Определение по дело №1740/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1622
Дата: 8 август 2019 г.
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20195300501740
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№1622

 

08.08.2019 г. гр. Пловдив,

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

                                 ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                                               ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа ч. гр. д. № 1740 по описа за 2019 г., докладвано от  младши съдия Зорница Тухчиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. № 22776/ 26.07.2019 г. по описа на ОС- Пловдив, подадено от Д.Н.Г., действащ чрез пълномощника си адв. К.К.   срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК  № 8886/ 10.10.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 16076/2018 г. по описа на РС- Пловдив, ХVII- ти граждански състав. Като основание за приемане на възражението от въззивния съд се релевира обстоятелството, че посочената заповед за изпълнение не му била връчена надлежно, като сочи пороци, свързани с неяснота относно качеството на лицето, получило документите, изпратени от съдебния изпълнител. Прави се особено искане насрещната страна да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение за заповедното производство, определено по правилата, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения  поради наличие на предпоставките по чл. 38 от ЗА, а именно- материално затруднение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от кредитора по заповедта за изпълнение – „Кредит Респект“ ООД, ЕИК: *********. Застъпва се тезата, че така депозираното възражение е неоснователно и недоказано. Излагат се подробни съображения за осъществено надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника Д.Г., при условията на чл. 46, ал 2 от ГПК. Противопоставя се на претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение, като прилага доказателства опровергаващи твърденията на длъжника за наличието на затруднено материално положение.

Настоящият съдебен състав при извършена служебна проверка за допустимостта на производството намира, че възражението е подадено от процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд и е насочено срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред.

Въззивният съд като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност намира молбата за основателна поради следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 423 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в изчерпателно изброени хипотези. За да бъде прието възражението следва да са налице две предпоставки: една обща – длъжникът да е спазил едномесечния срок, и една допълнителна – да е осъществено някое от основанията по чл. 423 ал.1 т.1-4 ГПК. Ако съдът намери, че не е налице дори и една от двете предпоставки, същият не следва да приема възражението.

В настоящия случай съдът констатира, че от приложената по делото обратна разписка, заповедта е била изпратена чрез куриерска служба „Европът“ от ЧСИ Петко Илиев на 03.06.2019 г. и е била получена на следващия ден- 04.06.2019 г. от П. С.- служител във фирмата - работодател на Д.Г.- „Рива Кредит“ ООД.  Действително, не са представени доказателства за датата, на която това съобщение е достигнало до адресата Д.Г., но това очевидно е станало преди  подаването на процесното възражение на 25.06.2019 г., към който момент преклузивният срок по чл. 423, ал. 1 не е бил изтекъл. Доколкото се твърди от молителя узнаването на заповедта за изпълнение да се е осъществило по този начин, а именно чрез предаването ѝ от П. С., то съдът намира, че възражението е подадено в срок и разглеждането му от въззивния съд е допустимо.

По отношение на твърдението, че е налице хипотезата на чл. 423 ал.1 т.1 ГПК съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебен изпълнител. При връчването на книжата от съдебен изпълнител са приложими общите правила на Глава VІ, Раздел І от ГПК, а  тъй като длъжникът е физическо лице, то при връчването на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение от ЧСИ конкретно приложение намира разпоредбата на чл.38 от ГПК, която разпорежда съобщението да се връчва на адреса, който е посочен по делото. На следващо място е необходимо да се отбележи, че съгласно задължителната съдебна практика, в ГПК е установена изрична поредност на начините на връчване на съобщения и призовки по делата, като всеки следващ може да се приложи след изчерпване на предходния, а именно: лично на адресата- чл. 45 от ГПК, чрез друго лице – чл. 46 от КПК или чрез залепване на уведомление – чл. 47 ГПК.

Принципът за връчване на призовки и съобщения, посочен в чл. 38 ГПК е свързан с изискването първо да се връчва на посочения по делото адрес, а ако адресатът на бъде намерен там - на настоящия, при липса на такъв - на постоянния адрес.

В настоящия случай връчването е извършено в нарушение на нормите на чл. 38 и сл. от ГПК, доколкото по делото липсват данни посочената по- горе поредност на връчването да е била спазена от страна на съдебния изпълнител. Същия е следвало да  връчи заповедта на адреса, посочен заявлението, Вместо това, директно е осъществено връчване  по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК на друго лице с качество "работодател" на длъжника.

Поради това, съдът намира, че така направеното връчване на молителя на издадената срещу него заповед за изпълнение не е надлежно осъществено, и са налице предпоставките на  чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК за приемане на възражението от въззивния съд.

На основание  чл. 423, ал. 4 ГПК разглеждането на делото от заповедния съд следва да продължи с даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Във връзка с направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство, настоящия състав счита, че компетентен да се произнесе по дължимостта на разноските е съдът, пред който ще се развие исковото производство по реда на  чл. 422 вр. 415, ал. 1 от ГПК, като съобразно изхода на спора, същия ще разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

По изложените съображения , съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА на основание чл. 423, ал.1, т.1 ГПК възражение вх. № 22776/ 26.07.2019 г. по описа на ОС- Пловдив, подадено от Д.Н.Г., против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК  № 8886/ 10.10.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 16076/2018 г. по описа на РС- Пловдив, ХVII- ти граждански състав

ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в заповедното производство с указания по  чл. 415, ал. 1 от ГПК.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                            2.