№ 12333
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110116037 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 59828/28.03.2022
г, с която от името на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********** против
Т. А. С. и наследниците на Д. С. С. са предявени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.
При извършена справка по Наредба №14 от 18.11.2009 г. за реда и
начина на предоставяне на органите на съдебната власт до НБД „Население“
относно лицето Т. А. С. е установено, че същата е починала на 09.02.1988 г.
С молба от 07.04.2022 г. ищецът е уточнил подадената искова молба,
като е посочил, че исковете са предявени срещу Р. Д. М., ЕГН **********,
като е направено искане съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца
суми, както следва: 1/ сумата от 558,09 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 26, находящ се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 112, ет. 1
1
надпартерен, аб. № 5228 за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2022 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 109,14 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. –
22.02.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 14,98 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 26,
находящ се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 112, ет. 1 надпартерен, аб. №
5228 за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане;
4/ сумата от 3,57 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 01.04.2019 г. – 22.02.2022 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение.
С определение № 9098/11.04.2022 г., постановено по гр.д. № 16037/2022
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответник в
производството по гр.д. № 16037/2022 г. по описа на СРС, 160 състав – Р. Д.
М., ЕГН **********.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че
има договорни отношения с ответницата /респективно с нейните
наследодатели/. Поддържа, че същата /респективно нейните наследодатели/
имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди, доставяна до
имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 112, ет. 1. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
дружеството „Нелбо“ АД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.
155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците са
използвали доставяна топлинна енергия през периода 01.11.2018 г. –
30.04.2020 г. и не са погасили задължението си на посочения в приложимите
за периода ОУ падеж, а именно, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
съответните фактури на интернет страницата на ищеца. Поради тази причина
2
се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и
отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Претендира
се и цената на услугата дялово разпределение, ведно с лихва за забава върху
същата.
Моли, да бъде постановено решение, с което Р. Д. М., ЕГН **********
да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца ТС суми, както следва: 1/ сумата
от 558,09 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в
гр. София, бул. „Васил Левски“ № 112, ет. 1 надпартерен, аб. № 5228 за
периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.03.2022 г. до окончателното й изплащане;
2/ сумата от 109,14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.02.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 14,98 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. София,
бул. „Васил Левски“ № 112, ет. 1 надпартерен, аб. № 5228 за периода
01.02.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане; 4/ сумата от
3,57 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 01.04.2019 г. – 22.02.2022 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника
Р. Д. М., чрез назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК,
особен представител – адв. Б. от САК, е депозиран отговор на исковата
молба, с който се оспорва основателността на предявените искове. Оспорва
се наличието на валидно възникнало облигационно отношение с предмет
продажба и доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба
недвижим имот, което да е обвързвало страните през заявения в исковата
молба период. Оспорва се, че през процесния период, в посочения исковата
3
молба имот, е доставена, респективно, използвана топлинна енергия, в
твърдените от ищеца количества и качество. Поддържа се, че дори и до имота
да е доставяна топлинна енергия, то на основание чл. 62 от Закона за защита
на потребителите, не е следвало същата да се заплаща, тъй като не била
поръчвана от ответната страна. Твърди се, че количеството на доставена
топлинна енергия не било установено по несъмнен начин, тъй като липсвали
доказателства за техническата изправност на измервателните уреди и
законността на абонатната станция. Оспорва се и претенцията за цена на
услугата дялово разпределение. Прави се възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания по предявените срещу
ответника Р. Д. М. обективно кумулативно съединени искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за вземания за плащане на стойност на
доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и
респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответницата
/респективно с нейните наследодатели/ с предмет доставка на топлинна
енергия, в това число и качеството й клиент на топлинна енергия, обема на
реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответницата /респективно с нейните наследодатели/ да е възникнало валидно
и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и
изпадането на ответницата в забава за заплащане на дължимите главници,
периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
4
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба,
подаден от името на ответника Р. Д. М., възражение за погасяване по давност
на претенциите, заявени с исковата молба против горепосочения ответник, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания от ответника Р. Д. М..
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
5
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
6
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за признаване правото на собственост върху апартамент № 68,
том XI, дело № 1762/1962 г. на нотариус при Софийски народен съд, се
установява в производството, че Т. А. С. и Д. С. С. са придобили
собствеността върху недвижим имот, представляващ апаратамент № 26,
намиращ се на първи надпартерен етаж в жилищна сграда на бул. Волгоград
/бивщ Сталинград/ № 14 в гр. София.
От удостоверение изх. № 68-00-348/23.03.2015 г., издадено от ГИС –
София, се установява в производството, че стар адрес: гр. София бул.
Волгоград № 14 се отнася за многофамилна жилищна сграда, отразена с
идентификатор 68134.404.183.1, с адрес към настоящия момент гр. София,
7
бул. Васил Левски № 112, както и че със Статия № 1, Протокол № 14 от
18.05.1990 г. на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет, бул.
Волгоград и бул. Ф. И. Толбухин /в частта му от ул. Граф Игнатиев до
паметника на Васил Левски/ в гр. София, са преименувани на бул. Васил
Левски.
Същевременно, от представеното и приобщено към доказателствения
материал по делото удостоверение за наследници изх. № РОБ22-УГ51-2132
от 05.05.2022 г., издадено от Столична община, район Оборище за лицето Т.
А. С., се установява в производството, че Т. А. С., ЕГН ********** е
починала на 09.02.1988 г., като е оставила за наследници по закон – съпругът
си Д. С. С., ЕГН ********** и дъщерите си Р. Д. М., ЕГН ********** и
Мария Д. С., ЕГН **********, върху които, по реда на наследственото
правоприемство, е преминала притежаваната от Т. А. С. ½ идеална част от
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр.
София, бул. „Васил Левски“ № 112, ет. 1 надпартерен. Следователно след
смъртта на Т. А. С. собственици на процесния имот са били Д. С. С., ЕГН
**********, притежаващ 4/6 идеални части от процесния имот, Р. Д. М., ЕГН
**********, притежаваща 1/6 идеална част от процесния имот и Мария Д. С.,
ЕГН **********, притежаваща 1/6 идеална част от процесния имот.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по
делото удостоверение за наследници изх. № РОБ22-УГ51-2130 от 05.05.2022
г., издадено от Столична община, район Оборище за лицето Д. С. С., се
установява в производството, че Д. С. С., ЕГН ********** е починал на
12.10.1994 г., като е оставил за наследници по закон – дъщерите си Р. Д. М.,
ЕГН ********** и Мария Д. С., ЕГН **********, върху които, по реда на
наследственото правоприемство, са преминали притежаваните от Д. С. С. 4/6
идеални части от процесния недвижим имот, представляващ апартамент №
26, находящ се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 112, ет. 1 надпартерен.
Следователно след смъртта на Д. С. С., ЕГН ********** собственици на
процесния имот са били Р. Д. М., ЕГН **********, притежаваща 1/2 идеална
част от процесния имот и Мария Д. С., ЕГН **********, притежаваща 1/2
идеална част от процесния имот.
Същевременно от събраните в производството доказателства, в това
число удостоверение за наследници изх. № РОБ22-УГ51-2132 от 05.05.2022
8
г., издадено от Столична община, район Оборище за лицето Т. А. С. и
удостоверение за наследници изх. № РОБ22-УГ51-2130 от 05.05.2022 г.,
издадено от Столична община, район Оборище за лицето Д. С. С., се
установява по делото, че Мария Д. С., ЕГН ********** е починала на
29.10.1994 г., като е оставила за наследник по закон сина си Орлин Сами
Хафизи, върху който, по реда на наследственото правоприемство, е
преминала притежаваната от Мария Д. С. ½ идеална част от процесния
недвижим имот.
Следователно, от събрания и обсъден по-горе доказателствен материал,
се установява в производството, че през процесния период собственици на
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр.
София, бул. „Васил Левски“ № 112, ет. 1 надпартерен, са били Р. Д. М., ЕГН
**********, притежаваща 1/2 идеална част от процесния имот и Орлин Сами
Хафизи, ЕГН **********, притежаващ 1/2 идеална част от процесния имот.
От установените по-горе обстоятелства се налага извод, че през
процесния период ответницата Р. Д. М., ЕГН ********** е била клиент на
топлинна енергия, доставяна и потребявана в процесния топлоснабден имот,
апартамент № 26, находящ се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 112, ет. 1
надпартерен, за абонатен № 5228 по сключен с ищцовото дружество договор
за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи
от прието заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в
производството съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот, поради което съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се
9
определя в Общите условия от 2014 г. /приложими към процесния период/,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с
непрекъснато топлоснабдяване през периода м.11.2018 г. – м. 04.2020 г., като
ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за
потребената топлинна енергия. Установява се, че дяловото разпределение на
енергията през процесния период е извършвано от Нелбо АД. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер
топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
Установява се също, че в процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 26, находящ се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 112, ет. 1
надпартерен, през процесния период, всички радиатори са били демонтирани,
като не е ползвана и начислявана топлинна енергия за отполение на имот и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Установява се още, че
през процесния период за процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 26, находящ се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 112, ет. 1
надпартерен, е начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия
обем на имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия обем
по проект е 190 кубически метра. Установява се също, че през процесния
период фирма за дялово разпределение „Нелбо“ АД редовно и на конкретна
дата е изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното количество
топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а именно
топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
като общо за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г. има сума за доплащане в
размер на 105,98 лева, която следва да бъде добавена към общия размер на
доставената и потребена в имота топлинна енергия през процесния период.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
10
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както
и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от
отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните
изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през процесния
период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в
абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни
метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 557,97 лева. От
събраните по делото доказателства се установи, че за процесния период
ответницата Р. Д. М., ЕГН **********, следва да отговаря за заплащането на
½ част от цената на доставената и потребена в процесния имот топлинна
енергия, като за останалата ½ част, следва да отговаря лицето Орлин Сами
Хафизи, ЕГН **********.
Следователно предявения срещу ответницата Р. Д. М. осъдителен иск за
осъждането й да заплати в полза на ищцовото дружество сума,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот, представляващ апартамент № 26, находящ
се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 112, ет. 1 надпартерен, абонатен №
5228, се явява доказан по основание и размер до сумата от 278,99 лева.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника Р. Д. М.,
чрез назначения му особен представител – адв. Б. - САК, е релевирано
възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през
исковия период. По отношение на възражение за погасяване по давност на
сумите начислени от ищеца през исковия период, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г.
по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна
11
енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният
размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в
разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен
срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответниците за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016
г., които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец
се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в
определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114,
ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му,
тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за
задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени
моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В
случая вземанията са възникнали в момента на осъществяването на
доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури.
12
Издаването на обобщена фактура през юли 2019 г. за вземания възникнали за
период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., които са по изравнителни сметки и
включват и начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон
без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество
да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това
вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че
погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за това
вземане. Да се приеме обратното би означавало да се допусне от поведението
по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на
погасителната давност, което противоречи на целите на института на
погасителната давност. Моментът, от който започва да тече погасителната
давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и
различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи
изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба
в съда - 28.03.2022 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент
на погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от
2016 г., то съдът приема, че погасени по давност са вземанията на ищеца за
доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. – 30.11.2018
г., доколкото изискуемостта на вземането за месец ноември 2018 г. е
настъпила считано от 15.01.2019 г., като при съобразяване на разпоредбата на
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г.
– 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, то 3-годишния
погасителен давностен срок е бил изтекъл преди подаване на исковата молба
в съда – 28.03.2022 г., респективно е обхванато от погасителната давност /3-
годишния погасителен давностен срок за вземането за месец ноември 2018 г.
13
е следвало да изтече на 15.03.2022 г./. Изискуемостта на вземането за месец
декември 2018 г. е настъпила считано от 15.02.2019 г., като при съобразяване
на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за
периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било
спряно, то 3-годишния погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди
подаване на исковата молба в съда – 28.03.2022 г., респективно не е обхванато
от погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за
вземането за месец декември 2018 г. е следвало да изтече на 15.04.2022 г./.
Следователно, погасени по давност са вземанията за периода 01.11.2018 г. –
30.11.2018 г., респективно, непогасени по давност са вземанията за периода
01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., като за вземанията, които са обхванати от
погасителната давност не следва да отговаря ответницата Р. Д. М..
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства, включително и от заключението на
вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-
техническа експертиза е установено в производството, че през процесния
период, за топлоснабдения имот стойността на потребената топлинна енергия,
за заплащането на която следва да отговаря ответницата Р. Д. М. е в размер от
267,11 лева.
От ответницата Р. Д. М. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за доставена и потребена
топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът Р. Д. М. дължи
на ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена в
процесния топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и
доказан до размера от 267,11 лева и за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. и
следва да бъде уважен за тези период и размер, като за разликата над
уважения размер от 267,11 лева до пълния предявен размер от 558,09 лева и
за периода 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г., искът следва да бъде отхвърлен.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /28.03.2022 г./ до окончателното й
14
изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 109,14 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. –
22.02.2022 г., дължима върху главницата за доставена и незаплатена топлинна
енергия, настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” ЕАД и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в
чл. 33 срок.
Следователно ответницата е изпаднала в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от общо 267,11 лева и дължи лихва за
тази забава за периода от 15.02.2019 г. до 22.02.2022 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. –
22.02.2022 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в
15
гражданското производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи
лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът
определя в общ размер от 66,19 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
използване на лихвен калкулатор на НАП/.
От ответницата Р. Д. М. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът Р. Д. М. дължи
на ищеца сума, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. -
22.02.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия, следва да бъде уважен за сумата от 66,19 лева и за периода
15.09.2019 г. - 22.02.2022 г., като за разликата над уважения размер от 66,19
лева до пълния предявен размер от 109,14 лева, искът следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на направеното възражение за погасяване по давност на
сумите начислени от ищеца през исковия период, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г.
по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за лихва за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия са такива за периодични
плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение).
В процесния случай се дължи лихва за забава за периода 15.09.2019 г. –
22.02.2022 г., като към датата на депозиране на исковата молба в съда
/28.03.2022 г./, тригодишният давностен срок не е бил изтекъл.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от общо 14,98 лева за периода 01.02.2019 г. –
16
30.04.2020 г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. По
делото се установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в
уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот,
поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2020 г. се явява основателна,
като от страна на ответника не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради
което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 14,98 лева /изчислено по реда на чл. 162
ГПК и при съобразяване на представения и приобщен към материалите
Договор рег. Индекс ДОГ-55/02.06.2017 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за
енергетиката, сключен между ТС и Нелбо ЕАД (понастоящем Нелбо АД), и
представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на дейностите,
включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
Същевременно стойността на извършената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия се установява и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2020 г. е основателна и
доказана за пълния предявен размер.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда /28.03.2022 г./ до
окончателното й изплащане.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения
17
за извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на
услугата дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде
уважавано, доколкото това вземане не е с периодичен характер, респективно
по отношение на него е приложим общият 5-годишен давностен срок, който
не е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда. Дори да е
приложим краткият 3-годишен давностен срок, то възражението отново се
явява неоснователно, предвид изложените по-горе съображения, касаещи
наведеното от името на ответника възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищцовото дружество, и при съобразяване на разпоредбата на
на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г.
– 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 3,57 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.04.2019 г. –
22.02.2022 г., настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство
пред СРС имат и двете страни.
От страна на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива разноски, а именно за заплатена държавна такса в
размер на 100,00 лева, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в
18
производството съдебно-техническа експертиза в размер 300,00 лева, за
заплатен депозит за особоен представител в размер на 250,00 лева и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00
лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника Р. Д. М.,
ЕГН **********, с адрес: *****************, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца ТС, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ********** сумата от 380,89 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес:
***************** не е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, като не са представени и доказателства за
извършването на такива, поради което в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски в производството пред СРС.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач
– Нелбо АД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и
такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ***************** да
заплати на ТС, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
**********, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 267,11 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 112, ет. 1 надпартерен, аб. № 5228 за периода 01.12.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
28.03.2022 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 267,11 лева до пълния предявен размер от
558,09 лева и за периода 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г.
ОСЪЖДА Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ***************** да
заплати на ТС, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
19
**********, на основание 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 66,19 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. –
22.02.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 66,19 лева до пълния предявен размер от
109,14 лева.
ОСЪЖДА Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ***************** да
заплати на ТС, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
**********, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 14,98 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 112, ет. 1 надпартерен, аб. № 5228 за периода 01.02.2019 г. –
30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
28.03.2022 г. до окончателното й изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТС, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Р. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: ***************** иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждането на Р. Д. М., ЕГН ********** да заплати на ТС, ЕИК
********** сумата от 3,57 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.04.2019 г. – 22.02.2022 г.
ОСЪЖДА Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ***************** да
заплати в полза на ТС, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 380,89 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Нелбо” АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
20
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21