Решение по дело №191/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 355
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 17 март 2020 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20203110200191
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                            

РЕШЕНИЕ

 

№355/27.2.2020г.

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На  десети февруари                                               Година две хиляди и  двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

Секретар   Пламен Пламенов   

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 191  по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  Г.Д.Д.  – ЕГН  ********** против Наказателно Постановление    19-0819-006911/ 19.12.2019г. на Началника на група в  сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,       с което  му е наложено   административно наказание  "Глоба" в размер  на  200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца   на основание чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДП. 

           В жалбата  се оспорва фактическата обстановка , като въз.Д. не отрича, че е управлявал посоченото в постановлението превозно средство, но твърди, че то е собственост на сина му, имало е документи и регистрационни табели и той не е имало откъде да знае, че регистрацията му е служебно прекратена.Навеждат се и доводи, че при издаване на акта и на постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.   Поради това се иска отмяната на постановлението  като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. 

            В съдебно заседание , въззивника  редовно призован,  явява се лично и с   надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.Д.П.  отново моли за отмяна на постановлението поради липса на субективната страна на нарушението, доколкото въз.   Д. не е бил собственик на автомобила и не е знаел, че  е с прекратена регистрация. 

              Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.Постъпили са писмени бележки от упълномощен процесуален представител, в които се иска постановлението да бъде потвърдено.

               След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

             На 29.10.2019г. въз. Д.  управлявал л.а. „ Пежо 205“ с рег. № В 57 99 СВ, като се движел в гр.Варна, по бул.“Вл.Варненчик“ в  посока магазин „Метро“  .Превозното средство било собственост на  Д. Д. и поради несключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ , считано от 25.09.2019г. регистрацията му била служебно прекратена.По същото време, на този пътен участък, на кръстовището с бул.“Атанас Москов“, в изпълнение на служебните си задължения се намирали служители на сектор „ПП“при ОД-МВР-Варна.   Те спрели управлявания от въз. Д. автомобил и след справка установили, че е с прекратена регистрация. Поради това срещу него бил съставен акт за установяване на нарушение, в който действията му били квалифицирани като нарушение  по чл.140 ал.1 от ЗДП .  При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

            В последствие материалите били изпратени във ВРП, където била образувана съответната преписка.При проведеното разследване се установило, че автомобилът, управляван от въз.   Д., бил собственост на неговия  син  Д.  Д. и действително е бил със служебно прекратена регистрация поради  липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. До собственика било изпратено уведомление за това, но без обратна разписка, като липсвали доказателства за това, че го е получил.   Доколкото обаче   въззивникът не  бил собственик на превозното средство , било прието  ,  че деянието  му не е съставомерно  от субективна страна, тъй като нямало никакви данни  той да е знаел, че то е с прекратена регистрация.Поради това бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, а материалите били изпратени в КАТ-Варна за сведение и преценка.  

           Въз основа на  постановлението на ВРП било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз.   Д. на 29.10.2018г. в 12.04ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация от 25.09.2019г.  Нарушението отново било квалифицирано като такова по    чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз.    Д.  на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП   било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. 

           Съдът приобщи към доказателствата по делото представените от адв.П. заверени копия от застрахователни полици, дипломи и др., които кредитира като относими към спора.

             Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата,  събраните в хода на съдебното производство   писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. 

            Наказателното постановление №  19-0819-006911/ 19.12.2019г е издадено от компетентен орган - от Началника на група в  сектор „ПП“  при  ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № - 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушенията и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика.

          От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото  по безспорен и категоричен начин е установено,  че въз.   Д.  е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация.Доколкото обаче въз. Д. не е собственик на това превозно средство  , то  не може да се приеме, че  той е извършил виновно вмененото му във вина административно нарушение.Изрично в постановлението на ВРП, което е влязло в сила, е посочено, че не са налице данни въз.   Д.  да е знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация.

         В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въззивника умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. Поради това и постановлението   следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

           ОТМЕНЯ   Наказателно Постановление    19-0819-006911/ 19.12.2019г. на Началника на група в  сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,   с което на Г.Д.Д.  е наложено   административно наказание  "Глоба" в размер  на  200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца   на основание чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДП. 

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

            След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка  да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: