Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1446
гр.Бургас, 01.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Илияна Георгиева, като разгледа НАХД № 3728 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Г.Н.Х. с ЕГН: **********, адрес: ***, чрез пълномощник –
адв. Б.Ж. – БАК, срещу
Наказателно постановление № 17-0769-002945/18.07.2018г., издадено от Началник Група към
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.5, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се сочи, че били допуснати процесуални
нарушения при издаването на обжалваното НП, тъй като липсвало описание на
конкретна фактическа обстановка. Също така не било отчетено, че имало
неправомерно спрели автомобили, които ограничавали видимостта. Оспорва се
компетентността на наказващия орган и на актосъставителя. На последно място се
излагат твърдения за приложението на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ж., която поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Също така посочва, че имало противоречие между
свидетелските показания.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на свидетелите.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 7 – НП е връчено на
жалбоподателя на 24.07.2018г., а жалбата е депозирана на 31.07.2018 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 15.05.2018
г., около 09:25 часа по бул. „Демокрация” в гр. Бургас, в посока на движение
към бул. Стефан Стамболов”, жалбоподателят Г.Н.Х., ЕГН: ********** управлявал
лек автомобил. При приближаване на пешеходната пътека до бл. 63 на ж.к. „Лазур”,
обозначена с пътна маркировка, Х. не пропуснал преминаващия по нея пешеходец. Водачът
се движел в крайна лява лента на движение, като в средната лента имало няколко
автомобила, които били спрели, за да пропуснат преминаващия пешеходец. Това
било зрително възприето от свидетелите П.В.П. и З.Х.Д. - и двамата на длъжност
"мл.автоконтрольор" в сектор "ПП" при ОД на МВР-Бургас,
които целенасочено наблюдавали пешеходната пътека, предвид това, че се намирали
на установъчен пункт точно след пешеходната пътека. Полицейските служители
спрели автомобила на жалбоподателя за проверка, заради констатираното от тях
нарушение. На място свидетелят П. съставил на Г.Х. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия Д № 027322 от 15.05.2018 г. за нарушение
на чл. 119, ал.1
от ЗДвП. Във възраженията си жалбоподателят
записал, че нямал видимост, тъй като се намирал в третата лента.
Въз основа на АУАН на 18.07.2018г. било издадено и атакуваното
НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, като административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал.5, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100 лева
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид АУАН серия Д № 027322 от 15.05.2018 г., в който отразените фактически констатации не се опровергаха в хода на съдебното производство. Разпитани в хода на съдебното следствие актосъставителят П.П. и свидетелят по акта З.Д. поддържат изцяло констатираните в него обстоятелства. Същите са очевидци и пряко са възприели неправомерното поведение на жалбоподателя, отнел на пешеходната пътека предимството на движещия се по нея пешеходец. Показанията на свидетелите съдът възприе като безпротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се, поради което ги кредитира изцяло и безрезервно. Настоящият състав не приема лансираната от защитата теза, че тези гласни доказателствени средства установяват противоречиви факти, тъй като и двамата свидетели категорично сочат, че към момента на приближаване на жалбоподателя към пешеходната пътека на нея е имало преминаващ пешеходец. Единственото разминаване между показанията на свидетелите е по отношение на обстоятелството дали водачът Х. се е движил в средна или в крайна лява лента. Посоченото противоречие е несъществено, доколкото и двамата заявяват, че в съседната лента е имало автомобили, които били спрели, за да пропуснат преминаващия пешеходец. Съдът приема, с оглед показанията на П. и записаното като възражения в АУАН-а, че Х. се е движел именно в крайната лява лента. При така събрания доказателствен материал съдът намира, че процесното административно нарушение се явява доказано по безспорен и несъмнен начин
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Доводите за липсва на компетентност на наказващия
орган и актосъставителя са неоснователни. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган –– Началник Сектор „Пътна Полиция” към
ОДМВР-гр.Бургас, която е оправомощена да издава НП, видно от приложената
Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН
е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Доводите в тази насока също са неоснователни-
посочено е, че водачът, приближавайки пешеходна пътека, не намаля скоростта и
не пропуска преминаващ по пешеходната пътека пешеходец (очевидно един). Посочени
са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл. 119, ал.1
от ЗДвП
задължава водача на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към
пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В
настоящия случай се установи, че е било предприето пресичане на обозначена с
пътна маркировка пешеходна пътека, като жалбоподателят не е спрял управлявания
от него автомобил и не дал предимство на намиращия се на нея пешеходец, с което
е осъществен състава на чл. 119, ал.1
от ЗДвП,
за каквото нарушение и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Г.Х..
Съдът не споделя доводите, че
наличието на спрели автомобили (не се установи същите да са били спрели
неправомерно) води до извод за липса на виновно поведение. Напротив, водачът е
професионален шофьор (както изтъкна процесуалния му представител), поради което
е логично при приближаване към пешеходна пътека, при наличие на спрели
автомобили в съседната лента точно пред пътеката, да намали скоростта си, с
оглед пропускането на евентуално преминаващи пешеходци. На още по-силно
основание това следва да бъде сторено, ако видимостта е била ограничена. От
показанията на актосъставителя обаче се установява, че жалбоподателят дори не е
намалил скоростта си на движение.
За неизпълнение на задължението по чл. 119, ал.1 от ЗДвП законодателят е предвидил санкция, която е регламентирана в чл. 183, ал.5, т.2 от същия закон, а именно глоба в размер на 100 /сто/ лева. Същата е фиксирана по вид и размер и обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя, като изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. Такава е била наложена и на жалбоподателя и същата не може да се редуцира в по-нисък размер.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в процесния случай не са
налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН,
тъй като конкретното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват
една степен на обществена опасност на деянието, типична за обикновените случаи
на нарушение на нормата на чл. 119, ал.1
от ЗДвП.
В заключение,
съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-0769-002945/18.07.2018г., издадено от Началник Група към
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.5, т.2 ЗДвП на Г.Н.Х. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Ил. Георгиева