Решение по ВЧНД №546/2025 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 181
Дата: 23 септември 2025 г. (в сила от 23 септември 2025 г.)
Съдия: Александър Любенов Александров
Дело: 20255200600546
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Пазарджик, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Т.а
в присъствието на прокурора Т. Т. Г.
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
частно наказателно дело № 20255200600546 по описа за 2025 година
С определение от 03.06.2025 г., постановена по НОХД № 775/25 г. на РС – Пазарджик
по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК, на основание чл. 343б, ал. 5, предложение 2 от НК е осъден
Й. И. М. да заплати в полза на държавата, по сметка на НАП, равностойността на МПС, лек
автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен № *****, с рама № ******, в размер
на 19 740 лв.
Против така постановеното определение е постъпила жалба от Й. И. М. от с. К., обл.
Пазарджик. Твърди се, че след като не било предвидено като наказание в разпоредбата на
чл. 37 от НК, отнемането на МПС не можело да бъде регламентирано като наказание в
разпоредба от специалната част на НК. Последното противоречало на чл. 37 от НК. Други
оплаквания не се излагат в жалбата. Иска се отмяна на определението като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание защитникът не се явява.
Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на определението.
Поддържа, че същото е обосновано и законосъобразно.
Подсъдимият също не се явява и съответно не упражнява правото си на лична защита
и последна дума.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във
връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314
1
от НПК.
Фактите по делото, релевантни за произнасяне по основателността на жалбата, с
която е сезиран съда.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:

С определение от 03.06.2025 г., постановена по НОХД № 775/25 г. на РС –
Пазарджик, е одобрено споразумение, постигнато между прокурора, подс. Й. М. и неговия
защитник, по силата на което подсъдимият М. се признава за виновен в това, че на
17.05.2025г., в П. е управлявал л.а. „*** ***“ с рег. № *****, собственост на М.И.Г. от П. с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.47 на хиляда, установена
по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта № ***/******г. на СХЛ при УМБАЛ – П., съгласно Наредба № 1/2017г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
поради което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК
му е определено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на
100 лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пазарджик.
Съгласно извършената на досъдебното производство авто-оценъчна експертиза,
справедливата пазарна стройност на процесното МПС възлиза на 19 740 лв.
При това положение, прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, предложение 2 от
НК, доколкото процесният автомобил не е собственост на подъсдимия, контролираната
инстанция присъдила в тежест на Й. М. да заплати в полза на държавата равностойността на
цитираното МПС, което е послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от
НК в размер на 19740 лв.
По приложението на закона и съответно основателността на жалбата.
С оглед така установените факти, настоящата инстанция намира, че районният съд е
приложил правилно материалния закон, а именно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5,
предложение 2 от НК.
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в
сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б от НК, според която, в
случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 - 4 от НК, при управление на моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът
отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е
собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му.
Очевидно волята на законодателя, при приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, е
била при извършване на такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата
превозното средство, собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена
равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка /санкция/ за
неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да извършва други
такива престъпления, независимо от наложеното му наказание по НК.
С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК, също се
предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които
са били средство, съответно предмет на престъплението, като в последния случай, това
трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато
2
впрочем е и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението
липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на вещи по чл. 53 от
НК, представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в полза на
държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо
отделно и независимо от наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на
самата разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния
закон, а представлява превантивна мярка под формата на гражданскоправна санкция за
извършената противозаконна дейност, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС
по приложението на посочената разпоредба.
Предвид казаното, настоящият съдебен състав не сподели оплакването в жалбата, че
специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда наказание, което не е
регламентирано в общата част, в правилото на чл. 37 от НК, поради което специалната
разпоредба не можела да намери приложение.
В обобщение на казаното дотук, доколкото не се установиха основания за отмяна или
изменение на обжалваното определение, същото се явява обосновано и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.06.2025 г., постановена по НОХД № 775/25 г. на
РС – Пазарджик по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3