О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№.....
гр.
Шумен, 26.04.2022г.
Административен съд – гр. Шумен, в закрито заседание на двадесет и шести
април две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
Административен
съдия: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
като разгледа докладваното от председателя Кр.
Борисова ЧКАНД № 79 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 407 от ГПК, във вр. с чл. 144 от Административно
– процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на ОД на МВР – Шумен,
депозирана чрез главен юрисконсулт И.С., срещу Разпореждане № 687/11.04.2022г.
на Районен съд Шумен, постановено по ВНАХД № 1469/2021г. по описа на съда. С
обжалвания съдебен акт районният съд е разпоредил издаването на изпълнителен
лист в полза на ОД на МВР – Шумен за присъдената с Решение № 299/14.12.2021г.
по ВНАХД № 1469/2021г. по описа на ШРС сума от 100 /сто/ лева, представляващи
деловодни разноски, след заплащането на държавна такса в размер на 5 /пет/
лева.
Частният счита процесното разпореждане за неправилно в
частта му, с която се изисква от ОД на МВР да заплати първо 5 лева държавна
такса като предпоставка за издаване на ИЛ за вземането си за разноски. Твърди,
че не са били налице законови основания за заплащането ѝ, обосновавайки
претенцията си с доводи за недължимост на държавни такси в производствата по
ЗАНН. Доколкото указанието за заплащане на държавна такса прегражда правото на
молителя да се снабди с изпълнителен лист, до съдията-докладчик по делото е
отправено искане за отмяна на разпореждането в тази му част.
Шуменският административен съд, като съобрази
събраните по делото доказателства, намира настоящата частна жалба за надлежно и
своевременно подадена, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 407, ал. 1 от ГПК, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
С Решение № 299/14.12.2021г. по ВНАХД № 1469/2021г. на
Районен съд – Шумен е потвърден ЕФ сер. „Г“ № 0028067, издаден срещу С.Д.Ц. за
нарушение на КЗ, като С.Ц. е осъден да заплати 100 /сто/ лева деловодни
разноски в полза на ОД на МВР – Шумен. Решението на РС – Шумен е оставено в
сила с Решение № 71/31.03.2022г. на Административен съд – Шумен, постановено по
КНАХД № 41/2022г. по описа на съда.
Постъпила е молба рег. № 4733/7.04.2022г. по описа на
ШРС, депозирана от ОДМВР - гр. Шумен чрез процесуалния му представител главен
юрисконсулт И.С., съдържаща искане за издаване на изпълнителен лист за
присъдените деловодни разноски с горепосоченото решение на районния съд.
С Разпореждане № 687 от 11.04.2022г. по ВНАХД №
1469/2021г. решаващият състав на ШРС е разпоредил издаването на изпълнителен
лист в полза на ОД на МВР – Шумен за присъдената сума от 100 лева след внасяне
на държавна такса от 5 /пет/ лева.
Копие от разпореждането е получен от ОД на МВР на
12.04.2022г., депозирала на 14.04.2022г. частната жалба, поставила начало на
настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка настоящият
състав на Административен съд – Шумен счита, че не са налице основания за
отмяна на процесното разпореждане поради съответствието му с относимата правна
регулация. За да достигне до този извод съдът съобрази твърденията на частния
жалбоподател. В тази насока съдът следва да подчертае, че се солидаризира със
застъпеното в частната жалба принципно становище за недължимост на държавни
такси за отпочване на съдебното производство пред районния съд, протичащо по
реда на ЗАНН. Действително в тази хипотеза не се дължи и държавна такса за
иницииране на касационно оспорване на акта на районния съд пред касационната
инстанция. Спорът в случая се свежда не до това, а до изясняване на
обстоятелството дали частният жалбоподател следва да заплаща регламентираната в
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) такса по молба издаване на изпълнителен лист за
присъдени деловодни разноски. Районният съд е дал утвърдителен отговор на този
въпрос, съобразявайки се приложимата законова рамка и това му становище се
споделя от настоящата инстанция. Законът за държавните такси в своя чл. 3
изрично сочи, че държавната такса се заплаща при предявяване на искането за
извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща
такса, като съответния размер е урегулиран с Тарифата. Чл. 11 от нея визира, че
по молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно
издаване на такъв, се събира такса от 5 лева. Кои участници в процеса са
освободени от заплащане на държавна такса е предвидено в чл. 84 ГПК, приложим
по аргумент от чл. 46, ал. 2 от ЗНА, доколкото в ЗАНН е налице непълнота на
правния режим за издаване на изпълнителен лист. Съгласно т. 1 от чл. 84 на ГПК
освободени са държавните учреждения, освен по искове за частни държавни
вземания и права върху вещи - частна държавна собственост. При тази законова
регламентация следва извод, че от значение за освобождаване от заплащане на
държавни такси се явява характерът на правото, чиято защита се търси, а не само
вида на правния субект. По отношение на дължимостта на държавна такса за
издаване на изпълнителен лист, настоящият съдебен състав счита, че в този
случая приложение намира не прогласения в чл. 84, т. 1 от ГПК принцип за
недължимост, а заложеното в същия законов текст изключение от принципа – ОД на
МВР дължи заплащане на държавна такса, тъй като изпълнителният лист, за чието
издаване е поискана държавна такса от 5 лева се отнася не до публично държавно
вземане, а до частно държавно вземане, каквото е вземането на Дирекцията за
съдебни разноски по аргумент от чл. 162 ДОПК, вр. чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Аргумент в полза на
подобно разбиране би могъл да бъде извлечен и при прочит на Решение № 3 от
8.07.2008г. на КС по к. д. № 3/2008г., докладчик съдията Б.П.. В мотивите на
решението изрично се посочва, че „държавата
като носител на права върху вещи - частна държавна собственост, и права върху
частни държавни вземания, които обслужват по-ограничени интереси в сравнение с
публичната собственост и публичните вземания, свързани с извършване на
стопанска дейност и участие в гражданския оборот, се явява субект на частното
право. В това качество тя е равнопоставена на физическите и юридическите лица,
носители на правото на частна собственост, участник на пазара според посочения
текст от Конституцията, който предвижда гарантиране на еднакви правни условия
за стопанска дейност, включително и когато тя се осъществява от държавата или
от общините. Тази равнопоставеност е относима не само към материалното
съдържание на частните права на държавата, но и към процесуалните гаранции за
тяхната защита, която включва и достъпа до съд за нейното осъществяване. В този
контекст е общият принцип на чл. 17, ал. 1 от Конституцията за гарантирана от
закона защита на собствеността и конкретното му прилагане чрез предявяване на
искове за права върху вещи и вземания, частна държавна собственост. В случая
със създаване на привилегия на държавата и държавните учреждения чрез
освобождаването им от заплащане на държавна такса за всички категории искове,
при което по еднакъв начин се третират публичните и частните права на
държавата, тя се поставя в процесуално привилегировано положение спрямо
останалите частноправни субекти - граждани и юридически лица, включително
общините, с което се нарушава чл. 121, ал. 1 от Конституцията.“ А до такава
привилегия би се стигнало, ако се приеме становището на частния жалбоподател за
недължимост от негова страна на държавната такса, докато такава ще бъде
изисквана от физическите или юридически лица, подаващи молби за издаване на
изпълнителен лист за присъдени им деловодни разноски. До аналогичен краен извод
е достигнал и съставът на Районен съд – Шумен.
С оглед на това касационният съдебен състав намира, че
оспореното разпореждане следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Разпореждане № 687/11.04.2022г.
на Районен съд Шумен, постановено по ВНАХД № 1469/2021г. по описа на съда.
Определението
е окончателно.
Председател
: ………….. Членове: 1 ………………..
2 ……………….
ЗАБЕЛЕЖКА: Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 26.04.2022 г.