МОТИВИ към присъдата по НОХД № 453 по описа на Варненския
окръжен съд за 2009 година, наказателно отделение.
Във ВОС е внесен обвинителен акт, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу Д.К.Д., по обвинението по чл. чл.343,
ал.1, б."в" от НК, за това, че на
22.12.2002 г. в гр. Варна, при управление на МПС, подсъдимият е нарушил
правилата за движение -чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДП и по непредпазливост
причинил смъртта на Райна Д. ***. представителят на прокуратурата поддържа
изцяло обвинението , предлага на съда да наложи наказание от една година,
отложено с три години изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява
МПС за същия срок.
Защитникът на подсъдимия, оспорват съставомерността на
деянието, като счита, че пострадалата е попадала в опасната зона за спиране,
касае се за случайно деяние и няма нарушение по ЗДП, което да е в причинна
връзка са настъпилия резултат.
Наследницата на пострадалата, чрез прокурора/ тъй като е
лице от категорията по чл. 51 от НПК – поставена под ограничено запрещение и
няма определен попечител/ не желае да предяви граждански иск н наказателното производство.
Производствот пред съда е по реда на чл. 371 т.1 от НПК,
като подсъдимият желае да не се разпитват пред съда св. Симеонов, в.л. Войнов,
Паунова, Янчев и Крумова, а техните разпити да се приобщят по делото и да се
използва при постановяване на присъдата
непосредствено съдържанието на съответните протоколи.
От фактическа страна съдът счита за установени следните
обстоятелства:
Подсъдимият притежавал свидетелство за управление на МПС от
1991 година, категория “В”. През 2004 г. работел като таксиметров шофьор и
управлявал л.а. “Сузуки Алто” с ДК№ С 8152НМ, собственост на “Миркат”ООД – София.
На 22.12.04 г. вечерта подсъдимият бил на работа. В колата
му имало две пътничики, неустановени по делото. Движел се по ул. Бенковски –
наблюдавано от ул. Кракра по посока на бул. Пюскюлиев. Улицата е с двупосочно
движение, с по една лента във всяко платно., без маркировка. Времето било след
23 часа, тъмно, колата се движела на къси светлини. Валял слаб сняг, който се
задържал на платното като киша, платното било мокро, но на места имало заледявания от замръзналата влага. Подсъдимият се движел със скорост от 50 км/ч-
разрешена скорост за движение в града. Срещу него имало сравнително интензивно
движение, тъй като непосредствено преди ПТП той бил разминал три други л.а., вероятно също с включени къси
светлини, предвид нощния час.
По същото време на противоположния на неговото движение
тротоар се движели пострадалата Райна Радева и нейната дъщеря – К. Х.. Радева предприела пресичане, като се
движела отляво надясно по платното и на посоката на движение на подсъдимия .
Подс.Д. възприел пресичащата жена на около
20 метра пред него , вече в средата на пътното платно, защото насрещно
движещите се коли му ограничавали видимостта, но тя била в зоната на осветеност на неговите фарове.
Незабавно задействал спирачки, но не успял да предотврати удара, който
последвал в предната му дясна част, последвал удар на тялото на жената с
предното панорамно стъкло, после се завъртяла и паднала отпред и вдясно на
колата. След като колата спряла, подсъдимият
слязъл от колата и видял, че жената е паднала с глава към бордюра, перпендикулярно
на платното. Веднага се обадил на Бърза помощ за линейка. Наблизо минавала
полицейска кола и подсъдимият я спрял. Вътре бил полицейски патрул от І
РПУ -
св.К. и Д., които също се обадили за мед. Помощ. Подсъдимият попитал
полицаите дали не е по-добре за откара пострадалата до болницата, но те го
посъветвали да изчака. Подсъдимият взел вода и напръскал пострадалата, междувременно пристигнали други таксиметрови
шофьори – св. Баджаков и др. Пътничките в колата не останали на местопроизшествието,
а по-късно усилията да бъдат намерени и
разпитани не дали резултат.
Пострадалата била прието в болница с тежки травматични
увреждания, предмет на експертно заключение на д-р Д.. Тогава тя е продължавала
да се лекува в Неврохирургично отделение. По-късно била изписана от болница –
през м. януари 2005 г. и останала на грижите на дъщеря си К.. Последната
междувременно е поставена под ограничено запрещение, защото е констатирано, че
страда от психично заболяване. Състоянието на майка й се влошавало и след мед. преглед, на 02.03.05
г. я откарали в болнично заведение – Медикс ЕООД, където на 12.03.05 г. тя
починала.
Според СМЕ за причина за смъртта се приема следното. Непосредствена причина за
смъртта на Радева е двустранна бронхопневмония, развил се белодробен инфаркт,
дистрофични промени в бъбреците, които са усложнения от претърпяна ЧМТ при
катастрофата. Благоприятсвали са също и хроничните промени в белите дробове.
Констатирани са и различни предходни травматични увреждания, които съответстват на установения механизъм на съприкосновението на пострадалата с колата – удар с МПС в посока отдясно
наляво, възможно последващо прехвърляне през капака, удар на главата в лява
челно –теменна област в предно панорамно стъкло и последващо падане на пътната
настилка. След изписването от болницата пострадалата е била без медикаментозно
лечение, без адекватно хранене и реанимация, като това също е спомогнало за
настъпилите усложнения.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз
основа на цялостния доказателствен материал по делото- показанията на
свидетелите, с изключение на К.Х., доколкото тя не може да дава
достоверни показания, предвид констатациите за психичното й здраве, поради
същата причина не са приобщени показанията ой от ДП, показанията на подсъдимия
пред съда, заключенията на вещите лица и приобщените по реда на чл.281 от НПК
писмени доказателствени средства, събрани на предварителното производство,
както и тези, които са приобщени чрез прочитането от съда по искане на подс. по
реда на чл. 371 т.1 от НПК. Гласните доказателствени средства не са
противоречиви, а базирайки се на тях и обективните находки, е изготвена и АТЕ.
Съдът кредитира изцяло и обясненията на подсъдимия, защото те изцяло
съответстват на установеното по делото- чрез огледа на местопроизшествие. По
делото липсват спирачни следи и поради метеорологичната обстановка - времето е било мокро и такива не са намерени.
Не може да се възприемат за недостоверни и твърденията, че е имало насрещно
движение в този час – други обективни данни
за обратното няма, поради това и съдът счита, че е имало движещи се в
насрещната лента коли.
Въз основа на тези данни експертът по АТЕ е стигнал до
следните изводи. Възприемайки
показанията на водача, доколкото други гласни доказателства няма и съпоставени
с обективните находки, както и като се взема предвид обстоятелството, че колата
не се е намирала на същото място по време на удара, а метри по-напред, се прави
извод, от момента, в който водачът е
видял пешеходеца, до момента на удара, последната е изминала 3,20 метра. При включено улично
осветление и къси светлини /които са били изправни/ видимостта е 58 метра , а
спирачния път е 54,95 метра. Т.е
скоростта на автомобила е била съобразена с разстоянието на видимост на водача
и той би могъл да спре, в случай че се появи човек фронтално на посоката му на
движение. Спирачният път обаче, изчислен
при сух асфалт е 38,99 метра, докато при мокър и заледен той се
увеличава значително – на 54,95 метра, а в момента на реагиране на водача
колата се е намирала на 51,95 метра от мястото на удара.
Според изчисленията на експерта пострадалата, при тези
атмосферни условия попада в опасната
зона за спиране на автомобила. Поради заледения асфалт пълният спирачен път на
колата се удължава с 15,96 м. Водачът не се е съобразил със заледяването и е
управлявал колата със скорост ок. 50 км/час, която е горна граница при нормални
условия – сух асфалт. и др. Безопасната скорост, при която би могъл да спре,
избягвайки удара е 48,31 км/ч.
Съобразно тези изводи съдът приема, че подсъдимият не е нарушил правилото на чл. 116 от ЗДП – да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, а общото задължение по чл. 20
ал.2 от ЗДП- подсъдимият при избиране на
скоростта си не се е съобразил с
конкретните пътни условия – движение на мокро платно, с паднала киша, а на
места – заледено. - В пряка причинно-следствена връзка от това му поведение е
причиненият по непредпазливост общественоопасен резултат – смъртта на Радева.
Възраженията на защитата на подсъдимия са само в насока
относно движението на подсъдимия с разрешената по закон скорост от 50 км/ч,
както и че скоростта би била несъобразена единствено и само ако не се е движил
със скорост, която да не му позволява да спре в рамките на осветеност на фаровете.
Счита се, че останалите условия нямат значение, защото разрешената скорост от
50 км в час била една и съща при
различни атмосферни условия. Поради това и тезата е за случайно деяние Опасната
зона обаче, в която попада пострадалата
може да оневини подсъдимия когато опасността е възникнала в границите й,
както и когато скоростта на движение е съобразена с изискванията на чл. 20 ал.2
от ЗДП. Вярно е, че той се е движил със скорост, съобразена със зоната на
осветеност на фаровете, в която е било
възможно да спре. Освен това обстоятелство обаче, което касае движение на МПС
нощем, подсъдимият е следвало да се съобрази
с друг съществен факт / впрочем изобщо неспоменат от защитника в
пледоарията по същество, в която се коментира основно чл. 21 от ЗДП, който несъмнено
не е нарушен /. Била ли е скоростта съобразена със заледения и мокър път.
Очевидно не, след като скоростта от 50 км/ч / безспорно разрешена/ не е безопасна при тези условия. Това е
горната граница, както подчертава и вещото лице, за движение при сух асфалт, но
при мокър и заледен път, дори и неопитен водач на МПС би отчел това
обстоятелство и би намалил скоростта. Изчисленията сочат, че дори и минимално
намаляване на скоростта с 2-3 километра в час би предотвратило удара.
Допълнително
обстоятелство, което сам подсъдимият изтъква е, че в насрещната лента за
движение е имало движещи се коли/ с включени къси светлини/, които допълнително намаляват неговата видимост и
това несъмнено е следвало да го мотивира да намали скоростта. Поредица от коли в насрещната лента представляват интензивно движение, налагащо да се движи с
повишено внимание. Така, на подобен
пътен участък, при наличието на тези препятствия, както и атмосферни условия,
скоростта следва да е не разрешената, а съобразената, обстоятелствата са
налагали на водача да управлява МПС с повишено внимание, съответно да намали и
ли спре, ако е необходимо. Вследствие на нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДП
подсъдимият не може да се ползва от
по-голямата опасна зона като оневиняващо обстоятелство. В този смисъл е и трайна съдебна практика-
решение № 48/83 г. на ВС, както и ТР №28/84 на ОСНК. Върховният съд приема, че
основно правило за скоростта
на движение по пътищата е чл. 20, ал. 2 ЗДвП . В него са посочени факторите на
пътната обстановка, с които водачът на пътното превозно средство е длъжен да взема
под внимание, за да избере
съобразена скорост за движение, като при преценяване отговорността на водача при настъпване на ПТП от неспазване предписанието на
това правило, една от хипотезите
е задължение за движение със скорост, съобразена
с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и
интензивността на движението, знаците, маркировката, състояние на водача и
други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението.
По нататък в ТР № 28/84 г се посочва : “
…Това е примерно
изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране
на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в
зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и
по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде
скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените…”
С оглед на изложеното дотук
съдът намира, че не е изправен пред хипотезата на чл. 15 от НК –
случайно деяние, а е нарушен чл. 20 ал.2
от ЗДП, който е в причинна връзка с настъпилия резултат, затова и счете
,че подсъдимият е осъществил състав на
престъпление по чл. 343а, б. Б, вр. чл. 343 ал.1 б.”В” от НК, а именно, че на 22.12.2004 г. в гр. Варна, при управление на
МПС, подсъдимият е нарушил правилата за движение - чл.20 ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Райна Радева, като е направил всичко
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата. Съдът оправда подсъдимият за нарушение на
бланкетния текст по чл. 116 от ЗДП, доколкото само нарушението на основната
норма – за избиране на скорост, несъобразена с пътната обстановка, е в причинна
връзка, а не чл. 116 от ЗДП, който има само пожелателен характер и е твърде
обща разпоредба, която няма отношение към настоящия фактически състав.
Съдът приема, че подсъдимият е направил това, което е било
във възможностите му, за да окаже помощ на пострадалата Радева. Константното
виждане на касационния съд по отношение на
приложението на чл.343а от НК е, че за всеки конкретен случай следва да
се прави преценка с оглед възможностите на дееца, обстановката и характерът на
действията му, които е извършил сам или с други лица.
Несъмнено е, че от обективна страна подсъдимият е извършил
такива действия, които в онзи момент са били от важно значение за състоянието
на пострадалата, като не е останал безучастен – повикал е незабавно бърза помощ
по телефона, след което е спрял минаващ оттам полицейски автомобил. Запитал е полицаите
дали освен всичко е необходимо и да откара пострадалата в болница или да изчака
на място линейката. Напръскал е пострадалата с вода и изобщо е оказал цялото
необходимо внимание и е направил нужното за оказване на помощ. За да е приложим
привилегирования състав не се изисква някаква специална инициатива в активна
степен, а има предвид всяко действие и всяка инициатива за спасяване живота и
здравето на пострадалия, щом чрез извършването им той обективно се подпомага.
Поради това и призна подсъдимия за виновен в по-леко наказуемо престъпление –
по чл. 343 А от НК.
При определяне наказанието на подсъдимият, съдът изходи от
степента на обществена опасност на деянието и данните за личността на
подсъдимия – неосъждан, работи, добросъвестен при излагането на фактите, с
немалък опит като водач на МПС, към
датата на деянието е имал две наложени наказания от КАТ за 2004 г./ справка
л.102 от делото/; други отегчаващи
отговорността обстоятелства не се констатираха. Изложеното обстоятелства
мотивираха съда да определи наказание
към минималния размер на предвидената санкция лишаване от свобода, което счете,
че следва да се отложи, с минимален
изпитателен срок, тъй като за поправянето на подсъдимия не се налага ефективно
изтърпяване.
Поради вида на нарушението по ЗДП и настъпилия най-тежък
резултат наложи и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се
управлява МПС за срок от шест месеца.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Съдия: