Решение по дело №145/2019 на Окръжен съд - Враца

  Р Е Ш Е Н И Е №...

 

гр. ВРАЦА,  03.07.2019 г.

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в публичното заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 Председател: АГНЕСА СТАВАРОВА

Членове: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

   мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ

          

в присъствието на прокурора Кр. Невенов и секретар М. Костадинова, като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА ВНОХ дело N`145 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

С присъда №3/21.01.2019год., постановена по НОХД №795/2018год. Районен Съд Враца е признал подсъдимият М.Р.М. ***, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 13.03.2017 год. в гр.Враца, в качеството си на длъжностно лице- охранител „Охрана ценни пратки и товари” в търговско дружество „ВИП-Секюрити” ЕООД София, е присвоил чужди пари на стойност 22 000 лв. /двадесет и две хиляди лева/ собственост на банка „ОББ” АД София, връчени в това му качество да ги пази, поради което и на основание чл.201 ал.1, вр.чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата, както и на „лишаване от право да упражнява професия или дейност свързана с охрана на ценни пратки и имущество” за срок от 2/две/ години, съгласно чл.37 ал.1 т.7 от НК.

От съдебният акт на РС Враца е останал недоволен подсъдимият, който е депозирал въззивна жалба. В същата се релевират оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваният съдебен акт и се иска неговата отмяна и постановяване на друг, с който подсъдимия М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Навеждат се доводи, че в постановената присъда, първата инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правата на подсъдимия, изразяващи се в непредоставянето на възможност да се запознае с представени в с.з. доказателства, че превратно е възприела и тълкувала доказателствата, което от своя страна е довело до неправилен краен извод и съответно до осъдителна присъда.

В жалбата не се сочи и не е направено искане за събиране на гласни и писмени доказателства.

На основание чл.322 НПК от страна на прокуратурата не е постъпило възражение по подадената жалба.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, подс. М.М. поддържа жалбата и направените с нея оплаквания. Молбата му е да бъде отменена присъдата и да бъде оправдан. В случай, че съда не се съобрази с това негово искане, моли да бъде намалено наказанието му.

В предоставеното му право на последна дума подс. М. заявява, че е невинен, не е присвоил парите, които трябвало да охранява. Смята, че съда не се е произнесъл правилно и не е направил правилна преценка, съобразно доказателствата. Постановената присъда счита за неправилна.

Участващият в производството прокурор от окръжна прокуратура Враца заема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че първоинстанционния съд е законосъобразен и обоснован и като такъв иска от съда същия да бъде потвърден.

Врачански окръжен съд, след като обсъди доводите в подадената въззивна жалба, тези изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло  правилността на атакуваната присъда, намери следното:

Жалбата е допустима, като подадена от  лице  посочено в разпоредбата чл. 318, ал.1 НПК, в 15-дневния срок за обжалване и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. По същество е неоснователна.

Настоящия съдебен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно и изчерпателно в мотивите на присъдата. При обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените доводи във възивната жалба на подсъдимия, както и в съдебно заседание от страните, въззивният съд не намери основания за промяна в установената по делото фактическа обстановка, която накратко е следната:

Подс. М.Р.М. ***. Детските и юношеските години живее и учи в гр.Враца, като завършва успешно средното си образование в *** гр.Враца. Родителите му са работили във фирма „***" гр.Враца. Подс. М.М. отбива редовната си военна служба, като гвардеец в под.5400 гр.София, постъпва на кадрова военна служба и след това започва работа в охранителна фирма, като същевременно се мести да живее от гр.Враца в с.K.A.M., общ.Враца. Женен за св.K.A.M., няма деца. Не притежава недвижими имоти и не участва в търговски дружества, като към м.март на 2017 г. е притежавал само едно МПС- л.а."Форд Мондео", собственост от 04.12.2008 год. Често посещавал игрални зали на територията на гр.Враца, където залагал на различни хазартни игри. Редовен клиент на казино „***", находящо се в гр.Враца, в близост до ЖП Гара и недалеч от Автогара гр.Враца.

Считано от лятото на 2007 год. подс. М.Р.М. изпаднал в парични затруднения, което наложило да сключи два договора за издаване на кредитни карти и да тегли паричен заем. Тези заеми на парични суми същия не обслужвал редовно и задлъжнял. По договор за издаване на кредитна карта от 13.08.2007год. към „ОББ” АД задлъжнял с 463.81лв., по договор за издаване на кредитна карта от 17.11.2007 год. към „Юробанк България” АД задлъжнял със 1 517.30лв. и по Договор за паричен заем с „GrediGo" от 09.05.2008год. задлъжнял с 460лв., по които парични заеми се трупали и лихви. По реда на чл.410 от ГПК за тези три задължения, ведно с лихвите и разноските по делата, са издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение, от РС Враца, съответно по ЧГрД №5276/2017год., ЧГрД №3544/2017год. и ЧГрД №2404/2017год. по описа на съда.

На 30.06.2016 год. подс. М.Р.М. постъпва на работа към охранителна фирма „ВИП-Секюрити" ЕООД гр.София, като първоначално с договор от посочената дата е назначен на длъжност „Охранител, мобилен патрул" с основно трудово възнаграждение от 420лв. месечно. Впоследствие с Допълнително споразумение от 01.10.2016год. бил преназначен на длъжност „Охранител ценни пратки", с основно трудово възнаграждение от 500лв. месечно. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „Охранител" — „Охрана ценни пратки и товари" на подс. М.М., същият имал отговорност под ръководството на прекият си ръководител и самостоятелно да изпълнява дейностите по охраната и транспортирането на ценни пратки и товари на клиенти на дружеството. Все съгласно същата работното му място е инкасов (брониран) автомобил.

През инкриминираният период фирма „ВИП- Секюрити" ЕООД София имало сключен договор с „ОББ” АД за осъщест­вяване на банково инкасо, както и с други банки и ЮЛ. Офиса на фирмата в гр. Враца се намира в центъра на града, до площад "Ботев", на ул."Христо Ботев" № 4а, срещу църква храм "Св. Николай", на ъгъла на кръстовището с ул."Речка", в помещения под наем в сграда на Врачанската Митрополия.

Работата в охранителната фирма относно инкасовите автомобили се осъществявала от екип, включваш шофьор-охранител, инкасатор-охранител и охранител. Екипа, в който подс. М.М. работел, се състоял от св.В.Ж.- инкасатор- охранител и св.Ц.Ц. - охранител. Изпълняването на задълженията между членовете на екипа по приемане и транспор­тиране на ценни пратки принципно се извършвала по следния начин: шофьорът- охранител управлява служебния инкасов автомобил, инкасаторът - охранител приема и предава ценните пратки, а охранителя се грижи за сигурността. Все с оглед създадената организация следвало при получаване на пратки /дебасейф- представляващ полиетиленов плик с баркод и с обозначение на вида на пратката като вид валута и размер на сумата/ - същото реално, фактически и физически да се извършва само от инкасатора, който да ги пренася до служебния автомобил, където да маркира бар­кодовете им с електронно устройство и да ги подрежда по реда за доставка на обекти, докато е охраняван при пренасяне и поставяне в автомобила от охранителя. В действителност обаче, често във физическото им пренасяне и товарене в автомобила взимал участие и шофьора-охранител от екипа. Електронното маркиране на ценните пратки фирмата осъществявала чрез устройство „Оптикон" с програма „Кеш уърк" /KASH-WORK/, чрез която се проследявало движението на пратките от един до друг екип и съответно до мястото на доставка. Посоченият екип, в който работел подс. М.Р.М. извършвал доставки на ценни пратки на територията на обл. Враца, обл. Монтана и обл. Видин. Същите получавали пратките от софийски екип, който ги доставял до гр.Враца, където се приемали от врачанския екип, който ги разнасял до обектите из областите— като гр.Враца, до гр.Козлодуй, гр.Оряхово, гр.Мизия, гр.Бяла Слатина, гр. Лом и по някога пътували до гр.Видин от където само взимали такива за превоз до гр.Враца. Тъй като към 2017год. приемането и предаването на ценните пратки ставало посредством въпросното електронно мар­киране, но без да се съставят приемо-предавателни протоколи, носещи подписи на приел и предал, а информацията от тези устройства се подавала в централата на охранителна фирма, където в случай на множество отчитания се получавало претоварване и системата работела със няколко минутно закъснение, по отчитане приемане и предаване между екипите.

На 13.03.2017 год. подс. М.Р.М. при срещата със софийският екип доставящ им ценни пратки, в центъра на гр. Враца, пред офиса на фирмата, както и друг път се включил във фактическото пренасяне на ценните пратки — опаковани в полиетиленови пликове наричани „дебасейф" и ги пренасял до управлявания от него инкасо автомобил, където ги предавал на инкасатора св.В.Ж. за маркиране, а св.Ц.Ц. охранявал. Докато ги пренасял, подс.М.М. успял да укрие у себе си в дрехите си или в автомобила, без да забележи никой от присъстващите, една от ценните пратки със сума от 22 000 лв. предназначени за банка „ОББ” Клон Козлодуй и предоставил на св.Вл.Ж. останалите за паркиране с електронното устройство. Софийския екип включвал св.М.В.Б., инкасатор, който именно предавал ценните пратки и предал същите на подс. М.М., св.И.Х.П., шофьор и лицето В.Б., охранител, баща на св.М.Б.. След приключване на товаренето подс. М.М. и останалите от врачанския екип се качили в инкасо автомобила и поели по указания маршрут. Стигайки до гр. Козлодуй, св.В.Ж. взел предназначените за клона на „ОББ”, Збр. ценни пратки и охраняван от св.Ц.Ц. влязъл в банката. Предавайки пратките на главния касиер на клона на банката - св.Н.К., последната го уведомила, че очакват 4бр. „дебасейфа", т.е. 4бр. ценни пратки и се поинтересувала къде е последната от тях. Незабавно св.Вл.Ж. проверил в електронното устройство, съгласно което маркираните за клона пратки били три. Въпреки това св.Вл.Ж. и св.Ц.Ц. се върнали до инкасо автомобила и погледнали, да не са пропуснали някоя пратка в автомобила, но не открили такава. Продължавайки по маршрута си св.В.Ж. веднага уведомил прекият си ръководител- св.Н.Р. за проблема. Последният от своя страна уведомил централата в София за възникналия проблем, като същевременно наредил на екипа при пристигане на място пред офиса в гр.Враца да се извърши оглед на автомобила.

Междувременно пътувайки и наближавайки гр.Враца, по пътя от към гр. Монтана, подс. М.М., под предлог, че трябва да се облекчи спрял управлявания от него автомобил в страни от пътя, слязъл от него и скрил в крайпътни храсти дебасейфа със сумата от 22 000 лв. След което се върнал в автомобила и отишли до офиса на охранителната фирма в гр.Враца, където отново под наблюдението на св.Н.Р. извършили оглед и търсене на изчезналата ценна пратка. Тъй като не я открили св.Н.Р. ги пуснал да се прибират по домовете си. Тръгвайки си подс. М.М. се върнал на мястото където в храсти скрил пратката и я взел. Впоследствие подс.М.М. изхарчил сумата от 22 000 лв. за собствени нужди. Тази сума от 22 000 лв. била в банкноти в купюри по 50 лв., 400 бр. за 20 000 лв. и в купюри по 5 лв. също 400 бр. за 2 000 лв.

Св.Н.Р. проверил по „джи пи ес" устройството маршрута на инкасовия автомобил и установил нерегламентирано спирана на същия преди да се прибере в гр.Враца, идващ по пътя от към гр.Монтана. Св.В.Ж. и св.Ц.Ц. по­твърдили, че са спирали, но три пъти след гр.Монтана и преди гр.Враца, за физиологични нужди на подс.М.М., който им заявявал, че често му се ходи до тоалетна.

На сградата на офиса на фирма „ВИП-Секюрити" ЕООД София в гр.Враца, на ул."Христо Ботев" № 4а, има камера за видео- наблюдение, снимаща пространството пред офиса.На нея било заснето как именно подс.М.М. пренася пратките от софийския екип и ги предава на св.В.Ж., в т.ч. и пратките до „ОББ” Козлодуй, като в един момент, докато св.Вл.Ж. маркира пратките, подс.М.М. влязъл за малко в задния отсек на колата, затворил вратата за няколко секунди и след това излязъл. Записите били изгледани от св. Т. и св. Р., а на по късен етап и от подс. М., св.Ж. и св.Ц., но не били много ясни и не се виждало точно какви пратки се носят, като записите не били запазени, тъй като след 30 дни се изтривали автоматично.

Поради възникналия проблем и след проследяване на данните от информационната си система за проследяване на прат­ките, както и след преглеждане на видеозапис от охранителна камера пред офиса на дружеството в гр.Враца, ръководството на фирмата се усъмнило в екипа транспортирал пратката от гр.Враца. Поради което организирали провеждането на полиграфско изследване на всички от екипа- подс.М.М., св.В.Ж. и св.Ц.Ц.. Изследването се провело от фирма „АСЕС" ЕООД-София на 30.03.2017год. в гр.Враца в сграда на фирма „***", която се охранявала от фирма „ВИП-Секюрити”. При проведеното полиграфско изследване от служителя на посоченото дружество психолог св. Д.А.Г., подс.М.М. си признал за извър­шеното присвояване на пратката, като първоначално отрекъл, но след това си признал, че той е взел пратката със сумата от 22 000лв. За резултата от полиграфското изследване св.Д.Г. уведомил незабавно св.Т. Т. - директор на Дирекция „Охрана ценни пратки и товари” във „ВИП-Секюрити” ЕООД. Послед­ният заедно със св.Н.Р. веднага разговаряли с подс. М.Р.М., в същия ден на изследването, при което отново и пред тях подс.М.М. признал за извършеното и върнал сумата от 1 000 лв., поемайки чрез Запис на заповед задължение да възстанови присвоената сума до месец и половина. Пред тези трима свидетели- св.Г., св.Т. и св.Р., подс.М. М. заявил, че той е взел и укрил пратката с 22 000 лв., преди гр. Враца под предлог за физиологични нужди спрял и я оставил на място до пътя, като по-късно отишъл там с личния си л.а. и я взел, като голяма част от сумата изхарчил в казино в гр.Враца. Подс.М.Р.М. не изпълнил обещанието си и не върнал в указания срок присвоената сума. Била организирана по инициатива на св.Т. Т. среща в гр.Враца в офиса на фирмата между св.Т.Т. и св.Н.Р. от една страна и от друга страна подс.М.М. и св.К.М., на която среща служителите на охранителната фирма разяснили на св.К.М. случая със съпруга й, като поискали и тя да подпише Запис на Заповед за връщане на парите, разпитвали я също какви доходи и имущества имат. Св.К.М. категорично отказала да им отговори, както и да подпише Запис на Заповед. На подс.М.М. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" от фирма „ВИП Секюрити” София, със Заповед от 15.05.2017 год. на основание чл.188 т.3, вр. чл.190 ал.1 т.4 и т.7 от КТ - злоупотреба с доверието на предприятието, злоупотреба и кражба на повереното му имущество, както и неизпълнение на задължения предвидени в Правилника за вътрешния ред и инструкцията за работа от служителя, които представляват нарушения на трудовата дисциплина.

Същевременно фирма „ВИП Секюрити” ЕООД София подала Заяв­ление до PC Враца, за издаване на Заповед за незабавно изпълнение срещу подс.М.М., въз основа на Записа на Заповед от 30.03.2017год. за сума от 22 000 лв., с падеж 10.05.2017 год. Съдът уважил искането и такава Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, била издадена на 19.05.2017 год. по реда на чл.417 от ГПК. Няма данни по делото кога затова е бил уведомен подс.М.М. и оспорил ли е тази Заповед.

През м. юни на 2017 год. подс. М.Р.М., регистрирал на свое име 2бр. леки автомобили и 8бр. мотоциклета, за периода 15.06. до 23.06.2017 год. Всички те били запорирани от ЧСИ на 28.03.2018год.,като няма данни за какви задължения.

Подс. М.Р.М. е роден на *** год. българин, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.*** подс.М.М. има много добри характеристични данни- по данни от Кмета на селото- познат е на кмета, като добър, трудолюбив и общителен. Произхожда от работ­ническо семейство, като родителите му са работили в „***", а сега майката работи в Италия, а бащата е пенсионер по болест. Преди 12 год. създава семейство със св.K.A.M. и е грижовен и любящ съпруг. Към настоящия момент се занимава със земеделска работа. Ползва се с авторитет на територията на селото. Внимателен, вежлив, услужлив и с респект и уважение към възраст­ните хора. По адреса на регистрация в гр.Враца и по данни от МлПИ към РУ-Враца, подс.М.М. няма добри характеристични данни, като е посочено, че сред съседите си не се ползва с добро име, засичан е да дружи с лица склонни към извършване на престъпления от общ характер и извършвали такива. Също така е склонен и установяван, като извършител на престъпения от общ характер, като са посочени 3бр. ЗМ/заявителски материала/, през 2003год. на РУ Враца за престъпление по чл.343"б" ал.1 от НК, през 2005год. на РУ Враца за престъпление по чл.194 ал.1 от НК и през 2011год. на РУ Бяла Слатина за престъпление по чл.195 ал.1 от НК, като лицето има и криминалистическа регистрация на РУ Бяла Слатина.

За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал необходимите за правилно решаване на делото писмени и гласни доказателства- частично от обясненията на подс. М.Р.М. и показанията на св.K.A.M., изцяло от показанията на свидетелите Т. И. Т., Н. И. Р., В. Ж. Ж., Ц. Й. Ц., М.В.Б., И. Х. П., М. П. М., Д.А.Г.,Н. Ц. К., С. А. А. – М., както и от Сигнал на л.4 от ДП; Докладни на л.5 и л.6; Обяснения на л.7; Трудов договор л.6-9; Доп.споразумение на л.9; длъжностна характеристика на л.11-13; справка от ОД на МВР-Враца на л.29; копие от програмата на фирмата за движение на пратката на л.61- 63; писмо-справка от ОББ на л.110; второ писмо от ОББ на л.112; Анекс на л.113; Договор на л.114-117; характеристика на поде. на л.125; справка за съдимост на л.127 и л.130; писмо от ОББ на л.19; писмо от Агенция по вписванията на л.43; писмо от Община-Враца на л.44-46; писмо от сектор „Пътна полиция" на л.47-48; писмо от НОИ на л.49 до л.52; х-ка от кмета на с.K.A.M. на л.53; писмо-справка от гражданска колегия в PC-Враца, с приложени документи на л.77-83; писмо от ОББ с приложени документи на л.84-89, Инструкция за дейността на инкасото /л.105-111/ и Заповед за уволнение /л.112/.

Първоинстанционният съд е направил прецизен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като ги е обсъдил както поотделно, така и в  тяхната съвкупност. Приел е за безспорно обстоятелството, че подс. М.М. е работел във фирма „ВИП-Секюрити” ЕООД София, че е длъжностно лице- охранител „Охрана ценни пратки и товари", като е бил шофьор-охранител, както и че е бил на работа във въпросния ден 13.03.2017 год., в който ден е изчезнала ценна пратка - дебасейф със сумата от 22 000 лв., предназначена за „ОББ” Клон Козлодуй, която пратка екип от София на фирмата е предал на екипа от Враца, пред офиса на фирмата във Враца.

Правилно районния съд е приел, че по отношение предаването на ценната пратка от 22 000 лв. от екипа на охранителната фирма от гр.София на екипа от гр.Враца, станало в центъра на гр. Враца, до площад "Ботев", пред офис на фирмата, находящ се на ул."Христо Ботев"№ 4"а", срещу църква храм "Св.Николай", на ъгъла на кръсто­вището с ул."Речка", се установява от показанията на св.Р. св.В.Ж., св.Ц.Ц., св.Д.Г., М.Б. и И. П. и св.Т.. Установява се, както от показанията на свидетелите пряко, така и от видяното от тях от видеозаписа /от камера монтирана на офиса на фирмата, снимаща про­странството пред офиса/, косвено, че св.В.Ж. и подс. М.М. са пренасяли ценните пратки, взимайки ги от св.М.Б. - част от екипа от гр. София и след това доставяйки ги до автомобила на екипа от гр.Враца, където инкасатора св.Вл.Ж. ги маркирал. Св.М.Б. е категоричен, че е предал всички четири ценни пратки предназначени за ОББ-Клон Козлодуй именно на подс.М.М.. Пресъздавайки видяното на видеозаписа свидетелите установяват, че подс.М. пренасяйки пратките от софийския екип и предавайки ги на св. В.Ж., в т.ч. и пратките до „ОББ"-Козлодуй, в един момент, докато св.Вл.Ж. маркирал пратките, влязъл за малко в задния отсек на колата, затворил вратата за няколко секунди и след това излязъл. Действително няма пряк очевидец на укриването на ценната пратка от 22 000 лв. от подс. М., като в тази насока са само неговите самопризнания по-късно, след проведеното полиграфско изследване и пред св.Д.Г., св.Н.Р. и св.Т. Т.. Правилно районния съд е приел, че всички доказателства- преки и косвени сочат единствено на извода, че цен­ната пратка от 22 000 лв. е изчезнала именно при предаването на ценните пратки от екипа от гр.София на екипа от гр.Враца.

Ето защо настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на защитата на подс. М. с които се оспорва присвояването на пратката от подс.М., поради липса на безспорни доказателства, че липсват доказателства тя да е поета от екипа от гр.София, както и да е предадена на екипа от гр. Враца, да е носена именно от подс.М.М. ***, както и че няма физическа възможност тази пратка да се укрие в дрехите на подс. М. и след това да бъде укрита край пътя между Монтана и Враца. Оспорва се самопризнанието направено от подс.М.М., тъй като не се е явил доброволно на полиграфа и фактически се твърди, че под психическа принуда същия е направил самопризнания и подписал Запис на Заповед, както и върнал сума от 1 000 лв. За тази сума от 1 000 лв. подс. М.М. твърди, че не е от сумата от 22 000 лв., а е от продажба на кола. Тези доводи на защитата на подсъдимия настоящия съдебен състав намира също за неоснователни, тъй като, както бе посочено по горе самопризнанията дадени пред свидетелите са само част от доказателствата в тази насока. Освен тях за да стигне до този извод районния съд е кредитирал изцяло показанията на останалите свидетели - Т. Т., Н.Р., В.Ж., Ц.Ц., М.Б., И. П., М. М., Д.Г., Н.К., С. А. – М., както и приложените писмените доказателства.

По отношение факта на недоставяне на тази ценна пратка от 22 000 лв. на ОББ-Козлодуй съдът е приел, обсъдил и кредитирал както писмените доказа­телства, така и гласните такива- показанията на свидетелите служители на ОББ-Клон Козлодуй-                           св.Н. К., св.Св. М. и св.М М., и на служителите на „ВИП-Секюрити":св.Вл. Ж., св.Цв. Ц., св.Н. Р. и св.Т. Т., както и обясненията на подс. М.М., като правилно е го приел за безспорно установен.

Правилно първостепенния съд е приел за необосновано твърдението, че тази ценна пратка няма как да бъде укрита в дрехите на подс. М.М.. Установено е, че охранителите към фирмата са имали формено облекло, състоящо се от панталон, яке и противокуршумна жилетка, сезона зимен, а телосложението на подс. М.М., едро. Правилен е извода,че липсващите 22 000 лв. в 400 бр. банкноти по 50 лв. за 20 000 лв. и в също 400 бр. банкноти, но по 5 лв. за 2 000 лв. фактически и логически могат да се укрият в дрехите на подс. М.М. тогава. Установено е също, че процесния ден 13.03.2017 год. преди влизане в гр.Враца, идвайки от към гр. Монтана, подс. М.М., под предлог, че трябва да се облекчи спрял управлявания от него автомобил в страни от пътя, слязъл от него и скрил в крайпътни храсти дебасейфа със сумата от 22 000 лв., а по-късно подс. М. се върнал сам с личния си авто­мобил до мястото и си прибрал оставения там дебасейф. Освен свидетелските показания тези факти са установени и от преглед на маршрута на автомобила по джипиес систе­мата, а за укриване на сумата от самопризнанията на подсъдимия.

При установената и изложена по-горе фактическа обстановка, въз основа на посочените доказателства, правилно и законосъобразно първостепенният съд е достигнал до извода, че обосновано действията на подсъдимия са окачествени като покриващи признаците на деянието по чл. 201 ,ал.1 НК. Изложени са подробни съображения относно признаците на фактическия състав на престъплението "присвояване" на сумата от 22 000 лв., в качеството му на длъжност­но лице - охранител, които изцяло се споделят от ВрОС.

От обективна страна на 13.03.2017 год. в гр.Враца, в качеството си на длъжностно лице (охранител „Охрана ценни пратки и товари") в търговско дружество „ВИП-Секюрити" ЕООД-София, е присвоил чужди пари на стойност 22 000 лв. /двадесет и две хиляди лева/ собственост на банка „ОББ" АД - гр.София, връчени в това му качество да ги пази.

Споделят се и доводите за осъществяване на престъплението от субективна страна- същото е извършено при пряк умисъл, като подс. М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на негативните последици и независимо от това е сторил всичко за настъпване на общественоопасния резултат.

Безспорно е обстоятелството, че поде. М.М. е длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б."б" от НК, тъй като му е било възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в ЮЛ - охранител „Охрана ценни пратки и товари" в търговско дружество „ВИП-Секюрити" ЕООД - гр. София. Несъмнено сумата от 22 000 лв. е била собственост на банка „ОББ" АД - гр. София и същата е присвоена, както се посочи по-горе. Тази сума от 22 000 лв. е възстановена от „ВИП-Секюрити" съгласно договорни отношения на „ОББ"АД-София. Подс.М. е върнал на „ВИП-Секюрити" само 1 000 лв., като за останалите е разпоредено от ВРС по друго дело, по реда на чл.417 от ГПК, да ги заплати на „ВИП-Секюрити".

При определяне вида и размера на наказанието са съобразени обстоятелствата, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия- степента на обществена опасност на деянието, доколкото са засегнати обществени отношения. Отчетена е и личната степен на обществена опасност на подсъдимия. За престъплението по чл. 201, ал.1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до 8/осем/ години „лишаване от свобода", като съдът може да наложи и „Конфискация" до 1/2 от имуществото на виновния, както и може да наложи наказания „лишаване от права" по чл.37 ал.1 т.б и т.7 от НК.

Безспорно и правилно контролирания съд е приел, че не са налице основания за приложение на чл.55 НК. Данните по делото не сочат нито на многобройни, нито на изключителни смекчаващи обстоятелства. Въззивният съд, приема, че целите на специалната и на генералната превенция не биха се постигнали с по-леко по размер наказание лишаване от свобода, от определеното му в размер на една година и шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложеноза срок от 4/четири/ години, считано от влизане в сила на присъдата, както и му е наложил и второ наказание „лишаване от право да упражнява професия или дейност свързана с охрана на ценни пратки и имущество" за срок от 2 /две/ години, съгласно разпоредбата на чл.37 ал.1 т.7 от НК.

Що се касае до наведените в жалбата и в съдебно заседание пред въззивната инстанция възражения от страна на защитата на подсъдимия, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, довели до ограниченията на процесуалните права на подс.М., настоящия съдебен състав намира същите за несъстоятелни. Изтъкнатите възражения от защитата на жалбоподателя са взети предвид от първостепенният съд и не могат да обосноват отмяна на постановената присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното или съдебното производство.  Изтъкнатите възражения не могат да послужат и като основание за смекчаване на наказателно правното положение на подс.М. или пък да минимизират неговата лична обществена опасност изразена в самото деяние.

Присъдата е изготвена при спазване на изискванията от НПК и извършената въззивна проверка не констатира при формирането на вътрешното убеждение на съда относно релевантните за обвинението факти, в съответствие с които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби. Паралелно с възражението за процесуалната годност на кредитираните от първоинстанционния съд гласни доказателства, се оспорва и правилността на доказателствената дейност на районния съд с твърдения за превратната им оценка, което се счита, че е довело до неправилно установени факти относно съществени за обвинението обстоятелства. Възраженията са несъстоятелни и не почиват на верен прочит на доказателствената съвкупност. Контролираният съд е обезпечил изводите си по фактите с надлежен доказателствен анализ, като не е пренебрегнал възраженията на защитата относно значимите за обвинението обстоятелства и им е дал съответен отговор.

Имайки предвид горното и с оглед обстоятелството, че липсват основания за отмяна или изменение на постановената присъда в исканата насока, настоящата инстанция намира, че атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, а жалбата следва да остане без уважение като неоснователна и недоказана.

Водим от горното и на основание чл. 338, вр.чл. 334, т. 6 НПК, Врачанският окръжен съд 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3/21.01.2019год., постановена по НОХД №795/2018год. по описа на РС Враца.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протест.

 

                                          

 

Председател:                   Членове: 1. 2.