Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
342 Година 2018, 19.12 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд ...............................
граждански състав.........................................
На
трети октомври ................................................ Година две
хиляди и осемнадесета
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ...............................................
Съдебни заседатели: ...............................................
Секретар:
............................... Жана Кметска ....................................................................
Прокурор:
.............................................................................................................................
Като
разгледа докладваното от ....................... Р. Калиманова .......................................
търговско
дело номер ............. 417 ……....... по описа за ........ 2017 ….... година.
Производството по
настоящото дело е с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК.
Образувано е по повод
исковите претенции на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление ул. „Московска“ №19, представлявано от Виолина Маринова
Спасова и Доротея Николаева Николова чрез процесуалния му пълномощник със
съдебен адрес град София, бул. „Витоша“ №15, ет. 3 против Д.В.М., ЕГН **********,***
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ
размер на 367972.95 евро, от която главница в размер на 200000 евро по договор
за покупка на недвижим имот от 08.11.2005 година, договорна лихва в размер на
155803.18 евро за периода 20.06.2010 година до 04.07.2017 година, обезщетение
за забава общо в размер на 5734.10 евро, както следва: за периода от 18.07.2010
година до 21.06.2017 година по т. 20.1. от Общите условия на допълнително
споразумение от 04.12.2009 година към договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 08.11.2005 година, представляващо 3% лихвена надбавка върху частта от
вноската, представляваща главница - 2023.07 евро; за периода от 22.06.2017
година до 04.07.2017 година по т. 20.2. от Общите условия на допълнително
споразумение от 04.12.2009 година към договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 08.11.2005 година, представляващо 10% лихвена надбавка върху частта от
непогасената главница - 3711.03 евро; такси и разноски в размер на 6435.67 евро
за периода до 04.07.2017 година, ведно със законната лихва върху претендирания
размер главница, считано от 05.07.2017 година - датата на подаването на
заявлението по чл. 417 от ГПК в съда до нейното окончателно изплащане. В
подкрепа на отправените искания са представени и ангажирани от него
доказателства.
Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот от 08.11.2005 година предоставил на ответника
ипотечен кредит в размер на 200000 евро. Срокът за издължаване на същия бил 300
месеца, считано от датата на неговото първо усвояване. Гратисният период за
издължаване на главницата по кредита бил 12 месеца, считано от датата на
усвояването на кредита, през които кредитополучателят, можел, но не бил длъжен
да я погасява. Кредитът бил усвоен еднократно по сметка на ответника на
18.11.2005 година, след учредяване на предвиденото в договор обезпечение, а
именно законна ипотека. За предоставения кредит кредитополучателят следвало да
заплаща лихва в размер, определян периодично от банката. Към датата на
сключване на договора за кредит лихвеният процент по кредита бил в размер на
5.5%. За падежна дата било определено всяко 18-то число на текущия месец.
На 26.11.2009 година
между страните по делото било сключено допълнително споразумение към договора
за кредит, в което бил уговорен гратисен период за издължаване на главницата по
кредита от 12 месеца, считано от датата на сключването на същия; крайният срок
за издължаването на кредита не се променял. Променила се дължимата лихва върху
главницата, като било постигано съгласие тя да се определя от базовия лихвен
процент на банката, който към датата на подписването на допълнителното
споразумение към договора за кредит бил в размер на 4.69%, стандартната
надбавка била в размер на 5.51% или общо в размер на 10.20%.
Кредитът бил погасяван
редовно от страна на кредитополучателя чрез вноски по разплащателна сметка,
които служили за погасяване на дължимата лихва през гратисния период.
Последното редовно плащане в пълен размер било извършено на 18.06.2010 година.
Поради допусната забава
в плащанията на дължимите вноски повече от 90 дни, кредитът бил превърнат в
предсрочно изискуем, съгласно клаузите на раздел VII „Отговорност и санкции“,
т. 20.2 от Общите условия на допълнителното споразумение от 04.12.2009 година
към договора за кредит за покупка на недвижим имот от 08.11.2005 година.
Кредитополучателят бил уведомен с нарочна нотариална покана за обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, която покана му била връчена лично на
02.06.2017 година. До предявяването на молбата за събиране на кредита по
съдебен ред, остатъкът от него бил олихвяван с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
На 05.07.2017 година
ищецът подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване в негова полза на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист против ответника за сумите, предмет
на настоящото производство. Въз основа на издадения му на 06.07.2017 година
такъв в негова полза, с който му били присъдени както сумите, предмет на
заявлението, така и платената от него държавна такса, на 25.07.2017 година било
образувано изпълнително дело № 853/2017 година по описа на ЧСИ с рег.№ 706 на
КЧСИ, район на действие Окръжен съд-Бургас. На 31.08.2017 година банката била
уведомена за подадено от длъжника възражение, което именно обстоятелство обуславяло
и правния и интерес от предявяване на настоящите искови претенции за
установяване вземането и по издадения изпълнителен лист.
Ответникът, на когото
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в указания
от закона и съда срок е депозирал писмен отговор. В същия е изразено на първо
място становище за недопустимост на предявените искове, по което съдът е взел
становище в определението си по чл. 374 от ГПК. При условията на евентуалност
са въведени и доводи за неоснователност на заявените искови претенции. Сочи се
на първо място, че е налице изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията на банката по процесния договор за кредит - главница, договорна
лихва и претендираните 3%-на и 10%-на лихвени надбавки.
Съобразно твърденията по
искова молба, последното редовно плащане по кредита било извършено на
18.06.2010 година. Съгласно пункт 19.3 от процесния договор за кредит, при
допусната забава на плащанията на главница и/или лихви над 90 дни целият
остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. Тези 90
дни били изтекли на 18.09.2010 година, считано от последното погасително
плащане по договора, направено на 18.06.2010 година, когато ответникът бил
изпаднал в забава и били настъпили обективните условия за обявяване на
предсрочната изискуемост. От тази дата банката, съгласно чл. 60 от Закона за
кредитните институции следвало да обяви настъпилата предсрочна изискуемост и
доведе това обстоятелство до знанието на ответника. Малко след като бил
изпаднал в забава, ответникът узнал през 2010 година, че кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем и банката го третира като такъв. Предприетите от банката
преди 05.07.2017 година съдебни действия - образуваното през 2011 година
заповедно производство и последвалото производство по чл. 422 от ГПК, за което
било образувано гражданско дело №268/2013 година по описа на Бургаския окръжен
съд на основание чл. 116, б.„ б”, изр. 2-ро от ЗЗД не били прекъснали
погасителната давност, тъй като съгласно нея, ако предявеният иск не бъде
уважен, давността не се смята прекъсната. Предявеният от банката иск бил
отхвърлен с влязло в сила решение, следователно погасителната давност не била
прекъсната и съответно спрямо вземанията по процесния договор, вече изтекла.
Изтъква се, че в
изпратената до ответника от ищеца нотариална покана не били посочени размерите
и конкретните задължения - главница, договорна и санкционна лихва, които са
просрочени, което представлявало съществен пропуск в процедурата по обявяване
на задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми.
На следващо място,
ответникът е оспорил размера на търсените от него с исковата молба главница,
договорна и наказателна лихва. Счита, че те не са дължими в посочения размер.
Твърди, че абсолютно произволно бил формиран и размера от 200000 евро на
главницата по процесния договор за кредит, а оттук и претендираните договорна
лихва и наказателна лихва, посочени в исковата молба общо като обезщетение за
забава в размер на 5734.10 евро. Оспорена е също така и три процентната лихвена
надбавка върху частта от вноската, представляваща главница 2023.07 евро и десет
процентна лихвена надбавка върху частта от непогасената главница - 3711.03 евро
с доводи, че тези лихвени надбавки са незаконни.
Ищцовата по делото
страна, на която съдът е изпратил препис от отговора и доказателствата към
него, в указания и срок е депозирала допълнителна искова молба, с която е
изразила становище по изложените от ответника твърдения. Не се оспорва от нея,
че на 11.11.2011 година е подала заявление по чл. 417 от ГПК срещу ответника Д.В.М.,
по което е било образувано частно гражданско дело № 1053/2011 година по описа
на Районен съд-Поморие и по което в нейна полза са били издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, а въз основа на последния е било образувано и
изпълнително дело № 474/2012 година по описа ЧСИ рег. № 706 от КЧСИ с район на
действие Окръжен съд-Бургас. След подадено от ответника възражение банката
предявила установителен иск по чл. 422 от ГПК за доказване размера на претендираното
от нея вземане, по който е било образувано гражданско дело № 268/2013 година по
описа на Окръжен съд- Бургас. Производството по него е приключило с влязло в
сила решение, с което исковете и против ответника са били отхвърлени.
Неоснователността на исковете е изведена от неуведомяването на длъжника Д.В.М.
за настъпването на предсрочната изискуемост по кредита към момента на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК - 11.11.2011 година. Ищецът твърди, обаче, че
решението по това дело няма сила на присъдено нещо, тъй като там нееднократно
било посочено, че искът му е неоснователен само и единствено поради
неуведомяването на ответника М. за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита му. Всички претендирани от банката суми трябвало да бъдат преразгледани
с оглед факта, че съдът със сила на присъдено нещо бил отхвърлил твърдението и
за настъпване на предсрочна изискуемост, без да обявява договора за кредит за
нищожен.
Допълва се на следващо
място от ищцовата страна, че за да е налице обективно тъждество на делата,
трябва предмета им да е един и същ, като не е достатъчно правоотношението на
страните да е създадено по един договор. Водените между същите страни дела
имали различен предмет. Предмет на делото по установителния иск по чл. 422 от ГПК било вземането, основано на представеното от банката извлечение от
счетоводните книги за вземане, произтичащо от договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 08.11.2005 година и обективирано в издадената по частно
гражданско дело № 1053/2011 година по описа на Районен съд-Поморие заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Тъй като по отношение на заповедта за
изпълнение, издадена по това частно гражданско дело не се било установило, че
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, то и вземането не било станало изискуемо в заявения
размер, не било възникнало на предявеното основание, поради което и именно
искът е бил отхвърлен.
Според него, между
страните със сила на пресъдено нещо бил разрешен въпроса, че не съществува
вземане на банката, основано на настъпила предсрочна изискуемост на договора за
кредит към момента на сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, тъй
като към този момент не са били предсрочно изискуеми вноските с ненастъпил
падеж и лихвите, не били налице обективните факти, обуславящи предсрочната
изискуемост. Предмет на настоящите искове били вземания на банката срещу
ответника Д.В.М., основани на договор за кредит за покупка на недвижим имот от
08.11.2005 година, за погасителни вноски и лихви, които били станали изискуеми
към 05.07.2017 година - датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК
за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Касаело се за
факт, настъпил след постановяване на решението по иска по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК - изискуемост на вземанията на банката за вноски и лихви по договора за
кредит, поради което не била налице сила на пресъдено нещо на решението по
гражданско дело № 268/2013 година по описа на Окръжен съд- Бургас. Предмет на
настоящият иск били различни суми, претендирани на различно правно основание.
На ответната страна е
бил изпратен препис от допълнителната искова молба и приложенията към нея, като
същевременно и е било указано, че в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК може да
предприеме действията, посочени в разпореждането на съда и приложимата правна
норма. Същата е депозирала допълнителен отговор, в който отново е заявено на
първо място становище за недопустимост на исковете. Отново се изтъква, че с
влязло в сила решение, чийто диспозитив е ясен и конкретен, предявените от
банката искове за установяване на вземанията и - главница, договорна,
наказателна и законна лихва по договора за кредит от 08.11.2015 година и
допълнителното споразумение към него от 26.11.2009 година са били отхвърлени.
Със същото било прието за установено, че по процесния договор за кредит не
съществуват вземания на банката срещу ответника. От това следвало, че всички
последващи установителни искове, предявени от ищеца по делото против ответника
по същото, претенциите по които се основават на процесния договор за кредит са
недопустими поради забраната по чл. 299, ал. 1 от ГПК за пререшаемост на
спорове, разрешени с влязло в сила решение.
Оспорено е твърдението
по допълнителна искова молба, че водените между страните дела имали различен
предмет. Предметът по двете дела бил един и същ - съществуват ли вземания на
банката - главница, договорна и наказателна лихва срещу ответника по договор за
кредит от 08.11.2015 година и допълнително споразумение към него от 26.11.2009
година. Претенциите за лихви не били константна величина и естествено с
натрупванията във времето техният размер се увеличавал, но основателността им
като акцесорни спрямо главното вземане била в пряка връзка с нейната
основателност. Наличието на отхвърлителен диспозитив за главницата по договора
правело безпредметно всяко разглеждане на акцесорните претенции за лихви.
По отношение на вноските
с настъпил и с ненастъпил падеж и изтеклите лихви върху тях е изразено от
ответника становище, че както в нотариалната покана, с която се твърди той да е
бил уведомен за предсрочната изискуемост, така и в заявлението по чл. 417 от ГПК и исковата молба не били диференцирани частите от вземането на ищеца за
вноски и лихви с настъпил и тези с ненастъпил падеж към датата на твърдяната
предсрочна изискуемост. В нотариалната покана, в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и в исковата молба не били изрично посочени конкретните
падежирали месечни вноски и техния размер, съгласно договора за кредит и
погасителния план към него. Освен това, посочената в нотариалната покана
отчетна сметка №0000000011004078 била различна от тази, посочена в процесния
договор за кредит и допълнителното споразумение към него, поради което не
можело да се приеме, че с нея банката надлежно била обявила договора за кредит
за предсрочно изискуем.
Тези пропуски и пороци в
процедурата по обявяване на предсрочната изискуемост и в самото заповедно
производство водели до недопустимост и неоснователност на исковите претенции.
Също във връзка с ненадлежната индивидуализация на вземането на банката, освен
непосочването на конкретните падежирали и непадежирали месечни вноски по
процесния договор за кредит, в извлечението от счетоводните книги на банката,
на първо място, не била отразена информация за извършената капитализация на
лихвите, а на второ място там отразените размери на дължимите погасителни
вноски не съответствали на размерите на уговорените погасителни вноски в
представения погасителен план. Съгласно погасителния план, дължимата за месец
ноември 2010 година погасителна вноска била в размер на 1650 евро. За периода
месец декември 2010 година - месец октомври 2011 година дължимата вноска била в
размер на 2056.41 евро. За месец ноември 2011 година бил посочен размер на
погасителната вноска от 2884.83 евро. За месец декември 2011 година до месец
октомври 2014 година дължимата вноска била в размер на 2056.41 евро. За
следващия месец размера на погасителната вноска възлизал на 2835.20 евро. За
периода от месец декември 2014 година до месец юни 2017 година погасителните
вноски били с посочен размер от 2056.41 евро с изключение на тази от месец
ноември 2015 година, която възлизала на 2815 евро. Поради горното
несъответствие, както и поради липсата на отразяване в счетоводното извлечение
в хронологичен ред на движението по сметка №11004078, поради капитализацията на
лихва, представеното извлечение от счетоводните книги на банката не било редовен
документ, отразяващ подлежащо на изпълнение вземане в претендирания с
подаденото заявление по чл. 417 от ГПК и исковата молба по настоящото дело
размер. Допълнително се сочи, че данните от представеното счетоводно извлечение
не съответстват на претендираното със заявлението по чл. 417 от ГПК и исковата
молба по настоящото дело вземане.
Твърди на последно
място, че клаузите въз основа на които от страна на банката се претендирала
договорна и наказателна лихви, посочени в исковата молба под общото наименование
- обезщетение за забава в общ размер на 5734.10 евро, както и 3%-та лихвена
надбавка върху частта от вноската представляваща главница - 2023.07 евро и
десет процентна лихвена надбавка върху частта от непогасената главница -
3711.03 евро били неравноправни клаузи, с които банката се поставяла в
привилегировано положение спрямо ответника.
Бургаският окръжен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 08.11.2005 година страните
в настоящото производство са сключили договор за кредит за покупка на недвижим
имот, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на
200000 евро за закупуване на нива, находяща се в град Несебър, местността
„Инджекьойско блато“. Срокът за издължаване на кредита е уставен на 300 месеца,
считано от датата на усвояването му, което в конкретния случай е станало на
18.11.2005 година. Договорен е гратисен период за издължаване на главницата от
12 месеца, считано също от посочения по-горе момент, при което положение срокът
за издължаване след изтичане на гратисния период е определен на 288 месеца. За
падежна дата за издължаване на месечните вноски за лихви в гратисния период и
на месечните вноски е определена датата 18-ти. Уговорено е заплащането от
страна на кредитополучателя на лихва в размер, определян периодично от
кредитодателя, която към момента на сключване на договора е 5.50%; предприетата
промяна е задължителна за страните, съобразно чл. 7, изр. последно. Постигнато
е съгласие при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90
дни целият остатък от кредита да стане предсрочно изискуем и да се отнасе в
просрочие. В чл. 20.1 са предвидени и други случаи, при които кредитодателят
има право да превърне кредита в предсрочно изискуем.
На 26.11.2009 година
страните са подписали допълнително споразумение, в което са отразени размера на
дълга към датата на сключването му - 205775.53 лева, от които остатъкът от
главницата е в размер на 190603.10 евро, дължимата редовна лихва е в размер на
11208.66 евро, а дължимата наказателна лихва е в размер на 3963.77 евро, като е
записано и че длъжникът е внесъл сумата от 2916.23 евро, като кредиторът се
отказва от вземането си за наказателна лихва в размер на 2859.30 евро за
периода от 02.10.2009 година до 26.11.2009 година. Посочено е на следващо
място, че по отношение на остатъка от дълга в размер на 200000 евро се сключва
разглежданото допълнително споразумение, с което се договаря гратисен период за
издължаване на главницата по кредита от 12 месеца без да се променя крайния
срок на неговото издължаване, както и заплащането от страна на
кредитополучателя на част от месечната лихва по предоставен от кредитодателя
погасителен план в размер на 850 евро. Договорено е и капитализиране на
непогасената част от лихвата към остатъка от главницата на кредита на първия
работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период. Съобразно чл.
2.5, при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита поради настъпване на
някое от обстоятелствата, предвидени в Общите условия след изтичане на
гратисния период, така посочената капитализация отпада, считано от датата на
предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима
лихва. Прието е споразумението да влезе в сила, считано от 26.11.2009 година,
при условие, че кредитополучателят довнесе разликата до одобрената до
одобрената сума за преструктуриране /дължимата погасителна вноска за лихва и
главница към първата падежна дата след сключване на същото е внесена/или други
уговорени условия/. Към датата на сключването му базовия лихвен процент е 4.69
%, стандартната надбавка е в размер на 5.51 процентни пункта или лихвения
процент по кредита е общо 10.20%.
Не е спорно между страните, а това се установява
и от доказателствения материал, че с влязло в сила решение, постановено по
гражданско дело №268/2013 година по описа на Бургаския окръжен съд исковете на
ищеца по настоящото дело против ответника по същото с правно основание чл. 422
от ГПК за приемане за установено, че вторият дължи на първия сумата от
190633.10 евро, представляваща главница по процесния, коментиран по-горе
договор за кредит за покупка на недвижим имот от 08.11.2005 година, изменен с
допълнително споразумение от 26.11.2009 година, сумата от 41270.08 евро,
представляваща договорна лихва за периода от 07.10.2009 година до 10.11.2011
година, сумата от 21281.03 евро, представляваща наказателна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 11.11.2011 година, когато е било
подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до нейното
окончателно изплащане са били отхвърлени. Това исково производство е било
инициирано след като в полза на ищеца по делото е била издадена по частно
гражданско дело №1053/2011 година по описа на Районен съд-Поморие заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и съответно
изпълнителен лист.
След приключване на това
производство ищецът отново е депозирал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е било образувано частно
гражданско дело №427/2017 година по описа на Поморийския районен съд, по което
се е снабдил с такава, като след направено оспорване на същата, той е предприел
и действия по предявяване на настоящите искове. Към това свое заявление, а и към
в настоящата искова молба ищецът е приложил доказателства, от които твърди да
се установява дължимост на цялата сума по процесния кредит поради наличие на
условията на договора за това. Същият твърди, че е предприел действия по
съобщаване и уведомяване на своя длъжник - ответника по делото на обявената от
него предсрочна изискуемост на процесния кредит. Представена е тази връзка и
насока нотариална покана, връчена на 02.06.2017 година на Д.В.М. лично, в която
е записано, че поради забава в погасяване на задълженията на това лице по
договора за банков кредит от 08.11.2005 година в размер на 200000 евро и на основание
предвидените в него условия банката обявява кредита за предсрочно изискуем,
като от датата на нейното получаване цялата непогасена главница по договора за
кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения
лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. Посочено
е също така, че банката ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред,
съгласно действащото законодателство.
Съобразно разрешенията,
дадени с т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година по тълк. дело №
/2014 година, ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Също така
в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Всичко така казано
сочи, че предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при
спиране на плащанията на една или повече погасителни вноски, съответно
настъпването на други предвидени в договора условия. Наличието на обективната
предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на
кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по
договора е субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали
да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра на това право, от което
следва, че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването
на два юридически факта - неизпълнението на длъжника по отношение на една или
повече погасителни вноски, респективно сбъдване на другите условия и нарочно
волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му. Изложеното
позволява да се направи извода, че предсрочната изискуемост не възниква по
право от обективния факт на неизпълнението, доколкото настъпването й е
кумулативно обусловено и от упражняването на субективното правомощие на
кредитора. Установяването на настъпилата предсрочна изискуемост представлява
твърдение на банката, че е налице неизпълнение на длъжника, както и се
удостоверява с представянето на документи за спазване на уговорките по договора
за кредит. В тази връзка следва да се посочи, че е необходимо банката да е
уведомила длъжника за настъпилата по договора за кредит автоматична предсрочна
изискуемост, като посочи датата и размера на задължението, включително периода
на забавата и начислените лихви.
В конкретния случай при
съобразяване съдържанието на изпратената от банката на ответника нотариална
покана посоченото по-горе не се установява. В същата, за която именно кредиторът
твърди, че е изявлението му за обявяване на предсрочна изискуемост, дата като
такава, на която кредита е обявен за
предсрочно изискуем не само не е посочена, но и не би могла да се сочи, доколкото
тя следва по време връчването на поканата. Видно от съдържанието на същата, кредита
се обявява за предсрочно изискуем, считано
от връчването й. Също така, в поканата се сочи единствено размера на отпуснатия
кредит, без да се съдържат никакви данни относно размера на непогасените
задължения, конкретизирани по отделни пера. Липсва каквато и да е информация, която
реално и обективно да отразява фактическото състояние на задължението. Така
направеното в нотариалната покана изявление не възпроизвежда реално съществуващи
записвания по счетоводната сметка, от които може да се проследи движението на
средствата по нея и да се прецени дали е настъпило основанието за обявяване на
целия дълг за предсрочно изискуем, т. е налице ли е неиздължаване и на кои
конкретно месечни вноски от кредитополучателя, датите на техните падежи, както
и действителния размер на вземането. Съгласно съдебната практика /определение №
656/14.07.2016 година по търг. дело № 2609/2015 година на ВКС, I т. о. /, уведомлението за обявяване
на предсрочната изискуемост следва да е ясно и недвусмислено в същата степен, както
и извлечението от сметка. Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно
която извлечението от счетоводните
книги, въз основа на което кредиторът-банка претендира вземане от длъжника, следва
да съдържа достатъчно информация за това вземане - данни за длъжника и
кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на
разрешения и усвоен кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на
кредита - главница и лихви, респективно за непогасения остатък от него, за
датата на настъпилата предсрочна изискуемост, за причината за предсрочната
изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои
вноски и при какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от
счетоводните книги следва да се преценяват във връзка с твърдението кога са
спрели плащанията, кои вноски не са платени и с представените от заявителя
договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост. В този смисъл е константата практика на
ВКС на РБ, намерила изражение в множество съдебни актове, като например определение
№ 810 от 29.11.2011 година по частно търговско дело №753/2011 година на ВКС, І
т. о. и цитираните в него други такива.
От всичко гореизложено може
да се заключи, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на
заявените от ищцовата страна факти. Предмет на заявлението, а също и на заповедта
са както вноски с настъпил падеж в периода 18.07.2010 година до 18.06.2017 година,
така и остатък, който се търси като
предсрочно изискуем, на каквото единствено основание е поискано в заявлението
издаването на заповед за изпълнение и установяване на съществуването му в
исковата молба. Липсата на надлежно като съдържание уведомление на длъжника, извършено до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от което да е ясно
при упражнено от банката -кредитор право да обяви остатъка от кредита за
предсрочно изискуем какъв е точния размер на предсрочно изискуемия остатък води
до невъзможност да настъпи този преобразуващ факт при договорените от страните
условия. Този порок не може да бъде саниран и от представеното извлечение от
счетоводни книги на банката, което също не съдържа всички данни, необходими за
индивидуализиране на вземането, по отношение на което е поискано издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В т. 8 от извлечението е
посочено, че към датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита не
са погасени 84 броя погасителни вноски, включващи главница и лихва, без да е
посочено конкретно за всяка една вноска размера на главницата и дължимата по
нея лихва. Сбора от посочените суми в т. 8 от извлечението - 166355.63 евро не
съответства на посочения в т. 9 от
същото - Общ размер на посочената сума по т. 8 - 123118.20 евро. В заявлението
и в обстоятелствената част на исковата молба липсва разграничение на падежирали
от непадежирали вноски, каквито очевидно се търсят, при горните несъответствия
на сумите по извлечението. В т. 10 от заявлението е посочен общ размер на
дължимата главница, включително и предсрочно изискуема и дължима договорна
/възнаградителна/ лихва по кредита - 355803.18
евро без и в тази част да има разграничение в горния аспект.
При съобразяване на
горното, се налага категоричния извод, че нито в настоящото исково, нито в
приложеното заповедно производство са ангажирани от ищеца доказателства за
установяване на въведения с исковата молба факт на обявяването от негова страна
в качеството му на кредитодател на кредита за предсрочно изискуем. Тук на първо
място е необходимо да се посочи, че съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. От това следва, че като въведено от ищеца още с исковата му молба,
а и със заявлението пред районния съд, твърдението за надлежно обявена на
длъжника предсрочна изискуемост следва да бъде доказано от него, тъй като този
факт предпоставя основателност на претенциите му, с оглед на посоченото ТР на
ВКС.
Доколкото към настоящия
момент съдебната практика е противоречива в тази насока и е образувано поради
това Тълкувателно решение №8/2017 година на ОСГТК на ВКС, по което все още няма
постановено решение, то дори и отговорът на въпроса дали ако при издадена
заповед за вземане по договор за кредит, за който се претендира, че е обявен за
предсрочно изискуем се установи, че предсрочната изискуемост не е обявена по
надлежния ред, искът по чл. 422 от ГПК може да се уважи само за тези вноски,
чийто падеж е настъпил преди подаване на заявлението и които са
индивидуализирани точно по размер и срок на дължимост в основанието за издаване
на заповед за изпълнение е положителен, то в случая отново не би могъл да бъде
обоснован извод за основателност на заявените претенции. Това е така, тъй като
в случаите по чл. 417 от ГПК, падежиралите вноски следва да са точно посочени
или в заявлението за издаване на заповед за изпълнение или в приложените към
него документи по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от сметка или погасителен
план към договор за кредит. Доколкото в настоящия случай в извлечението от
счетоводните книги преди всичко като дата на предсрочната изискуемост е
отразена такава, която е различна от заявената в исковата молба и която всъщност
е определяема спрямо записа в нотариалната покана - от деня на нейното
получаване, който е 02.06.2017 година, а в извлечението е посочена датата 22.06.2017
година, към който момент са изчислявани и вноските, които не са
индивидуализирани като размер, както и не е индивидуализиран и размера на дължимите
лихви, а е налице и разминаване в периода, то това безспорно съставлява пречка
такива да бъдат присъдени на ищеца.
По горните доводи и
съображения съдът счита предявените искове за неоснователни и недоказани,
поради което и като такива същите следва да бъдат отхвърлени. Вземанията, за
които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в
заповедното производство не съществуват на посоченото основание срещу ответника-физическо
лице - вземанията се търсят като
предсрочно изискуеми, а от извлечението по счетоводни книги се
установява, че всъщност се търсят непогасени падежирали и непадежирали вноски
като предсрочно изискуем остатък, без обаче да са определени и разграничени
като размер и основания.
С оглед изхода на
делото, отправеното в тази насока искане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответната страна следва да бъдат присъдени направените от нея съдебно-деловодни
разноски в общ размер от 5200 лева, които се свеждат до възложеното в нейна
тежест и заплатено възнаграждение на вещото лице по допуснатата и извършена
съдебно-икономическа експертиза - 200 лева, както и адвокатски хонорар в размер
на 5000 лева. За всички тях са представени от нея такива писмени доказателства,
от които е видно, че те са реално направени, поради което и в съответствие с
изискванията на закона следва да бъдат възложени в тежест на другата страна по
делото, а именно ищцовата.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление ул. „Московска“ №19, представлявано от Виолина Маринова Спасова и
Доротея Николаева Николова чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адресград
София, бул. „Витоша“ №15 против
Д.В.М., ЕГН **********,*** за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сума в общ размер на 367972.95 евро, от която главница в
размер на 200000 евро по договор за покупка на недвижим имот от 08.11.2005
година, договорна лихва в размер на 155803.18 евро за периода 20.06.2010 година
до 04.07.2017 година, обезщетение за забава общо в размер на 5734.10 евро,
както следва: за периода от 18.07.2010 година до 21.06.2017 година по т. 20.1.
от Общите условия на допълнително споразумение от 04.12.2009 година към договор
за кредит за покупка на недвижим имот от 08.11.2005 година, представляващо 3%
лихвена надбавка върху частта от вноската, представляваща главница - 2023.07
евро; за периода от 22.06.2017 година до 04.07.2017 година по т. 20.2. от
Общите условия на допълнително споразумение от 04.12.2009 година към договор за
кредит за покупка на недвижим имот от 08.11.2005 година, представляващо 10%
лихвена надбавка върху частта от непогасената главница - 3711.03 евро; такси и
разноски в размер на 6435.67 евро за периода до 04.07.2017 година, ведно със
законната лихва върху претендирания размер главница, считано от 05.07.2017
година - датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда до
нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление ул. „Московска“
№19, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова
чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град София, бул. „Витоша“
№15
да заплати на Д.В.М., ЕГН
**********,*** сумата от 5200 /пет хиляди
и двеста лева/ лв., представляваща направени от него в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: