Решение по адм. дело №531/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Д. П. И., [ЕГН] с адрес [населено място], общ. Русе, [улица], с посочен телефонен номер, срещу Решение № 1040-17-45/18.07.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе. С обжалваното решение е възобновено административното производство по Заявление № 1019-17-1325/ 19.05.2025 г., подадено от Д. П. И.; отменено е разпореждане [номер]/ 23.06.2025 г. на „за“ ръководител на контрола по разходите на ДОО за изплащане на И. на сума в размер на 8 113,99 лева на основание чл. 115, ал. 2 от КСО във връзка с § 46, ал. 2 от ПЗР на КСО. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да потвърди разпореждане [номер]/23.06.2025 г. като „като законосъобразно, правилно и справедливо“. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят и неговия надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Р. Х., АК Русе, поддържат жалбата на основания, изложени в нея; ангажират доказателства и претендират разноски.

Ответникът – директор на ТП на НОИ Русе, чрез надлежно упълномощен представител старши юрисконсулт И. К., представя административната преписка и оспорва жалбата като неоснователна. Ангажира писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Представя допълнителни писмени доказателства.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 118, ал. 1 от КСО срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. Поради факта, че процесното разпореждане [номер]/23.06.2025 г. има позитивен ефект в патримониума на И., както и поради служебното възобновяване на административното производство, не е налице оспорване по административен ред. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Д. П. И. е подал Заявление на 17.12.2011 г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване“ Русе за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по реда на § 4, ал. 1-3 от ПЗР на КСО. След това, на 19.12.2011 г. И. е подал Заявление на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на КСО/§22, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 60/2011 г.), че е съгласен набраните средства по неговата индивидуална партида в професионалния пенсионен фонд (ППФ), представляван от пенсионно осигурителното дружество, да бъдат прехвърлени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. С разпореждане [номер]/ 13.01.2012 г. на ръководител „ПО“ на И. е отпусната ЛПОСВ с начална дата 17.12.2011 г. в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО до отстраняване на несъответствията между документите за пенсиониране и информацията в Регистъра на осигурените лица. В това разпореждане е посочено, че пенсията е отпусната по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО при навършена възраст от И. от 57г03м. Посочено е, че същият има осигурителен стаж втора категория труд 29г07м11д и осигурителен стаж трета категория труд 09г02м22д, който на основание чл. 104 от КСО се приема като общ осигурителен стаж превърнат към третата категория труд в размер на 46г02м28д.

Представено е по делото разпореждане [номер]/04.05.2012 г. на ръководител „ПО“ за изплащане пожизнено на пенсия в по-висок размер, считано от датата на подаване на заявлението.

С. З. с вх. № 1019-17-1325/19.05.2025 г. за изплащане на средства по § 4б, ал. 2 от ПЗР на КСО И. е поискал да му бъдат изплатени средствата към 31.12.2010 г. по личната му партида в ППФ, в който е бил осигурен и постъпилите след тази дата до 17.06.2011 г. осигурителни вноски във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО).

Съгласно Справка – извлечение (генерирана на 20.05.2025 г.) за наличните средства, прехвърлени от ППФ в НОИ, И. е разполагал със сумата 7 710,92 лева, която на 01.03.2011 г., на основание § 4а от ПЗР на КСО (обявен за противоконституционен с Решение на Конституционния съд № 7/2011 г.; обн. ДВ, бр. 45/2011 г.) към фонд „Пенсии“ на ДОО. Към 17.06.2021 г. общо натрупаната сума е в размер на 8 193,19 лева; сторнирана сума в общ размер 79,20 лева; налична сума към 20.05.2025 г. в размер на 8 113,99 лева. В справката е посочено, че лицето е упражнило правото си на пенсиониране по чл. 69 от КСО/§ 4 от ПЗР на КСО.

На л. 13 от делото е представена Справка за пенсионер към 01.06.2025 г., в която са представени всички данни за И. и за получаваната от него ЛПОСВ, като осигурителен стаж от втора категория е в размер на 29г08м11д, а от трета категория – 19г04м15д или общо осигурителен стаж от трета категория в размер на 56г05м29д. В справката е посочена историята на размера на пенсията за периода от 17.12.2011 г. до 01.07.2024 г., когато същата последно е била изменена.

На л. 11 - л. 12 от делото е налична Справка за ППФ и Универсален пенсионен фонд (УнПФ) на И., генерирана на 19.06.2025 г. В нея отново е посочено, че лицето е упражнило правото си на пенсиониране по чл. 69 от КСО/§ 4 от ПЗР на КСО с начална дата на пенсия 17.12.2011 г. и дата на заявление УП23 19.12.2011 г. В тази справка е посочено, че утвърденото разпореждане за отпускане на пенсия по реда на чл. 69б от КСО/§ 4 от ПЗР на КСО е от дата 30.01.2012 г. (правилната дата е 13.01.2012 г.). Посочени са данни за ППФ – ЗППФ „Алианц – България“, до когото е изпратено заявление/писмо на 02.02.2012 г.

С разпореждане [номер]/23.06.2025 г. на „за“ ръководител на контрола по разходите на ДОО, на основание чл. 115, ал.2 във връзка с § 4б, ал. 2 от ПРЗ на КСО е разпоредено на И. да се изплати сума в размер на 8 113,99 лева, представляващи средствата към 31.12.2010 г. в личната му партида в ППФ, в който е бил осигуряван и постъпилите след тази дата до 17.06.2011 г. осигурителни вноски във фонд „Пенсии“ на ДОО. Указана е възможността разпореждането да се обжалва в 14-дневен срок по административен ред. Разпореждането е връчено лично на И. на 27.06.2025 г. видно от Известие за доставяне ИД PS 7000 1JQ7PG D. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила на 14.07.2025 г.

На основание чл. 99, ал. 1 от АПК директорът на ТП на НОИ Русе е постановил обжалваното в настоящото производство Решение № 1040-17-45/ 18.07.2025 г., с което е възобновил административното производство по подаденото от И. З. № 1019-17-1325/19.05.2025 г. и е отменил разпореждане [номер]/23.06.2025 г. на „за“ ръководител на контрола по разходите на ДОО като незаконосъобразно по причина, че не са били налице изискваните от закона предпоставки за неговото издаване. В мотивната част на това решение са разгледани причините, поради които на И. се отказва правото на еднократно изплащане на прехвърлените средства от неговата лична партида за осигуровки в ППФ. Безспорно е, че ЛПОСВ е отпусната на И. по реда на чл. 69б от КСО във връзка с § 4от ПЗР на КСО, т.е. при условията за пенсиониране на лица, работили при втора категория труд. Тази норма не е сред изчерпателно изброените в § 4б, ал. 2 от ПЗР на КСО, поради което валидно еднократно плащане в полза на И. не се следва. Посочено е, че решението може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред Административен съд – Русе. Решението е връчено лично на И. на 24.07.2025 г. видно от Известие за доставяне ИД PS 7000 1JQWFF O.

Недоволен от така постановеното решение И. оспорва същото в настоящото производство като в жалбата, в житейски стил е посочено, че И. има право да получи тези средства, защото са взети от неговия „труд-заплата и добронамерен работодател.“. Представя от негова гледна точка какви действия е извършил за получаването на процесната сума. Посочено е в жалбата следното: „Обърнете внимание на термина“По-ранно пенсиониран“. Ако пенсиониране втора категория на труд по всички правила и закони е по-ранно пенсиониран, не означава ли, че някой греши термините?В допълнение пишат, че средствата от „Алианц“България са прехвърлени към НОИ.Изберете коя от версиите е вярна?“. На практика, в така подадената жалба, не е предявено искане към съда.

В изпълнение на дадените от съда с разпореждане [номер]/18.08.2025 г. указания, И. е представил молба с вх. № 3818/22.08.2025 г. В молбата се сочи, че се обжалва Решение № 1040-17-45/18.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ Русе защото счита, че отмененото с него разпореждане [номер]/23.06.2025 г. на „за“ ръководител на контрола по разходите на ДОО е правилно. Сочи се още, че в оспореното решение неправилно е прието, че неговата пенсия е отпусната на основание чл. 69б от КСО (обн. ДВ, бр. 61/2015г., в сила от 01.01.2016 г.) защото правото му на ЛПОСВ при втора категория труд е възникнало на 17.06.2011 г. Според жалбоподателя, в решението не е конкретизирано дали са прехвърлени и средствата от индивидуалната му партида. Твърди, че не е бил уведомен за това и не му е предоставена информация и възможност да ги получи в по-ранен момент. Иска от съда да отмени оспореното решение и да потвърди отмененото с него разпореждане [номер]/23.06.2025 г. на „за“ ръководител на контрола по разходите на ДОО.

С разпореждане [номер]/22.08.2025 г. съдът е конституирал страните и е разпределил тежестта на доказване между тях.

Ответникът е представил писмен отговор с вх. № 3885/29.08.2025 г., в който поддържа тезата за неоснователност на жалбата, подадена от И.. Посочва принципите, на база които е постановено оспореното решение и посочва, че то е законосъобразно. Уточнява, че спорът между страните се свежда до установяване на правото на жалбоподателя на еднократно изплащане на средства от личната му партида в ППФ към 31.12.2010 г. и на постъпилите до 17.06.2011 г. осигурителни вноски във фонд „Пенсии“ на ДОО. Изяснява, че при постановяването на разпореждане [номер]/23.06.2025 г. е допуснато неправилно прилагане на закона поради факта, че И. не отговаря на условията, предвидени в § 46, ал. 2 от ПЗР на КСО, за да придобие право на еднократно изплащане на средствата. По тази причина, след служебна проверка, директорът на ТП на НОИ е постановил отмяна на разпореждането. Изложени са подробни разсъждения във връзка с липсата на една от предпоставките, които биха позволили И. да получи тези средства. Иска се от съда да отхвърли жалбата на И. като неоснователна и недоказана.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи::

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Предмет на оспорване е Решение № 1040-17-45/18.07.2025 г., постановено от директора на ТП на НОИ Русе, с което се отменя разпореждане [номер]/23.06.2025 г., издадено от „за“ ръководител на контрола по разходите на ДОО.

Не е спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 117, ал. 3 от КСО, в кръга на правомощията му по закон. разпореждане [номер]/ 23.06.2025 г. на „за“ ръководител на контрола по разходите на ДОО е издадено в рамките на установената от закона териториална, степенна и материална компетентност по чл. 115, ал. 2 от КСО.

Спазена е разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален административен акт. Решението съдържа както правните, така и фактическите основания за неговото издаване. С оглед изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежна писмена форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Жалбоподателят не е предявил възражения срещу формата на оспорения акт. Съдът отбелязва, че неправилното изписване на датата на разпореждането за отпускане на ЛПОСВ в мотивната част на оспореното решение – посочена е дата 30.01.2012 т. вместо 13.01.2012 г. е техническа грешка и няма отношение към изхода на съдебния спор.

Съдът е задължен по силата на чл. 168, т. 1 от АПК да провери дали са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което би довело до отмяна на оспорения акт. Не се установяват нарушения, които да водят до отмяна на оспорения индивидуален административен акт на това основание. Съгласно чл. 99, т. 1 от АПК (приложим на основание чл. 117, ал. 5 от КСО) Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато: 1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Не се спори между страните, че разпореждане [номер]/23.06.2025 г. не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила на 14.07.2025 г. Съгласно чл. 100, ал. 1 от АПК инициативата за възобновяването на производството в случаите по чл. 99, т. 1 от АПК (какъвто случай е разглеждания) може да бъде на административния орган. Спазен е предвидения в чл. 102, ал. 1 от АПК срок, в който това възобновяване е процесуално допустимо – три месеца от влизане в сила на акта като директорът на ТП на НОИ е постановил възобновяването още на 18.07.2025 г. Следователно, производството е проведено при спазване на всички нормативни изисквания.

Съдът намира, че обжалвания административен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон.

Спорът между страните се свежда до установяване на факта дали Д. П. И. има право да получи еднократно прехвърлените от индивидуалната му партида средства от ППФ във фонд „Пенсии“ след като е подал заявление за това изплащане. Според жалбоподателя неправомерно е отменено разпореждането, с което му се гарантира изплащането на сумата от 8 133,99 лева, защото нормата на чл. 69б от КСО е приета значително по-късно във времето - И. получава ЛПОСВ от 17.12.2011 г., а нормата е приета с ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., поради което тя не следва да има действие спрямо него. Противоположната теза се защитава от решаващия орган – нормата на чл. 69б се отнася до И. защото той се е пенсионирал при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (в приложимата редакция), т.е. при навършени 57 години и сбор от осигурителен стаж и възраст за мъжете 100.

Съдът приема за правилна позицията на решаващият орган, че в полза на И. не следва да се извърши еднократно плащане на средствата от индивидуалната му партида в ППФ, прехвърлени във фонд „Пенсии“ на ДОО.

На първо място съдът намира за необходимо задължително да отбележи, че не отговаря на действителността твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че И. е подал на 17.12.2011 г. „заявление за пенсиониране по болест, поради навършена възраст и отработено време“. Видно от съдържанието на самото заявление И. е поискал отпускане на ЛПОСВ.

На второ място, съдът посочва, че не е налице объркване в използваните термини (твърдение на И. в жалбата му до съда), тъй като терминът по-ранно пенсиониране е общоприет и с него се означават случаите, в които лицата се пенсионират при съобразяване на положения от тях труд първа и втора категория, т.е. при условия, различни от общоприетите за трета категория труд.

Принципно, в конкретния случай, началната дата, от която на И. следва да се отпусне ЛПОСВ е датата на подаденото от него заявление за целта – 17.12.2011 г. Към този момент е приложима разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (обн. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 01.01.2011 г.), съгласно който До 31 декември 2014 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд и 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Видно от разпореждане [номер]/13.01.2012 г., И. е навършил 57г03м възраст и има приравнен стаж трета категория осигурителен стаж 46г02м28д (впоследствие доказания стаж е в значително по-висок размер – 56г05м29д). Следователно, той е отговарял на условията за получаване на ЛПОСВ и такава му е отпусната.

Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, че възникват съмнения дали разпореждане [номер]/13.01.2012 г. е първия акт, с който е отпусната ЛПОСВ на И. – процесуалният представител на ответника заяви в съдебно заседание, че е допусната техническа грешка в оспореното решение относно тази дата. Съдът възприема това изявление като относимо предвид цялостното съдържание на посоченото разпореждане.

Тук е моментът да се посочи, че съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, заявени в молба с вх. № 3818/22.08.2025 г., че не е бил уведомен за прехвърлянето на средствата му от личната партида от ППФ във фонд „Пенсии“ на ДОО и не му е предоставена информация и възможност да ги получи в по-ранен момент. Ответникът ангажира като доказателство по делото подадено лично от И. З. на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на КСО/§22, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 60/2011 г.), с което той е дал съгласие това прехвърляне да бъде извършено. По причина, че нормативните актове са публични, не съществува задължение за пенсионния орган да уведомява И. относно приложимия закон.

Жалбоподателят оспорва приложението на нормата на чл. 69б, ал. 2 (относима за И.) от КСО в конкретния казус. Съгласно първоначалната й редакция (обн. ДВ, бр. 61/11.08.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), тя има следното съдържание: Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са:1. навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст. Към настоящия момент посочената правна норма има следното съдържание:(Изм. – ДВ, бр. 99/12.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст. Видно е, че посочената разпоредба регламентира условията за получаване на ЛПОСВ, в които условия няма значителна промяна в сравнение с тези, при които жалбоподателят се е пенсионирал – разликата е в необходимата за целта възраст. Следователно, нормата на чл. 69б, която е действаща към момента, в който И. е поискал да му бъде извършено еднократно плащане, е относима спрямо него.

Съгласно §4б, ал. 2 от ПЗР на КСО (В сила от 18.06.2011 г. - ДВ, бр. 60/05.08.2011 г.) Лицата по ал. 1, които се пенсионират при условията на чл. 68, 69 и 69а, имат право да получат еднократно от Националния осигурителен институт прехвърлените на основание § 4а, ал. 1 средства от професионалния пенсионен фонд, в който са били осигурени към 31 декември 2010 г., и постъпилите след тази дата до 17 юни 2011 г. включително осигурителни вноски за тях във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, в размерите по чл. 157, ал. 1, т. 2, в срок до 6 месеца след подаване на заявление за възстановяването им. Видно от многократно посочваното разпореждане [номер]/13.01.2012 г. на ръководителя на "ПО", на Д. П. И. е отпусната ЛПОСВ от 17.12.2011 г., пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Очевидно е, че жалбоподателя не е пенсиониран при условията на чл. 68, чл. 69 или чл. 69а от КСО, тъй като същия е придобил право на пенсия при условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО, т.нар. ранно пенсиониране. Безспорен е фактът, че И. лично е поискал на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на КСО неговите средства в ППФ да се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на ДОО.

За да бъде титуляр на правото да получи еднократно процесните средства, И. трябва да отговаря кумулативно на две условия: Първото от тях да не е упражнил правото си на пенсия до 17.06.2011 г. (изпълнено) и второто – да се пенсионира по реда на чл. 68, чл. 68а, чл. 69 или чл. 69а от КСО (неизпълнено). При липсата на което е и да е условие, изплащането на тези средства е недопустимо.

В този смисъл са например Решение № 19/04.01.2022 г. по адм. д. № 9398/2021 г. на ВАС, VІ отд. и Решение № 8048/11.06.2013 г. по адм. д. № 4007/2013 г. на ВАС, VI отд.

Целта на социалното осигуряване е лицето, подало заявление за отпускане на ЛПОСВ да получи при настъпването на съответното осигурително събитие обезщетение в размер, който е адекватен на размера на внасяните от и/или за него осигурителни вноски при спазване на изискванията, посочени в КСО. В случая, тази цел е постигната тъй като безспорно се установява, че И. не е сред субектите, които разполагат с правото да получат еднократно прехвърлените от личната му партида от ППФ средства във фонд „Пенсии“ на ДОО.

В обобщение на всичко изложено дотук, съдът счита, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Русе е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

По делото искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя, а присъждане на юрисконсултско възнаграждение е предявено от процесуалния представител на ответника. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ТП на НОИ Русе следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П. И., [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Русе, [улица]срещу Решение № 1040-17-45/18.07.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе.

ОСЪЖДА Д. П. И., [ЕГН] да заплати на ТП на НОИ Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

ДА СЕ СЪОБЩИ съдебния акт на страните по следния начин:

1. На жалбоподателя чрез процесуалния му представител адв. Р.Х. на електронен адрес [електронна поща]

2. На ответника – чрез Системата за сигурно електронно връчване.

Страните следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено при условията на чл. 137, ал. 3 от АПК.