№ 12118
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110139197 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от С. К. А., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Н.а бл...,
вх.Д, ап... чрез адв.П., със съдебен адрес гр.София, ул.“Ц.“ № .. ет.2, ап.5, против „Е..“
ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.М., ул.“РПК“ № .., за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи следните суми
по договор за предоставяне на потребителски кредит № LD ../04.08.2004 г., сключен с „О.“
АД, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 10.12.2007 г. на „Е..“ ООД, а то
от своя страна на ответника с договор за цесия от 29.02.2016 г., а именно: главница от
1139.24 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 04.07.2023 г./, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 26.05.2006 г., лихва от 198.70 лв. /съобразно
допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 04.07.2023 г./ и разноски от 100.00 лв., за които е
издаден изпълнителен лист и въз основа на него е образувано изп.дело № ../2006 г. по описа
на ДСИ при СРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се твърди, че ищцата е сключила с „О.“ АД на 04.08.2004 г.
договор за кредит, не е обслужвала редовно, поради което на 05.06.2006 г. задължението е
станало предсрочно изискуемо. Според ищцата, след това банката се е снабдила с изп.лист и
е образувала срещу нея изп.дело № ../2006 г. по описа на ДСИ при СРС, прекратено на
21.01.2012 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Навеждат се доводи, че вземането на
„ОББ“ АД е прехвърлено пред 2007 г. на „Е..“ ООД, а от своя страна то го е продало на
ответника с договор за цесия от 29.02.2016 г.
В исковата молба се обяснява, че ищцата е извършвала периодична плащания по
процесния договор, като последното е от 30.11.2016 г., но от края на м.март, началото на
м.април 2020 г., лица, представящи се за служители на ответника са започнали да й звънят
по телефона и да изискват плащане. За това ищцата е сигнализирала Софийска районна
прокуратура, която е отказала да образува досъдебно производство. В хода на проверката
обаче ответникът „Е..“ ЕООД е представило справка, в която е посочило, че ищцата има
задължения от 1894.58 лв., като е направила плащания в общ размер на 7158.30 лв.
Ищцата се позовава на настъпила погасителна давност за така посочените от
1
ответника задължения, доколкото са изтекли повече от 5 години от последното извършено
от нея плащане на 30.11.2016 г., като твърди, че след този момент ответникът не е
предприемал действия, които са в състояние да спрат или прекъснат давността. Освен това,
във връзка с представено от ответника споразумение от 01.11.2017 г. за встъпване в дълг и
разсрочване на парични задължения, ищцата твърди, че към датата на сключването му тя е
изплатила изцяло, дори надплатила задълженията си. По същество оспорва споразумението
с мотив, че същото не е подписано от нея на всяка страница и ответникът не е доказал, че
първите две страници са част именно от този документ, подписан от С. А. на стр.3. Ищцата
се позовава и на чл.113 от ЗЗД при аргументиране на становището си, че валиден отказ от
субективното право на погасителната давност, може да се направи само след изтичането й,
което условие на е било налице към 01.11.2017 г.
По тези съображения ищцата иска съдът да признае за установено, че не дължи на
ответното дружество процесните вземания по договора за кредит с „ОББ“ АД от 04.08.2004
г. като погасени по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове. Ответникът оспорва исковете, като
твърди, че на 01.11.2017 г. между страните е подписано споразумение за встъпване в дълг и
разсрочване на парични задължения във връзка с процесния договор за кредит. Позовава се
на чл.8 от споразумението, с който ищцата изрично е декларирала, че се отказва да упржни
правото си по чл.110 и чл.111 от ЗЗД, възинкнало към датата на подписване на
споразумението. Освен това, ответникът обръща внимание на чл.5 от споразумението, в
който е уговорен срок за изплащане на зъдълженията на ищцата, а именно на 25 месечни
вноски, последната от които с падеж 27.11.2019 г. С оглед на това аргументира становище,
че потасителната давност не е изтекла към момента на предявяване на исковата молба, по
която е образувано настоящето производство.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения
от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа иска.
Ответникът не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение, поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищецът се
позовава на настъпила погасителна давност. С оглед наведеното в исковата молба основание
за недължимост на сумите, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
въз основа на подадена молба по чл. 237 от ГПК /отм./ от „О.“ АД е образувано ч.гр.д.№
321/2006 г. по описа на РС-Монтана, по което на 31.05.2006 г. е издаден изпълнителен лист
срещу С. Костадинова А. и още три лица, за солидарно заплащане на следните суми: сумата
от 7040.33 лв., представляваща дължима главница по договор за банков кредит, сумата от
811.75 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2005 г. до 25.05.2006 г.,
2
сумата от 87.82 лв., представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода
от 20.07.2005 г. до 25.05.2006 г., сумата от 437.00 лв., представляваща разноски по делото. В
основа на така издадения изп.лист и подадена от „ОББ“ АД молба до ДСИ при РС-София, е
образувано изп.дело № ../2006 г. Въз основа на молба от 31.03.2008 г., подадена от „Е..“
ООД в качеството му на пълномощник на „Е..“ ООД е поискано конституирането на
последното като взискател по изп.дело на мястото на „ОББ“ АД, като правата си същото е
установило с договор за цесия от 10.12.2007 г- По изп.дело са извършвани редица
изп.действия, като са събрани и суми, видно от отразеното върху изп.лист от ДСИ. С
постановление от 18.05.2012 г. изп.дело е прекратено, като е посочено е последното
изп.действие е извършено на 23.11.2006 г. В хода на изп.дело – на 24.10.2013 г., е подадена
молба от „Е..“ ООД, с искане за връщане на изп.лист, като правата си на кредитор извлича
от сключен договор за цесия от 10.12.2007 г. с „Е..“ ООД, със селалище в Германия,
действащо в Р.България чрез „Е..“ ООД.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, е видно, че за
погасяване на кредита са постъпили суми в размер на 2057.00 лв., които са разпределени
както следва: 959.67 лв. за главница, 1068.98 лв. за договорна лихва, 26.35 лв. за наказателна
лихва и 2.00 лв. такса за обслужване на сметка. В периода от датата на сключване на
договора за цесия – 10.12.2007 г., до 29.02.2016 г., експертът е установил извършения
погашения по заема в размер на 7 158.30 лв. /съобразно уточнението в о.с.з. от 30.05.2023
г./. Със самия договор за цесия пък е продадено от стария на новия кредитор вземане към
ищцата С. А. в общ размер на 7067.00 лв., от която сума 6983.79 лв. главница и 83.28 лв.
лихви и разноски.
При защита на заключението си в о.с.з. от 30.05.2023 г. експертът пояснява, че
последното плащане по договора е в размер на 50.00 лв. и е направено на 30.11.2016 г.
След справка в „Е..“ ЕООД, е установено, че актуалният размер на задължението на
С. А. е 1337.94 лв., от която сума 1139.24 лв. главница и 198.70 лв. лихви.
При тези данни следва да се посочи на първо място, че доколкото в случая процесният
изпълнителен лист е издаден по реда на чл.246 вр. чл.244, ал.1 и чл.237 б.“в“ от ГПК /отм./ и
на основание постановено определение, настоящият състав намира, че в случая не намира
приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и погасителната давност е 5 г. за главницата и
разноските и 3 г. за лихвите. Този извод произтича от факта, че определението на съда по
чл.242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо.
Съдебната практика приема, че правните последици на акта не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исковия процес, поради което с молбата за издаване на
изпълнителен лист по чл.242 ГПК (отм.) не се прекъсва давността в хипотезата на чл.116,
б.“б“ от ЗЗД. Молбата по чл.242 от ГПК (отм.) следва да се квалифицира като предприемане
на действие за принудително изпълнение и прекъсва давностния срок съгласно чл.116, б."в"
от ЗЗД. От прекъсването на давността по чл.116, б."в" ЗЗД с подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, срокът на новата
давност по чл.117, ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение
/в тази насока решение № 94 от 27.07.2010 г., постановено по т.д.№ 943/2009 г. по описа на
ВКС, I т. о., ТК/.
Съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Тук следва да се съобрази приетото в ТР № 3/2020
г. на ОСГТК ВКС, а именно, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията
3
по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС
№ 3/1980 г. След този момент, ВКС, с т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС, постановява,
че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ.
Видно от представеното копие на изпълнително дело № ../2006 г. на ДСИ при СРС,
същото е образувано м.юли 2006 г., като последното изп.действие е от 23.11.2006 г., когато е
наложен запор на С. А. върху вземанията й по трудово правоотношение със С Е – трамвайно
депо ББ. От същия са постъпвали вноски до 29.01.2008 г. /л.157 от делото/. С оглед на това
следва да се приеме, че изп.дело е прекратено по силата на закона /чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/
на 30.01.2010 г., като съдебната практика приема, че този ефект настъпва ex lege, независимо
дали ЧСИ, респ.ДСИ е издал съответния акт.
От този момент е започнал да тече нов давностен срок, който е прекъснат с
извършените от ищцата доброволни плащания, последното от които от 30.11.2016 г., както и
със сключеното от нея споразумение от 01.11.2017 г., които по съществото си представляват
признание на дълга и прекъсват започвалата да тече погасителна давност на основание
чл.116, б.“а“ от ЗЗД. Възраженията на ищцата досежно сключеното споразумение от
01.11.2017 г. не се възприемат от настоящия състав, доколкото от една страна няма
нормативен акт, който да поставя изискване всички страници, на които е поместен
документа да бъдат подписани от автора/ите му. В случая от текста на представеното
споразумение не може да се направи извод, че отделните му страници не се част от един
документ. Точно обратното – налице е логическа връзка между изявленията, направени на
всяка една от трите му страници. В същото време, на последната страница, на която е
положен подпис за ищцата, който не се оспорва, е индивидуализирано задължението на
длъжника, което е предмет на договаряне, а именно това произтичащо от договор за кредит,
сключен с „ОББ“ АД на 04.08.2004 г., за събирането на което е образувано изп.дело №
../2006 г. по описа на ДСИ при СРС, като е посочено, че длъжникът не се позовава на
настъпила до сключването на споразумението погасителна давност. Ето защо може да се
направи категоричен извод, че със сключването на споразумението между страните на
01.11.2017 г., давността за процесните вземания на „Е..“ ЕООД е прекъсната. От 02.11.2017
г. е започнал да тече нов давностен срок. Както се посочи вече, по делото не са ангажирани
доказателства след този момент да са извършвани плащания от страна на длъжника С. А. в
изпълнение на процесното споразумение. Такива не са установени и от вещото лице. Не се
ангажираха доказателства от ответника той да е предприел други действия, които са в
състояние да прекъснат погасителната давност /напр. образуване на ново изп.дело, по което
да са извършени конкретни изп.действия/. С оглед на това вземанията му са се погасили по
давност на 03.11.2020 г. за лихвите и на 03.11.2022 г. за главницата и разноските.
Действително този ефект е настъпил след подаване на исковата молба от 21.07.2022 г., но
съдебната практика приема, че съдът следва да го вземе предвид по реда на чл.235, ал.3 от
ГПК /в тази насока решение № 209/2.02.2016 г., постановено по т.д.№ 1248/2013 г. по описа
на ВКС, I т. о./. Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че общия принцип, че
давността като санкция за бездействието на кредитора, не се прилага, когато кредиторът
няма правна възможност да предприеме действия в защита на правото си, търпи
изключения. Действително, кредиторът няма правна възможност за предявяване на
положителен иск поради липса на интерес (разполагайки с установяващ вземането съдебен
акт и изпълнителен лист), но пък доколкото не е постановено спиране на изпълнението,
кредиторът разполага с възможността да прекъсва неизтеклата давност на основание чл.116,
б.“в“ от ЗЗД, предприемайки изпълнителни действия /в този смисъл определение № 50170 от
15.03.2023 г., постановено по т.д№ 1026/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК/. В настоящия
4
случай до приключване на устните състезания, както вече се посочи не са въведени
конкретни твърдения да е било образувано в рамките на приетия за изтекъл давностен срок
ново изпълнително производство, респ. да е било постановено спиране на същото.
Ето защо, предвид установеното бездействие на кредитора „Е..“ ЕООД, настоящият
състав намира, че непогасената част от вземането му от ищцата, установено в процесния
изп.лист от 31.05.2006 г., издаден по ч.гр.д.№ 321/2006 г. по описа на РС-Монтана, е
погасена по давност.
По така изложените съображения, съдът приема предявеният иск за изцяло
основателен и доказан.
С оглед изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане е
направил още с исковата молба и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК,
приложен на л.248 от делото. От данните по делото се установиха разходи за заплатена
държавна такса от 156.00 лв., 450.00 лв. за депозит на вещо лице и 440.00 лв. за адвокатски
хонорар, които следва да бъдат поставен изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к.М., ул.“РПК“ № .., че С. К. А., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к.Н.а бл..., вх.Д, ап... не му дължи, поради погасяване по давност следните
суми по договор за предоставяне на потребителски кредит № LD ../04.08.2004 г., сключен с
„О.“ АД, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 10.12.2007 г. на „Е..“ ООД,
а то от своя страна на ответника с договор за цесия от 29.02.2016 г., а именно: главница от
1139.24 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.05.2006 г., лихва от 198.70
лв. и разноски от 100.00 лв., за които е издаден на 31.05.2006 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 321/2006 г. по описа на РС-Монтана.
ОСЪЖДА „Е..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.М., ул.“РПК“ № .., да заплати на С. К. А., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Н.а
бл..., вх.Д, ап... сумата от 1046.00 лв., представляваща направени от последната разноски по
делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5