№ 1249
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000502188 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №3291/21.06.2023 г. по гр. д. №6079/2022 г. по описа на
Софийски градски съд е осъден на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, С. П., ЕГН **********, действащ чрез особения си
представител адв. М. В. И., да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, следното: - сумата от 36 226,14 лева, дължима главница по
договор за потребителски кредит №********** от 23.12.2020 г., сключен
между страните, като е отхвърлена претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 36 418,44 лева; - сумата от 1 392 лева, възнаградителна
лихва, дължими за периода от 12.04.2021 г. до 01.11.2021 г., като е отхвърлена
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 395,30 лева; -
сумата от 465 лева, мораторна лихва, дължими за периода от 12.04.2021 г. до
16.11.2021 г., като е отхвърлена претенцията за горницата до пълния предявен
размер от 468,36 лева; - сумата от 81,45 лева, такси и разноски, дължими за
периода от 15.03.2021 г. до 16.11.2021 г., като е отхвърлена претенцията за
горницата до пълния предявен размер от 186,50 лева.
Посоченото решение е обжалвано от ответника С. П., действащ чрез
особения си представител, в неизгодната за него уважителна част. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в
обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че
1
първоинстанционният съд при определяне на размера на задълженията по
договора за потребителски кредит не се е съобразил с неравноправността на
клаузите от процесния договор. Моли се решението да бъде отменено в
обжалваните части, а предявените искове да бъдат отхвърлени. Прави се
искане въззивният съд да разпореди внасянето на депозит за възнаграждение
на особения представител на ответника и въззивник в настоящото
производство.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваните
части, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против съдебно решение, подлежащо на
въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и
приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение в обжалваната част въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
2
За да постанови съдебното решение в обжалваната част,
първоинстанционният съд е съобразил, че за сумите, за които исковата
претенция е уважена, не са приложени от банката неравноправни клаузи.
Отхвърлителната част от първоинстанционното съдебно решение се дължи
именно на приети за неравноправни клаузи, с които се предвиждат
допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни
главни или акцесорни задължения по договора за кредит. Те се явяват
неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. В тази част решението е
влязло в сила, поради което е не е предмет на въззивното производство.
Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства в
първоинстанционното производство, се установява, че договорът за
потребителски кредит № ********** е сключен на 23.12.2020 г. е сключен
между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД от една страна и С. П., ЕГН
**********, и Т. Т. Т., ЕГН **********, от друга като кредитополучатели.
Отпуснат е кредит в размер на 37 000 лева за текущи нужди, а сумата е изцяло
усвоена по разплащателна сметка с IBAN ********** с титуляр
кредитополучателят - С. П.. Уговорени са лихвени условия по кредита.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора се прилага фиксиран лихвен процент за
първите дванадесет месеца от кредитния договор, в размер на 4,70 %
годишно, като след тринадесетия месец се прилага променлив лихвен
процент, като той представлява сбор от референтен лихвен процент Прайм за
необезпечени кредити и договорна надбавка. Съгласно чл. 3, ал. 10 от
договора се ползват преференциални лихвени условия. Договорено е
сключване на застраховка по Групов застрахователен договор за застраховка
„Защита на плащанията“ по потребителски кредити на „Юробанк България“
АД. Кредитополучателят дължи застрахователни премии, съгласно
договорната документация за приемане на застраховане за застраховка
„Защита на плащанията“. Съгласно чл. 5 от договора са уговорени следните
такси и комисиони: - такса за оценка на кредитоспособността - в размер на
200 лв.; - месечна такса за обслужване на разплащателната сметка - в размер
на 3,50 лева; - други такси във връзка с допълнителни услуги. Според чл. 9 от
договора при просрочие на дължимите погасителни вноски , както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение
за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законна лихва за
забава, чийто размер се определя от Министерски съвет. Съгласно чл. 14 от
договора при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по
кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем.
Погасителеният план по кредита е с № **********. Съгласно него
кредитът е следвало да бъде издължен на 120 месечни анюитетни вноски, като
за първите 12 месеца общата дължима сума (формирана от вноска за
главница, вноска за лихва, такса за разплащателна сметка и застраховка) е в
размер на 413,19 лева, а от 13-та до 119 та вноска в размер на 412,52 лева, а
3
последна изравнителна вноска в размер на 412,22 лева. Първата дължима
вноска по погасителен план е с падеж на 12.01.2021 г.
Установява се от приетата в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, която въззивният съд кредитира като
компетентно и обективно изготвена, че усвояването на кредита по процесния
договор за потребителски кредит №********** от 23.12.2020 г. за сумата от
37 000 лева е извършено на 23.12.2020 г. чрез еднократен безкасов банков
трансфер от банката към кредитополучателя. Съществува еднократно
погасяване по процесния договор за кредит, извършено на 16.03.2021 г. Към
тази дата начислени и в просрочие са били три погасителни вноски по
приетия погасителен план – вноските, дължими на 12.01.2021 г., 12.02.2021 г.
и на 12.03.2021 г. Постъпила на тази дата е сумата от 1 058 лева, чрез
многоредово бордеро, с номер на бордерото 5950169, с посочено основание
„служебно прехвърляне“. Със сумата са извършени следните погашения: -
заплатени са три броя месечни застрахователни премии по 22,65 лева (за
общата сума от 67,95 лева); - погасени са изцяло просрочени вноски 1 и 2 по
погасителен план, както и частично вноска. Погасените възнаградителни
лихви са в общ размер на 378,35 лева, както и падежирали главници в размер
на 581,56 лева. Погасените и начислени наказателни лихви в размер на 12,94
лева, а погасените начислени такси са в размер на 17,20 лева. Няма други
плащания по процесния договор за кредит. Към 16.11.2021 г. (датата на
издаването на извлечението от счетоводните книги) състоянието на
процесното вземане по пера е, както следва: по главница-размерът на
дължимата главница е 36 418,44 лева; по договорни/възнаградителни лихви -
размерът е 1 395,30 лева, начислени за периода 12.04.2021 г. - 01.11.2021 г.;
по наказателни лихви - размерът е 468,36 лева, начислени за периода
12.04.2021г. - 16.11.2021г. Общият размер на неплатените просрочени такси и
разходи е 186,50 лева, начислени за периода 15.03.2021 г. - 16.11.2021 г.
Начислените такса са 285,70 лева + разходи за уведомяване 108 лева = 393,70
лева. Платените такси са 207,20 лева, от които 190 лева, такса за оценка на
кредитоспособността и 8,20 лева за обслужване. Към датата на предсрочната
изискуемост - 01.11.2021 г. в просрочие са били 8 вноски по погасителния
план. Годишното оскъпяване на заема е в размер на 6,43 %.
С оглед предмета, страните, правата и задълженията процесният
договор е за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК (след изменението на ГПК с ДВ
бр.100/2019г.) съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на страните да
изразят становище по тези въпроси. В решение № 23/07.07.2016г. по т.д.№
3686/2014г. на ВКС, І т. о., е дадено разяснение за правомощията и
задълженията на съда относно служебната проверка за неравноправни клаузи
в потребителските договори в съответствие с тълкуването на Съда на
Европейския съюз на Директива 93/13. Според това решение
първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по
4
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Когато констатира
наличие на тези обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество, е
длъжен с оглед принципа на състезателност да уведоми страните, че ще се
произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде
възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.
Уведомяването на страните и даването на възможност за становище и
доказателства се извършва от първата инстанция с доклада по делото, а при
пропуск - по всяко време на висящността на производството пред първата или
въззивната инстанция.
В чл. 143 ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки
на разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското
законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива
93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. В разглеждания случай
исковите претенции се основават на клаузи от договора за потребителски
кредит (чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 9 и чл. 14 от процесния договор), които са
индивидуално уговорени по смисъла на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, част от
конкретното съдържание на договора. Относно приложените клаузи е спазено
изискването за ясен и разбираем език, включително прозрачно и
недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на
страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Също
така приложението на процесните клаузи не са явно уреждащи правата и
интересите на длъжника и не протИ.речат на добрите нрави.
В случая въззивният съд следва да осъществи преценка дали
приложената клауза на чл. 14 от процесния договор за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем е неравноправна, въпреки че в тази насока няма
твърдения от страната на длъжника (въззивник в настоящото производство).
Съгласно решение № 82/07.07.2022 г. по т. д. № 871/2021 г. на ВКС, І т. о.,
5
при преценка за евентуално неравноправен характер на клауза за предсрочна
изискуемост в договор за кредит, сключен с потребител, съдът следва да
обсъди критериите, посочени в решение от 26.01.2017г. по дело С-421/14 на
Съда на Европейския съюз.
Уговарянето на условия, при които кредиторът има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, е допустимо от закона - чл. 432 ТЗ и чл. 60,
ал. 2 ЗКИ, и постигнатата уговорка в тази насока не попада в нито една от
хипотезите на чл. 143 ЗЗП. С т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление на една от страните при едновременното наличие на
две предпоставки: обективният факт на неплащане на дължими суми по
кредита и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.
2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, като предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент
са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от забавата на
кредитополучателя, т. е. от виновно неизпълнение на задължението за
плащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита, поради което е
допустимо кредитополучателят да бъде санкциониран за неизпълнението. В
този смисъл е решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на ВКС, ІI т.
о.
В процесния случай безспорно се доказва, че потребителят не е погасил
осем месечни погасителни вноски, преди банката да пристъпи към обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Просрочените осем на брой месечни
погасителни вноски, касаят неизпълнение на основни задължения по договора
за съответната част от дължимата главница и възнаградителна лихва.
Установеното неизпълнение на длъжника в случая може да се определи като
достатъчно тежко с оглед на срока на процесния договор за кредит и
задълженията по него. В тази насока следва да се изтъкне, че длъжникът в
случай е спрял напълно да изпълнява задълженията си по кредита и след осем
последователни месеци на пълно неизпълнение, банката се възползвала
резонно от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Няма данни
през периода на пълно неизпълнение длъжникът да е отправял искания към
банката за намаляване на размера на дължимите месечни вноски, отлагане на
изпълнение във времето и други. Също така следва да се изтъкне, че по време
на съдебния процес от негова страна не е изразена воля за пълно или
частично погасяване на задължения. С оглед на това обявяването на кредита
за предсрочно изискуем спестява на длъжника задълженията му за
възнаградителна лихва за периода от м. 11.2021 г. до края на действието на
договора – м. 12.2030 г. Същото в конкретния случай не уврежда неговите
6
права и интереси. Банката - ищец е изпратила уведомления до длъжниците и
ги е поканила доброволно да изпълнят задълженията си, но плащане не е
последвало и с оглед на това е инициирано съдебното исково производство.
Неоснователни са възраженията на въззивника за неправилна преценка
на първоинстанционния съд за неравноправност на клаузи от процесния
договор за потребителски кредит, въз основа на които са начислени
процесните задължения за лихви и разноски. В тази насока следва да се
посочи, че както първоинстанционния съд, така и въззивния, констатира
наличието на частично неравносправни клаузи в договора. Същите обаче не
са приложени относно формирането на процесните задължения.
Например към момента на обявяване на предсрочната изискуемост -
01.11.2021 г., все още се прилага фиксиран лихвен процент от 4.7 %. Ето защо
клаузите на чл. 3, ал. 1, т. 2 и следващите от договора, които могат да бъдат
преценени като неравноправни, не са прилагани за формиране на процесната
претенция за възнаградителна лихва. Освен това липсва въобще претенция за
неустойка от страна на банката, за да следва да бъде преценявано дали
клаузата в тази насока от договора е неравноправна. Също така следва да се
посочи, че обявяване на някоя клауза от договора за неравноправна, т.е. за
нищожна, не води сама по себе си до нищожност на целия или определени
други части от договор. В разглеждания случай размерът на обявената за
предсрочно изискуема сума за лихва е определена на база на първоначалния
фиксиран лихвен процент в размер на 4.7 % съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от
договора за периода 12.04.2021 г. - 01.11.2021 г. Размерът на претендираната
лихва за забава, каквато безспорно е налице за периода 12.04.2021 г. -
01.11.2021 г., е на законна лихва за забава, чийто размер се определя от
Министерски съвет. Тези клаузи не са уреждащи интересите на длъжника,
съответно не са сключени при нарушение на правилата на ЗПК. Напълно е
спазено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по -
голям от петкратния размер на законната лихва. В разглеждания случай от
съдебно-счетоводната експертиза става ясно, че годишно оскъпяване на заема
е в размер на 6,43 %, който не протИ.речи на добрите нрави и на изискванията
за добросъвестност. Приетата от първоинстанционния съд за дължима част от
претендирания размер на таксите за обслужване на кредита, също не се
основава на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 10а ЗПК.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а в обжалваните
части решение да бъде потвърдено съгласно чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия се
дължат разноски, като същият е отправил искане за присъждане на такива в
размер на 2000 лева – внесен депозит за възнаграждение на особения
7
представител на въззивника.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част от С. П., действащ чрез адв. М.
В. И., решение №3291/21.06.2023 г. по гр. д. №6079/2022 г. по описа на
Софийски градски съд.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК С. П., ЕГН
**********, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
сумата от 2000 лева, сторени разноски във въззивното производство –
заплатено възнаграждение на особения му представител - адв. М. В. И..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8