Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр. Б., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Б., осемнадесети състав, в публично заседание
на шестнадесети
декември, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретар Г. С., като разгледа докладваното от съдия
Николова административно дело № 2588/2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. АПК вр. чл.171,
т.4 от ЗДвП вр. чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
Образувано
по жалба на И.К.И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-001777/08.10.2021
год., издадена от В. С.- полицейски инспектор в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Б., с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за
управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157,
ал.4 от ЗДвП".
В жалбата се твърди, че издадената
заповед е нищожна,
поради липса на компетентност на органа, който я е издал, както и
незаконосъобразна и неправилна, издадена в
противоречие с материалния закон. Моли се за постановяване на решение, с което
заповедта да бъде отменена.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява
лично и с процесуалният представител, който поддържа жалбата и ангажира писмени
доказателства - удостоверение за преминато допълнително обучение №
239/24.01.2009 год. и копие на златен талон, получен през 2018 г. Оспорва
отнемането на всички контролни точки, като твърди, че общо отнетите контролни точки са 52, но възстановените на три пъти по 13
точки, са 39 к.т. Сочи, че свидетелството е подновено на 05.10.2015 г., а
впоследствие на 09.11.2016 г. е издадено ново СУМПС, като поради липса на
наказания по ЗДвП, през 2018 г. е издаден и златен талон. Иска от съда да
постановите решение, с което да отмени заповедта като неправилна и
незаконосъобразна. Не претендира присъждане на разноски.
Ответникът - полицейски инспектор в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Б.,
предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед, както
и допълнително изискани писмени доказателства. В съдебно заседание не се
представлява.
Административен
съд – Б., осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното:
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0769-001777/08.10.2021 год.,
издадена от В. С.- полицейски инспектор в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Б., е иззето свидетелството за
управление на МПС на жалбоподателя И., на осн. чл.171, т.4 ЗДвП. В заповедта е посочено, че на
водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни
постановления, както следва: с НП № 950/23.03.2005г. на 02 РУ – В.,
влязло в сила на 27.04.2005г., са му се отнети 22 контролни точки; с НП №
2003/10.10.2005г. на РУ – Айтос, влязло в сила на 09.11.2005г., са му отнети 6
контролни точки; с НП №1208/15.02.2007г. на Сектор ПП - Б., влязло в сила на
28.02.2007г., са му отнети 9 контролни точки, с НП № 11869/06.09.2007г. на
Сектор ПП - Б., влязло в сила на 29.02.2008г., са му отнети 3 контролни точки,
с НП № 15115/26.09.2008г. на Сектор ПП – Б., влязло в сила на 27.12.2008г., са
му отнети 6 контролни точки; с НП № 2071/15.06.2010г. на РУ – Н., влязло в сила
на 16.07.2010г., са му отнети 6 контролни точки, с което е загубил придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в
съответната служба на МВР.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.10.2021 год. Недоволен от така постановената заповед, И. е обжалвал същата
в настоящото производство с жалба, адресирана до съда и депозирана в Сектор
„ПП” при ОДМВР - Б. с вх. № 769000 - 28502/28.10.2021 год.
Административният
орган е представил служебно-заверено копие на всички цитирани в заповедта НП с
отбелязване на датата на връчването им и влизането им в сила, справка картон на
водача, в която се съдържа информация за издадените спрямо И. актове, фишове,
ЗППАМ и НП, както и предприетите спрямо него действия. В справката изрично е
посочено, че СУМПС на водача е със срок на валидност до 09.11.2021 год. и
същият притежава 0 контролни точки. Справката е подписана и
заверена с печат на ОДМВР – Б.. Представени са и заповеди за компетентност, както и
копие на Протокол № 53 от 24.01.2009 год. за резултати от проведено обучение на
водач на МПС, съгласно чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП с лектор инж.Георги Тимнев, в
който протокол под № 8 фигурира жалбоподателят И.К.И., като е посочено, че на
същият е издадено удостоверение № 239/24.01.2009 год. Издаденото удостоверение
е представено и в оригинал от процесуалния представител на жалбоподателя в хода
на проведеното съдебно заседание.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от
лице с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен
акт и е депозирана в законоустановения срок
/заповедта за ПАМ е връчена на жалбоподателя на 22.10.2021 г., а жалбата
е подадена на 28.10.2021 г./, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Оспорената
заповед за ПАМ е издадена от административен орган с териториална и материална
компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП,
принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон. В
случая, това е полицейски инспектор в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Б., на когото
са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки с т.1. 8 от заповед рег. № 251з-3805/126.08.2021г. на
директора на ОДМВР-Б. (л.21), вр. със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи.
Не
се установява при издаването на оспорената заповед да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена в
писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. В
заповедта за налагане на ПАМ конкретно и ясно са изброените наказателните
постановления издадени срещу жалбоподателя, броя на отнетите с всяко едно от
тях контролни точки, както и неизпълнението от същия на задължението по чл.157,
ал.4 от ЗДвП, които представляват фактическо основание за налагане на
посочената ПАМ.
Заповедта
е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, както и
с неговата цел.
Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за
управление" на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Последната норма предвижда, че
водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на Министерството на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл.170,
ал.1 от АПК,
административният орган е този, който трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е доказателствената
тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на
ПАМ. В случая, органът следва да докаже, че на И. са отнети максималният брой
контролни точки и че същият е станал неправоспособен, в резултат на което е имал
задължението да върне свидетелството си за правоуправление, съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Процесните наказателни
постановления, с които жалбоподателят е бил санкциониран, са издадени в периода
2005 год. - 2010 год., когато са действали Наредба
№ I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията (отм.); и
Наредба № Iз-1959 от
27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им
и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се
отнемат (отм.), в които размерът на
първоначалните контролни точки е определен на 39 контролни точки максимален
размер, както и е предвидено отнемането на същите да се извършва въз основа на
влязло в сила наказателно постановление.
В случая, обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на
контролни точки по 6 броя наказателни постановления, конкретно посочени в
заповедта и в справката картон на водача, издадени в периода от 2005 г. до 2010
г., а именно: НП №
950/23.03.2005г. - отнети 22 контролни точки; НП № 2003/10.10.2005г. на РУ -
Айтос - отнети 6 контролни точки; НП №1208/15.02.2007г. на Сектор ПП -
Б. - отнети 9 контролни точки; НП № 11869/06.09.2007г. на Сектор
ПП – Б. - отнети 3 контролни точки; НП № 15115/26.09.2008г. на Сектор ПП – Б. -
отнети 6 контролни точки и НП № 2071/15.06.2010г. на РУ – Н. - отнети 6
контролни точки, или общо 52 контролни точки.
Жалбоподателят не оспорва връчването на наказателните
постановления, като видно от отбелязванията върху тях, те са му били връчени
лично срещу подпис, не са обжалвани и са влезли в сила. Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани
доказателства, които да опровергаят вписванията относно датата на влизането им
сила, поради което съдът приема, че са налице доказателства, съобразно
нарочното отбелязване върху тях, че същите са връчени и са влезли в сила. След
като са влезли в сила съдът е длъжен да се съобрази с отразеното в тях, а
именно, че на И. са отнети общо 52 контролни точки, с което е изчерпан напълно нормативният брой от 39 контролни точки, поради
което, за водача е възникнало задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП да върне СУМПС, което не е било изпълнено. Последното
обуславя фактическите основания за издаване на заповед за налагане на
принудителна административна мярка по изземване на свидетелството за
правоуправление.
Жалбоподателят възразява срещу издадената ПАМ, като заявява,
че на 05.10.2015
г., а впоследствие и на 09.11.2016 г. му е издадено ново, подновено СУМПС, като
поради липса на наказания по ЗДвП му е издаден и златен талон през 2018 г., както и че не са налице основания за прилагане на чл.157, ал.4 от ЗДвП, тъй като на три пъти е възстановявал по 13 контролни точки.
Така направените възражения, съдът намира за неоснователни.
Възстановяването на контролни точки
в периодите, релевантни за делото, се е извършвало по реда, предвиден в чл.158
от ЗДвП (в
съответните редакции), като за всички тях е характерно, че възстановяването се
извърша след преминато допълнително обучение по учебна
документация, утвърдена от министъра на образованието и науката и министъра на
вътрешните работи /Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и
реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на
водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети
контролни точки (отм.)/ или
служебно. Преминаването на допълнително обучение се удостоверява със съответен
документи, а при служебното възстановяване във всички редакции се изисква да е
изминал период две години, считано от датата, на която е влязло в сила
последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни
точки.
Съгласно чл.157, ал.5 от ЗДвП,
лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане
на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред
съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6
месеца от датата, на която е върнато свидетелството.
Граматическото, логическо и
систематическо тълкуване на нормите на чл.158, вр. чл.157 от ЗДвП
налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното
им отнемане, до първоначалния максимален размер (арг. чл.158, ал.2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно
изчерпване на определения им лимит (чл.157, ал.4,
вр. ал.3
и ал.1 от ЗДвП). В последната хипотеза водачът губи придобитата
правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством
някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки. /В
този смисъл е и Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. дeло № 1730/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня
Вачева/.
В конкретния случай, още с първите
4-ри от гореизброените общо 6 наказателни постановления, влезли в сила както
следва: НП
№ 950/23.03.2005г. на 02 РУ – В., влязло в сила на 27.04.2005г., /22 к.т./; с
НП № 2003/10.10.2005г. на РУ – Айтос, влязло в сила на 09.11.2005г., /6 к.т./;
НП №1208/15.02.2007г. на Сектор ПП - Б., влязло в сила на 28.02.2007г., /9
к.т./, НП № 11869/06.09.2007г. на Сектор ПП - Б., влязло в сила на 29.02.2008г.
/3 к.т./ на жалбоподателя са отнети 40
контролни точки, т.е. всички точки, следователно след тази дата
възстановяването на придобитата правоспособност е можело да стане единствено по
реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП,
което няма твърдения и доказателства да е било сторено.
Действително, както твърди и
процесуалния представител на жалбоподателя, в справката – картон на водача са
направени три отбелязвания за възстановяване на контролни точки - № 9, където е
записано – възстановени контролни точки 15.10.2005г. – оставащи точки 33; № 15, където е записано – възстановени
контролни точки 24.01.2009г. – оставащи точки 28 и № 17, където е записано –
възстановени контролни точки 08.07.2012г. – оставащи точки 39.
Така представената с
административната преписка справка картон на водач обаче, не е официален
документ и има единствено регистърен, вторичен характер, поради което и не може
да служи като доказателство за налични, респ. отнети брой контролни точки, нито
служи като доказателство за служебно възстановени контролни точки и не се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за административния
орган, нито за съда /в този смисъл е Решение № 15813/18.12.2018 г. по адм. дело
№ 5172/2018 г. на ВАС, І отделение; Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по
адм. дело № 1730/2017 г., VII о.,/. Ето защо, не следва да бъде зачетено
записаното в нея служебно възстановяване на контролни точки автоматично, без да
се анализират събраните по делото писмени доказателства. Видно от същите –
представената пълна административна преписка и ангажираните писмени
доказателства от страна на жалбоподателя, доказателства за преминало обучение,
във връзка с отразеното на ред 9 в справката картон на водача възстановяване на
контролни точки на 15.10.2005 год., не са налични, поради което не
следва да се приема, че са били налице основания на чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Към датата 15.10.2005 год. не са били налице и основанията
за т. нар. служебно възстановяване на точки, в хипотезата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, според която "броят на контролните точки за отчет на
извършваните нарушения се възстановява:... т. 2 "служебно, след изтичане
на две години, считано от датата, на която влязло в сила последното наказателно
постановление, с което на водача са отнети контролни точки, тъй като тази дата
е 27.04.2005 год., а двугодишния срок би изтекъл на 27.04.2007 год..
Относно второто възстановяване на
контролни точки, отразено на ред 15 в справката картон на водача, с
административната преписка е изпратено копие на Протокол № 53 от
24.01.2009 год. за резултати от проведено обучение на водач на МПС, съгласно чл.158,
ал.1, т.1 от ЗДвП, с лектор инж.Г. Т., в който протокол под № 8 фигурира
жалбоподателят И.К.И., като е посочено, че на същият е издадено удостоверение №
239/24.01.2009 год. Издаденото удостоверение е представено и в оригинал от
процесуалния представител на жалбоподателя в хода на проведеното съдебно
заседание. Към
този момент обаче, жалбоподателят И. е бил неправоспособен, поради изчерпване
на пълния брой точки още на 29.02.2008г., респ. не е разполагал с налична поне една контролна точка, за да се
възползва от този способ на възстановяване. Следователно, след като на 29.02.2008г.,
жалбоподателят е изгубил правоспособността си,
възстановяване на контролни точки след тази дата не е било възможно, на
основание чл.157, ал.4 от ЗДвП, поради изчерпването на контролните точки, като по
делото не се твърди и не се установява И. да се е явил отново на изпит за
нейното възстановяване по чл.157, ал.5 от ЗДвП. Аналогично, не следва да бъде
зачетен и записа на ред 17 за възстановяване на точки, тъй като същият е с дата
08.07.2012 год.
Съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП "Водач, на когото
са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен
да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи. "
Съгласно чл.171 от ЗДвП "За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки:
т. 4 изземване на свидетелството за управление на лице, което не е
изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4"
Видно от обсъжданата законова разпоредба, при наличие на някоя от
предвидените хипотези, компетентният орган действа в условията на обвързана
компетентност и бива задължен да наложи ПАМ, като процесната. Както вече бе
отбелязано, следва да се изземе свидетелството за управление на МПС на адресата
на заповедта за налагане на ПАМ, тъй като същият очевидно не е изпълнил
задължението си да върне свидетелството за управление на МПС след като не е
разполагал с нито една контролна точка.
Що се касае до обстоятелствата, че през 2015 г. и 2016 год. са издадени нови
СУМПС, а през 2018 год. е издаден и златен талон на И., след като на същият са
били отнети всички точки и то години преди това, на които факти се позовава и
процесуалния представител на жалбоподателя, то следва да се отбележи, че в
настоящото производство на съдебен контрол подлежи издадената и оспорена
заповед за прилагане на ПАМ, а не действията на органите на "ПП",
които са издали тези документи – СУМПС и контролен талон, които действия в
настоящото дело не биха могли да се обсъждат, тъй като са извън неговия
предмет. Преиздаването на СУМПС, дори и да се дължи на грешка от страна на
органите на Сектор "ПП", не може да послужи като основание за отмяна
на процесната заповед, при доказано осъществен състав на чл.157, ал.4 от ЗДвП, респективно отнемане на всички
контролни точки на водача още на 29.02.2008г. и липса на удостоверено основание
за тяхното възстановяване впоследствие.
Обжалваната заповед, макар и със закъснение, е издадена в съответствие с
целите на закона - да не се допуска управлението на МПС от лица, които са
загубили правоспособност.
По изложените съображения, оспорената по делото заповед, се явява
законосъобразен административен акт, респективно подадената срещу него жалба е
неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Б.,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.И.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0769-001777/08.10.2021 год., издадена
от В. С.- полицейски инспектор в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Б., с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за
управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157,
ал.4 от ЗДвП".
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: