№ 145
гр. Монтана, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241630200769 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на К. Й. А. от град Лом против
Наказателно постановление № 24-0996-000753/ 02.05.2024г. на Началник група в
ОД на МВР-Монтана към Сектор „ПП” -Монтана, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.177 ал.6
пр.2 от ЗДвП.
Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Поддържа доводите изложени в жалбата, като счита
наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На жалбоподателя К. Й. А. е съставен АУАН за това, че на 19.04.2024г. в 11.50
часа се явил в град Монтана, ул.“Искър“ № 11, в сградата на Сектор ПП при ОД на
МВР и представил за регистрация лек автомобил „Шкода Октавия“.
Проверяващите се запознали с договор за продажба и приели, че бил изтекъл
изискуемият по закон едномесечен срок за регистрация на МПС, поради което
счели, че това съставлява нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП. АУАН бил съставен
на същата дата и връчен незабавно на наказания.
В законоустановеният срок по чл.44 от ЗАНН наказаният А. подал
възражения срещу акта, но наказващият орган не приел същите за основателни и
издал атакуваното НП, с което на основание чл.177 ал.6, предл.2 от ЗДвП му
наложил наказание глоба в размер на 200 лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
1
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице,
имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение
актосъставителят е описал нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП като приел, че то е
извършено от жалбоподателя. От събраните по делото доказателства по несъмнен
начин се установи, че жалбоподателят е придобил въпросното моторно превозно
средство. Доказа се по несъмнен начин, че жалбоподателят е придобил лек
автомобил „Шкода Октавия“.
Съгласно разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП „приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба“.
В разпоредбата на чл.145, ал.4 от ЗДвП е предвидено, че „разпоредбата на ал.2 се
прилага и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън
Република България или при придобиване на собствеността чрез публична
продажба“. Видно е, че от наказателното постановление не става ясно кога е
придобито въпросното превозно средство от жалбоподателя. Не е посочено на коя
дата е придобито това превозно средство, а е посочено единствено датата, на която
е съставен акта за установяване на административно нарушение. Едва след датата
на придобиването следва да тече този едномесечен срок, в който да е длъжен
приобретателят да регистрира придобитото пътно превозно средство.
Жалбоподателят по този начин е поставен в условия да гадае за това съществено
обстоятелство, което е недопустимо и по този начин драстично се засяга правото
му на защита. В случая даже не може да се пресметне едномесечния срок, тъй като
датата на придобиване не е посочена и респективно, че нарушението е довършено
на съответната дата. Не може да се изисква от наказаното лице по пътя на
формалната логика да извлича обстоятелства, които са съществени, обективни
елементи на вмененото административно нарушение, какъвто в случая е
изтичането на 1- месечния срок за регистрация на едно МПС и бездействието на
неговия приобретател в същия този срок. Само това е достатъчно да се отмени
обжалваното наказателно постановление, тъй като е нарушено правото на защита
на жалбоподателя.
Дори да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е
вменено във вина, то неправилно е издадено наказателно постановление. Следвало
е наказващият орган да се съобрази с предишната деятелност на жалбоподателя, а
именно че няма никакви нарушения и освен това да се съобрази с факта, че
жалбоподателят е заплатил автомобилът в Дания на 26.07.2023г. и от тази дата има
предварителен договор. Окончателният договор, с който е прехвърлена
собствеността му е от 11.04.2024г, а МПС е било представено за регистрация на
датата на АУАН - 19.04.2023г, тоест в едномесечния срок. Ако наказващият орган
си бе направил труда да впише като фактическа обстановка в НП датите на
предварителния и окончателния договор сам би достигнал до извода за липса на
допуснато нарушение. Нещо повече, по делото са приложени два броя фактури от
автосервиз –л.23-26 от делото, от които е видно, че през месец септември и
2
декември 2023г. на същото МПС е извършван ремонт в Дания, поради което няма
как автомобилът да е бил във владение на административонаказания за
представяне на регистрация.
На следващо място, на жалбоподателя е вменена отговорност за това, че е
извършил нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП, която разпоредба визира, че
приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един
месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с
цел продажба, а съгласно ал. 4 на същия член е предвидено разпоредбата на ал. 2 да
се прилага и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън
Република България или при придобиване на собствеността чрез публична
продажба.
Санкционната норма на чл.176 ал.6 пр.2 от ЗДвП от своя страна, предвижда
налагане на имуществена санкция или глоба, в размер от 200 лева на лице което не
изпълни задълженията си посочени в разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗДвП.
Безспорно е доказано в процеса, че МПС на жалбоподателя е закупено извън
пределите на РБългария. Наказващият орган не е приложил точно материалния
закон, като не е отчел, че в ал. 4 от чл. 145 от ЗДвП е предвидена отделна хипотеза
по отношение на МПС-та придобити извън пределите на страна. Действително
нормата на чл.145 ал.4 от ЗДвП препраща към ал. 2 на същия член и въвежда
задължение за регистрация в едномесечен срок и по МПС-та придобити извън
страната, но за разлика от чл.145 ал.2 от ЗДвП по отношение на чл.145 ал.4 от
ЗДвП не е предвидена санкция в разпоредбата на чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП.
Една от причинете поради което законодателя не е предвидил санкция при
неспазване на едномесечния срок за регистрация на МПС -та закупени от извън
пределите на страната е свързан нуждата от техническо време автомобилът да
пристигне в РБългария.
Поради изложеното настоящият състав приема, че НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0996-000753/ 02.05.2024г. на
Началник група в ОД на МВР-Монтана към Сектор „ПП” -Монтана, с което на К.
Й. А. от град Лом е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00
лева на основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3