Р Е Ш Е Н И Е
Номер
05.03.2021 г. Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, І граждански
състав, на девети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание
в следния състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от
Съдията гр. дело № 453 по
описа за 2020 година,
намери за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД - за
признаване за установено по отношение на ответника К.Н.М., че същата дължи на
ищеца „Теленор България” ЕАД, сумата 409,99 лв., представляваща незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода
01.08.2018 г. – 30.11.2018 г., дължими по Договор за мобилни услуги за мобилен
номер +359********* от 01.07.2016 г.
и Договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 24.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 29.05.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр. дело № 253/2020г. по описа на Районен съд - Свиленград.
Предявен е и установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ -
за признаване за установено по отношение на ответника К.Н.М., че същата дължи
на ищеца „Теленор България” ЕАД, сумата 1146,62 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски за периода месец януари 2019г. – месец август 2019г., дължими
по Договор за лизинг от 13.09.2017г. и Договор за лизинг от 24.07.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата от 29.05.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по частно гр. дело № 253/2020г. по описа на Районен съд -
Свиленград.
Ищецът твърди, че по силата на Договор
за мобилни услуги от 01.07.2016г., сключен
с мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, ответникът К.Н.М. е абонат на
дружеството - доставчик на мобилни услуги, с клиентски номер № ********* и
титуляр на мобилен номер +359*********. По силата на Допълнително споразумение от дата 13.09.2017г., сключено
за посочения мобилен номер, абонатът предпочел нова абонаментна програма -
Тотал 24.99 промо 2000 MB,
с уговорен срок на действие 24 месеца - до 13.09.2019г. При възползване от
преференциални условия на Оператора, абоантът сключил и Договор за лизинг към
мобилен номер +359********* от същата дата - 13.09.2017г., по силата на който му
било предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Р10 Lite Blue за период от 23 месеца,
срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 18.49 лв., съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Като лоялен абонат на дружеството,
ответникът се възползвал от възможността
да ползва повече от една услуга и сключил Договор за мобилни услуги от 24.07.2018г. - за мобилен номер
+359*********, с избрана абонаментна програма Тотал 10,99, с уговорен срок на
действие 24 месеца - до 24.07.2020г. При възползване от преференциални условия
на Оператора, абоантът сключил и Договор за лизинг към мобилен номер
+359********* от същата дата - 24.07.2018г., по силата на който му било
предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Р20 Dual Black за период от 23 месеца,
срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 51.59 лв., съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
За потребените от абоната - ответник
услуги за периода от 01.08.2018г. до 30.11.2018г. ищецът издал следните фактури:
-Фактура № **********/01.09.2018 г.
за отчетен период на потребление 01.08.2018г. - 31.08.2018г., с дължима
стойност за плащане в размер на 20.72 лв., от които: за мобилен номер +359********* - 20.72 лв. частична цена
от месечната абонаментна програма Тотал 24,99 и за мобилен номер +359*********
- не се претендира сума.
Сумата по тази фактура била дължима в
срок до16.09.2018 г.
-Фактура №
**********/01.10.2018 г. за отчетен период на потребление
01.09.2018г. 30.09.2018г., с дължима стойност за плащане в размер на 223.93
лв., от които: за мобилен
номер +359********* - 20.82
лв. без ДДС - месечната абонаментна програма Тотал 24,99; 18.49 лв. - месечна
лизингова вноска и потребление, фактурирано извън месечния абонамент; за мобилен номер +359********* - 9.16 лв. без ДДС
- за месечната абонаментна програма Тотал 10.99; 51.59 лв. - месечна лизингова
вноска и потребление, фактурирано извън месечния абонамент.
Сумата по тази фактура била дължима в
срок до 16.10.2018г.
-Фактура №
**********/01.11.2018 г. за отчетен период на потребление
01.10.2018г. 31.10.2018г., с дължима стойност за плащане в размер на 106.06 лв., от
които: за мобилен номер +359********* - 20.82 лв. без ДДС за
месечната абонаментна програма Тотал 24,99; 18.49 лв. - месечна лизингова
вноска; за мобилен номер +359********* - 9.16 лв. без ДДС
за месечната абонаментна програма Тотал 10.99; 51.59 лв. - месечна лизингова
вноска.
Сумата по тази фактура била дължима в
срок до 16.11.2018г.
-Кредитно известие
№ **********/01.12.2018г. за отчетен период на потребление
01.11.2018г. - 30.11.2018г., с дължима стойност за плащане в размер на 59.28
лв., от които: за мобилен номер +359********* - на абоната е
върната пропорционално начислена при сключване на договорния абонамент сума в
размер на 6.25 лв. без ДДС, като е начислена и дължимата лизингова вноска в
размер на 18.49 лв.; за мобилен
номер +359********* - на
абоната е върната пропорционално начислена при сключване на договорния
абонамент сума в размер на 2.75 лв. без ДДС, като е начислена и дължимата
лизингова вноска в размер на 51.59 лв.
Сумата по кредитното известие била
дължима в срок до 16.12.2018г.
Общодължимата от ответника сума за незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги била размер на 409.99 лева.
Неизпълнението на абоната-ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 409.99 лв.,
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75,
вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, същият прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника и издал по абонатен номер № ********* на
дата 01.01.2019 г. крайна фактура № **********/ 01.01.2019г.
Поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12,
ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните
вноски за предоставените на абоната мобилни устройства били обявени за
предсрочно изискуеми.
За устройство HUAWEI Р20 Dual Black, ответникът дължал цена
в размер на 980.21 лв.,
представляваща 18 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 928.62 лв.,
дължими за периода от месец януари 2019г. до месец юни 2020г., съгласно
уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на
устройството в размер на 51.59 лв. /чл.1, ал.2 от Договор за лизинг от
24.07.2018г./.
За устройство HUAWEI Р10 Lite Blue, ответникът дължал цена
в размер на 166.41 лв., представляваща
8 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 147.82 лв., дължими за
периода от месец януари 2019г. до месец август 2019г. и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер на 18.49 лв. /чл.1, ал.2 от
Договора за лизинг от 13.09.2017г. /.
Общодължимата от ответника сума за незаплатени лизингови вноски била
размер на 1146.62 лева.
Въз основа на подадено от ищеца
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК, срещу ответника било образувано частно гр. дело № 253/2020 г.
по описа на PC
– Свиленград и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение - за вземанията, предмет на настоящите
установителни искове.
По изложените съображения ищецът моли да
бъдат уважени предявените искове и да му бъдат присъдени съдебно-деловодните
разноски, направени в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника. С писмено становище същият заявява,
че признава исковете. Прави възражение за намаляване поради прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез
упълномощен процесуален представител, депозира писмено становище, с което моли
съдът да постанови решение съобразно признанието, на основание чл.237 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства намира, че са налице предпоставките
за постановяване на съдебно решение съобразно признанието на иска.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
78, ал.1 от ГПК, на ищеца ще следва да се присъдят направените в производството
съдебни разноски, които се установиха в размер на 248,87 лв., включващи сумата 68,87
лв. – за внесена държавна такса и сумата 180,00 лв. – за адвокатско
възнаграждение. Направеното от ответника възражение за прекомерност на направените от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като в случая
не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора,
съдът намира, че ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
заповедното производство в размер на 234,51 лв., включващи сумата 31,13 лв. –
за внесена държавна такса и сумата 203,38лв. – за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание
чл.237, ал.1 от ГПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес съществува вземане на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София,
сграда 6, спрямо К.Н.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, за следните суми:
409,99 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за периода 01.08.2018 г. – 30.11.2018 г., дължими по Договор
за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 01.07.2016 г. и Договор за мобилни услуги за мобилен номер
+359********* от 24.07.2018 г., и
1146,62 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода месец
януари 2019г. – месец август 2019г., дължими по Договор за лизинг от
13.09.2017г. и Договор за лизинг от 24.07.2018г., ведно със законната лихва
върху сумите от 29.05.2020 г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно
гр. дело № 253/2020г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСЪЖДА
К.Н.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата 248,87 лв. – разноски по делото и сумата 234,51 лв. –
разноски по ч.гр.д. № 253/2020 г. по
описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: