Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 19.07.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц.П.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4964 по описа за 2011 година на Софийски градски съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “И.” ЕООД, ЕИК ****, твърди, че на 24.06.2009 г. е сключен Договор № Б-15 между “И.” ЕООД като изпълнител и ответника И.А. “В.К.И В.-П.Д.” (правоприемник на И.А. “С.Д. на М.О.”, преобразувана с постановление № 54/01.04.2011 г. на МС), БУЛСТАТ ****, като възложител, с който са възложени на ищеца ремонтни строително-монтажни работи на резиденция “Л.”. Ищецът твърди, че в изпълнение на чл. 15, ал. 1 от договора е изпълнил и внесъл по сметка на възложителя сумата от 5 970,87 лева, представляваща гаранция за изпълнение в размер на 3 % от стойността на договора, като в хода на изпълнение на договора, възложителят е направил изменения и допълнения на техническото задание съгласно заповедната книга, заверена на 24.06.2009 г. Твърди, че по т. 15 от техническото задание е предвиден ремонт и измиване на фасадата на сградата, за което ищецът е имал готовност, но автовишките и работниците не са били допуснати на територията на резиденция “Л.”, тъй като тези ремонтни СМР са отменени поради недостиг на средства, като това е отразено в приетата заменителна таблица и Протокол (обр. 19) от началото на м. октомври 2009 г. Излага, че е изпълнил качествено и в срок възложените му дейности, като многократно е канил възложителя да приеме изпълнените СМР, като на дата 28.09.2009 г. е отправил изрична писмена покана за назначаване на комисия, която да приеме извършената работа.
Твърди, че в началото на м. октомври 2009 г. е бил съставен двустранен Протокол (обр. 19) за установяване завършването и разплащането на натурални видове СМР и заменителна таблица, които са подписани от двете страни и в тях били отразени измененията на техническото задание съгласно изискванията на възложителя, като до момента на предявяване на иска възложителят ответник не е изпълнил задължението си да плати уговореното възнаграждение по реда на чл. 5 от Договора. Твърди, че е отправил покана към Изпълнителния директор на ответната агенция да бъдат подписани съставените от назначената комисия протоколи. На 18.03.2010 г. ищецът бил получил отговор, в който били посочени констатации на комисия, извършила проверка на качеството на извършените СМР в отсъствие на представител на ищеца и установила течове от покрива и козирките, които се били увеличили след извършения ремонт и нанесли щети на сградата. Ищецът е приел да отстрани недостатъците, но след проверка на комисия с представители на двете страни. На 14.05.2010 г. бил извършен съвместен оглед на обекта, за което не бил съставен и подписан двустранно протокол, като не били констатирани недостатъци на извършените СМР. Ищецът твърди, че считано от 12.10.2009 г. – срокът за представяне на приемо-предавателен протокол, изготвен от комисия, назначена със Заповед № 1306/06.10.2009 г., възложителят е в забава да изпълни задължението си за заплащане на остатъка на договореното възнаграждение, а считано от 29.10.2009 г. е в забава да възстанови внесената гаранционна сума по чл. 15, ал. 1 от договора.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 93 590,93 лева, представляваща остатък от дължимото възнаграждение без ДДС по Договор № Б-15/24.06.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (14.11.2011 г.) до окончателното й плащане, мораторна лихва за забава в размер на 20 268,19 лева, считано от 13.10.2009 г. до датата на подаване на исковата молба (14.11.2011г.), както и да бъде осъден да върне сумата от 5 970,87 лева, представляваща внесена гаранционна сума по Договор № Б-15/24.06.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (14.11.2011 г.) до окончателното й плащане, мораторна лихва за забава в размер на 1262,61 лева, считано от 29.10.2009 г. до датата на подаване на исковата молба (14.11.2011 г.).
Ответникът И.А. “В.К.И В.-П.Д.” оспорва предявените искова като неоснователни и недоказани. Твърди, че ответникът е завел т.д. № 2613/2011 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 състав, срещу настоящия ищец – неизправна страна по Договор № Б-15/24.06.2009 г., тъй като е извършил некачествено и непълно възложените работи на обект – резиденция “Л.”. Твърди, че ответникът е изправна страна, тъй като е изпълнил задължението си по чл. 4 от договора и е бил превел по сметката на изпълнителя аванс в размер на 30 % от стойността на поръчката след откриване на строителната площадка с Протокол обр. 2, възлизащ на сумата от 71 650.48 лева.
Твърди, че тъй като възложителят не е бил съгласен с извършените ремонтни СМР от “И.” ЕООД, същият не е подписал Сметка /обр.22/, Протокол обр.19 и Заменителна таблица. Твърди, че с оглед на извършените констатации от служители на Агенцията, както и след разменена кореспонденция с ищцовото дружество, е бил съставен констативен протокол с изх. № 8009/16.06.2010 г. в присъствието на представители на ищеца Верен Вехов – управител на ищцовото дружество, архитекта и техническия ръководител на фирмата, като тези лица са отказали подписването на констативния протокол заради направените констатации в него.
Оспорва твърдението на ищеца, че по време на огледа на 14.05.2010 г. не са констатирани нередовности, доколкото комисията, назначена със Заповед № 520 от 12.05.2010 г. е констатирала, че течовете от покрива и козирките продължават, както и наличието на течове от терасата над главния вход, доколкото по време на работата на комисията присъствали на огледа, представители на “И.” ЕООД са напуснали обекта след направените констатации и са отказали подписването на констативния протокол.
Оспорва твърдението на “И.” ЕООД, че задълженията по договора са изпълнени в срок и сочи, че пропускателният режим в Резиденция „Л.” е специален и на ищеца е бил осигурен достъп за целия период на действие на договора. Твърди, че в резултат на некачественото изпълнение на възложените работина обекта са нанесени вреди, като в резултат на лошото изпълнение и към момента продължават да се нанасят щети на вътрешността на помещенията в таванските стаи.
С молба от 14.04.2016 г. ответникът прави възражение за прихващане за
сумата от 85 886,17 лева, включваща сумата от 43 903,44 лева –
стойност на неизпълнените СМР по договора, сумата от 2 195,17 лева – неустойка
по чл. 21 он договора, 32 857 лева – стойност на ремонтни СМР, необходими
за поправяне на некачествено изпълнените работи, 6 930,56 лева – стойност
на ремонтните СМР за отстраняване на вредите поради некачествено изпълнени СМР
от ищеца по поцесния договор.
Съдът с протоколно определение от 19.04.2016 г. е оставил без уважение искането на ответника да бъде прието за разглеждане по делото възражение за прихващщане с описаните в молбата вземания, като е съобразил, че посоченото вземане, с което се иска се направи възражение за съдебно прихващане, не се твърди от ответника да е ликвидно, както и че така направеното искане за приемане за разглеждане възражение за прихващане по настоящото дело, което означава по същността си промяна на спорния предмет по делото, се прави едва с молба от 14.04.2016 г., т.е. след изтичане на законоустановения преклузивен срок за това - отговора на исковата молба, и се явява преклудирано (така в мотивите на т.4 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените писмени
доказателства, че между тях е сключен Договор № Б-15/24.06.2009 г., с който ответникът И.А. “В.К.И
В.-П.Д.” (правоприемник
на И.А. “С.Д. на М.О.”) като възложител възлага, а ищецът “И.” ЕООД като изпълнител приема да извърши ремонтни строително-монтажни
работи на покрива на представителна сграда на резиденция “Л.”, гр.
София, съгласно Техническо задание и Количествено-стойностна сметка –
приложения към договора.
Съгласно чл. 3, ал.
1 от договора, общата стойност на възложените СМР е в размер на 199 029,10
лева, включваща всички съпътстващи ремонтни СМР, предмет на договора, разходи,
данъци, такси и всички дейности по изпълнение на договора.
Съгласно чл. 5 от
договора, възложителят заплаща на изпълнителя изпълнените количества видове
ремонтни СМР съгласно количествено-стойностна сметка, поетапно, след приемане
на изпълнението със заверка на протоколи обр. 19 и сметка 22, с пропорционално
приспадане на аванса. Окончателното приемане на изпълнените ремонтни СМР се
извършва с приемо-предавателен протокол и заверка на протоколи обр. 19, сметка
22 и сметка 8.
В чл. 8 е
договорено, че срокът за изпълнение е 35 календарни дни.
Съгласно чл. 15 от
договора, изпълнителят представя гаранция за изпълнение (банкова гаранция или
парична сума) в размер на 3 % от стойността на договора, т.е. в размер на 5 970,87
лева. Уговорено е, че гаранцията за изпълнение се освобождава до 15 работни дни
след приемане на изпълнението с приемо-предавателен протокол.
Представен е Контролен лист № 114/18.06.2009 г. за извършване на предварителен контрол от финансовия контрольор, който е приложен към процесния договор, както и докладна от В.Д. – ИД Началник Отдел резиденция “Л.” и заповед № 478/11.05.2009 г. на изпълнителния директор на И.А. “С.Д.” на М.О., за оглед на сгради в резиденция “Л.”.
Представено е от ищеца платежно нареждане за сумата от 5 170,87 лева – гаранция за изпълнение на договор, към получателя – ответната агенция.
Представена е фактура № **********/25.06.2009 г., издадена от ищеца на ответника за сумата от 59 708,73 лева без ДДС или 71 650,48 лева с ДДС, с основание: аванс по договор № Б-15/24.06.2009 г. за ремонтни СМР на покрива на резиденция “Л.”, гр. София.
Представен е протокол от 24.06.2009 г. за откриване на строителна площадка, заповента книга за обекта.
Представени са актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, установяващи, че са постигнати изискванията на проекта - акт № 1/30.06.2009 г., акт № 2/03.07.2009 г., акт № 3/16.07.2009 г., акт № 4/17.07.2009 г., акт № 5/24.07.2009 г., както и декларации за съответствие.
Представена е заповед № 1306/06.10.2009 г. на изпълнителния директор на И.А. “С.Д.” на М.О., с която е назначена комисия от председател и трима членове за приемане на място на завършените количества и годни за приемане ремонтни строително-монтажни работи по процесния договор. Указано е изготвения приемо-предавателен протокол да се предостави на изпълнителния директор за утвърждаване в срок до 12.10.2009 г.
Представен е протокол за установяване завършването и разплащането на натурални видове строително-монтажни работи, подписан от ищеца и от страна на ответника от назначената комисия. Протоколът не е подписан за възложител от изпълнителния директор на ответната агенция. В протокола се установява, че към 09.10.2009 г. са завършени и подлежат на заплащане натурални видове ремонтни СМР за обекта, на обща стойност от 153 299,66 лева без ДДС.
Представена е от ищеца също заменителна таблица, подписана между страните във вързка с процесния договор.
Представена е от ответника заповед №189/18.02.2010 г. на Изпълнителния директор на И.А. “С. д. на М.О.”, с която е назначена комисия със задача извършване проверка на качеството на извършените ремонтни СМР по покрива и терасите на резиденция “Л.” съгласно договор № Б-15/24.06.2009 г. Предоставен е срок на комисията до 25.02.2010 г. за изготвяне на протокол, в който да бъдат отразени резултатите от извършената проверка и да се предложи решение за отстраняване на проблемите.
Представен е Констативен протокол с изх. № 2653/26.02.2010 г. за установяване качеството на извършените ремонтни СМР по покрива и терасите на представителна сграда резиденция “Л.”, съставен от назначената комисия. В протокола е констатирано, че течовете от покрива и козирките са се увеличили след извършения ремонт и са нанесли многобройни щети на сградата – по фасадата има мокри зони от течовете от козирките, на места са се образували сталактити, а на други имало разрушавания на каменната облицовка по корнизите на покрива и на козирките, по тавана на втория етаж над стълбището имало следи от теч, а въздухът в някои помещения от втория етаж е с дъх на мухъл.
Представена е кореспонденция между страните, в който ищецът претендира подписването на протокола и заплащането на извършените СМР, а ответникът претендира некачествено изпълнени СМР по договора.
Съдът не кредитира Съдебно-техническа експертиза на вещо лице И.М. по гр.д. № 53149/2010 г. по описа на СРС, 67 състав и съдебно-техническа експертиза на вещото лице В.М. по същото дело, представени от ответника с отговора на исковата молба, тъй като същите не са събрани в настоящото производство по предвидения в закона ред.
От изслушаното заключение на Съдебно-техническата
експертиза на вещо лице Г.К. се установява, че на процесния обект са монтирани
външни водосточни тръби, висящи ламаринени безшевни улуци и водосборни
казанчета.Веронките са 10 бр., общата покривна площ по хоризонтал е 920 кв.м.,
наклонът на покривната повърхност е 39%, което съответства на 21°. Посочено е,
че хидроизолацията на покрива е: батумна, рулонен тип, на основа стъклена
тъкан. Същата била изпълнена в два пласта, като горният е с минерална
неоцветена посипка. Изпълнението на такъв тип е чрез газопламъчно заваряване,
като вещото лице не може да отговори дали са спазени всички технически
изисквания, тъй като липсва към досието по делото актове или проектно решение.
При огледа бил установил дефекти на 5-6 места, а именно разлепване и мехури,
пълни с вода.
Вещото лице К., като посочва, че след изпълнените работи
от ищеца, са се налагали частично допънителни видове работи по покрива и
таванските помещения и следите от течовете частично са ликвидирани (положена
бирла шпакловка и боя), предполага, че е имало течове около повечето покривни
прозорци тип “Велукс”, а покрай два от тях, които не са на
таванските апарлтаменти, следите съществуват и до изготвяне на заключението,
защото не са отстранени. Посочва, че по време на огледа всички тераси се
ремонтирали. Всички фуги били запълнени с нов материал тип Sousaflex 40 FC, който е полиуретанов пълнител с
висока адхезия и голям модул на еластичност. Не съществували остатъци от
предишния материал, с който са били запълнени фугите, поради което вещото лице
не може да отговори категорично на въпроса, но явно предишния материал не е
успял да създаде добра адхезия към плочките и същевременно е бил с много малък
модул на еластичност, за да се налага подменянето му.
В изслушаното заключение на Съдебно-техническата
експертиза вещото лице А.В. казва,
че по отношение на видовете ремонтни СМР – предмет на процесния договор, които
са неизпълнени, при огледа е констатирало наличието на видовете ремонтни СМР,
които са “скрит
вид”, което не дава възможност за
визуалното им установяване (ремонт на медна ламарина – причукване, полагане на
грунд върху медна ламарина и пр.) и наличие на видове ремонтни СМР, чието
изпълнение не може да се установи в момента, тъй като върху тях е извършен
последващ ремонт (ремонт на фасади – измиване с автовишка). Вещото лице
посочва, че стойността на ремонтните СМР по процесния договор, които са
неизпълнени, възлиза общо на 90 087,10 лева.
Вещото лице казва, че по отношение на видовете ремонтни
СМР – предмет на процесния договор, които са изпълнени в отклонение от
Техническото задание, съгласно заменителна таблица, при огледа е констатирало
наличието на видовете ремонтни СМР, които са “скрит вид”, което не дава възможност за визуалното им
установяване (почистване, разширяване на фуги, обработка с ацетон,
обезпрашаване и пр.) и наличие на видове ремонтни СМР, чието изпълнение не може
да се установи в момента, тъй като върху тях е извършен последващ ремонт
(запълване на фуги и допълнителни крепежи със смола). Вещото лице посочва, че
стойността на ремонтните СМР по процесния договор, които са изпълнени в
отклонение от Техническото задание съгласно заменителна таблица, възлиза общо
на 46 183,66 лева.
Вещото лице установява, че стойността на некачествено
изпълнените ремонтни СМР по процесния договор възлиза общо на 30 714 лева.
Вещото лице посочва, че стойността на ремонтните СМР за поправяне на
некачествено изпълнените СМР по процесния договор възлиза общо на 32 857
лева. Вещото лице установява, че стойността за отстраняване на вредите в
резултата на некачествено изпълнените ремонтни СМР по договора възлиза общо на
6 931 лева.
При разпита свидетелят С.Т. казва, че е строителен инженер, специалност “ПГС”.
При ответника работила на длъжност главен експерт от 2008 г. Казва, че е
участвала в работата на две комисии, назначени по заповед на изпълнителния
директор във връзка с работата на “И.” ЕООД – СМР на резиденция “Л.”.
Наложило се да бъде назначена тази комисия заради докладната записка на главния
специалист - А.М., като управител на резиденцията за влошеното състояние на
резиденцията след извършен ремонт от ищцовото дружество през 2009 г. поради
наличието на множество течове и увреждания на вътрешни стени, тавани. Ремонтът бил
извършен през лятото на 2009 г., а първата комисия е била през м.февруари 2010
г. Казва, че на първата комисия на много места
отвън фасадата била обляна с вода и се били образували като сталактити и
сталагмити. Имало и преливането на вода от казанчетата по водосточните тръби по
източната и западната фасада. Вътре установили миризмата на мухъл и на мокро в
помещенията на третия етаж, овлажнени стени и тавани от табакерите на покрива и
съответно овлажняване на таваните на терасите от външната страна, които са от
северната и от южната страна на фасадата на сградата. Тъй като ремонтът бил в
гаранционен срок е изпратено писмо до изпълнителя, в което са описани
констатираните щети от извършените явни и скрити СМР. Около месец нямало
отговор на писмото. Била изпратена и нотариалната покана до изпълнителя.
Втората комисия
била през м. май 2010 г., която провела съвместен оглед с изпълнителя “И.”
ЕООД. Получили от присъстващите от страна на изпълнителя съгласие, че трябва да
се поправи и хидроизолацията около табакерите на покрива, част от отводняването
по козирките и трябва да се отремонтират и фугите на терасите, че материалът,
който видели на място тогава е напукан, отделен от стените на самата фуга и
подлежи на допълнителен ремонт или на отстраняване и на ново полагане на
материала. Казва, че представителите на ищцовото дружество не дочакали да се
изготви протокола и казали, че ще подпишат в офиса на ответната агенция, което
не е станало, и протоколът е подписан само от представители на ответника. Не са
поправени и констатираните недостатъци на обекта. Свидетелката казва, че подовото покритие на терасата е монолитна мозайка,
която има разделителни фуги на квадрати и от тези фуги е следвало да се
отстрани стария материал, да се изстърже, да се изпрахосмуче остатъка, да се
почисти с ацетон и след това да се
запълни със съответен еластичен материал, който може да понесе всички
атмосферни условия.
При разпита
свидетелят В.Д. казва, че през лятото на 2009 г. бил управител на резиденция “Л.”
по съвместителство. След
сключването на договора с “И.” ЕООД, това дружество изготви списък на
личния състав, който щял да работи в резиденцията по договора. Този списък е
изпратен на Военна полиция към М.О. и утвърден. Спомня си, че от този списък
само двама души Военната полиция не е допуснала за изпълнение на СМР. Мероприятията,
които се провеждали в резиденцията, били на високо ниво и в дните, когато се
провеждаха такива, не можело да се влиза и не можело да се извършват СМР,
защото това би довело до проваляне на мероприятие. Относно това дали по време
на изпълнението на СМР работниците са можели да определят къде да отидат и
каква точно работа да извършват, свидетелят пояснява, че в самата резиденция те
не можели да се разхождат извън периметъра на строителството. Работниците идвали
сутрин организирано, качвали се и работели на точно определеното място, тъй
като има специален достъп в обекта.
От разпита на свидетеля Е.Б. се установява, че участвала в комисия за обекта, преди “И.” ЕООД да започне извършването на СМР в резиденция “Л.”. Имало течове на покрива, петна на фасадата от течовете, обрушване на мазилка. Казва, че е присъствала по време на ремонта, извършван от “И.” ЕООД, но не през цялото време, въпреки че в заповедната книга на обекта е записано, че инвеститорският контрол се упражнява от нея. На обекта имало колега, който бил управител на Агенцията и се казвал В.Д., който ежедневно следял ремонта и той бил подписвал протоколите. Тя е ходила в определени моменти, когато трябвало да се съставят актовете за скрити работи и накрая при приемането. Актът за приемането е подписан и от нея като член на комисията, както и от другите членове. Не си спомня да са имали проблеми с “И.” ЕООД по време на изпълнението или относно вложените материали във връзка с тяхната работа. Казва, че в периода в края на 2010 г. - 2011 г., след ремонта на “И.” ЕООД, не съм посещавала резиденция “Л.”, защото през м. май 2010 г. цялата дирекция била съкратена. Относно въпроса дали в процеса на извършване на СМР е имало промени в заданията, които били по договор, като например поставяне или не на улуци на фасадата, свидетелят пояснява, че не си спомня такива подробности от 2009 г., но в документите всичко било описано. Мисли, че имало някакви промени, които се случили, които не са различни от договора, а количествени промени. Казва, че винаги при извършване на СМР на обект, за заданието се прави прогнозна количествено-стойностна сметка, по която се започва, а след това в процеса на работа се променят някои СМР и това е нормално.
При разпита свидетелят М.М. казва, че работи при ответната агенция от м. май 2008 г. През лятото на 2010 г. била назначена като началник на отдел “Управление, координация и контрол на военните клубове и представителните обекти”. Казва, че лично е правила огледи на резиденция “Л.” след извършения ремонт от ищцовото дружество. Казва, че е виждала течовете, които бяха основно на третия етаж на резиденцията. Течовете започнали след падането на снега края на 2010 г. - 2011 г. Основно стените и покривите на пряка линия започнали да се мокрят в подпокривното пространство. Там имало стаи за настаняване на гости. Също така започнали да се чупят камъни от облицовката на сградата, които камъни започнали да падат на парчета. Преди 6 май 2011 г. тя лично се погрижила да набавя мрежи от поделенията, които били разположени по цялата фасада - предна и задна, над централния вход и изцяло разположена отзад, които обхващали камъните и те се виждали. Впоследствие направили ремонт с изцяло освобождаване на фугите от материала, който бил положен от “И.” ЕООД и търсене на други технически решения. Казва, че не е виждала сградата през пролетта на 2009 г.
Останалите
доказателства съдът намира за неотносими
към предмета на спора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 266, ал. 1 вр.
с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Въз основа на сключения договор № Б-15/24.06.2009 г. между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Няма изискване в закона за писмена форма на договора за изработка и същият може да се счита сключен и с постигането на съгласие от страните. Изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на ищеца да претендира съответното договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.
В случая ищецът се е задължил да изпълни ремонтни строително-монтажни
работи на покрива на представителна сграда на резиденция “Л.”, гр. С.,
съгласно Техническо задание и Количествено-стойностна сметка – приложения към договора.
От представените по делото акт № 1/30.06.2009 г., акт № 2/03.07.2009 г., акт № 3/16.07.2009 г., акт № 4/17.07.2009 г., акт № 5/24.07.2009 г., подписани от представители на ищеца и ответника, се установяват видове СМР, подлежащи на закриване, установяващи, че са постигнати изискванията на проекта. В подписаните актове няма посочени от възложителя забележки във връзка с изпълнението на ремонтните СМР.
В приетия като доказателство по делото протокол за установяване завършването и разплащането на натурални видове строително-монтажни работи, подписан от ищеца и от страна на ответника от комисията, назначена със заповед № 1306/06.10.2009 г. на изпълнителния директор на И.А. “С.Д.” на М.О., е удостоверено, че към 09.10.2009 г. са завършени и подлежат на заплащане натурални видове ремонтни СМР за обекта, на обща стойност от 153 299,66 лева бед ДДС. От страна на ответната агенция протоколът е подписан от нарочно назначена комисия, на който е даден срок за изготвяне на протокола до 12.10.2009 г. В този протокол няма отбелязани забележки относно констатирани недостатъци на извършените ремонтни СМР за обекта по процесния договор, нито за неизпълнени или недобре извършени работи.
Настоящият състав намира, че подписването на протокола от 09.10.2009 г. от комисията, назначена с нарочната заповед на изпълнителния директор на ответната агенция, е достатъчно, за да се установи приемането на констатираните в този протокол работи и задължава ответника за направените в протокола изявления и констатации. Неподписването на протокола от страна на изпълнителния директор на ответната агенция не може да промени изготвените констатации, на които изпълнителният директор е възложил съответната проверка за приемане на място на завършените количества и годни за приемане ремонтни строително-монтажни работи по процесния договор. Още повече, че тези констатации не се оспорват от ответника в настоящото дело, а се твърди наличието на скрити недостатъци, установени в по-късен момент.
От разпита
на свидетеля Е.Б., която единствена от свидетелите е участвала в комисия преди започването на ремонта от “И.”
ЕООД и в комисията за приемането
на обекта, не си спомня да е имало проблеми с фирмата по време на изпълнението
и относно вложените материали във вързка с тяхната работа.
Евентуално възникналите след приемането на СМР недостатъци може да водят до гаранционна отговорност на ищеца-изпълнител или забавеното изпълнение може да обосновава претенция за обезщетение или неустойка в полза на ответника, но това не е предмет на настоящия спор, нито по делото е приета за разглеждане такава претенция. Не се прави и възражение от ответника, че договорът е развален предвид съществени недостатъци на извършената работа съгласно чл. 265, ал. 2 от ЗЗД. Предмет на настоящото дело е единствено ремонтните строително-монтажните работи по изработката, които по горните съображения се установява, че са изпълнени от ищеца и са приети от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, възложителят ответник следва да заплати възнаграждение на изпълнителя ищец за приетата работа. В случая работата е приета с окончателния протокола от 09.10.2009 г. и ответникът дължи заплащането на извършените СМР.
Относно размера на неплатените СМР за обекта съдът намира, че същите възлизат на сумата от 93 590,93 лева, представляваща разликата между 153 299,66 лева без ДДС (общата сума на изпълнените СМР по протокола от 09.10.2009 г.) и 59 708,73 лева без ДДС (платения аванс по процесния договор съгласно фактура № **********/25.06.2009 г., издадена от ищеца на ответника).
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 93 590,93 лева е основателен и следва да бъде уважен.
Поради уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от 93 590,93 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (14.11.2011 г.) до окончателното й плащане.
Не се доказа по делото ищецът да е канил ответника да му заплати сумата от протокола от 09.10.2009 г. и не се установява по договора страните да са договорили срок за плащане на остатъка за изпълнените и приети СМР. Следователно искът по чл.86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от 93 590,93 лева за периода от 13.10.2009 г. до 14.11.2011 г. в претендирания размер от 20 268,19 лева, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
По исковете по чл. 55, ал. 1,
предл. второ от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съдът намира за основателна претенцията на ищеца за връщане на сумата от 5 970,87 лева, представляваща внесена гаранционна сума по чл. 15 от сключения между страните договор № Б-15/24.06.2009 г., поради неосъществено основание.
Не се спори между страните и се установява от
представеното от ищеца платежно нареждане, че тази сума е преведена в полза на
ответната агенция. В чл. 15 от процесния договор е уговорено, че гаранцията за изпълнение се освобождава до 15
работни дни след приемане на изпълнението с приемо-предавателен протокол. От
изложеното по-горе се установява, че възложената работа е приета с протокола от
09.10.2009 г., подписан между страните.
Поради уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от 5 970,87 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (14.11.2011 г.) до окончателното й плащане.
Уговореният срок от 15 работни дни по чл. 15 от договора изтича на 30.10.2009 г. и ответникът изпада в забава за връщане на дадената гаранция на 31.10.2009 г., поради което от тази дата се дължи и законната лихва за забава върху гаранцията от 5 970,87 лева. Съдът изчислява законната лихва върху уважената главница от 5 970,87 лева за периода от 31.10.2009 г. до 14.11.2011 г. в размер от 1 260,30 лева, а искът за сумата от 2,31 лева за периода от 29.10.2009 г. до 30.10.2009 г. вкл. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 4 843,70 лева, депозит за вещо лице в размер на 1 000 лева и адвокатско възнаграждение, което моли да бъде определено от съда по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото не са представени доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение, а само договори за правна помощ и съдействие на стр. 284 и на стр. 307 от делото.
Настоящият състав намира, че в случая е неприложима нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. по отношение на представителство от двама адвокати на юридическо лице, на което няма данни по какви причини се предоставя безплатно адвокатска помощ и не се сочи основание по чл. 38, ал .1 от ЗАдв. за това (така в Определение № 107/27.04.2012 г. по т.д. № 1001/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; Определение № 228/04.04.2012 г. по ч.т.д. № 140/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).
Предвид изложеното, при изчисляването на дължимите на страните разноски, за ищеца съдът взема предвид сторените по делото разноски в общ размер на 5 843,70 лева.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски по делото за депозит за вещо лице в размер на 300 лева и юрисконсултско възнаграждение, което по делото възлиза общо на 1 462,78 лева. Неоснователно е възражението на ищеца, че юрисконсултско възнагрждение на ответника не се дължи, тъй като няма данни такова да е заплащано по делото. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, адвокатско възнаграждение се присъжда на страна, която е била защитавана по делото от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай, и следователно на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на спора.
По изложените съображения, при изчисляването на дължимите на страните разноски, за ответника съдът взема предвид разноски в общ размер на 1 762,78 лева.
С оглед изхода
на спора и по направените искания от страните за присъждане на разноски, съдът
намира, че на основание чл.78, ал. 1 от ГПК следва да осъди ответника да
заплати на ищеца направени разноски в общ размер от 4 865,46 лева съразмерно с уважената част от исковете, а на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да осъди ищеца да заплати на ответника разноски
по делото в размер на 295,09 лева
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.А. “В.К.И В.-П.Д.”, БУЛСТАТ ****, с адрес:
гр. *******,
да заплати на “И.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
офис *, сумата от 93 590,93 лева (деветдесет
и три хиляди петстотин и деветдесет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща дължима и неплатена сума за извършени ремонтни строително-монтажни
работи по договор № Б-15/24.06.2009 г. за
ремонтни СМР на покрива на резиденция “Л.”, гр. С.,
сключен между И.А. “В.К.И В.-П.Д.” (правоприемник на И.А. “С.Д.
на М.О.”) като възложител и “И.” ЕООД като
изпълнител, на основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата от 93 590,93 лева, считано от 14.11.2011 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 5 970,87 лева (пет хиляди деветстотин и седемдесет лева и
осемдесет и седем стотинки),
представляваща внесена гаранционна
сума по чл. 15 от сключения между страните договор № Б-15/24.06.2009 г.,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 5 970,87 лева, считано от 14.11.2011
г. до
окончателното й изплащане, и сумата от
1 260,30 лева (хиляда двеста и шестдесет
лева и тридесет стотинки),
представляваща законната лихва върху
главницата от 5 970,87 лева, считано от 31.10.2009 г. до 14.11.2011
г., като ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 20 268,19
лева (двадесет хиляди двеста шестдесет и осем лева и деветнадесет стотинки),
представляваща законна лихва върху главницата от 93 590,93 лева за периода
от 13.10.2009 г. до 14.11.2011 г., и за сумата от 2,31 лева (два лева и
тридесет и една стотинки), представляваща законна лихва върху главницата от
5 970,87 лева за периода от 29.10.2009 г. до 30.10.2009 г. вкл.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.А. “В.К.И В.-П.Д.”, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. *******, да заплати на “И.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, офис *, сумата от 4 865,46 лева (четири хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки) – разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “И.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, офис *, да заплати на И.А. “В.К.И В.-П.Д.”, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. *******, сумата от 295,09 лева (двеста деветдесет и пет лева и девет стотинки) – разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :