Решение по дело №1880/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 вр.чл.149 от ЗУТ вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от К. Х. П., [ЕГН], и П. Х. П., [ЕГН], двамата от [населено място], с искане за обявяване нищожността на Разрешение за строеж /РС/ № 17/17.03.2008г. на главния архитект на Община Долни Чифлик. Обобщено изложените в жалбата твърдения са, че процесното Разрешение за строеж е издадено в противоречие с предвижданията на действащия ПУП (след отмяната с решение на ВАС - София на Заповед №1143/03.07.2006г на и.д. кмета на Общината, с която е одобрено изменение на дворищната регулация на УПИ ХIII в кв.7); на лице, което няма качество на възложител по смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ; при липса на дадено съгласие от тях като съсобственици на недвижимия имот; и е обременено с тежки и радикални пороци, които го правят правно нетърпимо и обуславят нищожността му. С тези аргументи се настоява за обявяването му за нищожно.

В съдебно заседание жалбоподателите К. и П. П. се явяват лично и с общия си пълномощник адв.И. И. от АК - Варна. Последният в пледоарията по същество на спора настоява съдът да постанови решение, с което да уважи жалбата и да прогласи нищожността на РС № 17/17.03.2008г. Счита, че събраните в хода на съдебното производство доказателства потвърждават тезата на двамата жалбоподатели. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Главният архитект на О. Д. Ч. Г. М. се явява лично пред съда, и в пледоарията си по същество изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованите страни Г. М. И. и И. Н. И., вторият от които се явява лично, се представляват от адв. Б. Ж. от АК – Варна, който пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна, и моли с решението да бъдат присъдени разноски в полза на заинтересованите страни.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбоподателите се легитимират като собственици на УПИ XII в кв. 7 (понастоящем ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]) във вилната зона на [населено място], част от който попада в съседния УПИ XIII (понастоящем ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]) съобразно предвижданията на отмененото с Решение № 188/30.01.2012 г. по адм. д. № 89/2010 г. на АС – Варна Изменение на дворищната регулация за част от територията, в която попадат двата имота - този на жалбоподателите и този на заинтересованите страни Г. и Н. И.. С оспореното понастоящем РС № 17/17.03.2008 г., издадено от главния архитект на Община Долни Чифлик, при действието на отмененото изменение на дворищната регулация, на заинтер.Г. М. И. е разрешено да извърши строеж: „Жилищна сграда“ в УПИ XIII, кв. 7 по плана на вилна зона Шкорпиловци, О. Д. Чифлик, област Варна.

Правния си интерес от оспорването му жалбоподателите обосновават с твърдението, че част от жилищната сграда, изградена въз основа на атакуваното РС № 17/17.03.2008 г., попада в техния имот. Последното отговаря на истината и се установява от неоспореното заключение на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Това фактическо положение на имотите е възникнало след изменение на техните регулационни граници в следствие отмяната по съдебен ред на Заповед № 1143 от 03.07.2006г. на ИД Кмета на Община Долни чифлик с Решение № 188/ 30.01.2012 г. по адм. дело № 89/2010 г. на Административен съд – Варна, потвърдено с Решение № 15112/28.11.2012 г. по адм. дело № 7847/2012 г. на ВАС. При сегашното разположение на имотите и на процесната жилищна сграда жалбоподателите се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 от актуалната редакция на ЗУТ.

За издаване на РС № 17/17.03.2008 г. двамата жалбоподатели К. П. и П. П. и тяхната майка – Р. К. С., в качеството на наследници на Х. П. С. (баща на първите двама и съпруг на последната) не са уведомявани, но по делото са приложени доказателства – като напр. молба вх. № РД4400-Р-74/12.08.2009 г., на лист 45 от делото, от които е видно, че още към месец август 2009 г. същите са знаели за издаване на атакувания акт. Установеният с чл.215 аал.4 от ЗУТ срок за обжалването му като незаконосъобразен е пропуснат от тях, а изложените в жалбата доводи са единствено за нищожност на атакуваното РС. Ето защо в случая, по препращане от чл.219 от ЗУТ, е приложима разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Изложеното дотук обосновава извод, че жалбата на К. Х. П. и П. Х. П. се явява процесуално допустима и следва да се разгледа от съда по същество. В този смисъл е и определение №6388/23.05.2024г по адм.д. №2459/2024г по описа на ВАС – София, ІІ отд.

По основателността на жалбата:

Видно е от доказателствата, че с Решение №16 - 1 от 04.06.1999 г. (л. 101) на Поземлената комисия /ПК/ - [населено място] чифлик е възстановено правото на собственост на наследниците на К. П. Р., сред които и заинтер. Г. М. И. в качеството на наследник на починалата си майка - В. К. К., върху нива от 4,178 дка и нива от 5,410 дка, находящи се в землището на [населено място] в местността К. Д..

Наследниците, които черпят права въз основа на цитираното в предходния абзац Решение на ПК – [населено място] чифлик, са прекратили съсобствеността върху наследствените имоти с Договор за доброволна делба № 15 (л. 99 и 100), том IV, рег. № 9985 от 07.08.2006 година. По силата на този договор Г. М. И. е получила в дял собствеността върху УПИ ХХ и УПИ ХIII, находящи се във вилната зона на [населено място], Община Долни чифлик, Област Варна. С договора за доброволна делба наследниците на К. П. Р. са се споразумели Г. И. и други двама от наследниците да придобият реално собствеността върху наследствените имоти, за което на останалите сънаследници е изплатена изрично уговорена сума, която е разпределена между тях съобразно изчислената квота на всеки от тях от общата наследствена маса.

За територията, в която попадат възстановените имоти, е имало действащ Регулационен план /РП/ от 1968 г., с който са обособени УПИ ХІ и УПИ ХІІ в кв.7; УПИ IV, V, VI, VII и VIII в кв.10, УПИ X и XI в кв.11 с вътрешни регулационни граници и уличнорегулационни граници към общинска [улица] с ширина 8м, и [улица] с ширина 4м. Със Заповед № 1143 от 03.07.2006г. на ИД Кмета на О. Д. чифлик този РП от 1968г. е изменен в обхвата на посочените УПИ и улици, за да се урегулира възстановения и нанесен в КП от 1996г. неурегулиран ПИ-29 с обособяване на няколко по-малки УПИ от площта му, както следва: УПИ XIII в кв.7, УПИ XIX, XX и XXI в кв.10 и УПИ XХ кв.11, в.з. „Шкорпиловци“, О. Д. Чифлик, като е отпаднала част от [улица] и е намалена от 8м на 6м ширината на [улица].

Въз основа на този нов план от главния архитект на Община Долни чифлик на 12.09.2007г. е издадена Виза за проектиране (л. 215) в УПИ XIII, кв. 7 на [населено място], въз основа на която от Г. И. са изработени и са внесени за одобрение в общината инвестиционни проекти за изграждане на строеж „Жилищна сграда“ в ПИ XIII, кв. 7 на [населено място]. Същите са разгледани на заседание на Общинския експертен съвет по устройство на територията /ОбЕСУТ/ на община Долни чифлик. С Решение №36 по Протокол № 1 от 15.02.2008 г. на ОбЕСУТ (л. 210) представените инвестиционни проекти са одобрени.

На 17.03.2008 г. ответникът в настоящото производство – главният архитект на Община Долни чифлик, е издал оспореното РС № 17, с което на заинтер.И. е разрешено да извърши строеж: „Жилищна сграда“ в УПИ XIII, кв. 7 по плана на вилна зона Шкорпиловци, Община Долни Чифлик, област Варна. След построяването  сградата е въведена в експлоатация с Удостоверение № 17/10.07.2012 г. за въвеждане на строежа в експлоатация, издадено също от главния архитект на общината.

От своя страна жалбоподателите К. П. и П. П., заедно с майка си Р. К. С., са наследници на Х. П. С., който с договор за покупко-продажба от 1970 г. е придобил собственост върху вилно място с площ от 764 кв.м., представляващо парцел XII в кв. 7 по плана на вилна зона на [населено място]. С разпореждане [номер] на Министерски съвет на Република България от 10.05.1973 г. имотът е отчужден за нуждите на Комитета по отдих и туризъм; Разпореждането за отчуждаване на имота е отменено с последващо разпореждане [номер] от 24.07.1991 година.

В хода на съдебното дирене към доказателствения материал са представени множество съдебни решения, постановени по спорове за материално право върху наследствения имот на жалбоподателите К. и П. П.. Сред тях и решение от 12.10.2000 г. по гр. дело № 717/1999 г. на ВРС (л. 25 и 26), влязло в законна сила на 01.12.2000 г., с което на осн.чл.108 от ЗС Желяза (или Желява) М. Д. е осъдена да предаде на Р. К. С., К. П. и П. П. владението върху 408 кв.м. от имот пл. № 19 по КП от 1996 г. на [населено място], представляващ част от парцел XII в кв. 7 по РП на вилна зона [населено място], възстановена на наследниците на М. А. М., и имот пл. № 29, възстановен на наследници на К. П. Р.,. С отделен диспозитив на същото решение отново на осн.чл.108 от Закона за собствеността.М. К. П., К. К. П., В. К. К., Г. К. Р., К. П. К. и С. П. Г. са осъдени да предадат на Р. К. С., К. П. и П. П. владението върху 305 кв.м. от имот с пл. № 29 по КП от 1996 г., представляващи част от парцел XII в кв. 7 по РП на вилна зона „Шкорпиловци“ при конкретно описани граници, възстановен на наследниците на М. А. М.. Видно от приложеното към доказателствата копие от това съдебно решение, същото е вписано в Агенцията по вписванията -Варна на дата 09.04.2009 година.

С Решение № 5498/21.11.2014 г. по гр. дело № 3744/2013 г. на Районен съд – Варна (л. 27 - 29), потвърдено с Решение № 632/01.04.2015г. по гр. дело № 290/2015 г. на Окръжен съд – Варна, в сила от 01.04.2015 г. (л. 30 - 33), е отхвърлен предявеният от Г. М. И. срещу Р. К. С., К. П. и П. П. иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ищцата, че ответниците на са собственици на поземлен имот, представляващ реална част с площ 216 кв.м., представляваща южната част на парцел XII в кв. 7 по КРП от 1968 г. при граници: улица, останалата част от парцел XII от кв. 7, парцел XI от кв. 7 и улица.

С Решение № 188/ 30.01.2012 г. по адм. дело № 89/2010 г. на Административен съд – Варна (л. 34 - 39), оставено в сила с Решение № 15112/28.11.2012 г. по адм. дело № 7847/ 2012 г. на ВАС – София, ІІ отд., е отменена Заповед № 1143/03.07.2006г. на ИД Кмета на Община Долни чифлик, с която е одобрено изменение на РП от 1968г., изразяващо се в изменение на регулацията на няколко УПИ и улици, като е урегулиран попадащия в тях ПИ-29, от площта на който са формирани 5 бр. нови УПИ, между които и УПИ XIII в кв.7 във в.з. „Шкорпиловци“, Община Долни Чифлик.

Като доказателства по делото са приети жалби и молби, изхождащи от Р. К. С. (починала преди образуване на настоящото производство), К. П. и П. П., както и кореспонденцията между същите лица и О. Д. чифлик (л. 45 - л. 75), сред които е приложен и протокол от 26.10.2009 г. (л. 68 и 69) относно извършена проверка по сигнал за извършващо се строителство в УПИ XIII, кв. 7 във вилното зона на [населено място].

Към доказателствения материал по делото са представени всички налични документи, находящи се в администрацията на Община Долни чифлик и при заинтересованите страни, представляващи част от преписката по издаване на процесното РС и реализираната въз основа на него жилищна сграда, а именно: части от инвестиционния проект (част „Архитектура“ – л. 218 - 222), Виза за проектиране (л. 215), Протокол за трасиране, означаване и координиране на УПИ XII, кв. 7 по плана на в.з. [населено място] (л.193 - 196) , Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда на два етажа“, находяща се в УПИ XII, кв. 7 по плана на в.з. [населено място] (л.197), предварителни договори за присъединяване към доставчиците на ВиК услуги и на електроенергия (л. 211 - 214), платежен документ (л. 196), удостоверяващ, че възложителят на стоежа Г. И. е заплатила в О. Д. чифлик дължимите такси за одобряване на инвестиционните проекти и за издаване на разрешение за строеж, и други.

На лист 185 от делото е представено копие от [нотариален акт], том I, рег. № 4232, дело № 133 от 15.12.2021 г. на нотариус, вписан под № 011 в Нотариалната камара, с който заинтер. Г. И. е прехвърлила на сина си заинтер. И. И. собствените си  идеални части от жилищна сграда с [идентификатор] в [населено място], срещу задължението да я гледа и издържа до края на живота , като  осигурява всичко необходимо. На следващия лист от делото е представен [нотариален акт], том I, рег. № 1787, дело № 110 от 14.06.2022 г., с който Г. И. е дарила на сина си И. И. собствените си  идеални части от ПИ с [идентификатор] в [населено място], придобит в съсобственост по делба и наследство.

В хода на съдебното дирене като доказателство е приобщено и Решение № 231 от 07.03.2024 г. по гр.д. № 20233100502107 на ОС - Варна (л. 136 - 140), с което е отменено решение № 2680/18.07.2023 г. по гр.д. № 4805/2022 г. на Районен съд – Варна и вместо него е постановено друго, с което на осн.чл.76 от ЗС инициаторите на настоящото съдебно производство – жалбоподателите К. П. и П. П., са осъдени да предадат на заинтер. И. И. владението върху  ид.ч. от ПИ в [населено място], община Долни чифлик, обл. Варна, с идентификатор по КККР 83404.503.248, целия с площ от 207 кв.м., при граници: [ПИ]; [ПИ]; [ПИ]; [ПИ].

За изясняване на релевантните за изхода на спора обстоятелства и факти и по искане на жалбоподателите съдът е допуснал изготвянето на съдебно-техническа експертиза, чието заключение с.д. № 16639/12.11.2024г (л. 159 -165) е приобщено като доказателство по делото. В първи въпрос вещото лице посочва какви са били предвижданията на действащия ПУП към момента на издаване на РС № 17/ 17.03.2008 г. на Гл. архитект на община Долни чифлик за УПИ XIII, кв. 7 по плана на вилна зона Шкорпиловци, община Долни чифлик, и за ПИ с [идентификатор]. Посочва се в заключението, че със Заповед № 1143 от 03.07.2006г. на и.д. кмет на община Долни чифлик е одобрен ПУП - ПР за УПИ XIII в кв.7, УПИ XIX, XX, XXI в кв.10 и УПИ XX в кв. 11 по плана на вилна зона „Шкорпиловци”. Съгласно текста на обяснителната записка към заповедта, възстановеното право на собственост на нива от 4.178 дка в землището на [населено място] в местност „Керез Дере“, обхваща части от УПИ IV, V, VI, VII, VIII в кв. 10, УПИ X, XI в кв.11, и УПИ IX, X, XI, XII в кв. 7 по действащия регулационен план, одобрен със Заповед №3554 от 15.06.1968г. на П. на ОНС-[населено място] на Вилна зона - Шкорпиловци. Парцелите са с неуредени регулационни сметки, поради което със заповедта на осн. §8 ал. 1 от ПР на ЗУТ органът е извършил изменение на дворищно-регулационния план, като новите вътрешни регулационни линии се поставят в съответствие със съществуващите граници на поземления имот. Направено е изменение и на уличната регулация между кв.10, кв.11 и кв.7 и на УПИ. Посочва се, че изменението е извършено във връзка с Решение № 16-1 от 04.06.1999г. на П. К. – [населено място], с чиято т. III Комисията „отказва да възстанови проектиран път от 0.260 кв.м.“. Проектираният път по ПР на Вилна зона - Шкорпиловци е с площ 1027 кв.м., а след изменението площта му се променя на 515 кв.м.

Поземления имот се оформя в следните УПИ:

УПИ XXI, кв.10 - площ 1034 кв.м.

УПИ XX, кв.10 - площ 518 кв.м.

УПИ XIX, кв.10 - площ 1184 кв.м.

УПИ XX, кв.11 - площ 882 кв.м.

УПИ XIII, кв.7 - площ 517 кв.м.

Допълнително се уточнява, че със Заповед №287 от 28.05.1994г. на кмета на О. Д. чифлик е одобрено изменение на регулацията на в.з. „Шкорпиловци”, като се отменят Заповед №845/28.02.1989 г. за курортно селище на ЦС на БПС, и Заповед № 165/18.05.1992г. на в.з. „Шкорпиловци”, и се възстановява изцяло застроителния и регулационен план така, както е одобрен със Заповед № 3554 от 15.06.1968 г.

Със Заповед №198 от 29.02.1996г. на Кмет на О. Д. чифлик е одобрено попълването на кадастралния план на стари имотни граници на земеделски имоти, подлежащи на възстановяване на първоначалните им собственици на осн.чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ във вилна зона „Шкорпиловци”. Потвърждава провеждането на процедурата по издаване на оспореното разрешение за строеж и въвеждането на сградата в експлоатация така, както е описано от съда по-горе в мотивите. След направен оглед на място вещото лице е установило, че сградата отговаря на одобрените проекти и на издадената виза за проектиране.

В заключението си по въпрос 1 вещото лице посочва, че съгласно действащата КК, одобрена със Заповед №РД-18-34/16.06.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК, изменена със Заповед за изменение на КККР №18-10310-30.09.2022/30.09.2022 г. на Началник на СГКК - Варна, ПИ с [идентификатор], област Варна, община Долни чифлик, [населено място], вид собственост- частна, вид територия урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване (до 10 ш), е с площ 323 кв.м., стар номер 37, кв. 7 (част от парцел XII).

Територията, в която попада УПИ XIII, кв.7 по плана на в.з. Шкорпиловци, община Долни чифлик, е урбанизирана, вилна, а предназначението на имота по презумпция е за „вилно строителство”. Съгласно отговора на въпрос 2 в самия ПУП-ПР не е записано конкретното предназначение на имотите – негов предмет. Вещото лице посочва, че в издадената виза за проектиране е посочено петното на сградата, като същото е разположено на отстояние от 5 м. до северозападната и югозападната граници на имота (има се предвид УПИ XIII, кв.7). ПИ с [идентификатор] по действащата КК на населеното място, е част от УПИ XIII, кв.7 по плана на в.з.”Шкорпиловци”.

Вещото лице дава положителен отговор на поставения въпрос № 4 – дали сградата, построена въз основа на оспореното РС № 17/17.03.2008 г., е изградена в обхвата на УПИ XIII. Представен е протокол за трасиране на УПИ XIII, кв.7, по плана на вилна зона „Шкорпиловци” от 17.08.2006г., изготвен от правоспособно лице инж. Н. Л.. Посочва, че имотът е ограден с ограда, а при направения оглед на място е установено, че сградата е разположена на посоченото във визата за проектиране място. Визата за проектиране е съгласувана с ВиК – Варна, район Долни чифлик, и с Е-ОН АД. Представено е РС №24/14.04.2007г. за уличен водопровод ПЕВП Ф90 до УПИ XX в кв.10, по плана на вилна зона „Шкорпиловци”. В оспореното РС № 17/17.03.2008 г. за строеж „Жилищна сграда” в УПИ XIII, кв.7, по плана на в.з. „Шкорпиловци”, издадено на името на Г. М. И., влязло в законна сила на 27.03.2008г., са цитирани предварителни договори за присъединяване към електроразпределителната мрежа, и с „ВиК” ООД-Варна за присъединяване към водопроводна система.

Заключенията по експертизата са обективирани от вещото лице в цветни скици, неразделна част от експертизата. На поставени от процесуалните представители на страните в производството въпроси експертът пояснява, че към настоящия момент жилищната сграда, построена на основание атакуваното РС, попада и в двата имота, но вторият имот – този на жалбоподателите К. и П. П., е нанесен върху плана след издаване на РС, както и че измененията в кадастралния и регулационния планове са настъпили и са били нанесени по-късно.

Съдът преценява неоспореното от страните заключение като обективно, компетентно и безпристрастно дадено и изцяло го кредитира.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, тези, събрани в хода на съдебното дирене, заключението на приетата по делото СТЕ и показанията на вещото лице в съдебно заседание, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирани субекти и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С оглед наведените в жалбата доводи, в случая съдебният контрол за законосъобразност на оспореното РС № 17/17.03.2008 г. се свежда единствено и само до изследване на основанията за нищожност на същото. Според разбирането, наложено от константната съдебна практика, нищожността е положение на абсолютна недействителност на административния акт. Тя е състояние на пълна липса на правно действие на един акт, привидно издаден като административен акт, като нищожният акт не е породил и никога не може да породи очакваните правни последици. Обявяването на нищожността на такъв акт няма конститутивно значение, тъй като нищо не изменя и не преустановява, а само констатира пълна незаконосъобразност. Съществува основание за обявяване на нищожност на административен акт от съда единствено и само когато е налице толкова тежко нарушение на изискванията за законност, поради което актът, независимо че притежава външните белези на административен акт, не поражда целените с издаването му правни последици.

В АПК не са уредени изрично основания за нищожност на административните актове. Съдебната практика и правната теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК в случай, че нарушенията им са особено съществени. Теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, съответно на липса на волеизявление (т.е. липса и на акт); 3. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основание за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например – поради липса на [жк], ако органът е колективен); 4. Принципно нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – т.е. не е издаден на основание нито една правна норма, и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание; 5. Превратното упражняване на власт / несъответствието с целта на закона също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел – различна от законоустановената – не може да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на който и да е друг орган, посоченият порок води нищожност.

При горните съображения и с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК съдът намира, че следва да се произнесе по валидността на акта, като разгледа поотделно всяко едно от петте основания за оспорване на административните актове по чл.146 от АПК.

За да е законосъобразен един административен акт и да може да породи правни последици, на първо място той следва да е издаден от компетентен орган, т. е. от орган, овластен за това в пределите на неговата компетентност. Предметната компетентност на административния орган се изразява в две насоки: на първо място, за да бъде издаден един административен акт въпросите, с които е сезиран административният орган, трябва да му бъдат подведомствени, т. е. органът да не навлиза в предметната компетентност на други държавни органи, и на второ място – административният орган да е компетентен вътре в сферата на административната подведомственост. Само ИАА, издаден от орган, който не е компетентен по материя, степен или място, е нищожен и не поражда правни последици.

Процесното РС е издадено през 2008 г., когато актуална е редакцията на ЗУТ съгласно измененията, публикувани в ДВ, бр. 61 от 2007 година. Процедурата за издаване на разрешения за строеж е разписана в Част III, Глава IX, Раздел III от приложимия закон ЗУТ. Доколкото процесният строеж е за жилищна сграда и в този смисъл не попада сред нито една от хипотезите, посочени в ал. 3 на чл. 148 ЗУТ, то за него е приложим общият режим за издаване на разрешение за строеж, посочен в ал. 2 на същата правна норма. Нейният текст в относимата редакция гласи, че „разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината, а за градовете с районно деление - по решение на общинския съвет - от главния архитект на района“. За настоящия казус втората хипотеза не е приложима, поради което не е било необходимо общинският съвет да оправомощава главния архитект да издава разрешения за строеж – поради това за правилното решаване на настоящия спор не е необходимо да се събират доказателства в този смисъл. Оспореното РС № 17/17.03.2008 г. е издадено от главния архитект на Община Долни чифлик, следователно същото е издадено от материално и териториално компетентен орган, чиито правомощия произтичат пряко от закона съгл. чл. 148 ал. 2 предл. първо от ЗУТ.

Оспореното РС е издадено в писмена форма, в съответствие с изискванията за форма и съдържание на този вид актове съгл. ал. 9 на чл. 148 от ЗУТ. Следва да се има предвид, че одобрените от ОбЕСУТ инвестиционни проекти за строежа са неразделна част от разрешението за строеж по аргумент от чл. 148 ал. 8 от ЗУТ в приложимата редакция, аналогична на сега действащата. В него са вписани конкретни условия и изисквания, при които строежът следва да се изпълни. Липсва нарушение във формата на административния акт, което да е особено съществено и да опорочи волеизявлението на административния орган до степен нищожност.

При постановяването на оспорения акт не са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, които да налагат прогласяване на неговата нищожност. На практика такива изобщо не са били допуснати. Неуведомяването на заинтересовани лица за образуването на административното производство по издаване на РС според константната съдебна практика не е основание за отмяна на разрешението, тъй като тези лица могат да упражнят правото си на защита срещу евентуално неблагоприятния за тях ИАА в рамките на съдебното производство за проверка на законосъобразността му. Не на последно място – несподеляемо е възражението на жалбоподателите, че обжалваното РС е издадено на лице, което няма качеството на възложител по см. чл. 161 от ЗУТ. Към датата на откриване на производството пред ответника, както и към датата на издаване на РС № 17/17.03.2008 г., заинтересованата страна Г. М. И. се легитимира като собственик на УПИ XIII в кв. 7 по плана на в.з. Шкорпиловци въз основа на Решение №16 - 1 от 04.06.1999 г. (л. 101) на Поземлената комисия - [населено място] чифлик за възстановяване правото на собственост на земи на наследниците на К. П. Р. (л. 101 от делото) и на Договора за доброволна делба № 15 (л. 99 и 100), том IV, рег. № 9985 от 07.08.2006 г., по силата на който е получила в дял собствеността върху УПИ ХХ и УПИ ХIII, находящи се във вилната зона на [населено място], Община Долни чифлик, Област Варна.

Към релевантната дата 17.03.2008 г. на издаване на оспореното РС, за имота на Г. И. е действала регулацията съгласно Заповед № 1143 от 03.07.2006г. на ИД Кмета на Община Долни чифлик, с която е одобрено изменение на РП от 1968г., изразяващо се в изменение на регулацията на няколко УПИ и улици, като попадащия в тях ПИ-29 е урегулиран и от площта му са формирани 5 бр. нови УПИ, между които и УПИ XIII в кв.7 във в.з. „Шкорпиловци“, Община Долни Чифлик. Тази заповед е отменена с Решение № 188/30.01.2012 г. по адм. дело № 89/2010 г. на Административен съд – Варна, оставено в сила с Решение № 15112/28.11.2012 г. по адм. дело № 7847/ 2012 г. на ВАС. Следва да се има предвид, че на съдебните решения не е придадено ретроактивно действие, т.е. до датата на постановяване на решението на ВАС – 28.11.2012 г., по отношение на имота на заинтер. страна Г. И. действаща е регулацията, каквато е определена съгласно отменената Заповед № 1143 от 03.07.2006г. на ИД Кмета на О. Д. чифлик. Казано по друг начин, до този момент имотът на заинтересованата страна е с такива площ, размери и граници, каквито са били определени с отменената заповед, и които са съобразявани както при издаване на скицата по чл. 140 от ЗУТ, така и към датата на издаване на РС. Съобразно тези данни е определено и местоположението на самия строеж при спазване на отстоянията до регулационните граници на имота, според действащите към онзи момент строителни правила и нормативи.

Предвид горното и противно на твърденията на жалбоподателите – оспореното РС е издадено на лице, което се явява възложител на строежа по см.чл. 161 ал. 1 от ЗУТ. С тези аргументи не е било необходимо и тяхното съгласие за законосъобразното издаване на акта.

В подкрепа на този извод е и установеното в хода на адм. дело № 89/2010 г. на АС-Варна, а именно – че до 17.03.2008 г., т.е. до датата на издаване на процесното РС, администрацията на Община Долни чифлик не е разполагала с информация относно постановеното от ВОС решение от 12.10.2000 г. по гр. дело № 717/1999 г., влязло в сила на 01.12.2000 г., с което ответниците са осъдени да предадат на Р. К. С., К. Х. П. и П. Х. владението на 408 кв.м. от имот пл. № 19 по КП от 1996 г., представляващ част от парцел XII в кв. 7 по РП на в.з. Шкорпиловци, както и владението върху 305 кв.м. от имот с пл. № 29 по КП от 1996 г., представляващи част от парцел XII в кв. 7 по РП на вилна зона Шкорпиловци. От доказателствата по делото се установява, че това решение на ВРС е вписано в Агенцията по вписванията -Варна на 09.04.2009 г., а в разписния лист към регулационния план на вилна зона Шкорпиловци - на 13.08.2009 г. Същите обстоятелства са изложени и в писмо изх. № 94.00/Р-30/-1 от 01.04.2013 г. (л. 71 от делото) на Кмета на Община Долни чифлик, адресирано до двамата жалбоподатели и майка им. Относно тези факти между страните в производството липсва спор.

С оглед разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгл. ал.2 на текста установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Като съобрази това в хода на проверката за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът установи, че оспореното РС е издадено и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби – ЗУТ в актуалната му редакция (ДВ, бр. 61 от 2007 г.), и по-конкретно с процедурата за издаване на разрешения за строеж така, както е разписана в Част III, Глава IX, Раздел III от ЗУТ. Разрешението за строеж е съобразено с действащия за имота регулационен план към онзи момент - Заповед № 1143 от 03.07.2006г. на ИД Кмета на Община Долни чифлик. В подготвителната фаза по издаване на РС има издадена скица за проектиране по чл. 140 от ЗУТ (л. 215 от делото). За строежа са изработени инвестиционни проекти, части от които са приложени към доказателствения материал по делото. Същите са внесени за одобрение в колективния общински орган – Общински експертен съвет по устройство на територията (ОбЕСУТ), за което възложителят е заплатил дължимата такса, видно от приложената на л. 196 по делото квитанция. Инвестиционните проекти са разгледани на редовно заседание на ОбЕСУТ на 15.02.2008 г., и след установяване съответствието им с разпоредбите на приложимата нормативна уредба са одобрени, което се установява от приложения към доказателствата Протокол от заседанието. РС е издадено на името на Г. М. И. като възложител на строежа, както повелява разпоредбата на чл. 148 ал. 4 от ЗУТ.

За съответствието на строежа с действащата за имота регулация на място са извършени геодезически замервания – веднъж преди започване на строежа (л. 193 - 195), втори път - след започването му (л. 198 - 208), по препоръка на общинската администрация, дадена с Протокол от 26.10.2009г. по повод на постъпил в общината сигнал от инициаторите на настоящото съдебно производство К. и П. П. и тяхната майка Р. С., и трети път – при въвеждането на сградата в експлоатация, като при никоя от тези проверки не са констатирани отклонения от условията на издаденото РС.

След построяването  сградата е надлежно въведена в експлоатация с Удостоверение № 17 от 10.07.2012 г. (л. 197) за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от ответника в настоящото съдебно производство.

В обобщение на изложеното – акт със съдържание като на оспореното РС е по принцип допустим от правния ред, тъй като е приет от компетентен орган, при липса на допуснати процесуални нарушения в производството по издаването му, въз основа на съществуващи правни норми, и в преследване на законоустановена цел – изграждане на сграда – частна собственост, което изключва както противоречието му с целта на закона, така и превратното упражняване на власт при издаването му. Разпоредените с РС правни последици не са нетърпими като противоречащи на правопорядъка по начин, изключващ въобще настъпването им – именно до тези хипотези е ограничена нищожността на административните актове. Обратното разбиране на практика би довело до саниране на пропуска на страната да упражни в законоустановения срок правото си на жалба, до отричането на валидността на отменяеми актове и превръщане на производството по искане за обявяване на нищожност в редовен способ за проверка на законосъобразността на актовете на администрацията, какъвто той не е.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че в случая не е налице нито едно от петте основания по чл. 146 от АПК за прогласяване нищожността на оспореното РС № 17/17.03.2008 г. на Главния архитект на Община Долни чифлик. Изложеното мотивира извод за неоснователност на така предявената жалба и налага отхвърлянето й.

Доколкото в настоящото производство от ответника не са претендирани разноски, и липсват доказателства за сторени такива, то не следва и да му се присъждат.

Основателна се явява претенцията за разноски на заинтересованите страни в производството – Г. М. И. и И. Н. И., поради което на осн. чл. 143 ал. 3 от АПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на заинтересованите страни разноски по делото в размер на по 600 (шестстотин) лв. за всеки от тях, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК (л. 167 – 169 по делото).

Така мотивиран и на осн. чл. 172 ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К. Х. П., [ЕГН], и П. Х. П., [ЕГН], двамата от [населено място], с искане за обявяване нищожността на Разрешение за строеж № 17/17.03.2008 г. на главния архитект на Община Долни Чифлик.

ОСЪЖДА К. Х. П., [ЕГН], и П. Х. П., [ЕГН], и двамата от [населено място], да заплатят солидарно на Г. М. И., [ЕГН], разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева.

ОСЪЖДА К. Х. П., [ЕГН], и П. Х. П., [ЕГН], и двамата от [населено място], да заплатят солидарно на И. Н. И., [ЕГН], разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.