№ 7
гр. Велико Търново, 05.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500434 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С Определение № 1280/ 09.09.2022 г., постановено по гр.д. № 653/
2021 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, по реда на чл. 248 от ГПК,
състав на съда е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, молбата
на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, чрез пълномощника адвокат М. от АК – гр. София, за допълване на
Решение № 242/ 07.06.2022 г., постановено по същото дело и имащо характер
на Определение, с искане за присъждане на ищеца направените по делото
разноски, съгласно представения списък на разноските.
Недоволен от постановеното Определение, ищецът „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез
пълномощника адвокат М. от АК – гр. София, е подал частна жалба.
Оплакването е за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се,
че както буквата, така и духа на закона категорично не предвиждат
последиците от процесуалните грешки на съда да бъдат възложени в тежест
на ищеца по делото. Навежда се и довод, че предвид процесуалното
поведения на ответника до момента, същият очевидно е дал повод и е станал
причина за иницииране на всички съдебни производства, заведени от банката
1
– кредитор, поради неплащане на задълженията си по договора за банков
кредит. Излагат се съображения в подкрепа на доводите. Иска се от
въззивния съд да отмени обжалваното Определение, като измени/ допълни
решението, присъждайки на ищеца всички сторени от него разноски,
съгласно представения списък, а в условията на евентуалност – да присъди в
полза на ищеца направените разноски за внесена държавна такса, депозит за
ССЕ и депозит за назначения от съда особен представител, доколкото те са
сторени по изричните указания на съда.
В законно-определения срок, редовно уведомен, ответникът, чрез
назначения от съда особен представител адвокат А. Д. от АК – гр. Плевен, е
подал отговор. Твърди се, че след като искът е отхвърлен като недопустим, то
разноските следва да останат за сметка на ищеца, както и че заповедното
производство се инициира и провежда от ищеца и той трябва да следи дали
актовете по същото са влезли в законна сила с произтичащите от това
последици. Излагат се съображения в подкрепа на доводите. Иска се от
въззивния съд да остави без уважение частната жалба. Претендира се
възнаграждение за особения представител.
Настоящият състав на Великотърновския Апелативен съд като обсъди
доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери
правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
От фактическа страна се установява следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1874/ 2020 г. по описа на РС – гр. Плевен се
установява, че въз основа на подадено Заявление, с вх. № 9256/ 21.05.2020 г.,
за издаване Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, срещу длъжника
В. П. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, е издадена Заповед № 981/
22.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, за сумите посочени в нея, дължими и произтичащи от
договор за банков кредит с дата 27.03.2018 г., както и за направените
разноски в заповедното производство, съответно е бил издаден Изпълнителен
лист на заявителя.
2
Пред ЧСИ T. K., с рег. № 815 към КЧСИ, с район на действие –
Плевенския Окръжен съд, е било образувано и.д. № 20218150400532 по описа
на ЧСИ, като на 17.06.2021 г. на длъжника е била връчена, при условията на
Отказ съгласно чл. 44, ал. 1, изр. предпоследно от ГПК, покана за доброволно
изпълнение и заповедта за изпълнение, от която дата – 17.06.2021 г. започва
да тече едномесечния преклузивен срок за подаване на възражение, който е
изтекъл на 17.07.2021 г., като възражение от длъжника не е било подадено и
заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Същевременно заповедният съд е приел, въз основа на представената
покана за доброволно изпълнение, че заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не е открит на постоянния
му и настоящ адрес и с Разпореждане от 25.06.2021 г. е указал на заявителя,
че в едномесечен срок може да предяви иска за установяване на вземането си
срещу длъжника, като довнесе дължимата се държавна такса и е спрял
изпълнението по образуваното изпълнително дело.
На заявителя и съдебния изпълнител са изпратени съобщения, с препис
от разпореждането. На 05.07.2021 г., по ел. път, е било изпратено
уведомление от ЧСИ до РС – гр. Плевен с оглед изясняване обстоятелството
на връчването, което е при отказ от страна на длъжника, а не съгласно
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
На 16.08.2021 г. заявителят е представил пред заповедния съд препис
от подадената искова молба за установяване вземането му срещу длъжника,
въз основа на което е било образувано гр.д. № 653/ 2021 г. по описа на
Плевенския Окръжен съд. Производството по делото се е развило с участието
на особен представител на ответника, назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК, събрани са били доказателства, включително и съдебно-счетоводна
експертиза /ССЕ/, като съдът е дал ход по същество на делото.
С постановеното по делото Решение № 242/ 07.06.2022 г., съдът е
прекратил производството по делото поради недопустимост на предявените,
след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, установителни искове, като в
мотивите на решението си е посочил, че с оглед изхода на делото, в полза на
ищеца не се дължат направените в исковото производство разноски.
В срока за обжалване на решението молителят „ЮРОБАНК
3
БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощника си адвокат М. е подал молба по реда на
чл. 248 от ГПК с искане да се допълни решението в частта за разноските, като
на молителя – ищец по делото бъдат присъдени направените от него
разноски, а в условията на евентуалност - да присъди в полза на ищеца
направените разноски за внесена държавна такса, депозит за ССЕ и депозит за
назначения от съда особен представител, доколкото те са сторени по
изричните указания на съда.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Отговорността за разноски е невиновна, обективна и е свързана с
изхода на правния спор.
В конкретния казус производството по установителните искове е било
прекратено като недопустимо, поради липсата на правен интерес, тъй като
към момента на предявяването им, заповедта за изпълнение е била влязла в
сила. Съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 4 от ГПК, при
прекратяване на производството, право на разноски има ответникът, но не и
ищецът, като основанието за прекратяване е без значение, освен по
изключение – в хипотезите на отказ и оттегляне на иска поради настъпили
след предявяването му нови обстоятелства, в каквато насока е
последователната съдебна практика – каквото изключение в случая не е
налице.
Следователно, при прекратяване на производството по делото, извън
хипотезите на отказ или оттегляне на иска, отговорността за разноски се
урежда съобразно чл. 78, ал. 4 от ГПК, като без значение за тази отговорност
са всички обстоятелства, свързани с причините за образуване на исковото
производство, с каквито обстоятелства е обосновано разглежданото искане по
чл. 248 от ГПК. Преценката на заповедния съд относно допустимостта на иска
не обвързва исковия съд или заявителя в заповедното производство, като
дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска не водят до
неговата допустимост. В случай на обезсилване по чл. 415, ал. 5, вр. с ал. 4 от
ГПК, на заповедта за изпълнение от заповедния съд, след даване на указания
за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК, в хипотеза на влязла в сила заповед
за изпълнение, заявителят не е лишен от защита, която се осъществява по
пътя на обжалване на разпореждането за обезсилване заповедта за изпълнение
4
– Определение № 522/ 30.07.2019 г. на ВКС по ч.т.д. № 3085/ 2018 г., ІІ т.о.,
ТК, докладчик съдията К. Н..
По изложените съображения подадената частна жалба е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Като е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, Плевенският
Окръжен съд е постановил правилно Определение, което следва да се
потвърди.
Искането на особения представител на ответника, направено с отговора
на частната жалба, да бъде задължен частния жалбоподател да внесе по
сметка на Плевенския Окръжен съд депозит за особен представител, за
настоящото производство, следва да се остави без уважение, като
неоснователно, тъй като производството по чл. 248 от ГПК е част от исковото
производство, по което банката е внесла по сметката на Плевенския Окръжен
съд депозит за особения представител в размер на 3 880 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1280/ 09.09.2022 г., постановено по
гр.д. № 653/ 2021 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, по реда на чл. 248
от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно, искането на особения
представител на ответника, направено с отговора на частната жалба, да бъде
задължен частния жалбоподател да внесе по сметка на Плевенския Окръжен
съд депозит за особен представител, за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на
РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5