№ 449
гр. Плевен, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430107417 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното
Иск с правно основание чл.439 ГПК
Подадена е искова молба от К. Ц. К. с ЕГН ********** от гр.*****в
№17 ап.9, представляван от процесуалния си представител адв.Н.Я. от АК
Плевен против Г. А. Г. с ЕГН ********** от гр.***** №24 вх.Г ап.9. Ищецът
твърди, че бил осъден да заплати на Г. А. Г., по ч.гр.д. № 976/2015г. суми:
12600 лева главница, ведно със законната лихва считано от 12.03.2015г.; 252
лева разноски за ДТ по ч.гр.д.№976/2015г., 611 лева разноски за адвокатски
хонорар по ч.гр.д.№976/2015г., общ размер на 13463 лв. Твърди, че въз основа
на издадения от Районен съд - гр.Плевен, по ч.гр.д. №976/2015г. Изпълнителен
лист от 13.03.2015г., ответникът образувал изпълнително дело №650/2015г. по
описа на Н ВА.а - ЧСИ peг. № 814 в регистъра на КЧСИ. Сочи, че с
Постановление от 24.09.2024г., изпълнително дело №650/2015г. по описа на
ЧСИ Н ВА.а било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като изрично
в Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело било отразено, че
последно изпълнително действие - запор на банкова сметка е от 09.10.2017г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на кредитор, изтеглил
издадения от Районен съд - гр.Плевен, по ч.гр.д.№976/2015г. изпълнителен
лист от 13.03.2015г. и в началото на месец ноември 2024г. образувал ново
изпълнително дело №1006/2024г. по описа на Т.К. - ЧСИ peг.№815 в регистъра
1
на КЧСИ, като по същото дело бил наложен запор на банкови сметки и
насрочена дата за опис на имущество.
Ищецът твърди, че по посоченото изпълнително производство, от
последното изпълнително действие - запор на банкова сметка от 09.10.2017г.
до месец октомври 2024г., когато е образувано изпълнително дело
№1006/2024г. по описа на ЧСИ Т.К. и наложен запор на сметки на ищеца и
насрочена дата за опис на имущество, в продължение на почти седем години
няма извършени изпълнителни действия.
Посочва, че в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г.
ОСГТК на ВКС е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решението е прието, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното
производство, поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Ищецът твърди, че в
продължение на почти седем години от извършването на последното валидно
изпълнително действие - запор на банкова сметка от 09.10.2017г. до месец
Октомври 2024г., когато е образувано изпълнително дело № 1006/2024г. по
описа на ЧСИ Т.К. и наложен запор на сметки, не са предприемани
изпълнителни действия за принудително събиране на вземането на ответника
срещу ищеца, поради което не само изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, но и вземането на взискателя по
изпълнителния титул е погасено по давност, поради което за ищеца възниква
правен интерес от предявяване на настоящия иск. В заключение моли съда на
основание чл.439 ал.2 ГПК, вр. чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.110 ЗЗД да признае за
установено, че К. Ц. К., ЕГН ********** не дължи на Г. А. Г., ЕГН
**********, суми както следва: 12600 лева - главница, ведно със законната
лихва считано от 12.03.2015г.; 252 лева разноски за ДТ по ч.гр.д.№976/2015г.,
611 лева разноски за адвокатски хонорар по ч.гр.д.№ 976/2015г., или сума
в общ размер на 13463 лв., присъдена с Изпълнителен лист от 13.03.2015г.,
издаден от Районен съд - гр.Плевен по ч.гр.д.№976/2015г. Претендира
разноски.
2
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва предявения иск. Не оспорва твърденията на ищеца, че последното
изпълнително действие е извършено от ЧСИ на 09.10.2017г. Твърди, че това е
извършено преди да изтече петгодишната абсолютна давност, като с чл.112
ЗЗД се въвежда института на абсолютната погасителна давност, която
разпоредба е влязла в сила на 02.06.2021г.. Сочи, че този текст няма обратно
действие, поради което към 02.06.2021г. давността не е била изтекла. В
заключение моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си
представител и поддържат доводите си от исковата молба и писмения отговор.
Ответникът прави искане за прихващане с разноски, в случай, че предявеният
иск бъде уважен. Изискани са и са приложени образуваните изпълните
производства по издадения изпълнителен лист.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна :
Не е спорно и се установява от представения изпълнителен лист по
делото, че с влязло в сила решение К. Ц. К. е осъден да заплати на Г. А. Г.
сумата от 12600 лева, ведно със законната лихва от 12.03.2015г. до
окончателното изплащане и разноски в размер на 252 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 611 лева.
Установява се от лист 28, че по молба на ответника от 15.10.2015г., с
изпълнителния лист било образувано изп.дело № 650/2015г. на Н ВА.а, а на
03.11.2015г. до длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение и
били извършени множество справки.
На 05.10.2017г. кредиторът направил искане за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника. В изготвената справка от 06.10.2017г. е
отразено, че длъжникът притежава две сметки – в **** АД и в Ю.Б. АД.
Изготвена е справка от имотен регистър, от която е видно, че ищецът има
наложени възбрани върху имоти по договорни ипотеки.
Представено е запорно съобщение от 09.10.2017г., с което върху банкова
сметка на длъжника в Ю.Б. АД наложен запор като общото задължение
възлизало в размер на 18827,25 лева. Видно от лист 51, по банковата сметка на
длъжника, към 11.10.2017г. не е имало наличност.
Тъй като след последното изпълнително действие на 11.10.2017г. в
продължение на две години не са извършвани изпълнителни действия,
изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8
ГПК на 11.10.2019г.
Видно е, че със същия изпълнителен лист, на 26.09.2024г. било
образувано изпълнително дело №1006/2024г. по описа на ЧСИ Т.К., като с
молбата за образувано е направено искане за запор на банкови сметки на
длъжника, запор на трудово възнаграждение и възбрана на недвижим имоти.
По същото дело, на 08.10.2024г. до длъжника била изпратена покана за
доброволно изпълнение, в която е отразено, че задължението по
3
изпълнителния лист възлиза в размер на 30915,83 лева.
От правна страна съдът приема, че на 11.10.2019г. изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция.
Както е прието в ТР №2/26.06.2015г. ВКС по т.д. №2/2013г. на ОСГТК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а перемпцията настъпва по силата на закона,
като съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти.
Спорно по делото е за периода от извършеното последно изпълнително
действие на 11.10.2017г. до образуване на изп.дело 1006/2024г. по описа на
ЧСИ Т.К. на 26.09.2024г. дали е изтекла погасителната петгодишна давност
и кога.
В тази връзка съдът съобрази практика на ВКС застъпена в Решение
№37/24.02.2021г., IV г.о. по гр.д. №1747/2020г, в което се приема, че отмяната
на ППВС №3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяване на ТР.
Даденото с т.10 от ТР разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, т.е.
постановеното тълкувателно решение има действие занапред, след
26.06.2015г. Съгласно т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл.433, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. С решението се обявява за изгубило сила ППВС
№3/1980г. и в изп.производство давност тече.
В случая, постановяването на ТР заварва висящо изп.дело №169/2009г.,
поради което считано от 26.06.2015г. се прилага т.10 от ТР №2/2015г. на
ОСГТК на ВКС, занапред тече погасителна давност, която се прекъсва
съобразно цитираната т.10 от ТР № 2/2015г., с всяко предприето валидно
изпълнително действие.
С оглед приетото от съда, че последното изпълнително действие е
извършено на 11.10.2017г., когато е направено искането за предприемане на
съответните изпълнителни действия, на 11.10.2022г. петгодишната давност е
изтекла. Новото изпълнително производство е образувано едва на 26.09.2024г,
след изтичане на петгодишния давностен срок, в който взискателят има право
на принудително изпълнение.
Ищецът моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника
суми в размер на 12600 лева главница ведно със законната лихва от
12.03.2015г., 252 лева разноски по делото за държавна такса и 611 лв адв.
възнаграждение, за които суми е било образувано изп.дело
4
№20158140400650/2015г. на ЧСИ Н ВА.а, рег. №814 на НК и район на
действие ОС Плевен, и изп.дело №20248150401006/2024г. на ЧСИ Т.К., рег.
№815 на НК и район на действие ОС Плевен, като погасени по давност.
Съдът счита, че така посоченият петитум не е прецизен, тъй като
вземането съществува, но е погасено правото на принудително изпълнение,
защото предмет на иска по чл.439 ГПК не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение. Право на длъжника е да прецени дали
да изпълни задължението си към кредитора.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, като бъде признато, че не съществува правото на
принудително изпълнение за удовлетворяване на вземанията на ответника,
взискател в изпълнителното производство спрямо ищеца, длъжник по
изпълнителното дело.
На основание чл.78 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1650 лева и за държавна
такса в размер на 538,55 лева.
По отношение на искането на ответника за прихващане на присъдените
разноски със задължението, съдът счита, че същото не следва да бъде
уважено, тъй като прихващането се прави с ликвидно и изискуемо вземане.
Тъй като решението не е влязло в сила, вземането за разноски все още не е
ликвидно и изискуемо.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК, че са
погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение
ВЗЕМАНИЯТА на К. Ц. К. с ЕГН ********** от гр.*****в №17 ап.9 спрямо
Г. А. Г. с ЕГН ********** от гр.***** №24 вх.Г ап.9 за сумата в размер на:
12600 лева главница, ведно със законната лихва считано от 12.03.2015г.; 252
лева разноски за ДТ по ч.гр.д.№976/2015г., 611 лева разноски за адвокатски
хонорар по ч.гр.д.№976/2015г., общ размер на 13463 лв, за които суми били
образувани изп.дело №20158140400650/2015г. на ЧСИ Н ВА.а, рег. №814 на
НК и район на действие ОС Плевен, и изп.дело №20248150401006/2024г. на
ЧСИ Т.К., рег. №815 на НК и район на действие ОС Плевен,, въз основа на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №976/2015г. по описа
на РС Плевен, поради изтекла ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК Г. А. Г. с ЕГН ********** от
гр.***** №24 вх.Г ап.9 да заплати на К. Ц. К. с ЕГН ********** от гр.*****в
№17 ап.9 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1650 лева и за
държавна такса в размер на 538,55 лева
5
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6