Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …,
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на 23.03.2023 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ: Наталия
Лаловска
Темислав
Димитров
при секретаря Екатерина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Темислав Димитров въззивно гражданско дело
№ 3555 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалби на Х.Б.Б. срещу
решение № 40447/14.02.2019 г. по гр.д. № 36698/2015 г. по описа на СРС, 77
състав, в частта, с която Х.Б.Б. е осъден да заплати
в полза на М.Н.С. сумата в размер на 9878,09 лв., ведно със законната лихва от
20.11.2017 г. до погасяването, представляваща припадаща се 1/4 част от стойността
на подобрения, направени в периода 2013-2017 г. в поземлен имот с идентификатор
№ 68134.4339.496, намиращ се в гр. София, ул. „*****и в разположените в него
жилищна сграда с идентификатор № 68134.4339.496.1 и гараж с идентификатор №
68134.4339.496.3, под формата на 1/4 част от увеличената стойност на имота,
вследствие направените подобрения.
Жалбоподателят –
Х.Б.Б., твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Сочи, че част от извършените дейности в имота не представляват
подобрения, а са действия по поддържане на имота в резултат на обикновеното
овехтяване на същия. Оспорва също така всички твърдени подобрения да са
извършени реално от ищцата С.. Освен това счита за неправилен извода на съда,
че не е налице противопоставяне от другите съсобственици във връзка с
извършените подобрения в имота, като в тази връзка оспорва размера на присъдената
сума. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и искът за
подобрения, предявен спрямо жалбоподателя, да бъде отхвърлен. Претендира
разноските по производството. Релевира възражение за прекомерност на разноските
на насрещната страна за въззивното производство.
Ответникът по
жалбата - М.Н.С., оспорва жалбата, като счита, че решението на Софийски районен
съд по претенцията за подобрения, предявена от съделителя
С., е правилно. Ето защо, моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските
по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба, предявен от Н.Б.Б. срещу Х.Б.Б. и М.Н.С., като
един от делбените имоти представлява и процесният поземлен имот с
идентификатор № 68134.4339.496, намиращ се в гр. София, ул. „*****и разположените
в него жилищна сграда с идентификатор № 68134.4339.496.1 и гараж с
идентификатор № 68134.4339.496.3. С решение № 6608/13.01.2017 г., постановено
по гр.д. № 36698/2015 г. по описа на СРС, 77 състав, е допусната делба на
посочения имот при следните квоти в съсобствеността: 1/2 идеална част за съделителя М.Н.С. и по 1/4 идеална част за съделителите Н.Б.Б. и Х.Б.Б..
В първото
съдебно заседание след допускане на делбата съделителят
М.Н.С. е предявила претенции за
подобрения спрямо останалите съделители, като с обжалваното решение искът за
подобрени, предявен спрямо жалбоподателя Х.Б.Б.
е уважен до сумата в размер на 9878,09 лв., ведно със законната лихва от
20.11.2017 г. до погасяването, представляваща припадаща се 1/4 част от
стойността на подобрения, направени в периода 2013-2017 г. в поземлен имот с
идентификатор № 68134.4339.496, намиращ се в гр. София, ул. „*****и в
разположените в него жилищна сграда с идентификатор № 68134.4339.496.1 и гараж
с идентификатор № 68134.4339.496.3, под формата на 1/4 част от увеличената
стойност на имота, вследствие направените подобрения. Именно посочената част от
решението на Софийски районен съд е предмет на обжалване в настоящото
производство.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Разгледано по същество същото се явява и правилно.
Както правилно е
посочил първоинстанционния съд, отношенията във връзка с извършени подобрения в
съсобствен имот се уреждат по различен начин, като се вземат предвид
конкретните условия, при които са извършени. Съгласно ППВС № 6/1974 г., ако
собственикът, който е извършвал подобрения, владее частите на другите
съсобственици за себе си, същият се явява владелец на целия имот и има правата
по чл. 72-74 ЗС. В случай че съсобственикът – подобрител не е владелец на
частите на останалите съсобственици, а е държател на тези части, то следва да
бъде взето предвид обстоятелството, дали е налице съгласие на другите
съсобственици във връзка с извършените подобрения – ако е налице съгласие или
ако не е налице такова съгласие, но и не е налице изрично противопоставяне,
отношенията следва да бъдат уредени по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие – чл. 60-62 ЗЗД, а ако е налице изрично противопоставяне – по
правилата на неоснователното обогатяване – чл. 59 ЗЗД.
По делото не са
събрани доказателства, от които да се установява, че съделителят
С. е била владелец на целия имот, по отношение на който твърди да е извършвала
подобрения, а така също липсват твърдения на другите съделители, в това число и
жалбоподателят Х.Б.Б., за противопоставяне на
извършените подобрения в имота. Следователно, отношенията между съделителите
във връзка с извършените подобрения следва да бъдат уредените по правилата на
водене на чужда работа без пълномощение, когато работата е предприета и в
собствен интерес – чл. 61, ал. 2 ЗЗД, при която хипотеза заинтересуваният отговаря само до размера на
обогатяването му, т.е. увеличената стойност на имота в резултат на така
направените подобрения, като се отчете овехтяване.
С
молба, вх. № 5177833/27.11.2017 г., жалбоподателят не оспорва, че описаните в
исковата молба за заплащане на подобрения работи действително са извършени, с
изключение на твърденията, че са правени трегери, като оспорва единствено
качеството им на подобрения и стойността им.
Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза, извършените строителни работи
в имота в периода от 2008 г. до 2017 г. представляват подобрения, тъй като
променят първоначалния вид или характер на вещта, като в резултат на
извършването им е повишена стойността на имота. Следователно, извършените
строителни дейности в имота, описани в приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, представляват несъмнено подобрения в същия, като твърдението на
жалбоподателя в обратния смисъл се явява неоснователно.
Видно
от заключението по допълнителната съдебно-техническата експертиза, депозирана
на 31.05.2018 г. и коригирана на 26.11.2018 г., в процесния имот в периода от
2008 г. до 2017 г. са извършените следните подобрения, с които е увеличена
стойността на същия, а именно – по отношение на дворното място: изградена е
ограда с пана и метална мрежа, настилка от гранитни плочи, водомерна шахта и
ревизионна шахта, портална врата с автоматика; по отношение на жилищната
сграда: извършен е ремонт на покрива, изпълнена е изолация, поставена е нова
дограма, извършен е ремонт на кухнята, стая, хол, тоалетна на първия етаж,
входно антре, изградено е стълбище с облицовка на втория етаж, извършен е
ремонт на две стаи и килер. Вещото лице сочи също така, че на мястото на стария
гараж е изграден нов такъв. Увеличената стойност на имота след отчитане на
овехтяването е в размер на 37194,79 лв., а стойността на новия гараж е в размер
на 14371 лв. Правилно първоинстанционния съд за определяне на общата стойност
на подобренията е прибавил разликата в стойността на новия гараж (14371 лв.) и
стария (6850 лв.), т.е. сумата в размер на 7521 лв., доколкото именно с
посочената сума се е увеличила стойността на целия имот в резултат на
изграждане на нов гараж на мястото на съществуващия. Ето защо, общата сума на
подобренията е в размер на 44715,79 лв., от която следва да се извади сумата в
размер на 110,67 лв. за доставка и монтаж на плочи от врачански камък, тъй като
липсва претенция от страна на съделителя С. за
посочената дейност, т.е. дължимата сума за подобрения е в размер на 44605,12
лв., както правилно е посочил първоинстанционния съд.
Районният
съд е уважил възражението за давност за част от подобренията, релевирано от
ответниците по исковете за подобрения, извършени преди 20.11.2012 г. и на
стойност 5092,76 лв., като във въззивната жалба не са въведени доводи за
неправилност на решението в посочената част.
Ето
защо, дължимата сума за подобрения, която не е погасена по давност, възлиза на
39512,36 лв., 1/4 част от която дължи жалбоподателят Х.Б.Б., т.е. сумата в размер на 9878,09 лв., до
която е уважен искът спрямо него.
Следва
да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви в тази
насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК
препраща изцяло към тях.
Във връзка с
изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на
Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по
жалбата е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и с
оглед факта, че същото е в рамките на минималния размер, съгласно НМРАВ.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата сумата в размер на 900 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40447/14.02.2019
г. по гр.д. № 36698/2015 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, с която Х.Б.Б. е осъден да заплати в полза на М.Н.С. сумата в размер на
9878,09 лв., ведно със законната лихва от 20.11.2017 г. до погасяването,
представляваща припадаща се 1/4 част от стойността на подобрения, направени в
периода 2013-2017 г. в поземлен имот с идентификатор № 68134.4339.496, намиращ
се в гр. София, ул. „*****и в разположените в него жилищна сграда с
идентификатор № 68134.4339.496.1 и гараж с идентификатор № 68134.4339.496.3,
под формата на 1/4 част от увеличената стойност на имота, вследствие
направените подобрения.
ОСЪЖДА Х.Б.Б., ЕГН **********, да
заплати в полза на М.Н.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 900 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.