№ 950
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110144431
по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за установено съществуването
на парично задължение в размер на сумата от 1 515,26 лв., представляваща цена на
потребена вода за периода от 10.09.2019 г. до 12.06.2021 г. по отношение на обект, находящ
се в .... с договорна сметка № ********** и клиентски № **********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2021 г. до окончателното
плащане, за която сума по ч. гр. дело № 74358/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.01.2022 г.
Ищецът .... твърди, че между него и ответника С. П. К. е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К
услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че за периода от 10.09.2019 г. до
12.06.2021 г. е предоставил на ответника такива до обект, находящ се в .... с договорна
сметка № ********** и клиентски № **********, чиято стойност не е била заплатена. Сочи,
че ответникът има качеството потребител на В и К услуги по смисъла на §, ал. 1, от ДР на
ЗРВКУ, като съгласно общите условия за предоставяне на В и К услуги /в сила от
28.08.2016 г./, които са общодостъпни на интернет – страницата на дружеството,
потребителите на В и К услуги са длъжни да заплащат цената на доставените такива в 30-
дневен срок от датата на фактурирането им, което той не е сторил, поради което претендира
същата. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. П. К. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска при твърдението, че след 2000 г. не е пребивавал и живял в процесния
имот, поради което не е потребил твърдяното количество В и К услуги, позовавайки се на
факта, че книжата по делото му се връчват на друг адрес, а именно: ...... Оспорва да е
наемател на общинско жилище, както се посочва в исковата молба. Сочи, че собственик на
имота е трето за спора лице – А. Б. К., позовавайки се на представената от ищеца справка от
Служба по вписванията. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения
иск. Претендира и разноски.
1
Третото лице – помагач на страната на ответника – А. Б. К. изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срок и в резултат от
дадени от заповедния съд указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в производството по ч.
гр. дело № 74358/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, имащо за предмет същите вземания.
Исковата молба е и редовна, доколкото заявената искова претенция е надлежно
формулирана по основание, размер и период, за който се отнася, поради което съдът дължи
произнасяне по същество на правния спор.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите.
Основателността на иска се обуславя от осъществяване на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да има качеството потребител на В и К
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2. за процесния
период ищецът да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от
Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите
условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В
и К услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това. В случая,
от страна на ответника С. К. е направено изрично оспорване относно наличието на
облигационно правоотношение между страните, като с доклада по делото съдът е указал на
ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи качеството потребител на В и К
услуги по отношение на него. В тази връзка от негова страна е представена справка от
Служба по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида
на ответника (л. 7 от делото), от която се установява, че на 18.02.2019 г. е вписана възбрана
върху притежаваната от него 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Толстой“, бл. 51, ет. 10, ап. 54. В справката не са
отразени вписвания в регистъра за последващо прехвърляне на правото на собственост или
учредяване на право на ползване в полза на други лица. В същото време от страна на
ответника липсва оспорване относно верността на вписаните в справката обстоятелства,
като неговите възражения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК съдържат единствено общо
оспорване относно липсата на облигационно правоотношение с ищеца, основано на
2
твърдението, че не е живял в процесния имот. В случая, страната не е представила
доказателства за оборване на отразените в справката обстоятелства, поради което съдът
намира, че доказателствената стойност на документа не е оборена по делото и същият
представлява достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост в
посочения в нея обем – 1/2, което в случая е релевантно. За пълнота следва да се отбележи,
че вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл.
2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър
последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република
България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права,
ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният
регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване
и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства,
както и вписаните актове. В случая, отразените в справката обстоятелства относно
принадлежността на правото на собственост не се опровергават от представеното
удостоверение от дирекция „БДС“ – МВР (л. 61 от делото), установяващо, че считано от
17.03.2003 г. ответникът е с регистриран постоянен адрес, който се различава от адреса, на
който се намира процесният имот, както и с оглед показанията на разпитания по делото
свидетел И. Г., установяващи, че в рамките на исковия период не той, а съпругата му - А. К.,
е живяла в него. Това е така, тъй като посочените обстоятелства са ирелевантни за
възникване на качеството потребител на В и К услуги, доколкото обсъдената по-горе
нормативна уредба го обвързва с наличието на титулярство на право на собственост,
каквото в случая е установено, а не къде е адресната регистрация на лицето по смисъла на
чл. 89 и сл. от Закона за гражданската регистрация, както и дали имотът, за който се отнася
исковата претенция, фактически се ползва от него или не. Нещо повече, този извод на съда
не се опровергава и с оглед данните по делото за постановено решение № 11367/30.06.2023
г. по гр. дело № 52625/2022 г. по описа на СРС, 92 състав (л. 77 от делото), с което бракът
между С. К. и А. К. е бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен и е утвърдено
споразумението по чл. 49, ал. 4 СК, с което процесният апартамент е предоставен за
ползване на бившата съпруга на ответника, тъй като видно е, че то урежда отношенията
помежду им за период след процесния.
Ето защо, въз основа на вече обсъдената по-горе справка от Служба по вписванията
съдът приема, че обемът на притежаваните от ответника права върху процесния имот се
равнява на 1/2 идеална част, като носител на останалата такава е третото лице – помагач – А.
К., видно от удостоверените в справката данни за вписана възбрана и върху притежаваната
от нея 1/2 идеална част от правото на собственост. Следователно, доколкото С. К. не се
явява единствен собственик на процесния апартамент № 54, а и при липса на изрична
уговорка в противен смисъл, следва да се направи извод, че отговорността му не следва да
бъде ангажирана за повече от посочения по-горе обем – 1/2. В случая, от страна на ищеца не
са ангажирани други доказателства в подкрепа на това обстоятелство, освен вече обсъдената
по-горе справка, единствено въз основа на която не може да се направи извод, че той изцяло
е бил собственик на апартамента, върху който е вписана възбраната. Следва да се отбележи
още, че по делото не става ясно считано от кога точно и въз основа на какво придобивно
основание ответникът К. и третото лице – помагач А. К. се легитимират като носители всеки
на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, но доколкото
удостоверените в справката обстоятелства са се осъществили на 18.02.2019 г., т. е. преди
исковия период, следва да се направи извод, че именно посочените лица са били негови
собственици в рамките на исковия период.
С оглед на изложеното, съдът прави извод, че в рамките на същия ответникът С. К. се
легитимира като носител на 1/2 идеални части от правото на собственост върху процесния
апартамент № 54, а това означава, че той е имал качеството „потребител“ на В и К услуги
по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
3
канализационните услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги всички В и К оператори публикуват
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и
общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ
период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая, ответникът не твърди,
а и не доказва да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери
приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането
на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за нея
и същите я обвързват (в този смисъл решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на
ВКС, ТК, І ТО и решение № 191/06.10.2015 г. по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО). По
изложените съображения съдът приема за установено по делото, че С. К. е имал качеството
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот през исковия
период, като страните в настоящото производство са били обвързани от облигационна
връзка, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и
от съответния регулаторен орган, респ. тя се явява задължено лице за заплащане на
доставените и потребени В и К услуги за периода от 10.09.2019 г. до 12.06.2021 г. съобразно
обема на участието си в съсобствеността – 1/2.
За установяване на факта на предоставяне на твърдяните В и К услуги и тяхната
стойност по делото е изслушано и прието без оспорване от страните заключение на вещите
лица по комплексната съдебно технико-счетоводна експертиза, според което обемът на
ползваните такива за периода от 10.09.2019 г. до 12.06.2021 г. е 625,163 куб. м., като същите
са начислени на база двама живущи, т. е. „служебно“ – поради липсата на водомер с валидна
метрологична проверка. Експертизата изяснява още, че стойността на начисленото
количество В и К услуги се равнява на 1 740,06 лв., като след приспадане на извършените от
абоната плащания от 370,54 лв., непогасена е останала сумата от 1 369,52 лв. В случая,
съдът намира за допустимо предоставянето и ползването на В и К услугите да се установява
посредством направените от ищеца счетоводни записвания, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като
доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите, с оглед тяхната
редовност и другите обстоятелства по делото. Действително съдебно технико-счетоводната
експертиза е формирала своите изводи единствено въз основа на извършена проверка в
счетоводството на ищеца, но доколкото неговата редовност не е оспорена по делото, съдът
приема, че изследваните от вещите лица счетоводните записвания могат да служат като
доказателство за твърдяните от ищеца обстоятелства.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи В и К
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал. 1 от същата Наредба показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия
или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Следователно, в Наредбата се предвижда
ползваните В и К услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения, а именно: при
извършено „служебно“ начисляване на потребените В и К услуги, както е в настоящия
4
случай за целия процесен период според колона № 2 в таблицата от заключението – поради
липсата на индивидуален водомер за конкретния обект или в приравнените на липса на
водомер случаи при повреден водомер или при водомер /СТИ/ с изтекла валидност на
метрологичната проверка, в какъвто смисъл са били разясненията на вещите лица по време
на изслушването им в открито съдебно заседание на 26.10.2023 г. Касае се за изключение от
хипотезата на реално измерване на количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, тъй като в този случай се стига до прилагането на фикция, че
потребителят е използвал количество, изчислявано по ред и метод, определен в Наредба №
4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. В случая, от страна на .... по делото не са
ангажирани никакви доказателства в подкрепа на констатираните от вещите лица
обстоятелства, даващи основание на ищцовото дружество за начисляване на предоставените
до процесния имот В и К услуги в рамките на исковия период по реда на чл. 39, ал. 6 от
горната Наредба, т. е. „служебно“. От една страна по делото изобщо не са изложени
твърдения за начисляване на количеството В и К услуги по този ред, а от друга страна
ищецът не представя карнети и/или други документи, съставяни за имота през процесния
период, установяващи, че водомерът, монтиран в имота на ответника и измерващ
потребената там вода, изобщо е преминал метрологична проверка и ако да – кога е изтекла
нейната валидност, като такива не са били предоставени и на вниманието на вещите лица,
видно от отразените от тях материали, използвани при изготвяне на заключението. Според
разпоредбата на чл. 34а, ал 1 от горната Наредба, периодичните проверки на
индивидуалните водомери, като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода в сгради-етажна собственост се извършват на 10 години, а съгласно ал. 5,
когато длъжностното лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери, срокът на извършване на проверката е 3 месеца и в случай, че след изтичане на
срока не е извършена периодична проверка, количеството изразходвана вода от потребителя
се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. В случая, по делото нито се твърди, нито се установява
да е изпълнена такава процедура, поради което начислената служебно сума не може да бъде
приета за дължима от ответника. В тази връзка не са представени никакви доказателства,
които да удостоверяват правилното и законосъобразно извършване на тази процедура, както
и обстоятелствата, обуславящи нейното приложение, като с доклада по делото съдът е
указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи обема на предоставените
В и К услуги, чиято стойност се претендира. Нещо повече, дори и да се приеме, че за .... е
съществувало основание за начисляване на процесните В и К услуги на база, т. е.
„служебно“, от негова страна не са представени никакви доказателства, че това е трябвало
да става въз основа потреблението на двама живущи, в какъвто смисъл е направеното от
ответника оспорване, че не той, а само бившата му съпруга – А. К. е живяла в процесния
имот в рамките на исковия период. В случая, по делото не е предоставен протокол,
подписан от оператора и упълномощен представител на етажната собственост, за
определяне на броя на живущите в имота. Нещо повече, според показанията на свидетеля И.
Г. от около 30 години ответникът живее в ...., а не в апартамента в ...., който се обитава от
съпругата му А., като в тази част раказаното от него се подкрепя и от факта, че адресната
регистрация на С. К. се раzличава от адреса на процесния имот, в какъвто смисъл са данните
в обсъденото по-горе удостоверение от дирекция „БДС“ – МВР, което още повече
опровергава основанието за начисляване на процесните В и К услуги по приетия от ищеца
ред. В тежест на последния е било да установи при условията на пълно и главно доказване,
че за исковия период е доставял твърдяното количество В и К услуги и основанието за
начисляването им по установения ред, което той не е сторил, поради което следва да понесе
последиците от недоказване на това обстоятелство, като съдът приеме, че претендираната от
него сума е недължима само на това основание.
Изложеното обосновава извод, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1
5
ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая, предвид изхода на спора – цялостна неоснователност на иска, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 515 лв., от които: 15 лв. - платена държавна такса в производството по
ч. гр. дело № 387/2023 г. по описа на СГС и 500 лв. – адвокатско възнаграждение, чието
реално заплащане съдът прие за доказано с оглед отбелязването върху пълномощното от
29.09.2022 г. (л. 19 от делото), че е заплатено изцяло, в която част то има характер на
разписка. С оглед изхода на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова
сметка. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК в полза на третото лице – помагач не
следва да се присъждат разноски с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...., ....
срещу С. П. К., ЕГН **********, с адрес: ..... установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за
установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 1 515,26 лв.,
представляваща цена на потребена вода за периода от 10.09.2019 г. до 12.06.2021 г. по
отношение на обект, находящ се в .... с договорна сметка № ********** и клиентски №
**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 30.12.2021 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 74358/2021 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.01.2022 г.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...., .... да заплати на С. П.
К., ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 515 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната
ответника С. П. К. – А. Б. К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6