Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 08.09.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание седми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 8 216
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от Търговския
закон /ТЗ/ и искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът – „Ю.Б."
АД твърди, че на 24.09.2008г., между „Ю.И Е.Д.Б." АД и ответника е сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40738/24.09.2008г., по
силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 74
000 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро в деня на
усвояване на кредита. Ищецът посочва, че съгласно този договор
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на „Ю.И Е.Д.Б." АД за жилищни кредити в швейцарски франкове
/БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна
надбавка от 1,00 пункт. Посочва, че към момента на сключване на договора
базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е
бил в размер на 5%, като дължимите лихви се начисляват от датата на усвояването
на кредита. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви
е 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – 09.10.2008г. Посочва,
че между страните са подписани 2 допълнителни споразумения, както следва: на
23.03.2009г. и на 11.04.2011г. Сочи, че с договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 14.11.2008г. „Ю.И Е.Д.Б." АД е прехвърлил на „Б.Р.С."
АД вземанията си по процесния договор. С Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 12.06.2017г. „Б.Р.С." АД
са прехвърлени обратно на „Ю.Б." АД
цедираните преди това от банката, вземания по процесния договор. Твърди, че ответникът е уведомен за
извършените цесии, както и на 14.05.2018г., че поради непогасяване на дължимите
погасителни вноски по кредита, ищецът обявява вземанията по процесния
договор за предсрочно изискуеми. След датата на обявяване на предсрочната
изискуемост не са постъпили никакви плащания, както и не е осъществен контакт
от страна на длъжника. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца:
- 94 519, 63 швейцарски франка – част от
главница в общ размер на 113 165, 10 швейцарски франка за периода от
09.08.2016г. до 18.06.2018г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 20.06.2018г. до окончателното изплащане
на вземането;
- 240 лева, представляваща заплатени от
ищеца разноски за събиране на вземането, от които 120 лв. - нотариални такси за
изпращане на две нотариални покани и 120 лв. – адвокатско възнаграждение за
изготвяне на нотариална покана /съгласно молба – уточнение от 12.07.2018г./.
Претендира направените разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80
от ГПК в последното проведено съдебно заседание /стр. 226 от делото/.
Ответникът – К.В.Д., чрез особения
представител – адв. И.П. в законоустановения
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. В него се
посочва, че ищецът не е представил погасителен план към договора, поради което
не може да се приеме за установено на кои дати какви задължения са били
изискуеми. В договора не е посочена и конкретна дата на съответния месец за
заплащане на месечните задължения. Относно допълнителното споразумение от
23.03.2009г. се твърди, че сумата от 744, 91 франка не е посочено какви
задължения ще бъдат погасени, поради което същите следва да бъдат отнесени към
погасяване на главницата. Отново посочва, че към това допълнително споразумение
не е приложен подписания между страните погасителен план. Такъв документ не е
представен и към второто допълнително споразумение, в което сумите в чл. 2 не
съответстват на посочените в чл. 3, а след преоформяне
на главницата същата се е увеличила не със сумите по него, а в по- висок
размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенциите. Моли да
се постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове. В
определения от съда срок особеният представител на ответника е депозирал писмени
бележки по делото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетия по
делото договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40738/24.09.2008 г.,
се установява, че ищецът "Ю.Б." АД с предходно наименование "Ю.И
Е.Д.Б." АД, като кредитодател е предоставил на ответника
К.В.Д., в качеството й на кредитополучател, кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 74 000 EUR, по
курс "купува"' за швейцарския франк към евро на Ю.И Е.Д.Б. АД в деня
на усвояване на кредита. /лист 39 – 46 от делото/ за срок от 420 месеца.
Съгласно чл. 2, т. 5 – „Усвоения кредит в швейцарски франкове по сметката по
ал. 1 се превалутира служебно от Банката в евро по
търговския курс „купува” на швейцарския франк към евро на Банката за
съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по откритата в
банката сметка на кредитополучателя”. В чл. 3, т. 1 от договора е вписан
размера на дължимата лихва – „годишна лихва в размер на базовия лихвен процент
на „Ю.и Е.Д.Б.” АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 пунк”, като към момента на сключване на договора базовия
лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5%.
Съгласно чл. 3, т. 5 от договора – базовия лихвен процент е задължителен за
страните и не подлежи на договаряне. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора –
погасяването на кредита следва да се извърши в швейцарски франкове. Съгласно
уговореното в чл. 18, ал. 2 от договора за кредит при неиздължаване на три
последователни месечни вноски изцяло или частично, целият остатък по кредита се
превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска.
Представени са
допълнителни споразумения от 23.03.2009г. и от 11.04.2011г., към Договор за
банков кредит № HL 40738/24.09.2008 г., в които страните са преструктурирали
кредита. / лист 48-52 от делото/
С договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 14.11.2008 г. сключен между
"Б.Р.С." АД и „Ю.И Е.Д.Б. АД, банката ищец е прехвърлил /цедирал/ свои вземания на "Б.Р.С.“ АД, произтичащи от
договори за жилищни и банкови кредити, сред които и вземането срещу ответника
по процесния договор за кредит, което е описано под
номер 371 в приложението към договора за цесия. Поради тази причина
Допълнително споразумение от 23.03.2009г. и от 11.04.2011г. към Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 40738/24.09.2008 г. и са сключвани
между " Б.Р.С."
АД и ответникът.
С договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 12.06.2017 г. между "Б.Р.С."
АД и "Ю.Б." АД, " Б.Р.С." АД е прехвърлило /извършило
обратна цесия/ на "Ю.Б." АД, на свои вземания, сред които и това
срещу К.В.Д., произтичащо от процесния договор за
кредит /отразено в Приложение №4 към договора под номер 14/.
С нотариална
покана рег. № 982 от 22.03.2018г. на нотариус А.Г. с рег. № 031 до ответницата К.Д.,
последната е уведомена от ищеца за обявяването на предсрочно изискуеми
задълженията по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40738 от 24.09.2008
г., поради допусната забава в погасяването. Нотариалната покана е връчена чрез
залепване на уведомление при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК на 14.05.2018г.
Срокът за получаване на същата е изтекъл на 28.05.2018г. и следователно на
29.05.2018г. е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит.
По делото е
прието заключение на допуснатата по искане на страните съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира, като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че
уговорения размер на кредита е усвоен от ответника – 116 600 швейцарски франка
/ш. ф./. В заключението е посочено, че след сключване на двете споразумения има
капитализация като към главницата е прибавена сумата от общо 4 103, 28 ш.
ф. /по първото споразумение – 1 384, 68 ш. ф. и по второто – 2 718, 60
швейцарски франка/. Общият размер на погасената главница е 7 538, 18
швейцарски франка и следователно остава дължима /като не се включва сумата от
капитализацията/ - 109 061, 82 ш. ф. Вещото лице описва, че с последната
вноска, направена от ответника на 28.08.2017 г., с която е погасено частично
главница в размер на 73,77 CHF, дължима за 09.08.2016г. След тази дата няма
погасяване на главница.
По
искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят – Г.К.С.–
служител при ищеца, която изрично в началото на разпита посочва, че не е
работила по отпускане на процесния кредит, поради
което съдът счита за неотносимо да излага дадените
показания от това лице.
Въз основа на
така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
направения доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е указал на ищеца
,че в негова доказателствена тежест е да установи
настъпването на следните факти:
- съдържание на
договора за кредит, сключен между него и ответника – права и задължения на
страните и съответно на допълнителните споразумения към него,
- съдържание на
предоставената преддоговорна информация преди сключване
на процесния договор,
- предоставяне
на сумата, вписана в договора за кредит на ответника, както и валутата, в която
е предоставена,
- размера на
задълженията на ответника към датата на която последният е уведомен за
настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията му /в които се включват
тези задължения, относно които е настъпила изискуемостта и отделно, тези
задължения относно които е упражнено правото да бъдат обявени за предсрочно
изискуеми/,
- извършване на
действия, с които е спряна или прекъсната давността по отношение на претендираната главница,
- извършване на
съответните нотариални действия и заплащане на претендираните
такси за тях от ищеца и
- сключване на
договор за изготвяне на нотариална покана с адвокат и заплащане на уговореното
адвокатско възнаграждение.
От описания
договор за кредит и приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че между страните възникнало облигационно отношение, съгласно което
ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 116 600, 00 швейцарски
франка. На датата следваща изтичането на срока по чл. 47, ал. 1 от ГПК –
29.05.2018г. е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по този
договор, тъй като съгласно заключението на съдебно- счетоводната експертиза
последното плащане по договора е направено от ответника на 28.08.2017г.
Съгласно
посочения по - горе текст на чл. 3, т. 1 от договора за банков кредит между
страните е уговорен размер на възнаградителната
лихва, който може да се променя едностранно от ищеца. В сключените допълнителни
споразумения тези клаузи от договора не са променени. От заключението на
приетата съдебно – счетоводна експертиза не се установява промяна в лихвения
процент по договора за периода от неговото сключване до датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на задълженията по него. Предвид така посоченото съдът
приема, че доколкото тази клауза не е прилагана в отношенията между страните и
няма доказателства по делото, от които да се установи, че едностранно ищецът е
променял размера на възнаградителната лихва в
отношенията с ответника, то нямаме действия на банката, с които да е увреден
ответника.
Съдът счита, че
по отношение на установеното от експертизата капитализиране на лихви общо в
размер на 4 103, 28 ш. ф. следва това да не бъде отчетено при определяне
на размера на дължимата главница. В отношенията, в които едната страна е
физическо лице изрично съществува забрана за начисляване на лихви върху лихви –
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД /доколкото такава наредба от БНБ няма приета/ и аргумент
от чл. 294, ал. 2 от ТЗ. С оглед на това съдът счита, че от размерът на
първоначално усвоената главница 116 600 щ. ф. следва да се приспадне
сумата, която е внесена от ответника и с която е погасена част от главницата –
7 538, 18 ш.ф. и така се получава размерът на дължимата от ответника
главница по процесния договор – 109 061, 82 ш.
ф.
Предвид
изложението и доколкото размера на предявения иск е по-малък от установения
размер на непогасената главница, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло,
заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Относно вторият
предявен иск за присъждане на 240 лв. – представляващи направени от ищеца
разходи, от които 120 лв. – заплатен адвокатски хонорар за изготвяне на
нотариална покана и 120 лв. – такса за връчване на нотариалната покана, с която
се уведомява ответникът за настъпване на предсрочната изискуемост на
задълженията му, съдът счита, че същият следва да бъде отхвърлен по следните
съображения.
На първо място
следва да се посочи, че в сключения между страните договор не е предвидена
клауза, съгласно която кредитополучателят да дължи заплащане на кредитора на
направените от последния разходи във връзка с упражняване на негови /на
кредитора/ права /като правото да обяви задълженията на ответника по процесния договор за
предсрочно изискуеми/.
Това искане не
може да се обоснове с чл. 309а ТЗ, тъй като това е обща норма, която се
изключва от приложимата в случая специална разпоредба на чл. 27, ал. 2 от
Закона за кредити за недвижими имоти за потребители /какъвто е процесния договор/. Съгласно посочената правна норма
„Кредиторът не може да иска заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита”. Аналогична норма се съдържа и в
Закона за потребителския кредит. И в двата случая логиката е една и съща.
Кредитирането е рискова дейност и съответно кредиторът следва при определяне на
размера на възнаградителната лихва, съответно
наказателната такава да съобрази и вариантът, в който задължението не бъде погасявано
съобразно договорените условия. От друга страна потребителят следва да бъде
защитен и предварително информиран за всички възможни задължения и техния
размер, в случай на неточно изпълнение от негова страна. Съобразявайки всички
тези особености на кредитното правоотношение с потребител, законодателят
изрично не допуска утежняване на положението на последния чрез определянето му
на други допълнителни задължения свързани с управлението на кредита, освен тези
които са изрично и подробно регламентирани в договора.
По възражението за изтекла погасителна
давност:
Съгласно чл.
114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането стане
изискуемо. Ответникът в отговора е направил общо възражение за погасяване по
давност на задължения по кредита, без да посочи за кои суми, дължими на какво
основание и за какъв период счита, че е настъпило погасяване по давност. Задължението,
поето от ответника е да внася анюитетните вноски за
погасяване на задълженията по договора за кредит и следователно давността тече
отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която
плащането е било дължимо по отношение на банката. Съобразно задължителната
практика на ВКС /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г.,
IV г. о., ГК и Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III
г. о., ГК/ при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е
уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени
дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното
основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Следователно,
задълженията за главница по договора за кредит се погасяват с изтичането на
общата петгодишна давност, която в случая не е изтекла, тъй като съгласно
заключението на съдебно – счетоводната експертиза последното плащане на
задължение за главница е направено на 28.08.2017г., което е отнесено към
вноската за 09.08.2016г., предсрочната изискуемост е настъпила на 29.05.2018г.,
а исковата молба е подадена на 20.06.2018г.
Предвид
изложеното, съдът намира възражението на особения представител на ответната
страна за изтекла погасителна давност изцяло за неоснователно.
Относно направените по делото разноски
С оглед изхода
на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъдат осъден
да заплати на ищеца сумата от 17 330, 73 лв., представляваща направените
по делото разноски от тази страна за уважения иск, а именно: 6 409, 45 лв.
– заплатена държавна такса, 5 681, 76 лв. – адвокатски хонорар,
4 739, 52 лв. – заплатена такса за назначаване на особен представител и
500 лв. – депозит за съдебно – счетоводна експертиза.
Ответникът в
настоящото производство е представляван от назначен от съда особен
представител, поради което и депозита за допуснатата по искането на тази страна
съдебно – счетоводна експертиза е заплатен от бюджета на съда – 301 лв. С оглед
изхода на делото тази страна следва да бъде осъдена да заплати на Софийски
градски съд сумата от 300, 55 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К.В.Д., ЕГН – **********,*** – чрез
адвокат И.В.П. да заплати на "Ю.Б." АД, ЕИК -********със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.
430, ал. 1 ТЗ сумата 94 519, 63
швейцарски франка /CHF/, представляваща част от дължима главница по договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40738/24.09.2008, ведно със законната
лихва върху главницата от 20.06.2018 г. до окончателното изплащане и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 17 330.73 лв. , като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
сумата от 240 лв., представляваща заплатени от ищеца разноски за събиране на
вземането, от които 120 лв. - нотариални такси за изпращане на две нотариални
покани и 120 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на нотариална покана
/съгласно молба – уточнение от 12.07.2018г./.
ОСЪЖДА К.В.Д., ЕГН – **********,*** – чрез
адвокат И.В.П. да заплати на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. ********сумата
от 300, 55 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: