№ 1338
гр. Варна, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:А. В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело №
20243110112560 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от С. Д. Н., ЕГН
**********, срещу „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, бул. „Цариградско
шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, с която е предявен иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
6579,94 лева, представляваща разликата между действителната стойност,
необходима за отстраняване на материалните щети по увреденото моторно
превозно средство „Мерцедес С320“ с регистрационен номер *****,
собственост на С. Д. Н., от настъпило застрахователно събитие в периода от
28.04.2024 г. до 08.05.2024 г. в гр. В.****, в размер на 8804,72 лева и
заплатеното от „Групама Застраховане“ ЕАД застрахователно обезщетение в
общ размер на 2224,78 лева, изплатено на 03.06.2024 г. и 24.07.2024 г., по
застраховка „Каско Престиж“, обективирана със застрахователна полица №
6700501024001934, валидна от 06.02.2024 г. до 05.02.2025 г., по заведена в
застрахователното дружество претенция № 67002400688 от настъпилото
застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба – 04.10.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 314,80 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.05.2024 г. до
завеждане на исковата молба – 04.10.2024 г.
Ищецът излага твърдения в исковата си молба, че на 06.02.2024 г. между
него и „Групама Застраховане“ ЕАД е сключена застраховка „Каско Престиж“
по застрахователна полица № 6700501024001934, валидна от 06.02.2024 г. до
05.02.2025 г., за застрахователна сума от 11 000,00 лева, с покрит риск по
клауза „А“ – пълно покритие на собственото му моторно превозно средство
1
„Мерцедес С320“ с регистрационен номер *****. На 28.04.2024 г. Ж.Д. Н.,
пълномощник на застрахования С. Д. Н., паркирал автомобила в гр. В.****,
като на 09.05.2024 г. установил, че същият е увреден от неизвестно лице и са
нанесени множество щети по предната част на автомобила, изразяващи се в
повреден преден капак, предна броня и двата предни фара. На същата дата
Ж.Д. Н. посетил сградата на 4 РУ – Варна, където съобщил за настъпилото
събитие, въз основа на което била образувана преписка 3М № 200/2024 г. по
описа на 4 РУ – Варна за това, че в периода от 28.04.2024 г. до 08.05.2024 г. в
гр. В.****, неизвестно лице е увредило двата предни фара и е нанесло
повреди по капака и бронята на лек автомобил „Мерцедес С320“ с
регистрационен номер *****, собственост на С. Д. Н.. Към датата на
събитието застрахователната премия в размер на 757,28 лева била разсрочена
на четири равни вноски, като първата вноска в размер на 189,32 лева била
заплатена при подписването на полицата, а втората, третата и четвъртата
вноски в общ размер на 567,96 лева били удържани от изплатено от „Групама
Застраховане“ ЕАД обезщетение по предходно заведена в дружеството
претенция. Застрахованият избрал застрахователното обезщетение да бъде
определено по експертна оценка. На база постъпилото уведомление в
„Групама Застраховане“ ЕАД била образувана претенция № 67002400688 от
09.05.2024 г. по застраховка „Каско Престиж“. С опис към същата били
установени следните материални щети на лек автомобил „Мерцедес С320“ с
регистрационен номер *****: облицовка на предна броня – за ремонт втора
степен; капаче за теглич в предна броня – за ремонт първа степен и
боядисване; преден капак – за ремонт първа степен; десен фар – за подмяна;
ляв фар – за подмяна. С преводно нареждане от 03.06.2024 г. „Групама
Застраховане“ ЕАД изплатило на Ж.Д. Н., пълномощник на С. Д. Н.,
определеното по експертна оценка застрахователно обезщетение в размер на
2021,04 лева. По повод подадено възражение относно размера на изплатеното
обезщетение било изплатено допълнително такова от 203,74 лева на
24.07.2024 г., като по този начин общият му размер възлязъл на 2224,78 лева.
Ищецът счита, че посоченият размер не е адекватен паричен еквивалент на
реалната стойност на вредата към датата на настъпването й, която възлизала
на 8804,72 лева, съгласно проформа, издадена от „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД,
оторизиран дилър и сервиз на „Мерцедес-Бенц“. Предвид гореизложеното и
след приспадане на заплатеното от „Групама Застраховане“ ЕАД обезщетение
в общ размер на 2224,78 лева, ищецът обосновава претенцията си за осъждане
на ответника да му заплати разликата в размер на 6579,94 лева, ведно с
обезщетение за забава и сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответ coinedника
„Групама Застраховане“ ЕАД, с който искът се оспорва като неоснователен и
се моли за неговото отхвърляне. Ответникът твърди, че по претенция №
67002400688 експертите на дружеството са определили застрахователно
обезщетение, съобразно действително настъпилите вреди по моторното
превозно средство, възлизащо на 2224,78 лева, без ликвидационни разноски,
като сумата е заплатена на ищеца с платежно нареждане. Счита, че с
изплащането на обезщетение в посочения размер застрахователят е изпълнил
2
в пълен обем задължението си за възстановяване на причинената вреда.
Оспорва предявения иск по размер, като твърди, че същият е предявен в
завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.
Противопоставя се на твърдението, че нанесените вреди са настъпили при
едно събитие. Оспорва наличието на покрит риск по сключения
застрахователен договор, тъй като претендираните вреди не съответстват на
твърденията на ищеца. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена
връзка между претендираните за изплащане увреждания в тяхната съвкупност
и механизма на настъпването им. Твърди, че при определянето на
обезщетението се претендират за изплащане завишени стойности на части и
материали за отстраняване на щетата. Посочва, че при определяне на
обезщетението следва да бъде взето предвид, че процесният автомобил е
произведен преди повече от двадесет и една години, поради което ремонтът не
е било необходимо да бъде извършен в оторизиран сервиз. Експертите на
ответника са изчислили стойността на ремонта по средни пазарни цени на
доверен сервиз, като поради липса на представени разходно-оправдателни
документи е приложена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49 от
16.10.2014 г. Отделно от това, ответникът сочи, че в случай че се приеме
сторената калкулация на щетите на ищеца, следва да се отчете, че за
автомобила би била налице вреда, която надвишава седемдесет процента от
стойността на автомобила, или така наречената „тотална щета“. Не е било
изпълнено и изискването на императивната разпоредба на чл. 390, ал. 1 от КЗ,
преди изплащане на обезщетение да бъде представено удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният осъдителен иск намира своето правно основание в
разпоредбите на чл. 405, ал. 1 от КЗ.
Съдът е допустим, тъй като е предявен от процесуално легитимирано
лице – ищецът, който твърди, че е претърпял имуществени вреди в резултат на
застрахователно събитие, покрито от застраховка „Каско Престиж“, сключена
с ответника. Съдът е родово и местно компетентен да разгледа делото.
Неговата основателност е обусловена от установяване в условията на
главно и пълно доказване наличието на застраховка „Каско Престиж“ между
собственика на увредения автомобил и ответника; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за
което ответникът носи застрахователен риск; причинна връзка между
застрахователното събитие и претендираните имуществени вреди, както и
техния размер.
От представената полица № 6700501024001934, валидна до 05.02.2025 г.,
се установява, че към датата на произшествието – в периода от 28.04.2024 г. до
08.05.2024 г. – автомобилът „Мерцедес С320“ с регистрационен номер ***** е
3
бил застрахован по договор за застраховка „Каско Престиж“ при ответника.
Този факт се потвърждава от представената застрахователна полица и не е
спорен между страните.
От представения талон за регистрация част I се установява, че ищецът е
собственик на застрахования автомобил автомобилът „Мерцедес С320“ с
регистрационен номер *****.
Относно механизма на настъпване на застрахователното събитие, от
приложените доказателства, в частност удостоверение УРИ 442 000-
8041/29.05.2024 г. от 4 РУ ОД МВР – Варна, е видно, че автомобилът е бил
увреден от неизвестно лице, докато е бил паркиран на ул. „Крайбрежна“ в гр.
Варна. Това обстоятелство не е оспорено от ответника и се приема от съда за
безспорно установено.
По отношение на правопораждащите факти, извън размера на
претенцията, е налице извънсъдебно признание от страна на ответното
застрахователно дружество, изразяващо се в частичното изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 2224,78 лева.
За установяване на единствения необхванат от извънсъдебното признание
факт е по делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза, изготвена
от вещо лице А. Х. В., от заключението на която се установява, че
справедливата пазарна стойност на автомобила към 28.04.2024 г. е определена
на 7900 лева. Тази оценка е извършена чрез сравнителен метод, като са
анализирани актуални оферти за продажба на аналогични автомобили на
българския пазар, коригирани спрямо фактори като възрастта на автомобила,
неговия пробег и оборудване. Вещото лице отбелязва, че процесният
автомобил е произведен през 2003 г., което оказва влияние върху пазарната му
стойност, но заключението е базирано на обективни пазарни данни.
Действителната стойност на причинените щети е изчислена на 9999,03 лева
при използване на оригинални части, а при средни пазарни цени – на 6527,43
лева. Тези суми са определени въз основа на описаните в заключението по
застрахователната претенция увреждания, като са използвани средни пазарни
цени за резервни части и труд. За целта вещото лице се е позовало на ценови
листи от фирми като „Тандер Аутомотив“ ЕАД, „Тарос Трейд“ и
„avtochastionline24.bg“, като е приело средна цена на труда от 40 лева на
нормочас.
Заключението на експерта, при което е взета средната пазарна стойност
както на труда при сервизи, разполагащи и неразполагащи с посочения
сертификат, така и на цената на необходимите авточасти, е приложим и следва
да бъде ценен при определяне на действителна възстановителна стойност на
увреденото имущество, съобразно правилото на чл. 386, ал.2 от КЗ.
Последното предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
4
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.
400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от
КЗ). Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на
пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск.
По отношение на характера на щетата вещото лице заключава, че е
налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Това заключение е
мотивирано с факта, че стойността на разходите при използване на средни
пазарни цени за резервни части и труд разходите за ремонт възлизат на 6527,43
лева, което представлява 82,63 процента от действителната стойност. Този
критерий, установен в закона, е изрично спазен, което прави квалификацията
на щетата като „тотална“ безспорна.
Съдът приема заключението на вещото лице за обективно, компетентно и
добре мотивирано. То е изготвено в съответствие с поставените задачи,
основава се на професионални знания и опит и е защитено в съдебно
заседание без възражения от страните, които да го опровергаят. Поради това
съдът го възприема като надеждна основа за определяне на фактическата
обстановка и размера на дължимото обезщетение.
В настоящия случай са налице всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответното застрахователно дружество по чл. 405, ал. 1 от КЗ,
уреждащ отговорността на застрахователя по застраховка „Каско Престиж“ за
имуществени вреди, причинени на застрахованото лице: валидно
застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил
и ответника, настъпило застрахователно събитие в периода на действие на
застраховката и причинна връзка между събитието и причинените вреди.
По отношение на размера на обезщетението съдът се ръководи от
разпоредбите на чл. 390 от КЗ, уреждащи обезщетяването при „тотална щета“.
Съгласно ал. 2 на тази норма, „тотална щета“ е налице, когато разходите за
ремонт на увреденото имущество надхвърлят седемдесет процента от
действителната му стойност към момента на застрахователното събитие.
Както бе установено от експертизата, в настоящия случай този праг е
значително превишен, достигайки 126,57 процента при използване на
оригинални части и 82,63 процента при средни пазарни цени.
Доколкото е налице тотална щета по отношение на процесния автомобил,
същият представлява излязло от употреба моторно превозно средство по
смисъла на § 1, т. 1, б. „а“ от допълнителните разпоредби на Наредбата за
излезлите от употреба моторни превозни средства, във връзка с чл. 18а, ал. 2,
т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. На основание чл. 18, ал. 1 от Наредбата за излезлите
от употреба моторни превозни средства ищецът, като собственик на
5
автомобила, е длъжен да предаде автомобила на специализиран център за
разкомплектоване, предвид изричната забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
Наредбата, гласяща, че предаването на излезли от употреба моторни превозни
средства или отпадъци не може да се извършва по начини, различни от
предвидените в наредбата, и на лица, които не притежават специално
разрешение. Законодателят е въвел допълнително изискване в случаите на
тотална щета на моторно превозно средство, а именно представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията му като условие за плащане.
Въз основа на горното може да се приеме, че сам ищецът като увредено лице
не разполага с правомощие да разглоби и реализира годните части и
компоненти от автомобила си на вторичен пазар, тъй като за това, съгласно чл.
17 от цитираната Наредба, дейностите по събиране, транспортиране и
третиране на излезли от употреба моторни превозни средства се извършват от
лица, притежаващи документ по чл. 35 от Закона за управление на
отпадъците. Операторите на центрове за разкомплектоване на излезли от
употреба моторни превозни средства доказват, че разполагат със собствена
или наета шредерна инсталация по смисъла на § 1, т. 26 от допълнителните
разпоредби, или сключват договор за предаване на излезли от употреба
моторни превозни средства, получени от разкомплектоване, на оператор с
разрешение по чл. 35 от Закона за дейности по шредиране на излезли от
употреба моторни превозни средства. Собствениците на излезли от употреба
моторни превозни средства са длъжни да ги предават на площадки за
събиране и съхраняване или в центрове за разкомплектоване. С оглед на
изложеното не може да се предположи, нито е възможно увреденото лице да
предприеме продажба на запазените части поотделно, а още по-малко са
налице обективни данни за продажната им цена на вторичния пазар.
Застрахователят не е ангажирал доказателства за установяване, че
автомобилът е бил разкомплектован и негови части продадени. Целта на
приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на
увредения автомобил да получи едновременно обезщетение от застрахователя
и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на
вторичния пазар, тоест да се препятства неоснователното обогатяване. По
делото не е установено обогатяване на ищеца със стойността на тези части,
нито отремонтиране на автомобила.
При установена „тотална щета“, съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ,
застрахователят дължи обезщетение в размер на действителната стойност на
имуществото към момента на настъпване на застрахователното събитие,
намалена със стойността на запазените части, които могат да бъдат
реализирани. В настоящия случай действителната стойност на автомобила е
определена на 7900 лева. Възстановителната стойност възлиза на 6527,43 лева
при средни пазарни цени. Съдът приема, че единствената сигурна полза, която
пострадалото лице е могло да извлече от увреждането, е като предаде
автомобила за скрап, като цената за предаване на скрап според експертизата е
определена на 738 лева, което е стойността, предлагана от „Екометал
Инженеринг“. Тази стойност е по-реалистична за физическо лице като ищеца,
което не разполага с възможности за разкомплектоване и продажба на части
6
на вторичния пазар, и отразява действителната полза, която може да бъде
получена от предаването на автомобила като вторични суровини.
Така дължимото застрахователно обезщетение се изчислява като разлика
между действителната стойност на автомобила, определена на 7900 лева, и
стойността, която може да бъде получена от предаването му за скрап,
възлизаща на 738 лева, което води до сума от 7162 лева. С преводно
нареждане от 03.06.2024 г. „Групама Застраховане“ ЕАД изплатило на Ж.Д.
Н., пълномощник на С. Д. Н., определеното по експертна оценка
застрахователно обезщетение в размер на 2021,04 лева. По повод подадено
възражение относно размера на изплатеното обезщетение било изплатено
допълнително такова от 203,74 лева на 24.07.2024 г., като по този начин
общият му размер възлязъл на 2224,78 лева. След приспадане на изплатеното
обезщетение от 2224,78 лева от дължимото обезщетение от 7162 лева, остава
неизплатена сума в размер на 4937,22 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане
на претендираното застрахователно обезщетение е частично основателен до
размера на 4937,22 лева,
По отношение на претендираната законна лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, съдът намира следното: Разпоредбата на
чл. 390 от КЗ предвижда, че изплащането на обезщетение по този ред при
тотална щета е обусловено от представяне на удостоверение за прекратена
регистрация на моторното превозно средство. Задължението е въведено ex
lege, тоест не е в зависимост от общите условия на отделния застраховател.
Инициирането на административна процедура не е поставено в зависимост и
от това дали застрахователят е изискал документ за дерегистрация или не.
Предприемането на тази процедура е в правомощията на потребителя на
застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в
закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава.
В този смисъл е постановената непроменена практика на Върховния
касационен съд в решение № 44/2015 г. по търговско дело № 775/2014 г. на
Първо търговско отделение, решение № 59/2015 г. по търговско дело №
1256/2014 г. на Второ търговско отделение и други. В настоящия случай
доказателства за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не са
депозирани, нито се твърди наличието на такива. Представянето на такова
доказателство няма отношение към дължимостта на застрахователното
обезщетение, но е релевантно към изпадане на застрахователя в забава в
зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от потребителя
на застрахователна услуга. Ищецът не твърди, а и от представените по делото
доказателства не се установява задължението по чл. 390 от КЗ да е изпълнено
от потребителя, поради което искът за присъждане на мораторна лихва е
неоснователен за периода преди изпълнението на това условие.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
пропорционални разноски, съобразно уважената част от иска. Ищецът
претендира разноски в размер на 1788,20 лева, а уважената част от иска е
7
4937,22 лева от 6579,94 лева, или приблизително 75,03%. Следователно, на
ищеца се присъждат разноски в размер на 75,03% от 1788,20 лева, което
възлиза на 1341,99 лева. На ответника следва да бъдат присъдени разноски
пропорционално на отхвърлената част от иска, която е 24,97% (1642,72 лева от
6579,94 лева) от общо претендираните 775 лева, или 193,52 лева.
Ответното дружество не е изпълнило в срок задължението си за
заплащане на допълнителен депозит за изготвената САТЕ, поради което
същият следва да бъде събран принудително по реда на чл. 77 от ГПК,
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ №
47А, бл. В, ет. 3, да заплати на С. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
сумата от 4937,22 лева (четири хиляди деветстотин тридесет и седем лева и
двадесет и две стотинки), представляваща остатък от неизплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
на „тотална щета“ на лек автомобил „Мерцедес С320“ с регистрационен
номер *****, причинени в резултат на застрахователно събитие в периода от
28.04.2024 г. до 08.05.2024 г. в гр. В.****, по застраховка „Каско Престиж“,
обективирана със застрахователна полица № 6700501024001934, на основание
чл. 405, ал. 1 от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Н., ЕГН **********, срещу „Групама
Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, иск за сумата от 1642,72 лева (хиляда
шестстотин четиридесет и два лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща разликата до претендирания размер от 6579,94 лева, както и
за сумата от 314,80 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
31.05.2024 г. до 04.10.2024 г., и за законната лихва върху главницата от
04.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
С. Д. Н., ЕГН **********, сумата от 1341,99 лева (хиляда триста четиридесет
и един лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Д. Н., ЕГН **********, да заплати на „Групама
Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 193,52 лева (сто деветдесет и
три лева и петдесет и две стотинки), представляваща съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
сумата от 275 лева, представляваща невнесен и дължим допълнителен депозит
за изготвената САТЕ по делото, на основание чл. 77 от ГПК“
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Варна:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9