№ 21112
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110158941 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. Г.
срещу “Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна и допустима,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между ищеца и ответника “Изи Асет Мениджмънт“ АД е
сключен договор за паричен заем № ********** от ******** г. Излагат се
съображения, че съгласно сключен между страните по делото договор за
паричен заем № ********** от ******** г., съгласно които кредитодателят
„Изи Асет мениджмънт“ АД е предоставил сума в заем на кредитополучателя
в размер на 1400 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 40%,
при ГПР от 48,89%, срещу задължението на кредитополучателя А. Г. да върне
на 14 вноски сума в общ размер от 1566,88 лв. Твърди се, че в чл. 4 от договора
за заем е предвидено сключване на договор за поръчителство като
1
задължително условие за сключване на договора за заем, в изпълнение на
което ищцата е сключила договор за предоставяне на поръчителство с
„Файненшъл България“ ЕООД, по който следва да заплати 1065,12 лв.
Излага подробни съображения, че договорът за заем № ********** от
******** г. е нищожен поради противоречие на чл.11, ал.1, т.10 ЗПКр., тъй
като липсва яснота как е формиран ГПР и какви компоненти са включени в
него. Поддържа, че разходите за предоставяне на поръчителство следва да се
включат при изчисляване на ГПР, тъй като сключването на договор за
поръчителство е въздигнато като задължително условие за сключване на
договор за потребителски кредит и поради това се включва в „общите разходи
по кредита“ по смисъла на §1, т.1 ЗПК. Посочва, че посоченият процент на
ГПР не отговаря на реалния размер на ГПР, тъй като при изчисляването му не
са включени разходите по договори за предоставяне на поръчителство при
изчисляване на ГПР, с което се заобикаля чл.19, ал.4 ЗПКр., а също така
договорът е в противоречие с чл. 68д, ал.1 и 2, т.1 ЗЗПотр. Сочи, че в случай,
че при изчисляване на ГПР се включат и разходите за предоставяне на
поръчителство, реалният размер на ГПР би надвишил 5 пъти размера на
законната лихва за забава, поради което договорът за заем противоречи на
чл.19, ал.4 ЗПКр. В условията на евентуалност, в случай, че договорът за
кредит не е нищожен, поддържа, че клаузата на чл. 4 от договор за паричен
заем № ********** от ******** г. е нищожна, поради противоречие на
добрите нрави (тъй като заемополучателят се задължава да сключи договор за
поръчителство с възнаграждение по него в размер на 90% от стойността на
отпуснатия кредит) и като неравноправна клауза в потребителски договор,
която не е индивидуално договорена (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗПотр.).
Заедно с посоченото, поддържа, че договор за предоставяне на
поръчителство № ********** е нищожен поради противоречие на добрите
нрави, заобикаляне на закона и поради неравноправни клаузи в потребителски
договор. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен поради противоречие на добрите нрави, тъй като е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и дължимата цена за нея, като
кредитополучателят е длъжен да заплати сума в размер на 90% от стойността
на предоставения заем, срещу което не получава насрещна престация.
Посочва, че с процесния договор за предоставяне на поръчителство се
заобикалят разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПКр., тъй като възнаграждението по
2
договор за предоставяне на поръчителство е следвало да се включи при
изчисляване на ГПР, при което последният би надвишил максималния
законоустановен размер. Посочва, че доколкото „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
свързано лице с гаранта „Файненшъл България“ ЕООД, а също така
дружеството –кредитодател получава възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, посочените такси представляват скрита печалба за кредитора
по договора за заем. Оспорва договора за предоставяне на поръчителство като
недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗПотр.
Въз основа на посоченото, предявява иск срещу “Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с който моли съдът да обяви за нищожен договор за
паричен заем № ********** от ******** г. поради противоречие и
заобикаляне на закона. В условията на евентуалност предявява установителен
иск по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за обявяване на нищожна на клаузата на чл. 4 от
договор за паричен заем № ********** от ******** г. поради противоречие
на добрите нрави и като неравноправна клауза в потребителски договор.
Предявява иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД съдът да обяви за
нищожен договор за предоставяне на поръчителство № ********** като
нищожен поради противоречие на добрите нрави, заобикаляне на закона и
неравноправен потребителски договор.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е подал отговор на исковата молба, с който поддържа, че
исковата молба е нередовна, доколкото не е представено доказателство за
заплащане на държавната такса и няма представено адвокатско пълномощно.
Оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че Договор за
паричен заем № ********** е действителен и е в съответствие с изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския
кредит. Посочва, че в процесния договор за кредит са посочени размерът на
ГПР и на общата дължима сума и са посочени допусканията, послужили за
изчисляване на ГПР. Поддържа, че ГПР по кредита е посочен към датата на
сключване на договора, а при промяна на условията по договора
кредитодателят не е длъжен да посочва нов размер на ГПР. Поддържа, че
посоченият размер на ГПР е верен и отговаря на действително приложения
между страните. Оспорва, че сключването на договор за поръчителство с
избран от кредитодателя гарант е задължително условие за сключване на
3
договора за кредит, като посочва, че кредитополучателя е имал възможност да
сключи и договор за банкова гаранция или да предостави двама поръчители
като обезпечение за кредитора. Оспорва, че при изчисляване на ГПР следва да
се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчителство, като
поддържа, че посоченото възнаграждение е външна уговорка между различни
от кредитора лица, поради което не следва да се включва в ГПР.
Молят съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД
подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва предявените искове. Оспорва твърденията, че
предоставянето на възнаграждението за предоставяне на обезпечение е без
насрещна престация, като посочва, че ответникът е дружество, което по
занятие предоставя гаранция. Оспорва, че договорът за гаранция противоречи
на добрите нрави и е неравноправен потребителски договор. Поддържа, че
неравноправни са само отделни клаузи в потребителски договор, но не и
целият договор, защото по дефиниция неравноправни са клаузи, които не
включват определяне на основния предмет на договора или съотношение
между доставена стока или услуга и заплатената цена или възнаграждение по
договора. Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените
искове. В случай, че ищецът претендира безплатно адвокатско
възнаграждение, поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 38 ЗАдв.
Оспорва възнаграждението на процесуалния представител на ищеца като
прекомерно. Претендира разноски за процесуално представителство в размер
на 360 лв.
В срока по чл. 211 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД подава насрещен
иск срещу А. Г. Г. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
895,08 лв., представляваща дължимата незаплатена главница по процесния
договор за заем, в случай, че бъде обявен за недействителен, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно заплащане на
сумата. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не обяви договора за
кредит за нищожен моли ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца
4
сумата от 988,66 лв., представляваща неплатена главница по договор за заем,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно заплащане на сумата и сумата от 73,30 лв., представляваща
неплатена дължима възнаградителна лихва по договор за паричен заем №
**********. Обосновава насрещните искове с твърденията, че на ******** г.
между ищцата и ответника е сключен договор за паричен заем № **********,
по силата на който кредитодателят е предал в собственост на
кредитополучателя сумата от 1400 лв., срещу което заемополучателя се е
задължила да върне предоставената в заем сума, заедно с 40%
възнаградителна лихва на 14 равни двуседмични вноски (първата с падеж на
12.10.2023 г., а последната – 11.04.2024 г.), всяка от които в размер на 111,92
лв. поради това общата дължима от кредитополучателя сума е в размер на
1566,88 лв. сочи, че ответницата не е изпълнявала задълженията си
своевременно, като са останали непогасени задължения по договора за заем в
размер на 988,66 лв. и неплатена възнаградителна лихва в размер на 73,30 лв.
Посочва, че в случай на уважаване на предявения първоначален иск за
обявяване на нищожност на договора за заем, кредитополучателят дължи да
върне на кредитодателя предоставената в заем парична сума. В случай, че
първоначалния иск за обявяване на договора за кредит за недействителен бъде
отхвърлен, посочва, че предявява иск за реално изпълнение на задълженията
на кредитополучателя по процесния договор за заем за заплащане на главница
и договорна възнаградителна лихва. Моли съдът да уважи предявените
искове. Претендира разноски за производството по насрещния иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Г. Г. подава отговор на
насрещната исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Оспорва предявеният насрещен иск като
неоснователен. Моли в случай, че съдът уважи насрещния иск, да не
присъжда разноски в тежест на ищеца по главния иск. Релевира възражение за
прихващане със сумата от 504,92 лв., заплатена от ответника по договора за
кредит със дължимата главница. Моли съдът да отхвърли предявения
насрещен иск като неоснователен и поддържа предявените главни искове.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
С първоначалната искова молба от А. Г. Г. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД са предявени установителен иск с правно основание чл. 26,
5
ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл. 22 и чл. 19, ал. 4 ЗПКр за установяване спрямо
ответника „Изи Асет мениджмънт“ АД, че договор за паричен заем №
**********/******** г. е нищожен поради противоречие на закона или
заобикаляне на закона, евентуално съединен с установителен иск по чл. 26,
ал. 1, предл. 3, вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД – за установяване на нищожност на
договорната клауза на чл. 4 от договор за паричен заем №
**********/******** г. А. Г. Г. предявява срещу „Файненшъл България“
ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД и
чл. 146 ЗЗПотр. за установяване спрямо ответника, че договор за предоставяне
на поръчителство № ********** от ******** г. е нищожен поради
противоречие на добрите нрави, заобикаляне на закона и като неравноправен
потребителски договор.
„Изи Асет мениджмънт“ АД предявява насрещен иск срещу А. Г. Г. с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 895,08 лв., представляваща задължение за
връщане на предоставена сума по договор за паричен заем № **********,
евентуално съединен с осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1
и 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 988,66 лв. –
дължима главница по договор за паричен заем № ********** и 73,30 лв. –
дължима договорна възнаградителна лихва по процесния договор за паричен
заем.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По предявените искове за нищожност на договор за потребителски
кредит:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор за паричен заем №
**********/******** г. с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ ЕООД, както и
твърдените основания за недействителност на договора – заобикаляне на
закона, противоречие на закона и посочване на размер на ГПР, който е по-
нисък от действителния ГПР, както и че реалния ГПР по договора за кредит
надвишава 5 пъти размер на законната лихва.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи, че
договорът за заем е действителен.
6
По предявения иск за нищожност на клауза от договор за
потребителски кредит:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор за паричен заем №
**********/******** г. с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ ЕООД, в който е
включена клауза, задължаваща потребителя да предостави обезпечение, както
и твърдените основания за недействителност на договора –противоречие на
добрите нрави и неравноправна клауза в потребителски договор (договор, по
който едната страна е потребител, другата страна е търговец, действащ в
рамките на своята професионална или търговска дейност, значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора в полза
на търговеца, клауза, която не е свързана с основния предмет на договора)
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи, че
клаузата в договора за заем е действителна, в това число – че клаузата на чл.4
от договора е индивидуално договорена (за което обстоятелство не представя
доказателства).
По предявения иск за нищожност на договора за предоставяне на
гаранция:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор за гаранция с ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, както и твърдените основания за недействителност на
договора – противоречие на добрите нрави, заобикаляне на закона и
неравноправен потребителски договор (договор, по който едната страна е
потребител, другата страна е търговец, действащ в рамките на своята
професионална или търговска дейност, значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора в полза на търговеца).
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи, че
договорът за предоставяне на поръчителство е действителен.
По предявения насрещен иск по 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: предаване на сума на ответника А. Г. в размер на поне 895,08
лв., по договор за паричен заем от ******** г., обявен за недействителен.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че
7
процесната сума е погасена, в това число със заплащане на задължения,
различни от главницата по обявения за нищожен договор за паричен заем.
По предявения евентуален насрещен иск по чл.79, ал.1, вр. с чл. 240,
ал. 1 и 2 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор за паричен заем №
**********/******** г., предоставяне на уговорената по договора за заем
парична сума от страна на „Изи Асет Мениджънт“ АД, уговорения размер на
договорната лихва и размер на претендираните суми.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че
процесната сума е погасена.
С оглед твърденията на ищеца и на ответника и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото, следните
обстоятелства: 1/ между ищеца и ответника “Изи Асет Мениджмънт“ АД на
******** г. е сключен договор за паричен заем № ********** от ******** г.,
по който кредитодателят „Изи Асет мениджмънт“ АД е предоставил сума в
заем на кредитополучателя в размер на 1400 лв., при договорена годишна
възнаградителна лихва от 40%, при ГПР от 48,89%, срещу задължението на
кредитополучателя А. Г. да върне на 14 вноски сума в общ размер от 1566,88
лв.; 2/ в чл. 4 от договор за паричен заем № ********** от ******** г. е
договорено обезпечаване на заема с поръчителство; 3/ за обезпечаване на
заема А. Г. е сключила договор за предоставяне на поръчителство с
„Файненшъл България“ ЕООД, по който се е задължила да заплати сумата от
1065,12 лв. като възнаграждение за поръчителя.
ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата молба и
насрещната искова молба документи като писмени доказателства по делото.
Указва на ищцата по първоначалния иск А. Г. Г., на осн. чл. 183 ГПК,
да завери представените към ОИМ документи на л. 11-13, в рамките на
работното време на СРС (от 09:00 до 17:00 ч.) в присъствие на длъжностно
лице на СРС или да представят заверен препис, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ
съдът ще ги изключи от доказателствения материал по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която след
8
като се запознае с документите по делото да отговори на поставен въпроси в
доказателствените искания към насрещната искова молба, както и на
служебно поставени от съда въпроси: 1/ да посочи дали посочения в договор
за паричен заем № ********** от ******** г. ГПР отговаря на действително
приложения по договора; 2/ какъв ще бъде размерът на ГПР, ако при
изчисляването му се включи таксата за предоставяне на гарант по договор за
предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата
ССчЕ в размер на сумата от 400 лв., платими от ищеца по насрещния иск „Изи
Асет Мениджмънт“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.06.2025 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за
внесен депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9