№ 1251
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110215224 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ № СОА20-РД11-860 от 10.03.2020г., издадено от
Заместник Кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ на
основание чл.22, ал.5 и ал.6 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация /ЗМСМА/, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178д от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на ЗЛ. ИВ. К. е наложена „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Недоволeн от издаденото Наказателно постановление е останал ЗЛ. ИВ. К., който го
обжалва в срок. Жалбоподателят (чрез адв. ............ - ..........) твърди, че Наказателното
постановление не е било издадено в продължение на повече от 6 месеца от съставянето на
Акта. Посочва се, че многократно от район „Триадица“ са заверявали АУАН от 12.02.2020г.
и дори се сочи, че датите върху печатите са 27.06.2020г., 27.07.2020г., 28.08.2020г. и
28.09.2020г. Приема се, че така от район „Триадица“ са уверявали, че НП не е съставено.
Освен това в жалбата се посочва, че АУАН е нечетлив и не може да се прецени дали Актът е
съставен при спазване на чл.42 от ЗАНН. Това пречело на жалбоподателя да осъществи
правото си на защита. В жалбата се твърди, че е нарушен и чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, тъй
като в НП един път пишело името на жалбоподателя, а на друго място било посочено името
на ............. Претендира се и за нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, както и за недоказаност по
несъмнен начин нарушението да е извършено виновно. Посочва се, че пътен знак Д 21 е бил
в клоните на дърветата и не е бил видим за водачите на МПС. Освен това се счита, че този
знак не указва къде се намират местата за паркиране на превозни средства, обслужващи
1
инвалиди съгласно чл.55, ал.10 от ППЗДвП. В жалбата се твърди, че е липсвала съответната
маркировка съгласно чл.22 от Наредба № 4 от 2009г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хора с увреждания. Поради това не можела да се ангажира
административната отговорност на гражданите, за които не било ясно къде точно се намират
и колко на брой са евентуалните паркоместа, предназначени за хора с увреждания От тук се
прави извод за недоказаност на административното нарушение от субективна страна. В
жалбата се посочва, че няма лек автомобил ........... Автомобилът на К. бил сив цвят, поради
което бил нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Алтернативно се иска съдът да приеме, че
деянието се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което
жалбоподателят не е следвало да бъде санкциониран. Изтъква се, че не била създадена
никаква опасност и от деянието не е възникнало затруднение или неудобство за участници в
движението. Няма настъпили обществено – опасни последици от деянието. Поради това се
иска СРС да отмени процесното Наказателно постановление като незаконосъобразно.
Първоначално по повод на жалбата на ЗЛ. ИВ. К. (подадена чрез адвокат ............ -
..........) срещу Наказателно постановление № СОА20-РД11-860 от 10.03.2020г., издадено от
Заместник Кмет на Столична община, е било образувано НАХД № 12781/2020г. по описа на
СРС, НО, 13 състав. С Решение от 21.05.2021г. съдът е отменил Наказателното
постановление.
С Решение № 5704/12.10.2021г. АССГ – I касационен състав е отменил Решението от
21.05.2021г. по НАХД № 12781/2020г. по описа на СРС, НО, 13 състав и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на СРС. Така е образувано настоящото НАХД №
15224/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят ЗЛ. ИВ. К., редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява адвокат ............ – .........., която в съдебно заседание на 09.03.2022г.
заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав
адвокатът преповтаря аргументите, изложени в жалбата. Не посочва нови доводи и заявява,
че не претендира разноски.
Въззиваемата страна Зам. Кмет на Столична община, направление „Транспорт и
градска мобилност“ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. ............. В съдебно
заседание на 09.03.2022г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения
пред настоящия съдебен състав юрк. ............ моли да се потвърди изцяло обжалваното
Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Оспорват се твърденията на
адв. ............ – .......... относно датата на съставяне на Наказателното постановление.
Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на разписката зад
Наказателното постановление, в която жалбоподателят ЗЛ. ИВ. К. собственоръчно е
изписал, че удостоверява получаването на Наказателното постановление на 02.09.2020г.
Поради това не може да се твърди, че Наказателното постановление е съставено след
02.09.2020г., тъй като и на самото Наказателното постановление има стикер /в горния ляв
ъгъл/ с номер на Наказателното постановление и дата на съставянето му. Пред СРС, НО, 10
2
състав юрк. ............ признава, че грешно е посочено името на ..........., но заявява, че това е
техническа грешка в Наказателното постановление. Посочва се, че в АУАН е отбелязано, че
цветът на колата е сив цвят и се обяснява, че този, който е изготвил Наказателното
постановление не е разчел това, тъй като не се виждало, но това по никакъв начин не
влияело на фактическата обстановка, тъй като е важен регистрационният номер на МПС-то,
който в Акта е правилно написан. Според юрк. ............ от показанията на свидетеля ............
се установява, че знак Д 21 е поставен срещу водачите, след като паркират да могат да се
огледат и да видят знака, за да не спират там. Процесуалният представител на въззиваемата
страна се позовава и на чл.40, ал.1, т.3 от Наредба № 2/17.01.2001г. за сигнализацията на
пътищата с пътна маркировка и заявява, че символът с международно значение се използва
за пояснение и допълнение на другите видове пътна маркировка.
Като реплика адв. ............-Танева посочва, че АУАН е съставен на 12.02.2020г.,
поради което на 12.08.2020г. е изтекъл 6-месечният срок за съставяне на Наказателното
постановление. Отново се казва, че Актът е заверяван многократно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна казва, че е видно кога е
съставено Наказателното постановление. Заверките, които се твърдят от адв. ............-Танева
били неясни и се оспорват от юрк. .............
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 12.02.2020г. ЗЛ. ИВ. К. паркирал лек автомобил „............ в гр. София, бул.
„Патриарх Евтимий” № 45 към бул. „Пенчо Славейков” - след бул. „Витоша“ в посока към
Петте кьошета, от лявата страна. Мястото било определено за паркиране на хора с трайни
увреждания. Там имало поставени пътен знак В 28 – „Забранено е паркирането” и пътен
знак Д 21 – „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания”.
Около 11.51 часа в същия ден и на същото място свидетелите .......... и ............
изпълнявали служебните си задължения. Те забелязали паркирания лек автомобил ............ в
гр. София, бул. „Патриарх Евтимий” № 45 към бул. „Пенчо Славейков” върху място за
паркиране на хора с трайни увреждания. Поради това свидетелят .......... /в присъствието на
св. ........./ издала срещу ЗЛ. ИВ. К. Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с бланков № 141327 от 12.02.2020г. за това, че на 12.02.2020г. около 11.51 часа в гр.
София, бул. „Патриарх Евтимий” № 45 към бул. „Пенчо Славейков” на място, определено за
хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д 21 К. е паркирал лек автомобил
„............, с което нарушил чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Актът бил връчен срещу подпис на нарушителя на 12.02.2020г.
Въз основа на този АУАН срещу ЗЛ. ИВ. К. е издадено обжалваното Наказателно
постановление № СОА20-РД11-860 от 10.03.2020г., с което Заместник Кметът на Столична
община, направление „Транспорт и градска мобилност“ на основание чл.22, ал.5 и ал.6 от
ЗМСМА, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178д от ЗДвП е наложил на ЗЛ. ИВ. К. административно
3
наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на ЗЛ. ИВ. К. срещу подпис на 02.09.2020г.,
след което е било обжалвано с жалба, подадена чрез адв. ............ – .......... по пощата на
09.09.2020г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства : показанията на свидетелите .......... и .........; Акт за
установяване на административно нарушение № 141327 от 12.02.2020г.; копие на плик от
жалба; плик от жалба /на лист 15 от делото/; копие на системен бон от „Български пощи“
ЕАД; писмо от „Български пощи“ ЕАД с изх. № 192-К-8 от 13.01.2022г.; писма от Столична
община с вх. № 37360/25.02.2022г. и с вх. № 44572/08.03.2022г. с приложени схеми; Заповед
№ СОА20-РД09-1060 от 13.01.2020г. на Кмета на Столична община, Заповед № СОА19-
РД09-11 от 04.01.2019г. на Кмета на Столична община и писмо от СДВР – Сектор
„Общинска полиция“ при Отдел „Охранителна полиция“ с вх. № 39070/28.02.2022г. с
приложено Удостоверение от Началник на Отдел „Човешки ресурси“ - СДВР.
Показанията на свидетелите .......... и ............ са неинформативни относно конкретния
правен спор, тъй като и двамата свидетели нямат съхранен спомен за конкретното
нарушение. Същевременно, обаче, показанията им са информативни, достоверни и
непредубедени по отношение на наличните пътни знаци и маркировка на процесното място
за паркиране на МПС, обслужващи хора с увреждания, както и касателно участието на св.
.......... в процеса по съставяне на АУАН. В тази им част свидетелските показания на .......... и
............ са еднопосочни и достоверни. Същевременно те намират опора в АУАН №
141327/12.02.2020г. и в схемите, приложени към писмата от Столична община с вх. №
37360/25.02.2022г. и с вх. № 44572/08.03.2022г. Поради това съдът кредитира събраните по
делото гласни доказателства.
Писмата от Столична община с вх. № 37360/25.02.2022г. и с вх. № 44572/08.03.2022г.
с приложените към тях схеми се характеризират с обективност, достоверност,
непредубеденост и поради това СРС им се доверява. От схемата на лист 35 и 44 от делото се
установява, че непосредствено след бул. „Витоша“, от лявата страна на бул. „Патриарх
Евтимий”, по посока към бул. „Пенчо Славейков”, където и според общодостъпната
информация от Google, и според показанията на .......... и ............ се намира бул. „Патриарх
Евтимий” № 45, има поставени пътен знак В 28 – „Забранено е паркирането” и пътен знак Д
21 – „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания”.
От показанията на свидетелите .......... и ............ се доказва още, че на земята на бул.
„Патриарх Евтимий” № 45 има само очертания в бяло, без синя маркировка, но пък знакът Д
21 е поставен точно срещу местата за паркиране на хора с трайни увреждания. От една
страна тези свидетелски показания не се опровергават от нито едно друго доказателство и
звучат достоверно и непредубедено. От друга страна, с оглед датата на деянието
(12.02.2020г.) е и житейски логично да се приемат за верни думите на св. ............, че там
няма какво да пречи на знак Д 21 да се вижда, тъй като през февруари месец клоните на
дърветата (ако изобщо има такива на процесното място) са без листа, поради което тезата на
4
жалбоподателя, че пътен знак Д 21 не бил видим за водачите на МПС се явява недоказана и
дори оборена от свидетелските показания. От тук следва изводът, че на бул. „Патриарх
Евтимий” № 45 е имало поставени и видими пътен знак В 28 – „Забранено е паркирането” и
пътен знак Д 21 – „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания”, респ. не се доказа да е имало дървета, те да са били с листа (към 12.02.2020г.)
и това да е затруднявало видимостта на пътните знаци, поставени на мястото на
нарушението.
Съдебният състав се доверява и на АУАН, тъй като констатациите от него намират
опора в свидетелските показания и схемата от Столична община, кредитирани по-горе.
Копието на плика на лист 7-8 от делото; пликът на лист 15 от делото и копието на
системен бон от „Български пощи“ ЕАД на лист 17 от делото има достоверна дата. Тя
съвпада и с информацията от писмото от „Български пощи“ ЕАД с изх. № 192-К-8 от
13.01.2022г. (на лист 21 от делото). Това са обективни писмени доказателства, въз основа на
които се установява, че жалбата е била подадена от адв. ............ – .......... на 09.09.2020г.
Доколкото в разписката на гърба на Наказателното постановление е посочено, че то е
връчено на К. на 02.09.2020г., то подадената по пощата на 09.09.2020г. жалба се явява
депозирана в законоустановения срок за това.
Приложените по делото Заповед № СОА20-РД09-1060 от 13.01.2020г. и Заповед №
СОА19-РД09-11 от 04.01.2019г. на Кмета на Столична община, както и писмото от СДВР –
Сектор „Общинска полиция“ при Отдел „Охранителна полиция“ с вх. № 39070 от
28.02.2022г. с приложено Удостоверение от Началник на Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР
са официални писмени документи, изхождащи от държавен орган и разполагащи с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и
установява, че след 31.08.2016г. Кр. е старши полицай в Сектор „Общинска полиция“ по
допълнителен щат към щата на СДВР и по силата на Заповед № СОА19-РД09-11 от
04.01.2019г. на Кмета на Столична община св. .......... е оправомощен да съставя АУАН по
ЗДвП. Въз основа на Заповедта на Кмета на Столична община, приложена на лист 9 от
делото, се доказва, че Кристиан Димитров Кръстев като Зам. Кмет на Столична община,
направление „Транспорт и градска мобилност“ е бил оправомощен да издава НП, вкл. и
процесното Наказателно постановление.
Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, достоверни и
непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от
чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
Представеното на лист 12-13 от НАХД № 12781/2020г. по описа на СРС, НО 13
състав ксерокопие на Наказателното постановление и направените върху него на ръка
отбелязвания не следва да се приемат като част от доказателствената маса и съответно да се
подлагат на анализ, тъй като не е ясно кой и в качеството си на какъв е направил тези
отбелязвания с химикал. Същите не се характеризират с достоверност, поради което може да
изхождат от всяко лице и заради това нямат обвързваща съда сила. Поради това настоящият
5
съдебен състав не ги анализира и кредитира.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС
административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
С оглед приложените по делото доказателства и направения по-горе анализ на
същите, както и на основание чл.170, ал.1 и чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, чл.13, т.6, вр.
чл.15, т.4 от Наредба № 8121з-422 от 16.04.2015г. за организацията и дейността на звената
„Общинска полиция” съдът приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от
компетентни лица.
Актът е съставен в деня на извършване и констатиране на нарушението, респ.
установяване на нарушителя. Наказателното постановление е издадено след по-малко от 6
месеца от датата на съставяне на Акта. Поради това СРС приема, че са спазени сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Доколкото от съставянето на АУАН на 12.02.2020г. до издаване на НП на
10.03.2020г. е минал по-малко от 1 месец, СРС приема, че в случая е спазен и срокът по
чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Неоснователно в жалбата и по време на съдебните прения пред СРС се твърди, че
Наказателното постановление не е било издадено в продължение на повече от 6 месеца от
съставянето на Акта. Видно от датите, посочени в Акта и НП – АУАН е съставен на
12.02.2020г., а Наказателното постановление е издадено на 10.03.2020г. От събрания по
делото доказателствен материал не може да се направи извод, че НП не е издадено на
10.03.2020г., а на друга дата, тъй като върху самото Наказателно постановление е
отбелязана на две места датата 10.03.2020г. като дата на издаване на НП. Това, че К. е
получил НП на 02.09.2020г. не означава, че НП е издадено едва тогава. В жалбата се сочи, че
многократно от район „Триадица“ били заверявали АУАН на жалбоподателя (на
27.06.2020г., 27.07.2020г., 28.08.2020г. и 28.09.2020г.). Доказателства в подкрепа на това
твърдение от жалбата не са приложени по делото. Освен това тези отбелязвания от район
„Триадица“ (ако такива е имало наистина) не опровергават датата, вписана в НП като дата
на съставяне на Наказателното постановление. Самият факт, че К. е получил препис от НП
на 02.09.2020г., а същевременно твърди от район „Триадица“ да са заверили АУАН на
28.09.2020г. (т.е. след като вече е получил НП) показва колко е несъстоятелна тезата на
жалбоподателя.
В жалбата се посочва, че АУАН е нечетлив. Първо – това не е вярно, тъй като при
старание би могло да се прочете съдържанието на Акта. И второ – с оглед мастилото на
страница 2 и 3 от жалбата също може да се каже, че жалбата е трудно четлива, но това
автоматично не означава, че не може да се прочете съдържанието й. Поради това заради
четимост на конкретния Акт не може да се приеме, че има допуснати нарушения на чл.42 от
ЗАНН.
6
Вярно е, че в НП на едно място е записано името „............“, но доколкото преди и
след това на няколко места в НП е записано името на ЗЛ. ИВ. К., не може да се приеме, че е
допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, тъй като от цялостното съдържание на НП
става ясно, че описаните факти, квалификацията на нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП
и наложеното административно наказание се отнасят до К..
Неоснователно е и възражението относно цвета на автомобила, с който е извършено
нарушението. Без значение е дали МПС е сиво, синьо или друг цвят. Щом е посочено с
марка, модел и регистрационен номер по един и същ начин в АУАН и НП, съдът приема, че
МПС-то е в достатъчна степен индивидуализирано и ясно, поради което и без посочване на
цвета, пак става ясно с какъв автомобил е извършено нарушението.
Фактологията, описана в АУАН и в НП е една и съща. Тя съответства на дадената
правна квалификация на нарушението. Административно – наказателното обвинение е ясно
и разбираемо. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението в Акта и в Наказателното постановление. Спазени са изискванията на ЗАНН
при съставянето на АУАН и издаването на Наказателното постановление. Не са допуснати
ограничения на процесуалните права на наказаното лице.
Водим от изложеното съдът прие, че спорът следва да се реши по същество.
Събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че на
12.02.2020г. З.К. е паркирал лек автомобил ............ в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий” №
45 към бул. „Пенчо Славейков” - след бул. „Витоша“ в посока към Петте кьошета, от лявата
страна – на място, където били поставени пътен знак В 28 („Забранено е паркирането”) и
пътен знак Д 21 („Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания”). По делото не се установи К. да е лице с трайни увреждания, нито има
ангажирани от жалбоподателя доказателства, че на предната част на лек автомобил ............ е
имало на 12.02.2020г. поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания, даваща
право на притежателя й да използва това място за паркиране. Това означава, че К. доказано е
паркирал на място, определено за хора с увреждания, без да е имал право на това, тъй като
нито в момента на нарушението в МПС-то е имало карта за паркиране на хора с трайни
увреждания – приложение към чл.99а, ал.1 от ЗДвП, нито в последствие жалбоподателят е
представил доказателства, че е имал право да паркира на място, определено за хора с
увреждания.
С факта на паркиране на МПС-то върху място, обозначено с пътни знаци, че следва
да се ползва само от хора с увреждания и че за останалите е забранено паркирането и
недоказването, че жалбоподателят има такова право, съдът приема, че е осъществен от
обективна страна съставът на нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че пътен знак Д 21 не указва къде се намират
местата за паркиране на превозни средства, обслужващи инвалиди. Именно от нормата на
чл.55, ал.10 от ППЗДвП следва изводът, че пътен знак Д 21 указва мястото или местата,
определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания.
7
Поради това не може да бъде споделено виждането, че жалбоподателят не е знаел на кои
места е забранено паркирането, освен за хора с увреждания.
Съгласно чл.22 от Наредба № 4 от 2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане
на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително
за хора с увреждания местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се
обозначават с пътен знак Д 21 „Инвалид“ в съответствие с Наредба № 18 от 2001г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка с международния символ за
достъпност. Правилно юрк. ............ възразява, че съгласно чл.40, ал.1, т.3 от Наредба № 2 от
17.01.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка международният символ за
достъпност - за обозначаване на паркоместа за автомобили на хора с увреждания /като
символ с международно значение/ се използва за пояснение и допълнение на другите видове
пътна маркировка. Поради това отсъствието от земята на пътна маркировка за обозначаване
на местата за паркиране на хора с трайни увреждания на бул. „Патриарх Евтимий” № 45, при
наличието на пътен знак Д 21 там, не доказва тезата на жалбоподателя за несъставомерност
на деянието, тъй като тази /липсваща в случая/ пътна маркировка служи само като
допълнение и пояснение на наличния пътен знак Д 21. Поради това и тази теза, развита в
жалбата, не се споделя от решаващия съд.
За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на К. следва да
се докаже, че именно той е паркирал МПС на въпросното място. Преки гласни доказателства
за това няма. Съществуват, обаче, косвени доказателства за авторството на деянието : от
една страна констатацията от АУАН, че З.К. е паркирал въпросното МПС върху място,
обозначено за паркиране на хора с трайни увреждания не се опровергава от нито едно
събрано по делото доказателство, а от друга страна самият нарушител не оспорва в жалбата
си, че е паркирал автомобила на бул. „Патриарх Евтимий” № 45. Поради това съдът приема,
че е установено и авторството на деянието.
От субективна страна нарушението е извършено виновно. От местоположението на
автомобила и разположените на същото място пътни знаци В 28 („Забранено е
паркирането”) и Д 21 („Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания”), за които св. ............ е категоричен, че са били точно срещу местото, на което
се паркира, както и с оглед сезона, когато е извършено деянието, следва изводът, че пътните
знаци са били видими за нарушителя, той е съзнавал къде паркира МПС и че така нарушава
забраната на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Незнанието на закона /в случая на съдържанието на
пътните знаци/ не извинява никого. От направения по-горе доказателствен анализ следва, че
К. няма как да не е видял намиращият се пред него пътен знак, още повече, че като водач на
МПС е следвало да прояви активност и да се запознае с пътните знаци, разположени точно
пред автомобила. Съгласно чл.55, ал.10 от ППЗДвП пътен знак Д 21 указва мястото или
местата, определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания. Дори и да не ги е видял /както се твърди в жалбата/, К. е бил длъжен да се
увери дали има пътни знаци и с какво съдържание са те преди да предприеме процесното
паркиране на МПС-то. Като е паркирал на въпросното място К. е извършил нарушението от
8
субективна страна. Според настоящия съдебен състав има доказателства, че нарушителят е
действал при пряк умисъл – предвид местоположението на пътен знак Д 21 точно срещу
автомобила. Но дори и да не бъде възприет този подход, от твърденията на жалбоподателя,
че не е видял знака Д 21, също следва, че наказаното лице е реализирало вмененото му
нарушение, макар и по непредпазливост, тъй като К. е бил длъжен да се огледа за знаците,
намиращи се до мястото за паркирате. Доколкото административните нарушения могат да
бъдат извършвани и умишлено, и непредпазливо /чл.7, ал.1 от ЗАНН/, релевираните в
жалбата доводи, че К. не бил видял знаците не го оневиняват.
С факта на паркиране на МПС-то върху место, обозначено за паркиране на хора с
трайни увреждания - нарушението е довършено. То е формално нарушение и за
съставомерността му не е необходимо да са настъпили каквито и да било обществено-
опасни последици. Обществената опасност на това деяние се реализира с факта на самото
му извършване, тъй като именно поради това, че едно лице, което не е с трайни увреждания
и не притежава съответното право е паркирало МПС-то си на място, обозначено за
паркиране на хора с увреждания - така се възпрепятства използването на това място от хора,
които реално са с трайни увреждания. Поради това дали са настъпили затруднения и
неудобства за други участници в движението или не е без значение за съставомерността на
деянието.
Водим от изложеното по-горе СРС достигна до извода, че щом жалбоподателят е
извършил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от
ЗДвП, правилно е била ангажирана и неговата административна отговорност.
Съгласно чл.178д от ЗДвП лице, което, без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно
средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания се наказва с глоба в
размер 200 лева. Конкретният случай е точно такъв, поради което на З.К. следва на
основание чл.178д, вр. чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП да се наложи административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева. Точно определеният от напред в закона твърд размер на
глобата не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Наложеното на жалбоподателя с обжалваното НП наказание е
„глоба” в размер на 200 лева, т.е. то е съобразено със закона, правилно и справедливо е,
поради което следва да се потвърди.
Настоящият съдебен състав не счита, че случаят е маловажен. Не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно
деянието не е с ниста степен на обществена опасност – предвид обществените отношения,
които засяга, а именно правата на хора в неравностойно положение досежно определените
им места за паркиране в центъра на Столицата. Нарушението е типична проявна форма на
нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Поради това правилно административно –
наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН.
Водим от изложеното по-горе настоящият съдебен състав прие, че атакуваното
Наказателно постановление като правилно, законосъобразно и при справедлив размер на
9
наложеното наказание, следва да се потвърди изцяло.
Независимо от изхода на делото, разноски не следва да се присъждат, тъй като не са
били изрично поискани пред СРС от процесуалния представител на въззиваемата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СОА20-РД11-860 от 10.03.2020г.,
издадено от Заместник Кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на основание чл.22, ал.5 и ал.6 от ЗМСМА, чл.53, ал.1 от ЗАНН и
чл.178д от ЗДвП на ЗЛ. ИВ. К. е наложена „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10