Решение по дело №1180/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 72 ал. 4 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по касационна жалба от А.А.К., чрез адв. К.Г. от ***, срещу Решение № 347 от 06.03.2023г. по АНД № 5073/2022г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице № 365зз-762/17.11.2022г., издадена от н-к сектор към отдел „Криминална полиция“ при ОД МВР – Варна.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага, че в заповедта не са посочени конкретни фактически данни, от които може да се направи извод, че задържаното лице е съпричастно към престъплението по чл. 321 вр. чл. 280 от НК. Като не е изследвал това обстоятелство, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Потвърждавайки заповедта с мотива, че по преписката са налице данни за извършено престъпление, като приложеното постановление на СГП от 16.11.2022г. е за друго престъпление – по чл. 108а ал. 7 от НК, а не по чл. 321 от НК, съдът е постановил незаконосъобразно решение. Твърди и че жалбоподателят вече е бил задържан по ЗМВР на територията на Трето РУ – Варна, т.е. бил е задържан два пъти на едно и също основание. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и на заповедта за задържане. Претендира присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък на разноски.

Ответникът - Началник Сектор към отдел „Криминална полиция“ при ОД МВР – Варна не изразява становище по жалбата.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното:

С процесната Заповед за задържане на лице № 365зз-762/17.11.2022г., издадена от П.Щ.Г. - н-к сектор към отдел „Криминална полиция“ при ОД МВР – Варна, е наредено задържането на лицето А.А.К. за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на I-во РУ ОД МВР Варна. Заповедта е издадена на 17.11.2022г. в 23.40ч. Лицето е задържано във връзка с участие в ОПГ за каналджийство – чл. 321 вр. чл. 280 от НК, по образувано ДП № 637/22г. на Софийска градска прокуратура.

Заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити, посочено е правното основание, като в преписката се съдържат доказателства за релевантните към случая факти и обстоятелства. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като не е необходимо лицето да е привлечено като обвиняем, а е достатъчно да са налице данни за извършено нарушение. Въпросите дали конкретното лице е извършител на конкретно деяние и дали е извършено виновно, се изясняват в хода на наказателното производство. За задържането по чл. 72 от ЗМВР, наличието на такива категорични данни не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед на тяхното изясняване.

Съдът е приел, че от приобщените по делото доказателства безспорно се установява, че са били налице данни за извършено престъпление, които са достатъчни за да се направи предположение, че жалбоподателят има съпричастност към описаното в заповедта. Уточнено е, че понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207 ал. 1 от НПК имат различно съдържание, като за задържането по чл. 72 от ЗМВР е необходимо да са налице данни за извършено престъпление, които може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но от тях да може да се направи извод за съпричастността на лицето към извършването на съответното престъпление.

Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваната заповед, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства. Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.

Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд за законосъобразност на заповедта, поради следва да препрати към тях, съгласно чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК.

Изложените в касационната жалба твърдения са неоснователни. В заповедта е посочено престъплението, за което се предполага, че лицето има съпричастност – чл. 321 вр. чл. 280 НК . В съпътстващите документи – протоколи за личен обиск, протокол за претърсване и изземване, докладна записка, постановление на СГП и др. безспорно са налични фактическите основания за издаване на заповедта. Важно е лицето да е наясно за причината за неговото задържане. Възражението за това, че лицето с Постановление от 18.11.2022г. на прокурор от СГП е следвало да се разпита като свидетел, а не като обвиняем, съдът намира за неотносимо за преценката законосъобразността на заповедта, тъй като е издадено на следващия на задържането ден. По възражението за повторност на задържането, съдът намира, че приложената заповед за задържане от 14.11.2022г. не съдържа данни за това на какво основание е задържан К. на 14.11.2022г., поради което възражението е неоснователно.

Както и РС – Варна посочва, за да се задържи едно лице на основание нормата на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, е достатъчно наличието на данни, че лицето е извършило престъпление, включително данни за някаква съпричастност на задържаното лице с престъпление. Не се изисква съобщената на лицето при задържането му информация да е пълна и изчерпателна /Решение на ЕСПЧ по жалба № 8098/77/, достатъчно е лицето да придобие незабавно представа за причината за задържането му. Посочването на конкретната форма на изпълнително деяние и квалификацията по НК не е дължимо от полицейските служители, задържащи лице, за което има данни, според тях, че е извършило престъпление. Точната правна квалификация е дължима от органа, компетентен да повдигне наказателно обвинение за престъпление, извършено на територията на РБ и прокурора /чл. 46 ал. 1 НК/.

Полицейските служители, при условията на оперативна самостоятелност налагат въпросната мярка, като заповедта за задържане, поради естеството си, предполага издаването й при условията на неотложност по реда на специалния закон – ЗМВР. Задържането в такива неотложни случаи представлява временна мярка, премахваща възникналата пречка съобразно със законоопределената цел по чл. 22 ЗАНН. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд – Решение № 1027 от 24.01.2019 г. по адм. дело № 5928/2017 г., Решение № 11556 от 02.10.2018 г. по адм. дело № 4928/2017 г., Решение № 2463 от 20.02.2019 г. по адм. дело № 5227/2018 г. и други.

Законът борави с понятието „данни“, а не с понятието „доказателства“, т. е. издаването на акт по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не се обуславя от наличието на събрани по реда на НПК доказателства с регламентираните в него доказателствени средства, а се предпоставя единствено от наличието на данни /без значение на източника им/ за извършено престъпление. В случая задържането на К. е мотивирано именно с установеното при извършената проверка – претърсване на МПС товарен автомобил марка ******с рег. № ****** по образуваното ДП №637/2022г- на СГП, в който са установени два тайника, което сочи на данни за престъпление по чл. 321 вр. чл. 280 НК. С оглед необходимостта от изясняване на обективната истина и предприемане на процесуално-следствени действия в тази насока, спрямо К. са предприети правомерни действия по прилагане на принудителна административна мярка. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на касатора са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и липсата на направено искане от ответника в настоящото производство за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне по разноските.

Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 347 от 06.03.2023г. по АНД № 5073/2022г. на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: