РЕШЕНИЕ
№
325
гр.
Враца, 08.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.09.2020 г. /двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 224 по описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Н. К.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния представител адвокат И.И.
от АК - Враца, против Решение № 121 от 27.03.2020
г., постановено по АНД № 96/2020 г. по описа на РС – Враца. С оспореното
решение е потвърдено като законосъобразно НП № 26-0000002/02.01.2020 г., издадено от Началник ОО "АА" – Враца, с което
на касатора на основание чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП) е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за извършено
нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП.
В
касационната жалба са релевирани възражения за неправилност на съдебното решение
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното решение и
отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът
– ОО "АА" – Враца, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.
Депозиран е писмен отговор по касационната жалба, в който се развиват доводи за
неоснователност на жалбата и правилност на съдебния акт.
Представителят
на ОП - Враца дава заключение за неоснователност на жалбата.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ
на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № 26-0000002/02.01.2020
г., издадено от Началник ОО "АА" – Враца, с
което на касатора на основание чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 7а,
ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства, първоинстанционният
съд е приел, че при реализиране на административно - наказателната отговорност
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, което да
доведе до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание. Изложил е мотиви за доказаност на нарушението, описано в НП и е потвърдил
издаденото НП като законосъобразно.
Решението на Районен
съд – Враца е неправилно.
От словесното описание на нарушението в
АУАН и в наказателното постановление е видно, че отговорността на касатора е
ангажирана за това, че е „извършил превоз на товар по маршрут Враца – Ботевград
- Враца на 09.03.2019 г. с начало на превоза 07:05 часа с товарен автомобил
марка „МАН“ с рег. № ВР***СА кат. N 2 с водач Ю.Ч.В., който не отговаря на
изискванията за психологическа годност за превоз на товари – няма валидно
удостоверение за психологическа годност към 09.03.2020г. Като нарушена е
посочена разпоредбата на чл.
7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП, а като основание за налагане на санкцията – чл. 96г, ал. 1 от същия закон.
В направеното в АУАН
и НП описание на нарушението е допуснато несъответствие между фактически и
правни основания, които по мнението на настоящия съдебен състав водят до
неяснота относно конкретното вменено на дружеството административно нарушение,
съответно затрудняват възможността му да разбере какво конкретно противоправно
поведение му е вменено да е извършило и нарушават правото му на защита, което
прави нарушенията съществени.
Имуществената санкция
е наложена на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП. Според чл. 96г, ал.
1 от ЗАвтП, който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Видно е, че по второто предложение на нормата, административното
наказание е предвидено за всеки, който допусне водач (неотговарящ на определено
изискване), да управлява превозно средство за обществен превоз на пътници или
товари. Санкционната норма съдържа и запретеното правило за поведение, което се
осъществява чрез изпълнителното деяние допускане – на водача, да управлява
превозното средство. Подобно изпълнително деяние не е описано от фактическа
страна в АУАН и НП. В същите вмененото на санкционираното дружество
изпълнително деяние е същото да е осъществило превоз, при изброени условия,
каквото поведение не е предвидено да се санкционира с нормата на чл. 96г, ал. 1
от ЗАвтП.
Съгласно чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, лицензираните превозвачи
и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз
на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.
7, ал. 3 и чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Настоящият състав на съда намира, че при съставянето на АУАН и издаване
на НП са допуснати съществени нарушения на изискванията на чл. 42, т. 4 и 5, и
чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, относно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
разпоредбите, които са нарушени.
На първо място, в обстоятелствената част на АУАН и НП е вменено на
касатора деяние – „извършил превоз“, каквото не е предвидено в санкционната норма на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП. Съгласно посочената разпоредба, наказуемо е
назначаването на работа или допустителството да бъде извършен превоз от водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвтП и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В настоящия случай от
фактическа страна не е описана нито една от двете форми на изпълнително деяние,
което нарушава правото на защита на касатора, доколкото не е ясно по кое
обвинение същият следва да се защитава – за това, че е наел на работа водач,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност или за това, че е
допуснал такъв водач да извърши превоз. Допуснатото нарушение препятства
правото на защита на касатора и представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган не е
посочил в правната квалификация предложението на конкретната правна норма,
което приема като основание за налагане на санкцията. Макар съобразно разпоредбите на Указ
№ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове това посочване да не е
задължително, коректното отбелязване на предложението би способствало за
изясняване на волята му.
На следващо място, посочените в АУАН и в НП правни норми
са бланкетни и следва да бъдат допълнени с такива от други нормативни актове.
Разпоредбата въз основа, на която е наложена санкцията – чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП – изрично сочи, че
е наказуемо назначаването на работа или допустителството да бъде извършен
превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със
ЗАвтП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съответно в
посочената като нарушена разпоредба на чл.
7а, ал. 2 от ЗАвтП е въведено изискването водачите да отговарят на три
групи общо посочени изисквания: за минимална възраст, за правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, които групи изисквания са конкретизирани в съответни
наредби.
Посредством словесното описание на нарушението буквално е
цитирана посочената като нарушена разпоредба на чл.
7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАП, като е посочено, че касаторът е извършил
превоза без да отговаря на изискванията за психологическа годност. Липсата на
словесна конкретизация на тези изисквания и непосочването на нормативния акт и
неговата конкретна разпоредба, в която те се съдържат е довело до
неконкретизиране на административнонаказателното обвинение и съответно не е
изпълнило със съдържание бланкетната правна норма на вмененото административно
нарушение.
Към момента на извършване на нарушението изискванията за
психологическа годност на водачи на МПС са регламентирани в Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания, издадена от Министъра на транспорта на основание
чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В глава 6 от
посочената Наредба се съдържа изискването за наличие на удостоверение за
психологическа годност, което финализира психологическото изследване с
положително заключение.
При това положение, настоящият състав на съда приема, че вмененото
на касатора словесно и като правна квалификация нарушение е посочено бланкетно,
което в максимална степен нарушава правото му на защита и препятства проверката
от страна на съда дали същият е извършил административно нарушение.
За да
предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа
законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57
от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат
извеждани по тълкувателен път.
По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че
НП е незаконосъобразно. Като го е потвърдил Районен съд - Враца е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и на
основание чл.
222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се
произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и
по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено.
При този изход на
делото и своевременно направено искане за разноски от страна на касатора,
такива му се дължат на основание чл. 63, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл.
143 АПК. В производството пред първата инстанция е представен договор за правна
защита и съдействие от 25.09.2020 г. /л. 21 от делото /, от който е видно, че касаторът
е договорил и заплатил в брой адвокатско възнаграждение от 300,00 /триста/ лева.
Претенцията за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в
пълен размер.
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на ИА „АА“.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 121/27.03.2020г.,
постановено по АНД № 96/2020г. на Районен съд - Враца, с което е потвърдено НП № 26-0000002/02.01.2020 г., издадено от Началник ОО "АА" – Враца и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ НП № 26-0000002/02.01.2020
г., издадено от Началник ОО "АА" – Враца,
с което на „Н. К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 96г, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева
за извършено нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните
превози.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на
„Н. К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 300,00 (триста) лева,
представляваща направените по делото разноски по АНД № 54/2020г. по описа на Районен
съд – Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.