Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260035
гр.Перник, 25.10.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд,
гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Татяна
Тодорова
при секретаря Ива
Цветкова, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 116 по описа за 2019
год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от А.К.К., ЕГН **********,
с адрес: *** чрез адв.Я.Д. от
САК срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане“,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***.
В исковата
молба твърди, че на *** г., около 21:20 часа, Б.С.Б. е управлявала л.а. марка „БМВ“,
модел „320И“, с рег. № ***,
в ***,
с посока на движение към *** и на кръстовището с ***, при наличие на пътен
знак „Б1“, предприела маневра завиване наляво, при която
не пропуснала движещото се по
пътя с предимство МПС, марка „Сузуки“, модел „ГХС Р 600“, с рег. № ***, управлявано от И. Б.
С.,
ЕГН **********, като по този начин е реализирала ПТП с последния. Твърди, че при
настъпилото ПТП е починал водача на МПС марка „Сузуки“ – И. Б.
С.,
с който ищцата е живеела на семейни начала. Поддържа, че вина за настъпилото
ПТП има водача на л.а. марка „БМВ“, модел „320И“, с рег. № ***, който не е съобразил поведението си на пътя с конкретни
разпоредби на ЗДвП, а именно – чл.5, ал.1, чл.47 и чл.50, ал.1 от ЗДвП. Сочи,
че местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП при „ПП“ ОДМВР – П., за което бил съставен
констативен протокол № ***, в който били описани причините и обстоятелствата за настъпване на
инцидента. Поддържа, че С. е починал вследствие на процесното ПТП, поради тежка
черепно-мозъчна травма, остра кръвозагуба, гръдни и коремни травми, които били
получени непосредствено при реализиране на ПТП-то.
Твърди,
че настъпилата внезапна смърт
на С.
била приета изключително болезнено от ищцата, като приживе между двамата е
съществувала неразривна връзка, макар и нескрепена с граждански брак, но
основана на взаимна обич и подкрепа, която била завинаги прекъсната.
Сочи, че поради загубата на скъп човек, от когото получавала подкрепа през
семейния им живот, ищцата претърпяла душевни болки и страдания, като и била
отнета възможността да се осланя и разчита на съпружеска опора и утеха, както и
възможността да посреща трудностите в живота и да споделя щастливите мигове с
нейния житейски спътник.
Поддържа, че вследствие
на трагичния инцидент психическото и състояние било изключително тежко, налице
било постоянно усещане за напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност,
изпадала в депресивни състояния, изразяващи се в изолиране от обкръжаващия
ѝ свят, нежелание за комуникация, невъзможност за заспиване, а при
заспиване сънувала приятеля си. Сочи, че загубата на скъп за ищцата човек, била
травмираща до степен, в която не искала да продължи напред, не си представяла
живота без присъствието на любимия си. Сочи, че двамата правели сериозни
планове за бъдещето си, а загубата ще се отрази на начина ѝ на живот.
Твърди, че към момента
на ПТП-то за л.а. марка „БМВ“, модел „320И“, с рег. № *** била сключена застраховка „гражданска отговорност“ при ответника,
по застрахователна полица № ***,
със срок на действие до
11.05.2020 г., като с молба – претенция вх. № 99-3691/23.08.2019 г. била сезирала застрахователя
за изплащане на обезщетение по щета № *** г.,
представляващи неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, но с писмо изх. № 99-5122/25.11.2019 г. К. била уведомена от застрахователя за
отказ от неговото изплащане, което обусловило правния ѝ интерес от
предявяване на иска.
Искането към съда е да
постанови решение, с което да осъди ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД
да ѝ заплати сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се в душевни страдания от загубата на човека, с
който е живяла на семейни начала – И.
Б.
С.,
ведно със законната лихва, считано от 25.11.2019 г. - датата
на постановения отказ от страна на Застрахователя, до окончателното изпълнение
на задължението, като и се присъдят и направените в производството разноски.
Ответникът в срока по
чл.367, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор по исковата молба, с който е
направил възражение за местна неподсъдност на делото, предвид разпоредбата на
чл.105 от ГПК, което с влязло в сила определение № 65 от 28.02.2020 г., е
оставено без уважение.
С
отговора е оспорена активната материалноправна легитимация на ищцата, като се твърди, че
К. не е в кръга на роднините, за които е прието, че съществува особено близка и
трайна житейска връзка. Сочи, че от данните по делото било видно,
че починалият е разведен, което не свидетелствало за намеренията му да създава
ново семейство. Ищцата и починалия живели на различни адреси,
поради което твърди, че между С.
и К. не била изградена постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство,
която да предполага наличието на особено близка и трайна житейска връзка.
По основателността на
иска, с отговора е оспорена изцяло вината на водача Б.С.Б. за причиняване на вредоносния резултат, която била депозирала пред
застрахователя уведомление и обяснение, в което завила, че водачът на
мотоциклета е шофирал с изключително висока скорост и нямала вина за
настъпилото ПТП. Оспорени са твърденията на ищцата за претърпени неимуществени
вреди, като е оспорен и размера на исковата претенция. Противопоставя
възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на пострадалата,
настъпило като резултат от нарушение на вменените по смисъла на ЗДвП задължения
и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, счита че размера на претенцията следва да
бъда намален, съобразно приноса на пострадалия. С отговора е
оспорен механизма на настъпилото ПТП и твърди, че починалият С. има вина за настъпилото ПТП, тъй като той
е бил неправоспособен водач, който управлявал мотоциклет с прекратена
регистрация и без застраховка „гражданска отговорност“. В тази връзка поддържа, че управляваният от С. мотоциклет не е бил годен да се движи по
публичната пътна мрежа, а починалият не е имал свидетелство да управлява
процесното МПС. Твърди, че
С.
не е използвал каквато и да било защитна екипировка и с поведението си е
демонстрирал грубо нарушаване на правилата, установени в ЗДвП, управлявал е
мотоциклета с изключително висока скорост, като е създал реална възможност за
настъпване на вредоносния резултат, не е положил дължимата грижа за опазване на
собственото си здраве и живот, което довело до посочените в исковата молба увреждания.
Оспорен е и акцесорният иск за лихва, както неговия размер, така и началния
момент, от който същите се претендират, като счита че ответника не е изпаднал в
забава, и не дължи лихва върху претенцията, като отговорността на
застрахователя е договорна, а не деликтна.
По изложените в отговора
на исковата молба доводи и аргументи моли съда да приеме исковете за
неоснователни и необосновани, като ги отхвърли изцяло, и им се присъдят
разноските по делото.
В срока по чл.372, ал.1
от ГПК, ищцата не е подала допълнителната искова молба.
Пернишкият окръжен съд
като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
и доказано от правна и фактическа страна следното:
Като доказателство по делото е представен Констативен протокол № ***
г. Този протокол има характера на официален свидетелстващ документ, с
обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.179 от ГПК относно установените обстоятелства при
огледа на произшествието. Въз
основа на същия, съдът приема
за установено, че на *** г., лек автомобил марка „БМВ“, модел 320И, при движение в *** с посока
на движение към ***, на кръстовището с *** при наличие на пътен знак „В-1“
водачът е предприел маневра „ляв завой“ като не пропуска друг лек
автомобил и реализира ПТП с движещия се
по пътя с предимство от лявата му страна мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХ
Р 600“.
По случая е било
образувано досъдебно производство № 33/2019 г. на ОСлО – гр.П., същото е приключило и въз основа на него е образувано НОХД № 63 по
описа на ПОС за 2020 г. С присъда № 260001/15.02.2021 г., постановена по НОХД №
63/2020 г. на ПОС, е призната за виновна Б.С.Б. за това, че на *** г. в ***, в
района на кръстовището между *** и *** при изхода на бензиностанция „***",
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 320", с
рег.№ ***, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.50, ал.1 от ЗДвП - на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, като водач на пътно превозно средство от другите пътища не е
изпълнила задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство, като с деянието си по непредпазливост е причинила
смъртта на И. Б. С. и средна телесна повреда на А.К.К.,
изразяваща се в счупване на лява бедрена кост, довело до трайно затрудняване
движението на ляв долен крайник за период от време, по-голям от един месец;
счупване на лявата лъчева кост в долния й край, довело до трайно затрудняване
движението на ляв горен крайник за период от време, по-голям от един месец,
както и съчетана гръдна и коремна травма (хемопневмоторакс вляво, контузии на
двата бели дроба, плеврални изливи друстранно, асцит, контузия на паренхима на
черния дроб, разслояване на стената на жлъчния мехур), довела до разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Съдът e наложил съответно наказание за извършеното
престъпление, а присъдата е вляза в законна сила, за което няма спор между
страните.
Съгласно чл.300 от ГПК, гражданският съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, е обвързан от посоченото в Присъда № 260001/15.02.2021
г., постановена по НОХД № 63/2020 г. на ПОС, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От приетата и неоспорена от страните комплексна съдебно медицинска
авто-техническа експертиза, се установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: лек
автомобил „БВМ“ навлиза, от отбивката на бензиностанция
„***“, в кръстовището с ***. В същия момент, мотоциклет „Сузуки“ се движи в
лява лента на платното за движение в посока *** и скорост от 73-74 км/ч и е на
разстояние от около 48-49 метра. Водачът на мотоциклета предприема своевременно
аварийно спиране, а водачът на лек автомобил „БМВ“ навлиза в лявата лента на
платното на ***, отклонява МПС надясно и започва намаляване на скоростта. Вследствие
спирането, мотоциклетът губи устойчивост и пада на дясната си страна (на 5,5 м
преди удара), като започва плъзгане по настилката. Водачът изпада от седалката,
а пътничката заема неговото място. Следва удар, основно между предната и
страничната лява част на мотоциклета и областта в края на преден ляв калник и
пантите на предна лява врата, с известно приплъзване към ляв праг на автомобила.
След плъзгане по настилката, тялото на мотоциклетиста се удря в долна лява част
на лекия автомобил, а главата му в задно ляво колело.
Вещите лица
са посочили, че участъкът от пътното платно за движение в района на
произшествието е хоризонтален, в добро състояние, без неравности, с налична
хоризонтална и вертикална маркировка. На пътното платно за движение с посока ***
към ***, след светофарната уредба на метален стълб от електрическата мрежа на
тролеите, в дясно преди отклонението за бензиностанция „***“, е монтиран пътен
знак „Б3 - Път с предимство“. Дясната лента за излизане от бензиностанция „***“
на *** в дясно извън пътната лента върху кол е закрепен знак „Б1- Пропусни
движещите се по пътя с предимство“.
Оставена е спирачна следа с дължина 17,4 м и следа от задирания по
асфалтовото покритие с дължина 5,5 метра. Скоростта на движение на
мотоциклетиста преди ПТП е била около 74 км/ч, а в момента на удара е 48,96
км/ч. Максималната скорост за придвижване в населено място, където се е
състояло и ПТП, е 50 км/ч, като няма данни за въведени други ограничения в
скоростта. Разстоянието от мястото на удара, на което водачът на мотоциклет
„Сузуки“ е реагирал за аварийно спиране е 48,50 метра. Вещото лице посочва, че
при установена скорост от 74 км/ч, водачът на мотоциклета не е имал техническа
възможност да избегне настъпване на ПТП. Сравнявайки двете опасни зони, вещото
– авто-техник е посочило, че техническа възможност да избегне настъпването на
ПТП е при скорост на мотоциклета от 50 км/ч, а възможност за предотвратяване
настъпване на ПТП, водачът на мотоциклета би имал при движение с максимална
скорост от 59,62 км/ч. От експертизата се установява, че ПТП е настъпило в
следствие неспазване предимство от водача на л.а. “БМВ“ при навлизане на главен
път и отнемане на предимство на мотоциклета, движещ се по главния път. От
страна на водача на мотоциклета, като причинна връзка с настъпване на ПТП е
движението му в населено място със скорост над разрешената такава от 50 км/ч.
Вещите лица сочат, че към момента на настъпване на ПТП
пострадалият И. С. е бил с поставена каска. Тези изводи базирали на основание данните
от свидетелските показания по делото, както и въз основа на материалите по НОХД
№ 63/2020 г. ПОС.
В
съдебно заседание вещите лица Ч. и З. поддържат заключението си, като Ч.
добавя,
че е присъствал на огледа
на местопроизшествието и лично е възприел пострадалия, който е бил с каска,
която му е свалил. Вещото лице З. посочва,
че с оглед кинетичната енергия от тон и половина в момента на удара, би се
стигнало до същия летален изход за пострадалия С., без оглед на това с каква
каска е бил при настъпване на инцидента.
Допусната е съдебно-психологична експертиза от която се установява,
че в пряко следствие на психотравмиращо житейско събитие – процесното ПТП, при
ищцата е настъпила остра стресова реакция, като това състояние не е отминало в
обичайните срокове и е персистирало във времето като „Посттравматично стресово
разстройство“. Към момента вещото лице посочва, че у К. доминират тревожни и
депресивни симптоми, апатично поведение, липса на перспектива, ниска самооценка
и чувство на безпомощност. Експертът е установил, че категорично е налична
преживяна психотравма в миналото, свързана с процесното ПТП, като към момента
на изследването са налице емоционални и поведенчески последици от нея, а
преживяното е възбудило в А. основателен страх за живота и здравето й. В
заключение, вещото лице сочи, че посттравматичното стресово разстройство,
установено при К., е приело хроничен ход с повишена ранимост и риск за развитие
на тревожно-депресивни разстройства с трайна психотравмена промяна на личността,
т.е. трайна посттравматична промяна на личността.
В съдебно заседание вещото лице . психолог пояснява, че периода на
възстановяване от посттравматичното стресово разстройство при ищцата е по-дълъг
от очаквания, който е от около година, поради което при К. е настъпило
хронифициране на състоянието и, тъй като няма стабилизиране на максимална
степен. Сочи, че ищцата е посещавала психиатър, изписвано и е лечение, което е
приемала, но предписаното и лечение не е било ефикасно и е прекъснато, а в
случай, че същото е било продължено, то ефекта на лечението е щял да бъде
минимален. Пояснява, че ако ищцата е посетила друг психолог или психиатър би
могла да има подобрение на състоянието и, може би подходящото лечение при нея
би имало по-добър ефект, но отново няма да бъде стабилизирана, тъй като самата
ищца е по-чувствителен човек, а и самата остра реакция на смърт много трудно се
терапевтирала, както медикаментозно, така и психотерапевтично. Вещото лице е
категорично, че и към днешна дата ищцата все още продължава да изживява
инцидента изключително дълбоко, с визуализации на сцената на инцидента и
суицидни реакции идеи за самоубийство. Чувствала се безперспективна, без
подкрепа на любимия човек в живота, който е загубила. Прогнозно по отношение
психологичното възстановяване на ищцата, вещото лице сочи, че лицата, които са
преживели остро стресово разстройство винаги след случая реагират експлозивно и
са по тягостни при лечение, което лечение продължителност около три години, и е
относимо и за ищцата.
По искане на ищцата по делото са разпитани свидетелите Р.А.А. (майка на ищцата) и А.С.В.. И двете свидетелки
установяват, че ищцата е имала сериозна връзка с И. С., като установяват, че
връзката им е започнала около две години преди катастрофата, двамата са правели
планове за общото си бъдеще, живеели са заедно на семейни начала от края на ***
г. – м.*** г., в апартамент в ***, собственост на починалия. Пред свидетелите И.
и А. са споделяли желанието си да сключат брак, а пред майката на ищцата –
желанието и опитите да имат дете. И двете свидетелки имат преки и
непосредствени наблюдения върху ищцата след инцидента, като установяват, че след
катастрофата тя не е същият човек, плачела много, затворила се е в себе си след
смъртта на приятеля й, станала
по - мълчалива,
по – затворена и към момента още не била преодоляла загубата му. Свидетелката А.
В. – съседка на И., установява, че след смъртта на И. ищцата е заживяла при
родителите си, но се виждали понякога, като при срещите им А. видимо била силно
разстроена, а свидетелката я възприемала като „срината“, като отбелязва, че А.
е приемала лекарства за депресия. За периода преди смъртта на И., свидетелката
В. излага, че често е контактувала и с двамата и тримата били добри познати,
като често се виждали и разговаряли. Споделя, че двамата правели планове за
общото си бъдеще, били щастливи и видимо се обичали.
Свидетелските показания на Р.А. - майка на ищцата, установяват, че
дъщеря й е била във връзка с И. около година и половина преди инцидента, като
между дамата е съществувала силна връзка, основана на взаимни обич, уважение и
подкрепа. След като А. се преместила да живее в дома на И. двамата живеели на
семейни начела с общ бюджет и взаимна подкрепа, като двамата често посещавали А..
В деня на инцидента, А. била уведомена по телефона за случилото се, като при
отиването й в болницата е видяла дъщеря си в много тежко физическо и психическо
състояние, като същата не спирала да плаче, крещяла и питала къде и как е И..
От показанията й се установява, че ищцата е прекарала дълъг период от време в
болница, като е била поставена в изкуствена кома около месец, след което е била
изведена от нея. Именно А. е съобщила на дъщеря си за смъртта на И., като
според свидетелката ищцата била потресена от новината и това наложило поставяне
на допълнителни успокоителни. След изписване на ищцата от болничното заведение,
майка й е поела грижите и обслужването й за периода на физическото и
възстановяване. Свидетелката заявява, че и до настоящия момент дъщеря й е силно
разстроена, плаче често, като пази вещи на починалия, с които отказва да се
раздели.
Свидетелката Б.Б. е участник в
процесното ПТП, и призната за виновна за неговото настъпване с влязла в сила
присъда №260001/15.02.2021 г., по НОХД № 63/2020 г. на ПОС, заявява, че на
процесната дата е управлявала автомобила си, като пътната настилка е била мокра,
поради преваляване от дъжд. Свидетелката твърди, че преди да предприеме
маневрата се е огледала и е възприела мотоциклета като спрял и затова
продължила да изпълнява предприетата от нея маневра, като непосредствено след
потеглянето й, усетила удар в лява задна част на автомобила. При слизането си е
видяла двама души, паднали до колата, като и двамата били с каски. Според
свидетелката, тя не имала възможност да избегне удара.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели, както и приетите
по делото комплексна съдебно медицинска авто-техническа експертиза и съдебно –
психологична експертиза.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД,
да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е.
за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да се установи наличието на валиден застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на
виновния водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
С оглед на постановената присъда и на основание чл. 300 от ГПК ПОС
приема за безспорно установени по делото извършването на деянието от Б.С.Б.,
неговата противоправност, вината на Б. и причинна
връзка между деянието и настъпилата смърт на И. Б. С..
В
резултат на описаното противоправно поведение на Б.С.Б. - водач на лек автомобил марка „БМВ”, модел „320И“, е
настъпило ПТП, при което на
ищцата са причинени неимуществени вреди следствие от смъртта на И. Б. С., с когото е живяла на семейни
начала.
Доколкото производството по т.д.№ 116/2019 г. по описа на ПОС е
било спряно до постановяване на краен съдебен акт по НОХД № 63/2020 г. по описа
на ПОС, то релевираните възражения от ответното дружество в отговора на
исковата молба относно вината на Б.Б. и механизма на
ПТП не следва да се обсъждат, доколкото същите са установени в производството
по НОХД № 63/2020 г. по описа на ПОС и настоящият съд е длъжен да се съобрази с
установеното, както посочи по-горе.
По делото не се спори,
че към момента на настъпване на ПТП за МПС лек автомобил марка „БМВ”,
модел „320И“, с рег. № ***, е налице задължителна застраховка "Гражданска отговорност” при
ответното дружество.
Нормата на чл.493а, ал.3 от КЗ визира, в случай на смърт на
пострадалото лице обезщетението на увредените лица към момента на смъртта –
съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески
начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително
осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно методиката,
утвърдена с наредбата по ал.2.
В Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, също е разширен кръгът на
лицата, които имат право на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от
непозволено увреждане, лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия вследствие непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, има
право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
С оглед горното ищцата попада в кръга на лицата, които имат право
на обезщетение за неимуществени вреди, претърпении вследствие смъртта на И. Б.
С..
От изслушаната и приета съдебно – психологична експертиза се
установява, че при ищцата в пряко следствие на стресогенното, психотравмиращо
житейско събитие – ПТП, м психичен план първоначално е настъпила Остра стресова
реакция, която е продължила да персистира във времето като посттравматично
стресово разстройство, проявено с тревожност и остатъчна депресия, както и
страхова зареденост. Вещото лице при проведеното от него изследване е
установило, че при ищцата са налице повишена чувствителност и тревожни реакции
с вегетативна симптоматика, както спонтанни, така и в моменти на актуализиране
на психотравмата при конфронтиране с места и/или други сигнали, напомнящи за
катастрофата. Нарушен е съня при ищцата. Проведеното психологично изследване е
потвърдило данни за актуални компонентни на дискретни нарушения в когнитивните
процеси, личностовата сфера и социалното функциониране, характери за
посттравматично стресово разстройство, придружени с негативни емоции, като
апатично поведение, негативизъм, липса на перспектива, ниска самооценка и
чувство за безпомощност, невъзможност за социална рефлективност при ситуации
сходни с преживяната. В съдебно заседание, вещото лице е категорично, че
преживяната от ищцата остра стресова реакция на смърт при процесното ПТП са
довели до нарушение на психичния апарат у К.. Вещото лице е установило, че
между ищцата и починалия И. С. е имало много тясна емоционална и силна връзка с
планове и мечти за изграждане на съвместен живот, и като остра реакция на
смърт, ищцата изживява много трагично и тежко това състояние.
От показанията на разпитаните по делото свидетели А.С.В. и Р.А.А. – майка на ищцата, които показания преценени по реда на
чл.172 от ГПК, по отделно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен
материал, се установи по безспорен начин, че ищцата и починалото лице – И. С.
са съжителствали на съпружески начала от м.*** г. до датата на процесното ПТП,
а преди м.*** г. връзката им се е развила в период около година – година и
половина. От техните показания и заключението на СПЕ се установява също така,
че двамата са имали планове за бъдещ съвместен живот, за сключване на брак,
както и за общо дете, които планове ищцата не е могла да реализира, предвид настъпилата
смърт на С. при процесното ПТП. Установи
се също така, че ищцата е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди
– душевни страдания от загубата на нейния спътник в живота. За интензитета и
продължителността на тези морални вреди категоричен извод следва от приетата
СПЕ, която сочи, че ищцата не е преживяла случилото се по време на процесното
ПТП и към днешна дата, като преживяната от К. остра стресова реакция е
персистирала като посттравматично стресово разстройство.
Предвид горното ПОС намира за установено, че ищцата съжителствала
на семейни със загиналия е претърпяла и търпи неимуществени вреди от смъртта
му, които подлежат на обезщетяване от ответника, като застраховател на
гражданската отговорност на виновния водач на МПС.
Като взема предвид младата възраст на загиналия (на ** г.) и на ищцата
(** г. към датата на ПТП), сравнително краткия по между им съвместен живот – по
– малко от една година (почти 8 месеца), липсата на общо дете, силния
интензитет на моралните страдания и продължителността им (включително и за
бъдеще), изключително близките им отношения, промененият начин на живот на
ищцата, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за ищцата е 48000.00
лева, като при определяне на този размер, съдът взема предвид и икономическите
условия в страната към 2019 г.
По възраженията на ответника за съпричиняване:
В хода на делото не се събраха доказателства, от които да може да
се установи, че загиналия И. С. е бил неправоспособен водач, както и че
управляваният от него мотоциклет е бил с прекратена регистрация и без
застраховка „гражданска отговорност“, поради което и тези възражения останаха
недоказани.
Недоказано остана и възражението на ответника, че С. е управлявал
мотоциклета без поставена предпазна каска. Напротив от заключението на
изслушаната комплексна съдебно-медицинска авто-техническа експертиза се
установи по безспорен начин, че пострадалият е бил с предпазна каска. За това,
че С. е управлявал мотоциклета с предпазна каска сочат и показанията на
свидетелката Б., която сочи, че когато е слязла от управлявания от нея л.а. е
видяла, че и двамата пътника на мотоциклета са били с поставени предпазни
каски. С оглед на това възражението на застрахователя в тази връзка останаха
недоказани.
Основателно е противопоставеното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване от страна на С., за това, че същият е нарушил
правилата за движение по пътищата, установени със ЗДвП.
От заключението на приетата комплексна съдебно – медицинска
авто-техническа експертизата, включително и с оглед разясненията от експертите
при изслушването им в съдебно заседание, се налага извод, че загиналият е
управлявал МПС-мотор в населено място с превишена скорост. При ограничение от
50 км/ч, той се е движел със 74 км/ч. Установи се по безспорен начин, че
основна причина за настъпване на произшествието е неспазване предимство от
водача на л.а. “БМВ“ – Б.Б. при навлизане на главен
път и отнемане на предимство на мотоциклета, движещ се по главния път, в която
връзка е и влязлата в сила присъда по НОХД № 63/2020 г. на ПОС. Следва да се
има предвид и поведението на пострадалия – И. С., който преди настъпване на
процесното ПТП, последният е управлявал мотоциклет марка „Сузуки”, със скорост,
надвишаваща разрешената скорост за движение в населено място от 50 км./ч, като
се е движел със скорост от 74 км/ч, което е обусловило в известна степен
непредотвратимостта на удара. От заключението на изготвената и приета в комплексна
съдебно – медицинска авто-техническа експертиза се установява, при установена
скорост от 74 км/ч, водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да
избегне настъпване на ПТП, но сравнявайки двете опасни зони, вещото –
авто-техник е посочило, че техническа възможност да избегне настъпването на ПТП,
водача на мотоциклета е имал при движение със скорост на мотоциклета от 50
км/ч, а възможност за предотвратяване настъпване на ПТП, водачът на мотоциклета
би имал при движение с максимална скорост от 59,62 км/ч. Предвид тези
обстоятелства, основателно е противопоставеното от ответника възражение за
нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП от страна
на загиналия С., което е в пряка причинна връзка с резултата.
Горното налага извод, че водача на мотоциклета е осъществил
нарушение на правилата за движение относно максимално допустимата скорост за
движение в населено място, а именно на чл. 21, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, което
нарушение ако не бе извършено от загиналия (ако бе управлявал мотоциклета в
рамките на разрешената за населено място скорост от 50 км/ч ) нямаше да има
удар и съответно да настъпи неговата смърт. От тук следва и извода, че
управлявайки мотоциклета с несъобразена скорост, пострадалият също е допринесъл
в известна степен за настъпване на вредоносния резултат. Отчитайки обаче
основната причина за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат,
приносът на пострадалия е в по-ниска степен, който съдът определя на 1/6.
Следователно определения по- горе размер на обезщетение ще следва
да се намали с 1/6, и претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на И. С., с което
починалото лице е била в съжителство на съпружески начала, то и искът се явява
основателен за сумата от 42000.00 лева, а за разликата до пълния предявен
размер от 200 000 лева, искът се явява неоснователен и недоказан.
Основателни са и исковете за обезщетение за забава, от датата на
която застрахователя е поставил отказ за изплащане на претендираното
обезщетение - 25.11.2019 г.
По разноските:
Ищецът и ответникът са
направили искания за присъждане на разноски по делото, за което страните са представили списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК на адв. А.С.В.,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1393.56 лева, съразмерно с уважената част от
иска, тъй като същия е осъществил безплатно процесуално представителство в хода
на производството, а определеното по реда
на чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ е в размер на 5530.00 лева и начислено върху същото
дължимо ДДС в размер на 20 %, или в размер на 1106.00 лева. Ищцата е направила
и разноски за експертиза в размер на 200.00 лева, които с представения по
делото списък на разноските не се претендират.
Ответника също е
претендирал присъждане на разноски, като по делото се установява, че същият е
направил разход от 400
лева заплатен депозит за вещо лице, като претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 6720
лева, с вкл. ДДС, за което е представил договор за правна защита и съдействие,
съгласно който същото следва да се заплати по банков път. Представена е и фактура, от която се установява,
че същото е заплатено от ответника по банков път. В представения по делото
списък на разноските ответната страна е претендирала и сумата от 50.00 лева,
представляваща пътни разноски, за които по делото няма доказателства да са
направени. При
тези данни за извършени от ответника разходи по делото, на същия следва да му
бъде присъдена сумата в размер на 5624.80 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на делото
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Пернишки
окръжен съд държавна такса от 1680.00
лева, съразмерно с уважената част от иска, ведно със законната лихва върху
държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното
изплащане на сумата.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ на А.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, по
иск с правно основание чл. 432 от КЗ сумата
от 42 000.00 (четиридесет и две хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на лицето, с което е била в съжителство на
съпружески начала - И. Б. С., ЕГН **********, настъпила на *** г., в резултат
на пътно – транспортно произшествие, реализирано на *** г., причинено виновно
от водача на л.а. „БМВ 320“, с рег. № *** - Б.С.Б., ЕГН **********, за което е
осъдена с влязла в сила присъда по НОХД № 63/2020 г. на ПОС, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ при ЗД „ОЗК – Застраховане“ АД по силата на
договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № ***, срок на действие до 11.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от уважения размер - 42000.00 лева до претендираните 200000.00 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат – А.С.В., ЕГН ********** сумата от 1393.56 (хиляда триста деветдесет и три
лева и петдесет и шест стотинки) лева, с включен ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***
сумата в размер на 5624.80 (пет хиляди
шестстотин двадесет и четири лева и осемдесет стотинки) лева,
представляваща направени от страната разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и експертиза, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 1680.00
(хиляда шестстотин и осемдесет) лева, представляваща държавна такса, ведно
със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: