Р Е Ш Е Н И Е № 260292
27.10.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII граждански състав
На 30.09.2020г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина
Костадинова
като разгледа
докладваното от съдия Ст.Михова
в.гр.дело №1010 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК,
образувано по въззивната жалба
, подадена от З.М.К., ЕГН
**********, срещу решението № 18 от 05.03.2020г. постановено по
гр.д.№ 699/2019г., по описа на РС-П., с което е определена мярка за
закрила настаняване на детето А.З К., ЕГН: **********, в
професионалното приемно семейство на М.Ф.А., ЕГН:**********, за срок от шест
месеца.
Жалбоподателят
моли съда постановеното решение да бъде отменено, както и искането за
настаняване на детето в приемно
семейство да бъде отхвърлено като неоснователно. Във въззивната жалба се
излагат подробни оплаквания относно
пороци на обжалваното решение, като се сочи, че същото е необосновано,
незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.
В
законоустановения срок Дирекция „Социално подпомагане” –гр.П. е падала отговор
на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима съгласно определение №326/30.07.2020г. на ПдАС по в.ч.гр.д.№365/2020г., подадена е от надлежна страна в законния едноседмичен срок по ЗЗДет., срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо съдебно решение, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява основателна, поради следните съображения:
Съдът е сезиран
с молба с правно основание чл.26,ал.2 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет., подадена
от Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – П., с искане до съда за постановяване спрямо малолетното дете А.З
К., ЕГН: **********, мярка за закрила чрез настаняването му в професионалното
приемно семейство на М.Ф.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, за срок до
промяна на обстоятелствата от значение за случая или определен с оглед
най-добрия интерес на детето.
Искането се
обосновава на фактически твърдения, че А.З К., ЕГН: **********, е с установен произход от
майка М.Д.Ю., ЕГН: **********, и баща З.М.К., ЕГН: **********.
Навежда се, че
детето било лишено от родителски грижи и от ранна детска възраст се отглеждало
от леля си по бащина линия В. М. К. и съжителя й С. И. С., които припознавало
като свои родители.
Социалното наблюдение
на случая стартирало по постъпил на 15.11.2019 г. в Отдел „Закрила на детето”
(ОЗД) – А. сигнал, според който малолетният бил ежедневно малтретиран физически
и психически от страна на злоупотребяващия с алкохол С. С. и бил оставян без надзор
навън в неугледен вид.
Предприетата от
социални работници и полицейски служители проверка констатирала, че детето
живее при занемарени хигиенно-битови условия и че е системно неглижирано, а при
социалната беседа споделило, че изпитва с грах от С. С., който често след
консумация на алкохол му викал и му нанасял побой и дори веднъж го заплашвал с
нож.
Социалното
становище за наличие на риск за малолетния А. провокирало необходимост от
незабавно предприемане на мярка за неговата закрила чрез настаняването му в
професионалното приемно семейство на М.Ф.А., ЕГН: **********, с постоянен
адрес:***, разпоредено със Заповед № ЗД/Д-РВ-А-018/15.11.2019 г. на Директора
на ДСП – А..
По данни от ОЗД
- Асеновград на 18.11.2019г. биологичният баща подал заявление за реинтеграция
на сина си А. и бил насочен към ползване на социални услуги в Център за
обществена подкрепа – А. за оценка на родителския капацитет.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Пред въззивния
съд спор не се повдига , а и от приетите в първоинстанционното производство
писмени доказателства е документално
установено, че малолетният А.З К. е роден на *** г. , с установен произход от майка М.Д.Ю., ЕГН:
**********, и баща З.М.К., ЕГН: **********. Биологичните родители съжителствали
кратко заедно , като майката изоставила
родителските си задължения, а съжителят й поверил грижите за сина им на своята
сестра В. М. К. и безбрачния й партньор С. И. С., които обитавали апартамент на
адрес: гр. А., кв. „Запад”, ул. „***
Социалното
наблюдение на случая започнало по постъпил на 15.11.2019 г. в ОЗД – А. сигнал
от съседка на семейството – А. А., която съобщила, че малолетният е подлаган на
системен тормоз от страна на С. С.. Разказала, че последният злоупотребява с
алкохол и нерядко придружавал детето в нетрезво състояние, в което падал върху
него и му крещял, а от жилището им постоянно се чували викове, крещене и детски
плач. Случвало се през зимния сезон жители на квартала да откриват невръстния
А. сам, гол и бос в междублоковите пространства, а наскоро забелязали
провесването му от прозорец на петия етаж.
Предприетата
съвместна проверка на социални и полицейски служители потвърдила така
наведената информация и констатирала, че в дома на детето, състоящ се от две
стаи и кухня, е неугледно, разхвърляно и нехигиенично. Посетен от
представителите на ДСП – А. в ОДЗ „Зорница” – А., малолетният споделил, че
изпитва страх от С. С., който често след консумация на алкохол му викал и го
удрял и дори веднъж го заплашвал с нож.Социалното становище за наличие на риск
за детето провокирало необходимост от незабавно прилагане на мярка за неговата
закрила, като в изпълнение на Заповед № ЗД/Д- РВ-А-018/15.11.2019 г. на
Директора на ДСП – А. било привременно настанено до произнасяне на съда по реда
на чл. 28 от ЗЗДет. в утвърденото със Заповед № 16-РДСП-ООЗ3/24.10.2019 г. на
Директора на РДСП - Пловдив професионално приемно семейство на М.Ф.А., ЕГН: **********,
с постоянен адрес:***.
В
изготвения в първоинстанционното
производство доклад на ОЗД при ДСП – П. е отразено, че считано от 15.11.2019
г., приемният родител удовлетворява адекватно базовите потребности на детето от
подслон, прехрана и облекло според възрастта и сезона при подходящи
хигиенно-битови условия в собствена къща.Социалният работник е посочил , че
липсва изградена емоционална връзка между
детето и неговите рождени родители. Детето не познавало майка си, чието
местонахождение оставало неизвестно, а единствено баща си, който на 18.11.2019
г. подал в ОЗД при ДСП – А. заявление за реинтеграцията му и бил насочен към
ползване на социални услуги в Център за обществена подкрепа – А. за оценка на
родителския капацитет. Последният пребивавал в с. Б., където осъществявал
животновъдна дейност, като декларирал високи доходи.
Изслушан от съда
бащата демонстрира силно желание да
встъпи ефективно в родителските си функции и увереност в способността си да ги
изпълнява. Изтъква, че упражнява занятие на земеделски производител и разчита
на подкрепата на настоящата си безбрачна партньорка, с която съжителствал в
къщата си в с. Б.. В условията на мярката двукратно в месеца провеждал срещи
със сина си в ОЗД при ДСП – П., които протичали безпроблемно и които детето
посрещало с радост.
Пред ПОС са
разпитани допуснатите свидетели М. Б. и А. П., чиито показания се възприемат от
съда като непосредствени, последователни и непротиворечиви , като се отчита и
липсата на родствена връзка с детето и неговите родители.
Свидетелката М.
Б. в показанията си сочи , че не познава
родителите, а само детето, неговата леля и съпруга й , от които било
отглеждано.Заявява, че са съседи ,
живеят в един вход, като детето било винаги спретнато
и чисто облечено.Б. била свидетелка на доброто им отношение спрямо детето,
водили го на детска градина, купили му
колело и силно страдали , че било отведено от дома им.
Свидетелката
А. П. заявява, че познава бащата на детето от с.Б., тъй като са съседи. До
3-годишна възраст, детето било отглеждано от своя баща, с помощта на бабата по
бащина линия.Майката на детето ги изоставила и заживяла в друго семейство.З.
започнал да се занимава с животновъдство
и след смъртта на бабата на детето , го оставил за отглеждане при своята сестра, като й
помагал материално и се виждал често с детето .Според показанията на
свидетелката бащата има финансова възможност да отглежда детето си, като
жената, с която в момента живее на семейни начала, също желае
детето да живее при тях и двамата да се грижат за него.Детето също желае
да се върне при тях, като в жилището на бащата има условия за отглеждането му,
както и специално обособена за това детска стая.
Във въззивната инстанция са приобщени като
доказателства по делото и подадени от
бащата на 10 и 17.07.2020г. заявления
до ДСП за реинтеграция на детето в
биологичното му семейство, по която липсва произнасяне от страната, предвид и образуваното съдебно производство.
С
обжалваното решение първоинстанционния съд
е уважил молбата на ДСП , като е приел, че са налице предпоставките
на чл.26,ал.2 във вр. с чл. 25, ал. 1,
т. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. и е допуснал настаняване на
малолетното дете в професионалното приемно семейство на М. Ф.А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес:***, за срок от шест месеца.
Въззивният
съд след като взе предвид оплакванията в жалбата, както и становището на
въззиваемата страна, и след преценка на приложените по делото и относими към
предмета на спора доказателства, не приема за правилен извода на районния съд,
че следва да бъде допуснато настаняване по съдебен ред на малолетното дете в
професионалното приемно семейство, както и изложените в тази насока мотиви, че
тази мярка за закрила се предприема единствено в интерес на детето, а не против
него.
Според разпоредбата на чл. 3 от З
ЗЗДет., закрилата на детето се основава на следните принципи: зачитане и
уважение личността на детето; отглеждане на детето в семейна среда; осигуряване
най-добрия интерес на детето; специална закрила на дете в риск; временен
характер на ограничителните мерки; незабавност на действията за закрила на
детето; грижа в съответствие с потребностите на детето; насърчаване на
отговорното родителство; подкрепа на семейството; превантивни мерки за
сигурност и закрила на детето; контрол по ефективността на предприетите мерки.
Съгласно
чл. 25, ал.2 от
ЗЗДет., настаняването на детето извън семейството се налага като
мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в
семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.
Въззивният съд намира, че не е налице хипотезата на трайна невъзможност на
родителя да отглежда детето и налагане на процесната мярка по чл. 4, ал. 1, т.
4 от ЗЗДет. В тази връзка по делото е установено, че до 3-годишната си възраст детето е било отглеждано от своя
баща, с помощта на бабата по бащина линия, а след нейната смърт и поради трудовата
заетост на бащата е било поверено на
грижите на своята леля. От събраните във въззивната инстанция
писмени и гласни доказателствата безспорно се установява, че бащата е променил отношението си към своите
родителски отговорности и е осъзнал в определена степен необходимостта от
предоставянето му на социални услуги и помощ при отглеждането на детето.Подала
е молба за реинтеграция на детето, а
социалните служби са предприели необходимите за това действия. Към
настоящия момент бащата има възможност да поеме грижата за отглеждането на детето
в семейна среда, реализира доходи и може да осигури подходящи битови условия за
отглеждането му, разполага със собствено жилище и е създал необходимите
комунално - битови условия за
отглеждането на детето си. Желанието на детето също е да живее заедно с баща
си, а съжителката му също изявява желание и готовност да се грижи за детето.
Не могат в
конкретния случай да бъдат игнорирани както желанието на родителя да се грижи
за детето и да осигури по-добри социално-икономически условия за живот, така и
желанието на самото дете, тъй като ЗЗДет. отдава приоритет на това едно дете да
бъде отгледано в неговата семейна среда.
В този смисъл, според настоящия състав, не
съществуват предпоставките за определяне на исканата мярка за закрила на детето
- настаняването извън семейството. Детето трябва да израства и се възпитава в
семейната си среда с дейното участие на родителите му.
Предвид
изложените съображения ПдОС приема, че обжалваното решение е неправилно и
следва да се отмени изцяло, а искането на ДСП за настаняване на детето в
приемно семейство следва да се остави без уважение.
С оглед изхода
на делото въззиваемата страна Дирекция „Социално подпомагане“ следва
да бъде осъдена да заплати на въззивника направените пред настоящата инстанция
разноски в размер от 612,50 лева.
Предвид изложеното, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Решение № 18 от 05.03.2020г. постановено
по гр.д.№ 699/2019г., по описа на
РС-Първомай, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция ”Социално подпомагане” – П., към Агенция за социално подпомагане, за настаняването по съдебен ред на малолетния А.З К.,
ЕГН: **********, роден на *** г., от
майка М.Д.Ю., ЕГН: ********** и баща З.М.К., ЕГН: **********, в професионалното
приемно семейство на М. Ф. А., ЕГН: **********, е постоянен адрес:***.
ОСЪЖДА Дирекция ”Социално подпомагане” – Първомай, да заплати на З.М.К., ЕГН: **********, сумата от 612,50 лева- разноски по делото.
Препис от решението да се изпрати на Дирекция ”Социално подпомагане” – Първомай за незабавно изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/