителност управителя на „ДКЦ-1-Враца“ ЕООД е сключил
трудов договор №12/29.09.2017г. със съпругата си д-р Р.И.Т. и е назначил същата
на длъжност лекар клинична лаборатория в дружеството, като до това се стигнало
след напускане на назначения преди това лекар с такава специалност, който
пътувал два пъти седмично от гр. Лом до гр. Враца и посочил причина за
напускането си невъзможността да пътува ежедневно до местоработата си в
„ДКЦ-1-Враца“ ЕООД. Също така е посочено, че е установено и обстоятелството, че
по силата на Вътрешните правила за работната заплата, които действат в
периодите засегнати от сигнала, трудовите възнаграждения на персонала в
дружеството са по различни формули за отделните звена в дружеството в
зависимост от приходите на звената и вида на заеманите длъжности, като при
изплащане на възнагражденията на свързаното лице не е констатирано отклонение
от установената практика в дружеството за формиране на работна заплата. От
представената в преписката Справка за брутно трудово възнаграждение на лекари в
клинична лаборатория за периода от м.12.2015 г. до м. 03.2019 г., органът е
установил, че изплатените възнаграждения на свързаното лице са съпоставими и
дори същите не достигат до максималните размери, получавани от предходно
назначения лекар. В решението е посочен и анализиран е фактическият състав на
конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ, изискващ кумулативното
наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема висша
публична длъжност, частен интерес на това лице по см. на чл. 53,
във вр. с чл.
54 от ЗПКОНПИ и възможност този
частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на
правомощията на лицето, заемащо тази длъжност, или на задължението му по служба
и упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес. Административният
орган е приел, че Управителят на ДКЦ-1-Враца нито е целял, нито е допуснал да
бъде повлиян от частен интерес, а след напускането на лекаря от клинична
лаборатория е бил поставен пред необходимостта да назначи друг с такава
специалност, за да може това звено да продължи да функционира.
Като е отчел ноторно
известният факт, че в гр. Враца работят само трима лекари с такава специалност,
сред които и д-р Т., а последната не е получила неправомерно индивидуално
възнаграждение в размер по-голям от полагащия се съгласно Вътрешните правила за
работна заплата, както и че липсва елементът вина, административният орган е
приел, че целта на управителя е при изключително ограничения достъп до персонал
с такава рядка квалификация да запази клиничната лаборатория и е постановил
решение, с което не установява конфликт на интереси по отношение на д-р Т., за
това, че като управител на ДКЦ – 1 – Враца е сключил трудов договор със
съпругата си.
Така приетото
решение е протестирано в настоящото
производство и е предмет на делото.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото съдът, прави
следните правни изводи:
Протеста е депозиран
от прокурор при ОП-Враца, който съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗПКОНПИ и чл. 28, ал.
2 от НОРИПДУКИ може да подаде протест против решението, с което се установява
липсата на конфликт на интереси, подаден е в законния срок, поради което е
допустим. Разгледан по същество се явява неоснователен.
Съгласно разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на
оспорения АА на всички основания
по чл. 146 от АПК, а именно дали актът е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, спазени ли са
административно производствените правила и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен
ли е с целта на закона.
Оспореното Решение от
24.09.2019 г. е прието от материално компетентен орган по чл.
47, ал. 5 от ЗПКОНПИ – постоянната комисията по установяване на конфликт на
интереси при съответния общински съвет, в рамките на нормативно регламентираните
му правомощия, в съответствие с чл. 13, ал. 2 от ЗПКОНПИ с мнозинство повече от
половината членове на специализиран колективен орган, поради което е валиден
административен акт.
В съответствие с чл. 74,
ал. 1 от ЗПКОНПИ решението е издадено в мотивирана писмена форма и съдържа
всички изискуеми реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ и чл. 59, ал. 2 от АПК.
Не се установява при
издаването на административния акт да са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са от категорията на съществените и да налагат неговата
отмяна. В случая производството е образувано от органа по назначаване след
сезиране с писмо изх. № 1992/18.01.2019 г. на КПКОНПИ, с което по компетентност
е изпратен сигнал с рег. № ЦУ01/С-351/09.08.2018 г. за предприемане на
необходимите действия и установяване наличието или липсата на конфликт на
интереси по отношение на управителя на ДКЦ-1-Враца д-р О.Т.. Безспорно се
установява, че административният орган е изискал необходимите за произнасянето му
информация и документи; събрани са относимите доказателства; проведено е
изслушване на лицето, срещу което е образувано производството, като му е
предоставена възможност да се запознае с всички събрани доказателства, да сочи
нови доказателства и да направи възражения, които са разгледани и обсъдени. След
анализ на релевантните факти и обстоятелства, подкрепени от приобщените и
обсъдени доказателства, правилно е установена фактическата обстановка и са
обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен
състав.
Безспорно е
установено, че д-р О.А.Т. в качеството си на Управител на ДКЦ-1-Враца и лице
заемащо публична длъжност по смисъла на § 2, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ е
сключил трудов договор със съпругата си д-р Р.И.Т., лекар в клинична
лаборатория. Правилно органът е приел, че наличието на свързани лица по смисъла
на § 1, т. 15 от ДР на ЗПКОНПИ е обстоятелство, което само по себе си не
представлява конфликт на интереси, а създава риск от такъв в случаите, при
които, лицето заемащо публична длъжност упражнява правомощията си или изпълнява
задълженията си по служба в частен интерес. В тази връзка е анализиран
фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ,
изискващ кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно:
лице, което заема публична длъжност, частен интерес на това лице по см. на чл. 53,
във вр. с чл.
54 от ЗПКОНПИ и възможност този частен интерес да повлияе на
безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо тази
длъжност и е установено, че д-р Т. нито е целял, нито на практика е допуснал да
бъде повлиян от частен интерес. Не са установени данни и доказателства, а
липсват и твърдения за овакантеното място в клинична лаборатория след
напускането на лекар от гр. Лом, да е имало и други кандидати и управителят на
ДКЦ-1-Враца въпреки това да е назначил съпругата си, несъобразявайки се с
останалите кандидатури. Напротив органът внимателно е анализирал ситуацията,
убедил се е, че се касае за изключително рядка медицинска квалификация, по
която в гр. Враца работят само трима лекари-специалисти, заети и в други
лечебни заведения, една от които е и съпругата му д-р Р.Т. и е предприел тези
действията, с цел обезпечаване функционирането това звено, с оглед изискванията
на специалната нормативна уредба. В хода на производството е анализирана и
Справката за брутно възнаграждение на лекари клинична лаборатория за периода от
м. декември 2015 г. до м. март 2019 г. и е установено, че изплатените
възнаграждения на д-р Р.Т. са съпоставими, дори не достигат максималните
размери, получавани от предходно назначения лекар с тази специалност и на чието
овакантено място е назначена тя.
След обсъждането на
всички тези обстоятелства органът е достигнал до обосновани правни изводи, че
при предприемането на описаните по-горе действия, д-р Т. в качеството му на
Управител на ДКЦ-1-Враца и лице заемащо публична длъжност по смисъла на § 2,
ал. 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ се е ръководел не от свой личен и пряк частен
интерес, нито в интерес на свързаното лице, а в защита на широк обществен
интерес, за да не бъде закрито важно звено в повереното му лечебно заведение,
каквото е клиничната лаборатория. Въз основа на така установеното правилно е
прието в протестираното решение на ОбС, че не е налице конфликт на интереси по
отношение на д-р О.Т., за това че в качеството си на лице заемащо публична
длъжност по смисъла на § 2, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ е сключил трудов
договор със съпругата си и същата е получила неправомерно индивидуално трудово
възнаграждение в размер, по-голям от полагащото ѝ се съгласно Вътрешните
правила за работна заплата в дружеството.
За да се приеме, че
конфликт на интереси е налице, трябва да се установи, че лице, заемащо публична
длъжност, взема решение, с цел постигане на облага с материален или
нематериален характер или с действията си по отношение на свързано с него лице
поставя същото в по-благоприятно положение в сравнение с останалите, като му
осигури подкрепа, предимство, избягване на загуба или неблагоприятно събитие и
др.
Законовите изисквания за
облага и частен интерес се установяват по надлежния ред и с предвидените в
закона доказателства.
Облага, получена от
свързаното лице в бъдещ момент, на основание законосъобразно и точно изпълнение
на възложената му дейност, не води до „частен интерес“ по смисъла на закона и
съответно - до конфликт на интереси.
Целта на закона е да
попречи на възможността за незаконно обогатяване или получаване на материални
или нематериални облаги, чрез използване на служебното положение от
облагодетелствувалото се лице, изпълняващо публична длъжност, както и на
свързаните с него лица. Облагата може да не е настъпила, но тя трябва да е
възможна, т. е. да е свързана с поведението на лицето, по отношение на което е
установен конфликт на интереси.
В случая, от взетото
решение не се установява, че лицето действа в частен интерес, като създава
по-благоприятно положение или предимство за свързаното лице, или за осигуряване
на положителен резултат, или друга облага по смисъла на чл. 54
от ЗПКОНПИ.
В този смисъл е и
практиката на ВАС, изразена в Решение № 12083 от 13.10.2014 г. на ВАС, Седмо
отд.; Решение № 8ЗЗ от 26.01.2015 г. на ВАС, Седмо отд. и др.
Липсата на частен
интерес от упражнените правомощия по служба, като една от трите кумулативни
предпоставки, за да е налице конфликт на интереси, води до невъзможност за
реализиране на фактическия състав на конфликта на интереси като административно
нарушение по ЗПКОНПИ.
Към момента на
приключване на устните състезания в настоящото производство от страна на
заинтересованото лице д-р Т. са представени нови факти от значение за делото. Представена
е Заповед № 1/02.03.2020 г., с която на основание чл. 325, т. 1 от КТ д-р О.Т.
в качеството си на управител на ДКЦ-1-Враца ЕООД е прекратил трудовото
правоотношение с д-р Р.Т. и считано от 02.03.2020 г. същата не е лекар в
клиничната лаборатория на центъра. Представено е Решение № 121, взето по
Протокол № 9 от 28.04.2020 г. на Общински съвет Враца, от което се установява,
че управлението на ДКЦ-1-Враца е възложено на д-р П.В.В., като спечелил
конкурса кандидат. Представено е и актуално състояние от Търговския регистър, което
се установява, че към дата 12.05.2020 г. управител на ДКЦ-1-Враца е П.В.В. и
името на д-р О.Т. вече не фигурира.
Съобразно чл. 142, ал. 2 от АПК, съдът е длъжен да
съобрази новите релевантни факти, настъпили след издаване на оспорения акт до
приключване на устните състезания по делото. След като съпругата на
заинтересованото лице вече не работи в ДКЦ-1-Враца, в последствие и последният
е освободен и не заема длъжността, между двамата не съществува никаква йерархическа
връзка и не е налице конфликт на интереси.
При цялостната
проверка за законосъобразност на протестирания административен акт на
основанията по чл.
146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно приложимите материалноправните разпоредби и в съответствие с
целта на закона, поради което протестът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на
делото, своевременно направеното искане и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, в полза на заинтересованата страна следва да бъдат
присъдени претендираните разноски в размер на 500,00 лева. Същите представляват
заплатено от страната в брой адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото.
Водим от горното, и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ протеста на
Окръжна прокуратура Враца, депозиран чрез прокурор Веселин Вътов, против
Решение № 1161/24.09.2019г. по Протокол № 80 на Общински съвет Враца, с което
не се установява конфликт на интереси по отношение на д-р О.Т.,*** ЕООД.
ОСЪЖДА Окръжна
прокуратура Враца ДА ЗАПЛАТИ на О.А.Т. *** разноски по делото
в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Адм. съдия: