О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
Номер 126 Година 2019 Град
Велики Преслав
Районен
съд – Велики Преслав трети състав
На 27
(двадесет и седми) декември Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян Момов
Съдебни заседатели В.К.
П.К.
Секретар Марияна Василева,
Прокурор Калоян Вълков,
като разгледа докладваното от съдия
Момов
частно
наказателно дело номер 330 по описа за 2019 година,
въз основа на закона и
данните по делото, на основание чл. 436, ал. 1 от НПК,
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ МОЛБАТА ЗА РЕАБИЛИТАЦИЯ
на основание чл. 87 от НК, на Н.Е.Н., роден на *** ***,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, със средно образование, разведен,
с ЕГН **********, осъждан, по осъждането му с определение за одобряване на споразумение за решаване на делото в
досъдебното производство № 90/24.11.2014 г., постановено по НОХД № 398/2014 г.
по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязло в сила на 24.11.2014 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
По аргумент от чл. 436, ал. 4 от НПК, при влизане в
сила на настоящото определение, препис от него ДА СЕ ИЗПРАТИ на Бюро съдимост при
Районен съд – Велики Преслав – за сведение.
Определението може да се обжалва и протестира в
7-дневен срок от днес, по реда на глава двадесет и първа от НПК, пред Окръжен
съд – Шумен.
Районен
съдия:
Съдебни заседатели: 1.
2.
МОТИВИ на
определение по чл. 436, ал. 1 от НПК, постановено в публично съдебно заседание
на 27.12.2019 г. по ЧНД № 330/2019 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав
Производство по чл. 434 и
сл. от НПК, образувано по молба на осъдения Н.Е.Н. за постановяване на
реабилитация по чл. 87 от НК, в която се излага, че същият, с определение № 90/24.11.2014 г. за одобряване на споразумение
за решаване
на делото в досъдебното производство, постановено по НОХД № 398/2014 г. по
описа на Районен съд – Велики Преслав, за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК,
бил осъден на лишаване от свобода за
срок от десет месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
било отложено за срок от три години. Твърди, че изтърпял наказанието лишаване
от свобода на 24.09.2015 г. (с изтичането на срока от десет месеца, считано от
влизане в сила на определението, с което наказанието е наложено) и че
3-годишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК се явява изтекъл към датата на подаване
на молбата за реабилитация – 28.11.2019 година. Моли съда да постанови съдебна
реабилитация за посоченото осъждане, тъй като били налице и другите
предпоставки по чл. 87 от НК.
Прокурорът, в хода на
съдебните прения поддържа, че молбата е допустима и основателна, поради което
следва да бъде уважена.
В
съдебно заседание осъденият моли молбата да бъде уважена чрез постановяване на
съдебна реабилитация.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, намира молбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
Видно
от приетите като доказателства свидетелство за съдимост № 6767/25.11.2019 г., изд. от БС при ШРС, справка за съдимост №
1329/18.12.2019 г., изд. от БС при ШРС и съдебните актове по НОХД № 1823/2010 г. по описа на ШРС и НОХД № 398/2014 г. по описа на ВПРС е, че Н.Н. е осъден с определение №
408/17.03.2011 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото в
съдебното производство, постановено по НОХД № 1823/2010 г. по описа на ШРС,
влязло в сила на 17.03.2011 г., на осн. чл. 23, ал. 1 от НК, на лишаване от
свобода в размер на три месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, за четири отделни документни престъпления,
извършени в периода от 05.01.2006 г., до 23.01.2007 година. За това му
осъждане, Н. Н. е реабилитиран по право, на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК,
считано от 17.03.2014 година. С определение № 90/24.11.2014 г. за одобряване на
споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, постановено по
НОХД № 398/2014 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 24.11.2014 г., Н. е
осъден на десет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, извършено от 06.04.2014 г. до 07.04.2014 г., като изпълнението и на това
наказание, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от три години,
считано от 24.11.2014 година. Срокът по условно отложеното изпълнение на това
наказание изтекъл на 24.11.2017 г., като до изтичането му, спрямо Нишко Н. не
са регистрирани по реда на Наредба № 8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на
дейността на бюрата за съдимост влезли в сила съдебни актове за извършени други
престъпления, считано от 07.04.2014 г., до датата на приключване на съдебните
прения в настоящото съдебно производство.
Предвид така установеното
от фактическа
страна съдът приема, че в случая не са налице всички кумулативно предвидени в
закона условия за постановяване на реабилитация. Според разпоредбата на чл. 87,
ал. 1 от НК, всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, издал присъдата
като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на
наложеното с присъдата наказание не е извършил друго престъпление, ако е имал
добро поведение и е възстановил причинените вреди. Тоест, първото кумулативно
изискуемо от закона условие за постановяване на съдебна реабилитация е изтичане
на определен със закона 3-годишен срок, който започва да тече от датата на
изтърпяване на наложеното наказание. В случаите на наложено наказание лишаване от
свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК (какъвто е и настоящият), предвиденият в чл. 87,
ал. 1 от НК срок започва да тече от деня, в който е изтекъл
изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 от НК. В този смисъл е както и трайната безпротиворечива
съдебна практика, основана на разпоредбата на чл. 88а, ал. 3 от НК чрез
прилагането на аналогията на закона (съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗНА) при
тълкуването на чл. 87, ал. 1 от НК (решение № 216 от 04.06.2015 г. на ВКС по н.
д. № 647/2015 г., I н. о.; решение № 119 от 06.04.2011 г. на ВКС по н. д. №
22/2011 г., I н. о.; решение № 201 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 573/2013
г., I н. о.; решение № 491 от 19.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1756/2013 г., II
н. о.; решение № 573 от 16.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1869/2013 г., II н.
о.), така и задължителната за съдилищата съдебна практика на Върховния
касационен съд (т. 2 от ТР № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСНК). В настоящата хипотеза срокът по чл. 66, ал. 1 от НК, определен със
съдебния акт по НОХД № 398/2014 г. по
описа на ВПРС е изтекъл на 24.11.2017 г., а срокът по чл. 87, ал. 1 от НК
спрямо него не е изтекъл както към датата на подаване на молбата за съдебна
реабилитация в настоящото производство – 28.11.2019 г., така и към момента на приключване на
съдебните прения – 27.12.2019 г. и следва да тече до 24.11.2020 година.
Приетото в цитираното от осъдения съдебно решение № 555 от
26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 556/2008 г., III н. о. не е задължително за
съдилищата при прилагането на закона. Твърдението на осъдения, че тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК от
изтичане на срока на наложеното наказание е изтекъл, освен на изрично посоченото
незадължително за съдилищата решение на ВКС, се основава на неправилно тълкуване на закона
при смесване на различни правни положения чрез отъждествяване на времето, представляващо размер на наложено при
условието на отложено изпълнение наказание лишаване от свобода, със съответната
му по размер част от срока, за който изпълнението на същото наказание е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Смесване, направено при неразбиране
на различията в правната същност и съдържанието на понятията „размер на
наказанието” лишаване от свобода (период, през който осъденият бива лишен от
правото си на свободно придвижване едновременно с принудително настаняване в определено място за лишаване от свобода и с подлагане на поправително
въздействие чрез система от
предвидени в закона мерки) и „изпитателен срок” (срок, различен от размера на
срока на наложеното наказание, през който изпълнението му не се привежда, а
след осъществяването на допълнителни предпоставки, на основание чл. 68, ал. 4
от НК, наказанието не се и изтърпява).
Предвид
гореизложеното, съдът прие, че молбата на осъдения Н.Н. се явява неоснователна
и като такава я остави без уважение – поради липса на едната от кумулативно
изискуемите по чл. 87, ал. 1 от НК предпоставки за постановяване на съдебна
реабилитация, а именно, поради неизтичане на 3-годишния срок, считано от
изтичане на срока на наложеното наказание.
Като доказателство по
делото е приложено и удостоверение от 20.11.2019 г., изд. от Окръжна
прокуратура – Шумен (за липса към 19.11.2019 г. на повдигнати обвинения срещу
Н. Н.), което, поради извода за неоснователност на молбата поради
неизтичането на срока по чл. 87, ал. 1 от НК, не следва да бъде обсъждано. За да бъде уважена молба за
реабилитация законът е предвидил
кумулативното наличие на всички предпоставки по чл. 87, ал. 1 от НК (изтичане
на три години след срока на наложеното наказание, през които осъденият
да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с
по-тежко наказание; наличие на добро поведение и възстановяване на причинените вреди при умишлено престъпление). При отсъствието на което и да е от тези условия съдебната
реабилитация е недопустима.
По
аргумент от чл. 436, ал. 4 от НПК, съдът постанови препис на настоящото
определение да се изпрати на Бюро съдимост при Районен съд – Велики Преслав –
за сведение (за служебно
отбелязване на обстоятелството, че молбата за реабилитация по настоящото
производство не е уважена).
По изложените съображения, съдът
постанови определението си.
Районен съдия:
(Стоян
Момов)