№ 88
гр. Плевен, 16.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Р. Т. Т.
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Частно наказателно
дело № 20224430200276 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 64 от НПК
Първоинстанционният съд е сезиран с предложение от Районна
прокуратура – Плевен да бъде взета спрямо ИЛ. СЛ. ТР., ЕГН ********** от
град *** - обвиняем по досъдебно производство ЗМ№ 561/2021г. по описа на
*** /пр.пр. №3181/2021 година по описа на Районна прокуратура - Плевен,
най-тежка мярка за неотклонение “Задържане под стража”.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Плевен
взема становище, че са налице всички изискуеми предпоставки по смисъла на
закона спрямо Т. да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение.
Обвиняемият се явява лично и се представлява от защитник - адвокат
** Г. от Адвокатска колегия – Плевен. Същият счита, че в настоящия случай
вземането на най-тежката мярка за неотклонение е необосновано, предвид
обстоятелството, че събраните до момента доказателства не обосновават
предположение за извършено деяние по чл. 209 ал.1 от НК.Иска от съда да
се произнесе с Определение с което да остави без уважение искането на РП-
Плевен за вземана на най- тежка МН “Задържане под стража”, като вземе
предвид, че обвиняемият има постоянен адрес, не е търсен, не се е укривал.
Обвиняемият твърди, че работи и се грижи сам за непълнолетния си син и
възрастните си родители.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
1
становището на страните, намира за установено следното:
С постановление от 15.02.2022г. ИЛ. СЛ. ТР. е привлечен в качество на
обвиняем за това, че за периода от неустановен ден през м. май 2018г. до 29.
май 2018година, в гр. Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у *** че ще му закупи употребяван
автомобил *** и ще му го докара до България за сумата от 5000/пет хиляди/
лева, като с това му причинил имотна вреда в размер на 2300.00 евро, в
резултата от направените от Петров три парични превода, посредством
услугите на WESTERN UNION, с получател ИЛ. СЛ. ТР.. Престъпление по
чл.209, ал.1 от НК.
В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели П*** и
***
За да вземе най-тежката мярка за неотклонениепо отношение на
обвиняемия следва да са налице условията на чл. 63, ал. 1 от НПК - от
събраните доказателства да може да се направи обосновано предположение,
че той е извършител на престъплението за което е привлечен като обвиняем;
за извършването на престъпление по този текст от закона да се предвижда
наказание „лишаване от свобода” и от данните по делото да се установява, че
съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление.
Целите и общите правила за мерките за неотклонение спрямо
обвиняемите са регламентирани в нормата на чл. 57 от НПК. Решаващо
значение при определяне на конкретна мярка за неотклонение имат степента
на обществена опасност на деянието, за извършването на което лицето е
привлечено да отговаря и личността на дееца. В синхрон с посочената
разпоредба, специалната норма на чл.63 ал.1 от НПК, предвижда, че МН
“Задържане под стража” се взема за престъпления, наказуеми с “лишаване от
свобода” или друго по- тежко наказание, и доказателствата по делото сочат,
че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши друго
престъпление.
По делото са събрани множество доказателства от които се установява,
че действително на И.Т. са преведени пари от ***. В тази връзка съдът не
може да сподели изводите на защитата, че това са чисти граждански
правоотношения, в които прокуратурата неправилно се намесва. Повечето
2
измами започват именно с уговорки, имитиращи граждански
правоотношения. В тази връзка не може да се приеме на този ранен етап от
разследването, че липсва обосновано предположение за извършване на
деянието от обвиняемия. Според текста на Закона, не е необходимо да са
налице категорични доказателства, а достатъчно такива, от които да се
направи обосновано предположение.
Противно обаче на твърдяното от прокурора, съдът намира, че не е
налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. От приложеното към досъдебното производство свидетелство
за съдимост става ясно, че обв.Т. е осъждан, но последното деяние според
бюлетините му за съдимост е било през 2013 година. Изтърпял е присъда
„лишаване от свобода” и е освободен от затвора на 20.01.2017 година. Има
постоянен адрес. Тези фактически данни сочат, че той не е личност с
повишена степен на обществена опасност и не съществува реална опасност да
извърши престъпление. Не бива да се забравя, че съобразно константната
практика на ВКС по наказателни дела, опасността от укриване не трябва да е
хипотетична, а реална /в***/ т. е. за наличието на подобна опасност следва да
има доказателства, а такива в разглеждания случай не съществуват. Както
правилно изтъкна адв.Г., когато е бил призован Т. се е явил за привличането
му в качество на обвиняем, не се укривал и не е препятствал наказателното
преследване до този момент.
Предназначението на мярката за неотклонение е да бъде обезпечено
законосъобразното провеждане на наказателното производство в разумен
срок, както и възпрепятстването на обвиняемия да предприеме действия по
укриване и извършване на престъпление. При определяне вида на мярката за
неотклонение несъмнено е нужно да бъде намерен баланс между целите,
визирани в чл. 57 НПК, относими към обществения интерес и засягането на
правата на привлеченото към наказателна отговорност лице. При това –
съобразно непротиворечивата практика на ВКС и останалите съдилища в
Република България, основно изискване към законосъобразността на всяка
мярка за неотклонение е тя да бъде пропорционална на преследваните цели и
да не създава повече ограничения от действително необходимите за
провеждането на ефективен наказателен процес. Ето защо в конкретния
случай, дори да е налице обосновано предположение за авторството на
престъплението, не би било законосъобразно да се вземе мярка за
3
неотклонение „Задържане под стража“, тъй като липсва реална опасност от
укриване и извършване на престъпление от И.Т..
За обезпечаване целите на чл.57 от НПК достатъчна ще бъде и по -
леката по тежест мярка за неотклонение. Съобразявайки критериите по чл.56
ал.3 от НПК, съдът прецени като такава по вид мярка за неотклонение
"Парична гаранция", а нейния размер - 1000 лева, която е в пълна степен
пропорционална на преследваните цели и в същото време не създава повече
ограничения на обвиняемия от действително необходимите.
От гореизложеното следва да се направи извода, че направеното искане
за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обв. Т.
не съответства на нормите на чл.63 ал.1, чл.56 ал.3 и чл.57 от НПК и не
следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 5 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА на основание чл.61, ал.2 от НПК мярка за неотклонение “Парична
гаранция” в размер на 1000 /хиляда/ лева спрямо ИЛ. СЛ. ТР.,
ЕГН********** от град *** - обвиняем по досъдебно производство ЗМ
№561/2021г. по описа на *** /пр.пр. №3181/2021 година по описа на Районна
прокуратура – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба или протест пред ОС –Плвен в
3-дневен срок от днес, като в случай на жалба или протест насрочвам делото
за разглеждане пред ОС -Плевен на 22.02.2022 г. от 14:00 часа, за която дата и
час страните уведомени от днес.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4