Определение по дело №67/2021 на Окръжен съд - Сливен

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 10.02.2021г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

             ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                            КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 67 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

         

           Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

  Подадена е жалба против решение, което има характеристиките на определение № 260292/04.12.2020 г. постановено по гр. д. № 8/2020 г. по описа на Районен съд Сливен, с което са оставени без разглеждане предявените от А.И.Л. ЕГН **********,***,  срещу И.К.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес:***А” и М.А.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес****** , искови претенции с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР вр. с чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на част от имот с идентификатор 67338.701.464 по КК и КР на гр. Сливен, общ. Сливен с приблизителна площ около 30-40 кв. м., грешно заснета и отразена като част от поземлен имот с идентификатор 67338.701.463 по КК и КР на гр. Сливен, общ. Сливен, собственост на ответниците , както и да бъде определено действителното положение на границата между процесните имоти, такава каквато е според документите за собственост на ищеца по действителните към момента на придобиване на имота по кадастрален и регулационен план на гр. Сливен от 1972 година, одобрен със Заповед № 700/22.12.1972 година, като западната граница между имота на ищеца и този на ответниците, да се премести с около 1,40 м. западно от отразената в кадастралната карта на гр. Сливен от 2006 година поради недопустимост на предявените искове и е прекратено производството по гражданско дело № 8 по описа на Районен съд – Сливен за 2020 година като недопустимо, а ищецът е осъден да заплати на ответниците направените в производството разноски.

В жалбата, подадена от представител по пълномощие, се твърди, че съдебния акт е немотивиран, неправилен, постановен при непълна оценка на събраните по делото доказателства и в противоречие на материалния закон и с процесуалните правила. По делото не се спорело, че между страните е имало процес с правно основание чл. 108 от ЗС. Спорът бил, че след като е приключен този спор, има ново изменение на границата, което незаконосъобразно е отразено върху кадастралната карта. Това е основание за нов иск по чл. 54 от ЗКИР. Развиват се съображения. При нито една промяна на границата нямало данни тя да е трасирана от съответната общинска служба при действието на ЗТСУ /отм./ или правоспособен геодезист при действието на ЗУТ. Данни има само от заснемане след изграждане на ограда, която непрекъснато е местена и заснемана. Макар и за последната да има издадено разрешение за строеж по действащия план за регулация /условие по 48, ал. 1 от ЗУТ/, не е на необходимото отстояние и не съвпада с границата отразена в плана. Тя е построена на грешно отразената върху кадастралната карта граница, в нарушение на горепосочената разпоредба на ЗУТ. Няма по делото данни ответниците да са искали промяна на регулацията и нейното действие не е преустановено. Това е и основанието за иска – промяна на границата между процесиите имоти след като има влязъл в сила съдебен акт, който неправилно е приложен на място и изграждане на ограда в противоречие с плана за регулация като по този начин се заема и отнема и част от дворното място. Иска се да бъде отменено изцяло решение № 260292/04.12.2020 г. постановено по гр. д. № 8/2020 г. по описа на Районен съд Сливен /по съществото си определение с което се прегражда пътя на делото/, като немотивирано, неправилно, постановено при непълна оценка на събраните по делото доказателства и в противоречие на материалния закон и с процесуалните правила и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия по същество.

В срока е постъпил писмен отговор на жалбата, в който се твърди, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата, като неоснователна, да бъде отхвърлена. От назначената по делото техническа експертиза, допълнителната такава и дадените отговори на експерта в с. з. е установено, че източната граница на имота на ответниците и западна за ищеца, по първия кадастрален и регулационен план на квартала от 1972 година, представлява дворищно- регулационната линия. По одобрения ПУП от 2000 г. същата граница представлява имотна граница, която напълно съвпада с дворищно - регулационната линия от 1972 г. Към 2000 година регулационните предвиждания на КРП от 1972 година, касаещи дворищно - регулационната линия, която е граница между двата имота, са осъществени. Правилен е и извода на съда за пълно съвпадение на границата между имотите по кадастралната карта на кв. „Речица”, одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 година на АК с отразените граници по кадастралния и регулационен план от 1972 година и тези по подробния устройствен план от 2000 година. Установено е също и, че по така материализираната източна граница, имотът на ответниците е отразен с площ от 747 кв. м. Освен това, тези изводи се базират и на заключението на техническата експертиза, от която безспорно е установено, че след извършеното трасиране на границата на място през 1986 г. по изп. д. № 1511/1986 г. на ДСИ, Сливен, е била изместена и оградата между двата имота по регулационната линия. Това изместване обаче не е намерило отражение в кадастралния план от 1982 г., а от там не е намерило вярно отражение и в приетия през 2000 г. кадастрален и регулационен план. Този пропуск е бил пренесен и в кадастралната карта, одобрена през 2006 г. По тази причина, с влязло в сила решение на Сливенския окръжен съд. постановено по в. гр. д. № 511/2013 г. е било признато за установено, че е допусната грешка в действаща кадастрална карта па гр. Сливен, кв. „Речица”, одобрена със Заповед РД-18-31/19.04.2006 година на директора на АГКК, Сливен, изразяваща се в това, че неправилно е заснета имотната граница между ПИ № 67338.701.206 /имота на ответниците/ и ПИ № 67338.701.207 /имота на ищеца/, 67338.701.429 и 67338.701.430, като не било отразена действителната източна граница на имота на ответниците, съответстваща на материализираната на място такава, а е отразена дворищно регулационната линия по ПУП от 2000 година, като действителната граница съответства на червената линия по скицата, приложена на л. 45 от делото, която се счита за неразделна част от решението. Претендират се разноски.

Няма спор по фактическите констатации. Производството е образувано по искова молба с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на част от имот с идентификатор 67338.701.464 по КК и КР на гр. Сливен, общ. Сливен с приблизителна площ около 30-40 кв. м., грешно заснета и отразена като част от поземлен имот с идентификатор 67338.701.463 по КК и КР на гр. Сливен, общ. Сливен, собственост на ответниците, както и да бъде определено действителното положение на границата между процесните имоти, такава каквато е според документите за собственост на ищеца по действителните към момента на придобиване на имота по кадастрален и регулационен план на гр. Сливен от 1972 година, одобрен със Заповед № 700/22.12.1972 година, като западната граница между имота на ищеца и този на ответниците, да се премести с около 1,40 м. западно от отразената в кадастралната карта на гр. Сливен от 2006 година, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на оспорената част от имота.

  С решение на Сливенския районен съд № 982/1986 година, по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от ответниците, същите са признати за собственици на 44 кв. м. в източната част на парцела, като ищецът и неговият баща са осъдени да предадат на ответниците владението върху тази част. Решението било изпълнено и съдия - изпълнителят извършил въвод във владение на 29.Х. 1986 година по изп. д. № 1511/86 година. Мястото било измерено и обозначено с колчета от вещото лице. Въз основа на това, ответниците изградили ограда от стоманена мрежа и колове, а през 2015 година им било издадено Разрешение за строеж № 103/23.04.2015 година за изграждане на масивна ограда по източната регулационна линия на имота, която направили.

През 2012 година при справка в Службата по кадастъра установили, че към момента на влизане в сила на кадастралната карта на гр. Сливен техния имот е заснет неправилно и границата между него и имота на ищеца не съответства на фактическата граница по протокола за принудително отнемане на вещи по изпълнително дело № 1511/1986 година. По тази причина, през 2013 година предявили против ищеца по делото и други лица, собственици на имоти, граничещи, иск с правно основание чл. 53, ал.2 пр. 2 от ЗКИР, по който е образувано гр. д. № 26/2013 година на Сливенския районен съд. Съдът отхвърлил иска им, но с влязло в сила решение на Сливенския окръжен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 511/2013 година това решение било отменено и Окръжният съд постановил друго, с което било признато за установено, че е допусната грешка в действаща кадастрална карта на гр. Сливен, кв. „Речица”, одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 година на директора на АГКК, Сливен, изразяваща се в това, че неправилно е заснета имотната граница между ПИ № 67338.701.206 /имота на ответниците/ и ПИ № 67338.701.207 /имота на ищеца/, 67338.701.429 и 67338.701.430, като не било отразена действителната източна граница на имота на ответниците, съответстваща на материализираната на място такава, а е отразена дворищно регулационната линия по ПУП от 2000 година, като действителната граница съответства на червената линия по скицата, приложена на л. 45 от делото, която се счита за неразделна част от решението.

Съдът е признал, че ответниците са били собственици на частите от цитираните имоти към момента на одобряване КК на кв. „Речица”, намиращи се между нанесената в кадастралната карта граница и материализираната фактическа източна граница на нашия имот - ПИ № 67338.701.206.

Въз основа на влязлото в сила решение на Сливенския окръжен съд, през 2015 г. Службата по геодезия, картография и кадастър е извършила промяна на границата между имота им и този на ответниците по посоченото дело, в т. ч. и на имота на ищеца по настоящето дело, като същата е изчертана на изток за имота на ответниците от отразената такава по кадастралната карта преди постановеното решение.

По делото е безспорно установено, че с влязло в сила решение на Сливенския окръжен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 511/2013 година е признато за установено, че е допусната грешка в действаща кадастрална карта на гр. Сливен, кв. „Речица”, одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 година на директора на АГКК, Сливен, изразяваща се в това, че неправилно е заснета имотната граница между ПИ № 67338.701.206 /имота на ответниците/ и ПИ № 67338.701.207 /имота на ищеца/ и поземлени имоти № № 67338.701.429 и 67338.701.430, като не е отразена действителната източна граница на имота на ответниците, съответстваща на материализираната на място такава, а е отразена дворищно регулационната линия по ПУП от 2000 година, като действителната граница съответства на червената линия по скицата, приложена на л. 45 от делото, която се счита за неразделна част от решението.   Със същото решение е признато за установено, че ответниците са били собственици към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Сливен, кв. „Речица” на частите от цитираните по - горе поземлени имоти, намиращи се между нанесената в кадастралната карта граница и материализираната фактическа източна граница на техния имот - ПИ № 67338.701.206.

Изложените съображения дават основание да се приеме, че предявената искова претенция с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР вр. с чл. 124, ал.1 ГПК, е недопустима, тъй като с нея се цели пререшаване на спор, който вече е разрешен с влязло в сила решение на Сливенския окръжен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 511/2013 година. Предвид това следва да се оставят без разглеждане като недопустими предявените искови претенции, респ. да се приложи разпоредбата на чл. 299, ал. 2 от ГПК и производството по делото да се прекрати. Като е процедирал по този начин съдът е постановил правилен и законосъобразен акт, а подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

Насрещната по жалбата страна е претендирала разноски, но не е представила доказателства, че е направила такива, поради което не следва да й бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.И.Л. ЕГН **********,***,  чрез представител по пълномощие, против решение, което има характеристиките на определение № 260292/04.12.2020 г. постановено по гр. д. № 8/2020 г. по описа на Районен съд Сливен, с което са оставени без разглеждане предявените от А.И.Л. ЕГН **********,***,  срещу И.К.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес:*****и М.А.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес:******, искови претенции с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР вр. с чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на част от имот с идентификатор 67338.701.464 по КК и КР на гр. Сливен, общ. Сливен с приблизителна площ около 30-40 кв. м., грешно заснета и отразена като част от поземлен имот с идентификатор 67338.701.463 по КК и КР на гр. Сливен, общ. Сливен, собственост на ответниците.

 

 

Определението    подлежи на  касационно обжалване пред ВКСРБ в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 274 ал.3 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: