РЕШЕНИЕ
№ 1889
Кюстендил, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ИВАН ДЕМИРЕВСКИ |
При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20247110700447 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118 КСО.
Л. С. С. от гр. Кюстендил, [улица]обжалва Решение № 2153-09-16/06.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № ********** от 16.05.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което на основание чл. 74 ал. 1 т. 4 от КСО й е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В жалбата се оспорва отказа за отпускане на лична пенсия за инвалидност, като сочи, че я лишават от пенсия неоснователно с 58% ТНР. Иска се отмяна на решението и отпускане на исканата пенсия.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юк. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита се, че оспореното решение е законосъобразно като постановено в съответствие с правилното приложение на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Кюстендил, като извърши преценка на доказателствата по делото, на доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Административното производство, приключило с издаване на оспорения административен акт, е започнало по Заявление вх. № 2112-09-118/26.02.2024 г. на Л. С. С. с искане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В заявлението лицето сочи, че прилага Експертно решение № 0123 от 15.01.2018 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД – Кюстендил, видно от което на Л. С. е определена 52 % трайно намалена работоспособност за срок от 1 години, а датата на инвалидизиране е 13.06.2010 г. Заявителката е представила и трудова книжка и удостоверение за раждане.
Следва Разпореждане № ********** от 16.05.2024 год. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Кюстендил, с което е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Л. С. С., на основание чл. 74 ал. 1 т. 3 от КСО. Прието е, че заявителят няма необходимия трудов стаж от 5 години до датата на инвалидизирането, а има 04 год. 08 мес. и 27 дни.
По делото липсват данни относно датата на съобщаване на разпореждането на жалбоподателя, който е депозирал жалба пред директора на ТП на НОИ Кюстендил на 16.07.2024 г., като в този смисъл съдът приема, че жалбата е постъпила в срока по чл. 117 ал. 2 КСО.
Директорът на ТП на НОИ - Кюстендил се произнася с Решение № 2153-09-16 от 06.08.2024 год., като отхвърля жалбата по съображения за неоснователност. Приема се, че отказът за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, е законосъобразен, тъй като заявителят не отговаря на изискванията на чл. 74 ал. 1 т. 4 от КСО - няма осигурителен стаж от 5 години, придобит до датата на инвалидизирането, която съобразно ЕР № 0123/15.01.2018 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил е 13.06.2010 г., а към тази дата осигурената има навършени 34 години, т.е. е над 30 години. С горното се доказва приложението на чл. 74 ал. 1 т. 4 от КСО, каквито са мотивите в разпореждането, а изписването на т. 3 от разпоредбата е следствие на техническа грешка.
Решението на административния орган е съобщено на жалбоподателката на 09.08.2024 год., а жалбата е подадена на 14.08.2019 год., т.е. в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО.
Към административната преписка са представени писмени доказателства, от които се установява, че във връзка със заявление от 01.02.2018 г. на Л. С. С. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е направен опис на осигурителния й стаж, видно от който заявителката има осигурителен стаж към датата на инвалидизирането общо от 04 год. 08 мес. 28 дни. Налице са данни за осигурителен стаж от 03 години 09мес. и 09 дни, положен след относимата за спора дата на инвалидизирането. По заявлението е издадено разпореждане от 16.05.2024 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, с което е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност на жалбоподателя.
С оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл. 147 ал. 1 от АПК във вр. с чл. 118 ал. 3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд, в преклузивния срок по чл. 118 ал. 1 изр. 1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
В резултат на служебната проверка по чл. 168 ал. 1 от АПК на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, съдът намира, че решението на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117 ал. 3 от КСО, в изискуемата се форма по чл. 59 ал. 2 от АПК, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона.
Отказът за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, обективиран в разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кюстендил, потвърден с оспореното решение на директора на ТП на НОИ, е мотивиран с отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 74 ал. 1 т. 4 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 74 ал.1 от КСО, осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, както следва: по т. 4 - над 30 годишна възраст – 5 години.
С оглед на горното и предвид събраните по делото доказателства, не е спорно, че датата на инвалидизиране на жалбоподателката е 13.06.2010 г., видно от ЕР № 0123/15.01.2018 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ – Кюстендил АД и че към тази дата същата е била на навършени 34 години /родена е на 06.04.1976 г./; че е с 52 % трайно намалена работоспособност.
Основният спор е относно наличието на осигурителен стаж, респективно относно неговата продължителност към датата на инвалидизирането. Административният орган приема, че изискуемият осигурителен стаж, определен съобразно възрастта на заявителката към датата на инвалидизиране, е 5 години, като счита за доказан осигурителен стаж от 04 год. 08 мес. 28 дни, т.е. с по - малка продължителност, поради което отказва отпускане на заявената пенсия на жалбоподателя. Разпореждането на пенсионния орган е законосъобразно – постановено е при правилно приложение на материалния закон спрямо релевантните за правото на пенсия фактически обстоятелства. Както се посочи, последното възниква при наличието на материално - правните предпоставки по чл. 74 ал. 1 т. 4 от КСО, като неточното цитиране от длъжностното лице по пенсионно осигуряване на разпоредбата – вместо т. 4, т. 3 на ал. 1 на чл. 74 от КСО, е следствие на допусната печатна грешка и не се отразява на правилността на крайния извод, надлежно мотивиран в разпореждането.
Анализът на събраните писмени доказателствени средства сочи на изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят няма право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като към датата на инвалидизиране - 13.06.2010 г., не отговаря на изискването за осигурителен стаж, предвидено в чл. 74 ал. 1 т. 4 от КСО. Доказателствата към пенсионната преписка удостоверяват осигурителен стаж на оспорващия към датата на инвалидизиране, общо 04 год. 08 мес. 28 дни. Горното се установява от описа на осигурителния стаж във връзка със заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност, във връзка с искането за отпускане на пенсия по чл. 74 ал. 1 от КСО, надлежно описани по - горе. Следват изводи за това, че Л. С. не отговаря на изискванията по чл. 74 ал. 1 т. 4 от КСО.
Предвид изложеното, обосновано и правилно административният орган е отказал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващия. Съдът приема оспорения административен акт за издаден при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и подадената срещу него жалба се явява неоснователна. Дължимо е решение за отхвърлянето и.
С оглед изхода на спора на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 172 ал. 2 АПК вр. с чл. 118 ал. 2 от КСО, Административен съд - Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Лиляна Славчова Сашева от гр. Кюстендил, [улица], против Решение № 2153-09-19/06.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № ********** от 06.08.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Кюстендил, с което на основание чл. 74 ал. 1 т. 4 от КСО на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
ОСЪЖДА Лиляна Славчова Сашева, с посочен по – горе адрес, да заплати на ТП на НОИ – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, бул. „България“ № 46, сумата от 100 /сто/ лева дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му
| Съдия: | |