Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
гр. Велико Търново, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, V-ти
състав, в публично заседание на шестнадесети
януари две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 749/2023г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл.
172, ал. 5 и чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „АМАРАЛ“
ЕООД гр. ***, представлявано от управителя В.Й.А., чрез *** В.П.Н. от САК,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
23-4332-005264 на полицейски инспектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с
която на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца, затова че при извършена проверка на 02.10.2023г. било
установено, че управлявалият го О.П.ЛНЧ ********** не притежава СУМПС. Моли да
се постанови решение, с което да се обяви заповедта за нищожна, алтернативно да
се отмени заповедта като неправилна и незаконосъобразна, постановена в
противоречие с материалния закон.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в противоречие с
материалния закон, съществено нарушаване на процесуалните правила и
необоснованост. Твърди, че ПАМ е издадена от некомпетентен орган, поради което
е нищожна. Липсвала заповед на министъра на МВР за компетентността на пол.
инспектор към СДВР да издава заповед за прилагане на ПАМ. На следващо място,
счита, че липсват материалноправните предпоставки за издаване на процесната
ПАМ, тъй като нарушение не е извършено. Управляващият автомобила украински
гражданин е правоспособен водач на МПС, видно от приложеното свидетелство за
управление. Позовава се на регламент на ЕС 2022/1280 на ЕП и на Съвета за валидност
на свидетелствата за управление на МПС на територията на съюза, когато
притежателите им се ползват с временна закрила, какъвто е настоящият случай.
Предвид гореизложеното, моли да се обяви нищожността, алтернативно отмени като
неправилна и незаконосъобразна процесната ПАМ, претендира направените разноски.
Ответната страна – полицейски инспектор към Столична дирекция на
вътрешните работи, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на
събраните по делото вкл. служебно доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна:
Със Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 23-4332-005264 на
полицейски инспектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, на основание чл.
171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6
месеца, затова че при извършена проверка на 02.10.2023г. било установено, че
управлявалият го О.П.ЛНЧ ********** не притежава СУМПС.
В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 02.10.2023
г., около 08.57 часа, в с. *** и ул. ***с посока на движение от с. Яна към ул.
Черковна, водач управлявал товарен автомобил Мерцедес Спринтер 213 ЦДИ, сив на
цвят, с табели с рег. № РВ4934НМ, собственост на „АМАРАЛ“ ЕООД гр. ***, без да притежава СУМПС –
неправоспособен водач, за което му е съставен АУАН серия GA № ***/02.10.2023г.
Във връзка с нарушението, по повод което е приложена процесната
ПАМ е съставен на водача АУАН
серия GA
№ ***/02.10.2023г., който е представен и приет като
доказателство по делото. В обстоятелствената част на този АУАН е възпроизведена
същата фактическа обстановка, а цитираното поведение на водача е било
квалифицирано като нарушение на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП.
От ответника са представени и са приети като доказателства относно
компетентността на органа, издал оспорената заповед няколко други такива за
определяне на компетентни лица по контрола на движението и делегиране на
правомощия да издават заповеди от типа на процесната и справка за нарушител. В
хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в
административната преписка, изпратена с писмо УРИ 433200-126833/27.11.2023 г.
по делото от МВР, Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна
полиция“; регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № ***,
свидетелство за управление на О.П.ЛНЧ **********.
Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени
факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а
от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:
Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията
на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на
индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие
на правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:
Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на
ПАМ по реда на чл. 171, т. 2А, б. „а“
от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на съдебния
контрол, е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 172 от ЗДвП,
ПАМ по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 513з-6400/07.07.2023 г. на директора на СДВР към МВР за определяне на
служби за контрол по ЗДвП,
на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват
контрол по ЗДвП,
вкл. по т. 1 – служителите от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР – полицейски
органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като със Заповед № 513з-5215/21.06.2022
г. директорът на СДВР е делегирал компетентност на издателя на акта, преназначена
със Заповед 513з-8641/28.11.2019г. на директора на СДВР към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР,т. е. заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е
описана фактическата обстановка, очертаваща нарушението по повод което се
прилага ПАМ, посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно
чл. 171, т. 2А, б.
„а“ от ЗДвП, който гласи: за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Според текстовата част на процесната заповед нарушението, за което
се прилага ПАМ е, че при
извършена проверка на 02.10.2023г. било установено, че управлявалият товарния
автомобил водач - О.П.ЛНЧ ********** не притежава СУМПС. По делото са приобщени
като писмени доказателства регистрационна карта на чужденец с предоставена
временна закрила № *** и свидетелство за управление на О.П.ЛНЧ **********.
Свидетелството за управление на О.П.ЛНЧ
********** е издадено в Украйна и видно от него водачът е правоспособен да
управлява МПС от категория В и С. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2022/1280
на Европейския
парламент и на Съвета от 18.07.2022г. валидните свидетелства за управление на
МПС, издадени то Украйна, се признават на територията на Съюза, когато
притежателите им се ползват от временна закрила или адекватна закрила съгласно
националното право в съответствие с Директива 2001/55/ЕО и Решение за
изпълнение (ЕС) 2022/382, до момента, в който тази временна закрила престане да
се прилага. На О.П.е предоставена временна закрила № ***, валидна до
04.03.2024г.
Принудителната
административна мярка е наложена незаконосъобразно, тъй като се опровергават
данните, че дружеството „Амарал“ ЕООД е предоставило свое МПС на лице, което не
притежава СУМПС. Видно от приложеното свидетелство за управление, издадено в
Украйна, водачът е правоспособен да управлява превозни средства от категория В
и С. Още с разпореждането за насрочване на делото от 07.12.2023г. на основание
чл. 171, ал. 4 от АПК на ответника е указано, че върху него лежи
доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите
основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му, вкл. цитираните в акта документи, на които се прави позоваване.
Доказателства в подкрепа на изложените в ПАМ, както и опровергаващи
представените от жалбоподателя, не бяха ангажирани в настоящото съдебно
производство.
Предвид изложеното и в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ
е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и
административно производствените правила, но е постановена в противоречие с
материалния закон и жалбата като основателна следва да се уважи със съответните
последици от това.
В тази връзка основателно е искането за присъждане на направените
разноски от жалбоподателя, представляващи платената ДТ за делото в размер на 50
лева и заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 лв., доколкото същият е
поискан и платен.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „АМАРАЛ“
ЕООД гр. ***, Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
23-4332-005264 на полицейски инспектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с
която на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА СДВР, София да
плати на „АМАРАЛ“ ЕООД,
ЕИК: *********, гр. *** сумата от 250 (двеста и петдесет) лева разноски
за делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: