Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260053
гр.Русе, 04.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , търговско
отделение в открито съдебно
заседание на 15 октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА като
разгледа докладваното от съдия Павлова в.т.д.
№348 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„ТРИГОН ЕНЕРДЖИ”ООД, ЕИК117543215, чрез пълномощник
адвокат Ф.М., е обжалвало решението, постановено по гр.д.№4504/2019г. по описа
на РРС, с което е обявен за недействителен по отношение на ищеца „КАЛАС-ЧЕРНОМОРЕЦ“ЕООД,
договор за продажба на вземане от
15.02.2017г., в частта с която „ТРИГОН ЕНЕРДЖИ-ООД“ЕООД, ЕИК117543215, прехвърля
на „ТРИГОН ЕНЕРДЖИ БИЛДИНГ“ЕООД, ЕИК204178174, вземането си от Ж.Т.Д., предмет
на гр.д.№1166/2015г. по описа на РРС е на в.гр.д.№365/2016г. по описа на РОС, в
размер на 990лв. Излага оплаквания за неправилност на решението, иска да бъде отменено
от въззивния съд, а претенцията-отхвърлена. Претендира разноски за двете
инстанции.
Насрещната страна
по жалбата „КАЛАС-ЧЕРНОМОРЕЦ“ЕООД с подаден отговор счита същата неоснователна, а решението на РРС-правилно и
иска да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноските за тази инстанция.
Насрещната страна „ТРИГОН ЕНЕРДЖИ БИЛДИНГ“ ЕООД не е подала отговор и не взема
становище по жалбата.
След преценка на
събраните по делото доказателства, оплакванията в жалбата и като съобрази
доводите на страните, въззивния съд приема за установено следното:
За да уважи
предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД, първоинстанционния съд е приел,
че вземането на ищеца-кредитор от първия ответник е установено с влязло в сила
решение, то не е погасено по давност, извършената сделка на 15.02.2017г. между
двамата ответници-продажба на вземане на първия от Ж.Д.в размер на 990лв., на втория, го уврежда,
тъй като намалява имуществото, което служи като общо обезпечение на кредитора,
а срещу продаденото вземане първият ответник е получил сумата 13.12лв. По
отношение знанието за увреждането, съдът е приел наличие на правна връзка между
страните по цесията, както и че представляващите ги са свързани лица по см. на
§1 ДР на ТЗ.
Жалбата е неоснователна. Предявеният иск е с правно основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД, съгласно който кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Изхождайки от
това, за да бъдат уважен искът ищецът следва да докаже качеството си на
кредитор, като вземането може и да не е установено с влязло в сила съдебно
решение; длъжникът да е извършил правни действия, които увреждат кредитора, а
увреждане е винаги налице в случаите, когато се намалява възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника и знание за увреждане,
което при възмездно действие следва да имат както длъжника, така и третото
лице, с което е договарял.
Следва да се отбележи, че оплакванията в жалбата
се свеждат до приповтаряне възраженията на ответника по основателността на иска,
посочени в отговора на исковата молба, подаден пред РС-Бургас. На практика те
не съставляват указание в какво се състои порочността на постановеното от
първоинстанционния съд решение, тъй като противоречат на приетото от районния
съд. Ето защо и проверката на въззивния съд се свежда до проверка по
валидността на решението, допустимостта му, а по правилността – с оглед
посоченото в жалбата, относимо към приетото от съда. Решението е валидно и
допустимо. След изпращане на делото по подсъдност на РРС, исковата молба е
оставена без движение и са дадени на ищеца указания за отстраняване на нередовности,
като с молба на ищеца /л.6/ те са отстранени и е очертан предмета на спора. Ето
защо и първото оплакване във въззивната жалба, за неяснота на фактическите
твърдения в исковата молба, относимо към допустимостта на решението, като
постановено по нередовна искова молба, се явява неоснователно. Неоснователно е и второто,
пак относимо към редовността на исковата на исковата молба-относно неяснота
касаеща коя част от вземането, прехвърлено с цесията е предмет на иска, тъй
като е несъмнено, че негов предмет е прехвърленото с цесията вземане на въззивника от Ж.Д.за
990лв., представляващо ½ от 1980лв.
Според настоящия състав не съществува законова пречка да се води от кредитор иск
с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за част от сделка или действия на негов
длъжник, която го уврежда. Неоснователни са и останалите оплаквания в жалбата.
Както бе посочено, районният съд е приел, че увреждащата сделка-цесия е
възмездна, обратно на посоченото в жалбата. Това според настоящия състав не е
така, тъй като сумата 13.12лв. е заплатена на физическото лице Г.Д.И./л.109/, а
не на въззивника. При това положение, не подлежи на доказване знанието за
увреждане у третото лице, арг. чл.135, ал.2, пр.2 ЗЗД. Дори и да се приеме, че
сделката е възмездна и тази предподставка следва да се докаже, то знание за
увреждането, е установено. В случая презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД не може да
бъде тълкувана разширително, но наличието на съответна близост между
представляващите двете ответни дружества е несъмнена. Видно от вписванията по
партидите на двамата ответници в ТР, до 10.08.2011г. Н.И.С.и Г.Д.И.са съдружници в „Тригон енерджи“ООД,
като първият е и управител. На тази дата С.е заличен като управител, а като
такъв е вписана И.. На 26.07.2016г. в ТР е вписан втория ответник-„Тригон
енерджи билдинг“ЕООД, с управител Н.И.С.и ЕСК-К.Н.С.. Двете дружества имат един
и същ адрес на управление, един и същи пълномощник ги представлява по делата,
видно от приложените доказателства. Приема се в съдебната практика, че ако
упълномощеният представител знае за увреждането и действа от името на
упълномощителя, то не е необходимо да се доказва, че и упълномощителя знае. А
че пълномощника адвокат знае, няма никакво съмнение. В този смисъл е и решение
по гр.д.№4606/14г., Четвърто ГО на ВКС.
Предвид
гореизложеното, решението на районния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
В тежест на
въззивника са направените от въззиваемия разноски по делото в размер на
400лв.-адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения,
Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №647/04.06.2020г., постановено по гр.д.№4504/2019г.
по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА
„ТРИГОН ЕНЕРДЖИ-ООД“ЕООД, ЕИК117543215, да заплати на „КАЛАС-ЧЕРНОМОРЕЦ“ЕООД,
ЕИК147080043 сумата 400лв. разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:
Членове: