Определение по дело №590/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл. 517, ал. 4 ГПК.

Образувано е по молба на Р. Е.- С., чрез Р.К., в която се твърди, че дружеството - ищец разполагало с изпълнителен лист срещу община Н., издаден от Софийски градски съд през 2013г., въз основа на който ищецът образувал изпълнително дело за събиране на присъдените му суми в размер на 16 911.84лв., като от издаване на изпълнителния лист до предявяване на иска дългът не бил изплатен.. Твърди, че по изпълинтелното дело били наложени запори по сметките на длъжника.

С разпореждане от 24.10.13г. на частен съдебен изпълнител Р. А., с №848, бил наложен запор на всички дружествени дялове на община Н. в БКС Е.- Н.. Моли съда да прекрати посоченото дружество.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника. Ответникът оспорва иска. Не оспорва фактите, изложени в исковата молба, а именно, че ищецът имал определено по размер и изискуемо вземане срещу община Н., за което било образувано изп.дело №583/14г. на частен съдебен изпълнител П.М.. Няма спор, по-нататък, че община Н. била едноличен собственик на дяловете в посоченото дружество БКС- Н. Е. - Н.. Не се оспорва също обстоятелство, че ищецът е бил овластен да предяви иска по чл.517, ал.4 ГПК от частния съдебен изпълнител с №848. Ответникът поддържа, че дружеството с общинско участие било с предмет на дейност извършване на К. дейности сметосъбиране, сметоизвозване и т.н., които се финансирали от бюджета на общината. Затова с иска се нарушавали разпоредбите на ГПК за принудително изпълнение срещу държавни учреждения, общини и бюджетно субсидирани заведения. Дружеството било специализирано звено на общината, за изпълнение на дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет, което осъществявало дейността си по правилник, приет от общинския съвет. Според чл.52, ал.5 от Закона за общинската собственост, то било и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.Общината разполагала с достатъчно имущество, извън субсидиите от републиканския бюджет, от което ищецът можел да се удовлетвори.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа предявения иск. Твърди, че притежаваните дялове на общината - длъжник в предприятието ответник били частна общинска собственост, върху които било допустимо принудително изпълнение, според чл.520, ал.3 ГПК. Не се оспорвало, че община Н. била длъжник по изп.дело от 2012г. на ЧСИ Р.Апостолова, а от 2012г. имало вписан запор върху дяловете на дружеството и наложени запори върху сметките на общината. До предявяване на иска дължимите суми не били платени.

Постъпил е и допълнителен писмен отговор на допълнителната искова молба. В него ответникът повтаря съображенията си, че на практика дружеството, чието прекратяване се иска, било общинско предприятие, по смисъла на чл.53 ЗОбС. Това следвало от естеството на дейностите, които представлявали предмета му на дейност, свързан с сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на битови отпадъци, обществена хигиена и т.н., или дейности за задоволяване на обществени потребности от местно значение. Затова то било специализирано звено на общината за извършване на местни дейности, финансирани от общинския бюджет, което правело недопустимо принудителното изпълнение върху него. Освен това длъжникът разполагал с друго имущество, върху което взискателят можел да насочи изпълнение. Затова прекратяването на дружеството водело до непропорционалност на изпълнението между задължението, което се изпълнявало, и актива, върху който било насочено изпълнението.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Фактите по делото не са спорни, спорът е изцяло правен. От постановление за овластяване по протокол № 3272/17.11.2014г. по изп.дело № 583/14г. на частен съдебен изпълнител № 881, с район на действие Окръжен съд – Смолян /л.3/ се установява, че ищецът Р.Е.-С. е кредитор – взискател с определено по размер и изискуемо вземане по изп.дело №921/13г. на ЧСИ Р.А. с № 848, с район на действие ОС-С., което дело било прехвърлено на ЧСИ №881, преобразувано в изп.дело № 583/14г. на същия ЧСИ, а дружествените дялове били запорирани.

Длъжник по задължението, според същото постановление била община Н., собственик на всички дялове от капитала на дружество Б. и К. д. Е.-Н., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление Г. Н., ул. „. № 69. С посоченото постановление, частният съдебен изпълнител № 881 овластил взискателя – ищец да предяви иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, за прекратяване на дружеството. До първото по делото съдебно заседание няма данни дължимата сума по изпълнителното дело да е била платена на взискателя.

Безспорно е, и след справка в партидата на дружеството в търговския регистър се установява, че предметът на дейност на дружеството ответник е строителство и ремонт на улици, водопроводи, канали и канални мрежи, поддържане на улици, тротоари, съоръжения и маркировка по безопасността на движението, благоустрояване, строителство и поддържане на зелени площи, строителство, реконструкция и ремонт на сгради, вътрешно електричество, ВиК, ОВ-инсталации, поддържане на училища, детски заведения, сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на битови отпадъци, обществена хигиена, зимно поддържане на градска пътна и улична мрежа, поддържане на гробищни паркове, както и всички други, незабранени от закона дейности и услуги, както и че едноличен собственик на капитала на дружеството е община Н..

От обявения в търговския регистър дружествен договор, раздел І, е видно, че дружеството БКС-Н. Е. – Н. е било създадено по решение на общинския съвет Н., на основание чл. 21, ал.1, т.3 ЗМСМА, чл. 62, ал.2 и чл. 137, ал.1, т.5 и чл. 147, ал. 1, пр.2 ТЗ, като еднолично дружество с общинско имущество.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявен е иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, за прекратяване на дружество, върху всички дялове на което е било насочено принудително изпълнение. Не се спори, че върху тях е бил вписан запор и взискателят е бил овластен от частния съдебен изпълнител да предяви иска.

Спорно е обстоятелството, дали дяловете са частна общинска собственост, т.е. дали се касае до търговско дружество с изцяло общинско участие, или дружеството е общинско предприятие на издръжка на общинския бюджет, върху което не може да се осъществява принудително изпълнение.

Според съда, безспорно е налице еднолично търговско дружество с общинско участие, в което община Н. е едноличен собственик на капитала, по смисъла на чл. 147, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал.2, във вр. с чл. 61 ТЗ. Това е търговскоправен субект в общия смисъл на Търговския закон, създаден като търговско дружество – общинско предприятие, със собствено имущество и капитал, който като юридическо лице е отделен субект от учредилата го община /според устава/.

Едноличната собственост на общината върху капитала на дружеството безспорно е частна общинска собственост, по смисъла на чл.3, ал.3 от Закона за общинската собственост. Това е така, защото по аргумент на противното тя не попадал в никоя от категориите на чл.3, ал.2, т.1-3 от Закона за общинската собственост / имоти и вещи определени със закон; имоти, предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация; други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет/, представляващи публична общинска собственост. Не следва друго от учредителния акт на дружеството-ответник и решението на общинския съвет – Н. за създаването му.

Затова върху това имущество е допустимо принудително изпълнение, предвид на чл. 520, ал. 3 ГПК.

Възражението на ответника относно правосубектността и недопустимостта на принудителното изпълнение, трябва да се схваща в светлината на чл. 51, ал.2, изр. 3 ЗОбС, който разграничава общинските предприятия, създадени от общината за самостоятелно осъществяване на стопанска дейност по реда на този закон, ЗОбС, от тези, създадени като търговски дружества с общинско участие в капитала, по чл.51, ал.2, изр.1 ЗОбС. Посочи се по-горе, че дружеството- ответник е именно търговско дружество с общинско участие в капитала, а не общинско предприятие, създадено по реда на ЗОбС. Затова са неоснователни възраженията, че от предмета на дейност на дружеството следвало, че то е специализирано звено на общината на бюджетна издръжка, за изпълнение на дейности от местно значение.

Наличието на предпоставките за допустимост на иска, а именно : а/ образувано от взискател принудително изпълнение за събиране на парично вземане срещу длъжник, съдружник в ООД; б/ насочване на принудителното изпълнение върху дела на длъжника от капитала на ООД; в/ овластяване от съдебния изпълнител на взискателя да предяви иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, не се оспорва и е налице.

Предвид на всичко изложено, искът следва да се уважи изцяло като основателен и доказан, а ответникът се осъди за заплати на ищеца разноски по делото от 880лв.

Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал. 4 ГПК по иск на Р. Е.-С., ЕИК *****, със седалище и управление Г. С., ул. Крум Кюлявков № 25, представлявано от Г. Л., Б. и К. д. Е.-Н., с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление Г. Н., ул. Н. № 69, представлявано от Ю. О..

ОСЪЖДА Б. и К. д. Е.-Н. да заплати на Р. Е.-С. разноски по делото от 880лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му, пред Апелативен съд- Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: