№ 17250
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110146255 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от К. Б. Д. срещу „Соф Кънект“ АД
конститутивен иск с правна квалификация чл. 357 КТ, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2
КТ, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на Заповед ДП-7/05.06.2024 г., издадена от
А.Д. главен директор „Човешки ресурси“ в „Соф Кънект“ АД, ЕИК
*********, с която на К. Б. Д. е наложено наказание „предупреждение за
уволнение“.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен писмен Трудов
договор № 625/11.10.2013 г. с определена длъжност „Техник, промишлена
електроника” към Дирекция „Поддръжка и строително инвестиране“, отдел
„Инженерни мрежи“, сектор „сградна информатика“. Към момента на
нагалването на наказанието заемал длъжността „Организатор ремонт и
поддръжка Автоматизация“, в сектор „Сградна автоматика“, отдел
„Отопление, вентилация, климатизация и автоматизация“, Главна дирекция
„Техническа“ в „Соф Кънект“ АД, в качеството на работодател, предвид
изборът на „Соф Кънект“ АД за концесионер на летище София. Посочва, че на
05.06.2024 г. му била връчена Заповед № ДП-7 от 05.06.2024 г., с която на
основание чл. 187, ал. 1, т. 8 (злоупотреба с доверието на работодателя), във
1
връзка с чл. 186, чл. 189 и чл. 192 КТ наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“. Твърди, че наложеното наказание е
незаконосъобразно, а издадената заповед е незаконосъобразна поради
противоречие с императивни материалноправни норми. Твърди, че липсва
извършено нарушение, както и че е налице неяснота по отношение на
твърдяното извършено нарушение. Счита, че не е налице ясно мотивиране на
заповедта, доколкото липсвало описание на нарушение, както и дата на
извършването му. Твърди, че заповедта била издадена въз основа на
документи, които обосновават налагане на оспорваното наказание, но същите
не му били връчени и не бил запознат с тях. Посочва, че заповедта е издадена
в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, тъй като работодателят не е обосновал,
преценил и мотивирал тежестта на извършеното нарушение спрямо
наложеното наказание и наложеното наказание не отговаряло на тежестта на
извършеното нарушение. Счита, че заповедта е издадена в нарушение на
специалния закон по чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закон за защита на лицата, подаващи
сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Твърди, че не
е нарушавал заповед, с която е бил запознат. Твърди, че не е имал правомощия
да определя в кои дни се полага труд. Сочи, че не е разполагал с правомощия
да възлага извънреден труд, с оглед на което не са настъпили вредни
последици за работодателя. Твърди, че е налице противоречие в мотивите в
заповедта, доколкото от една страна се твърдяло, че не е представил отчетните
форми за месец януари 2024 г., а от друга е извършен извод, че „съгласно
представените данни в главна дирекция „Човешки ресурси“ относно
отчитането на работното време (месец януари 2024 г. - месец април 2024 г.)“ е
допуснато полагането на извънреден труд. Счита, че заповедта не отговаря на
чл. 195, ал. 1 КТ доколкото била неясна и неразбираема. Твърди, че съобразно
броя на служителите, които били под минимума било невъзможно изготвянето
на графици, в които да не са налице часове за извънреден труд. Посочва, че в
периода от 2021 г. до юли 2024 г. многократно уведомявал, че назначения
персонал не достига да покрива смените. Твърди, че на 17.01.2022 г. и
20.12.2022 г. е входирал доклади до работодателя, с които съответно е
уведомил, че в сектора се полага извънреден труд и се иска разрешение за
заплащането му. Освен това на 17.02.2022 г. изпратил имейл до Директора на
дирекция „Техническа“, с пълен анализ на персонала, в сектор
Автоматизация, отдел ОВКА, дирекция Техническа, с ясна обосновка за
2
необходимостта от назначаването на служители в сектора. На 28.03.2024 г.
изпратил имейл до Фасилити мениджъра на Главна Дирекция Техническа,
относно обективна невъзможност за изготвянето на предварителен график за
периода май-август 2024 година. Същият бил препратен от него (в същия ден)
до Ръководител отдел Заплати с молба за съдействие. Твърди, че с оглед
противоречивите твърдения в заповедта се достигнало до нарушение на чл.
193 КТ, тъй като е било невъзможно да се изискат и дадат адекватни
обяснения при наличието на противоречията в мотивите в заповедта. Посочва,
че не носи отговорност за разрешен платен годишен отпуск за на 24.04.2024 г.
и 25.04.2024 г. на Л.З., доколкото не разполагал с правомощия във връзка с
разрешаването на ползването на платен годишен отпуск. Посочва, че по
отношение на нарушенията, свързани с графиците за отчетния период
септември-декември 2023 г. и за януари 2024 г. е изтекъл давностния срок за
тяхното налагане. Оспорва да е налице злоупотреба с доверието на
работодателя. Твърди, че доколкото е информирал за несъответствие на броя
на служителите спрямо изискванията на закона, като работодателят вместо да
изпълни задълженията си е предприел действия спрямо него, с оглед на което
твърди, че бил нарушен специалния закон по чл. 33, ал. 1, т. 1 Закон за защита
на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за
нарушения. С оглед изложеното моли за уважаването на предявения иск и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че ищецът бил
служител въз основа на трудов договор № 625/11.10.2013 г. на длъжност
„Техник, промишлена електроника“. Въз основа на Концесионен договор за
възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за
обществено ползване София“ от 22.07.2020 г. между „Соф Кънект“ АД и
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
(МТИТС) и чл. 123а КТ трудовото правоотношение между К. Д. и „Летище
София“ ЕАД не е прекратено, а правата и задълженията по него са
прехвърлени към „Соф Кънект“ АД. Посочва, че ищецът бил запознат и
получил екземпляр срещу подпис от Длъжностна характеристика, утвърдена
на 26.09.2016 г. за длъжността „Организатор ремонт и поддръжка“,
„Автоматизация“ на 02.04.2020 г., а освен това бил запознат и със Заповед №
ЧР-133/05.06.2023 г., с която било въведено сумирано изчисляване на
3
работното време с четиримесечен период на отчитане за служителите,
заемащи длъжности в Сектор „Сградна автоматика“, Главна дирекция
„Техническа“. Не е спорно и обстоятелството, че със Заповед № ДП
7/05.06.2024 г. на К. Д. било наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“, която му била връчена срещу подпис на
05.06.2024 г. Оспорва останалите твърдения на ищеца за незаконосъобразност
на заповедта. Твърди, че ищецът е извършил нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187. ал. 1, т. 8, злоупотреба с доверието на
работодателя КТ. Сочи, че съгласно КТ и Правилник за вътрешния трудов ред
ищецът е имал задължения да бъде лоялен. Твърди, че по силата на Заповед №
ЧР-37/13.06.2022г. ищецът имал задължение да изготвя предварителните
графици за разпределение на сумирано изчисляване на работното време от
името и за сметка на работодателя, които графици били основание за
изчисляване и изплащане на основното и съответните допълнителни трудови
възнаграждения, в това число и допълнително възнаграждение за извънреден
труд. Посочва, че не било необходимо изготвените документи да бъдат
утвърждавани от друго лице. Твърди, че съгласно чл. 30 от вътрешни правила
за работната заплата (ВПРЗ), с които К. Д. бил запознат срещу подпис на
30.06.2023 г., нарушение на трудовата дисциплина представлявало подаването
на непълна, невярна или несвоевременна информация, свързана с изчисляване
и изплащане на трудовите възнаграждения, за което спрямо служителите се
реализира дисциплинарна отговорност, а при вреди за работодателя и
имуществена отговорност. Сочи, че съгласно длъжностната си характеристика
ищецът имал задължение планирането и отчитането на работното време по
начин, който да гарантира нормалното протичане на работния процес, като
Наредба за работното време, почивките и отпуските е уреждала начина, по
който ищецът е следвало да осъществява задълженията си. Твърди, че в
предварителните графици ищецът не е следвало да възлага извънреден труд. В
допълнение на това той разполагал с необходимите знания и умения, а освен
това забраната за възлагане на извънреден труд му била изрично пояснена.
Твърди, че ищецът извършил нарушение като не предоставил подписани на
хартиен носител предварителните работни графици за последното
четиримесечие на 2023 г. (месец септември-декември 2023 г.) и за първото
четиримесечие на 2024 г. (месец януари - април 2024 г.), а освен това
изготвените предварителни графици за първото четиримесечие на 2024 г.
4
работните смени са разпределени по начин, който не обезпечава броя
служители, който е необходим и достатъчен за ефективно изпълнение на
дейността, доколкото Л.З., П.Д. и С.Д. не изпълнявали индивидуалната си
норма и бездействали, а С.А. и Н. М трябва да полагат извънреден труд.
Посочва, че в резултат на лошо изготвените от ищеца графици работодателят е
претърпял вреди, изразяващи се в загуби, тъй като е задължен да им изплати
допълнително възнаграждение за извънреден труд, като резултат от
„изкуствено намалената“ норма и ползваният разрешен платен годишен
отпуск, като по този начин ищецът е злоупотребил с доверието му. Счита, че
Заповед № ДП-7/05.06.2024 г. съдържа необходими по смисъла на чл. 195 КТ
елементи, мотивирана е и е законосъобразна. Посочва, че са изискани писмено
обяснения от ищеца, като той депозирал такива в срок. Твърди, че заповедта
била връчена в законоустановените срокове. На следващо място счита, че
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ отговоря на
тежестта и обществена опасност на извършеното дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл. 189 КТ, доколкото ищецът злоупотребил с доверието на
ответника с цел облагодетелстване на някои от служителите. Твърди, че
Заповед № ДП 7/05.06.2024 г. не е издадена в нарушение на Закон за защита на
лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за
нарушения. Посочва, че действително ищецът е изготвил доклад с вх. № 100
9790/27.08.2021 г. и доклад с вх. № 100-529/17.01.2022 г. като същите
представлявали коректно и точно изпълнение на вменените му трудови
задължения и въз основа на тях работодателят го кредитирал с доверие
относно неговия професионализъм и компетентност да изготвял
предварителните и отчетни работни графици в съответствие с действащата
нормативна уредба. Сочи, наложеното дисциплинарно наказание на ищеца не
е във връзка с изготвените от него доклади и не представлява ответна мярка
по смисъла на ЗЗЛПСПОИН. В заключение, счита че наказанието е
законосъобразно, с оглед на което моли за отхвърлянето на предявения иск и
присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна следното:
В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от
5
представения трудов договор № 625/11.10.2013 г. се установява, че същият е
сключен между „Летище София“ АД като работодател и ищеца като
работник/служител на основание чл. 70, ал. 1 КТ, по силата на който ищецът
заемал при ответника длъжността „Техник, промишлена електроника“ с код
по НКПД: 3114-3003, към дирекция „Поддръжка и строително инвестиране“,
отдел „Инженерни мрежи“, сектор „сградна информатика“. По делото е
безспорно, а и от представеното допълнително споразумение №
158/31.03.2020 г. се установява, че по силата на същото ищецът е заемал
длъжността „Организатор, ремонтни дейности и поддръжка“, първоначално в
Дирекция „Поддръжка, строителство и ремонт“, а впоследствие в Дирекция
„Техническа“.
Съгласно т. 6 от представената № ЧР-36/13.06.2022 г., издадена от
ответника, е наредено на служителите, отговарящи за изготвянето на
отчетните форми и техните заместници са длъжни точно да отразяват
отработените работни дни и смени и отсъствията на служителите в месечните
отчетни графици за календарния месец и да ги предадат в Главна дирекция
„Човешки ресурси“ не по-късно от 27-мо число на съответния месец.
Представен е списък на служители със заглавна част „запознах се с
настоящата заповед на 14.06.2022/16.06.2022“, който съдържа подпис за ищеца
под № 99.
Представена е заповед № ЧР-37/13.06.2022 г., издадена от ответника, с
която е наредено кои служители да отговарят за изготвянето на
предварителните графици и на месечните отчетни форми, вкл. Ищеца
съгласно позиция № 142 от заповедта, като за ищеца е положен подпис.
От представената заповед № ЧР-132/05.06.2023 г. и заповед № ЧР-
133/05.06.2023 г. на работодателя Летище София на основание чл. 142, ал. 2
КТ и чл. 4а, ал. 1 НРВПО е въведено сумирано изчисляване на работното
време за структурни звена и длъжности, включително в Дирекция
„Техническа“ в сила от 01.07.2023 г.
Представена е Заповед № ДП-7/05.06.2024 г., издадена А.Д. – главен
директор „Човешки ресурси“ при ответника, с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на основание чл.
187, ал. 1, т. 8 КТ поради злоупотреба с доверието на работодателя.
В заповедта е посочено, че дисциплинарното нарушение, което ищецът е
6
извършил, се изразява в следното: Със заповед № ЧР-37/13.06.2022 г. на
ищеца било възложено да отговаря за изготвянето на предварителните и
месечните отчетни форми, а съгласно заповед № ЧР-36/13.06.2022 г.
служителите, които отговарят за изготвянето на отчетните форми трябвало да
ги предадат в Главна дирекция „Човешки ресурси“ не по-късно от 27-мо число
на съответния месец. Ищецът не бил представил подписани на хартиен
носител предварителни графици за последното четиримесечие на 2023 г.
(месец септември-декември на 2023 г.) за първото четиримесечие на 2024 г.
(месец януари-април на 2024 г.). Ищецът не бил представил на хартиен
носител и подписан отчетен график за месец септември на 2023 г. и месец
януари на 2024 г. в Отдел „Трудови възнаграждения и придобивки“ към
Главна дирекция „Човешки ресурси“. В изготвените от ищеца предварителни
графици за първото четиримесечие на 2024 г. работните смени били
разпределени по начин, по който служителите Л.З., П.Д. и С.Д. не могат да
изпълнят индивидуалната си норма и бездействат, а С.А. и Н. М трябва да
полагат извънреден труд. Съгласно представените данни в Главна дирекция
„Човешки ресурси“ относно отчитането на работното време за периода на
сумарно изчисляване на работното време (месец януари-април на 2024 г.) Л.З.,
П.Д. и С.Д. са полагали извънреден труд, въпреки заложената в
предварителните графици невъзможност за изпълнение на индивидуалната им
норма. Също така ищецът бил изготвил предварителния работен график за
месец април 2024 г. така, че: 1. на 24.04.-25.04.2024 г. Л.З. бил в планирана
почивка, а след това за същите дни ползвал разрешен платен годишен отпуск;
2. в периодите от 01.04.2024 г. до 05.04.2024 г., от 08.04.2024 г. до 12.04.2024 г.
и на 30.04.2024 г. П.Д. бил в планирана почивка, а след това за същите дни
ползва платен годишен отпуск; 3. В периодите от 08.04.2024 г. до 12.04.2024 г.
и от 15.04.2024 г. до 19.04.2024 г. С.Д. бил в планирана почивка, а след това за
същите дни ползвал платен годишен отпуск. В резултат дължимата от Л.З.,
П.Д. и С.Д. норма за съответния период била изкуствено намалена. По този
начин ищецът бил нарушил задължението си по чл. 126, ал. 1, т. 9 КТ и чл. 38,
ал. 1, т. 5 ПВТР да не злоупотребява с доверието на работодателя. С тези свои
действия ищецът причинил вреди на работодателя, изразяващи се в загуби –
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд на
служителите Л.З., П.Д. и С.Д.а, а с нарушаването на трудовото
законодателство ищецът създал предпоставки за реализиране на
7
административно-наказателната отговорност на работодателя.
От молба от 05.06.2024 г. от ищеца до ответника се установява, че
ищецът е заявил, че процесната Заповед № ДП-7/05.06.2024 г. му е връчена на
05.06.2024 г. и в тази връзка същият е поискал да му бъдат връчени за
запознаване заповед № ЧР-36/13.06.2022 г. и заповед № ЧР-37/13.06.2022 г.
Представени са предварителен график за м. 09-12.2023 г., отчетни
графици за м. 10-12.2023 г., предварителни графици за м.01-04.2024 г.,
графици за отчитането явяването/неявяването за м.01-04.2024 г. за Главна
дирекция „Техническа“.
Представени са два броя болнични листове, съгласно които ищецът е
бил в отпуск по болест от 09.04.2024 г. до 22.04.2024 г. и от 22.05.2024 г. до
31.05.2024 г.
Представени са още: доклад от 27.08.2021 г.; доклад от 17.01.2022 г.;
доклад от 20.12.2022 г.; длъжностна характеристика за длъжността „Инженер
автоматизация – старши“; длъжностна характеристика за длъжността
„Организатор, ремонтни дейности и поддръжка“; доклад от 27.08.2021 г. от
М.С.; доклад от 17.01.2022 г. от М.С.; доклад от 20.12.2022 г. от М.С.; доклад
от 20.06.2024 г. от К. Д.; допълнително споразумение № 432/21.06.2018 г.;
допълнително споразумение № 3116/24.09.2019 г.; допълнително
споразумение № 1236/26.04.2022 г.; допълнително споразумение №
976/01.04.2023 г.; допълнително споразумение № 1523/20.07.2023 г.;
електронна кореспонденция; молба от 10.06.2024 г. от ищеца; доклад от
26.03.2024 г. от М И.; покана за предоставяне на писмени обяснения от
01.04.2024 г. и от 16.05.2024 г.; писмени обяснения на ищеца от 08.04.2024 г. и
20.05.2024 г.; писмо от ответника от 11.06.2024 г.; уведомление за полагаем
платен годишен отпуск; декларация от 30.06.2023 г. от ищеца; присъствен
списък на курсистите за обучение за работа със „Селф-сървис Графици“;
заповеди за отпуск в периода 01.03.2024 г.-30.04.2024 г.
От показанията на свидетеля М.О.С., преценени на основание чл. 172
ГПК, доколкото свидетелят е предявил иск срещу ответника, се установява, че
до февруари 2024 г. бил директор Дирекция „Поддръжка, строителско и
ремонти“, в който е имало няколко отдела, единият от които на свидетеля –
„Пожароизвестяване, пожарогасене и автоматизация“. Имало е недостиг на
служители в дирекцията, като този проблем бил разискван всеки месец, когато
8
се правили графиците за явяване на работа. Съгласно вътрешните правила и
съгласно КТ в Соф кънект и преди това Летище София се правили 4-месечни
предварителни графици за явяване на работа, в последствие след тези 4-
месечни се правели ежемесечни, като до 25 число служителите предоставяли
молби за отпуска за следващия месец, а неговото задължение било до 29-30
число, да е изготвен графикът с нанесени отпуски, подписан от свидетеля в
качеството му на директор на дирекция и предаден на служителите и закачен
на видно място в помещението, където се явяват на работа, всеки да е запознат
с графика, който му предстои за месеца. Проблемът бил обсъждан с ищеца и
той звънял по телефона на хора, които не били на работа, тъй като летището
работело 24/7, 365 дни в годината и съгласно вътрешните правила и наредбите
в Република България за пожароизвестяване, пожарогасене и автоматизация
не може да остане без персонал, който да наблюдава системите. В момента, в
който имало график за явяване на работа, в края на месеца се правела форма
19 за явяване на работа, където се получавали часове, които били в плюс за
месеца или съответно за четиримесечието. Имало официални доклади с
резолюция на изпълнителния директор и на директор и мениджърски състав –
2 или 3, за назначаване на персонал. Имало множество други доклади, в това
число и подготовка на доклад от името на технически директор и главен
технически директор. Казвали им, че проблемът бил в Човешки ресурси, които
не назначавали хора независимо от резолюцията на изпълнителния директор.
Не били предприети никакви действия от страна на Човешки ресурси, въпреки
резолюцията, имало 3 или 4 работни групи заедно с Човешки ресурси, отдел
ТРЗ, на които се обсъждали графиците и защо не могат да се направят
графици, които да съответстват на КТ без надработки и извънреден труд, като
на тези работни срещи било разпоредено на М И. на 26-то число, когато бъдат
изпратени графиците тя да ги прегледа и да ги върне със съответните
корекции, такива графици били изпращани над 6 или 7 месеца и отговор не
бил получен. Докато свидетелят бил на работа графиците на сектора ги
съставял ръководител отдел „Сградна автоматизация“ – К. Д., при негово
отсъствие ги съставял служител от сектор автоматизация.
От показанията на свидетеля М М И., преценени съгласно разпоредбата
на чл. 172 ГПК, доколкото същата е служител на ответника, се установява
следното. При ответника същата заема длъжност ръководител отдел трудови
възнаграждения и придобивки, отговаря за организиране и контролирането на
9
коректното и в срок изплащане на трудовите възнаграждения на служителите
в „Соф кънект“. Поради спецификата на работа в летище доста от
служителите работели на смени, тоест на график. Отговорност на
свидетелката и на нейния отдел било да контролират изготвените
предварителни и отчетни форми дали са изготвени съгласно нормативните
изисквания. Графиците се съставяли от служители – отчетници, избрани от
всеки отдел от преките ръководители, като това задължение било вменено със
заповед на работодателя. В този период 2023-2024 г. К. Д. изготвял графиците
на сектор „сградна автоматика“, като това задължение му били възложено със
заповед, с която той бил запознат срещу подпис. Д. създавал графиците от
доста дълго време, още от времето на летище София, тъй като „Соф Кънект“ е
концесионер на Летище София от 2021 г., но той се занимавал с тази дейност
още от времето на Летище София. За изпълнението на това задължение Д. бил
преминал обучение още по времето на Летище София, което било
организирано във връзка с организация на работното време и разпределение
на работното време, за необходими знания, които са свързани със
законодателството за изготвяне на графиците. Когато „Соф кънект“ станало
концесионер на Летище София настъпили промени в организацията в
сроковете за изплащане на възнагражденията, за което отново била направена
среща. Януари месец 2024 г. бил въведен нов софтуер за възнаграждения и
графици и в тази връзка всички служители отчетници преминали обучение.
На това обучение Д. поставил въпрос дали може в предварителните графици
да планира извънреден труд, на който му било отговорено, че това е
недопустимо по закон и няма как, също така било обяснено как да планират
отпуските на служителите в предварителните графици, тъй като служителите
вече заявявали своите отпуски електронно и няма как да нанесе отпуска и
отсъствия сам. Д. изготвил предварителните графици за последното 4-месечие
на 2023 г. и първото 4-месечие на 2024 г. с планиран извънреден труд на някой
от служителите и съответно не пожелал да предостави и разпише така
изготвените графици. На въпроса защо планирал служителите с извънреден
труд споделял, че не му достигал персоналът и нямало как да изготви
предварителни графици без извънреден труд. Във въпросните периоди той
планирал част от служителите да работят по-малко смени и повече почивка, те
не можели да изпълнят индивидуалната си месечна норма, съответно и 4-
месечна, за сметка на това, в предварителния график на други служители
10
ищецът увеличавал работните смени и тяхната норма още в предварителните
графици била над месечната норма, след което в отчетните графици той
пускал отпуск на служителите в почивка и в недоработка, което автоматично
генерирало изкуствено извънреден труд и пренебрегвал нейния контрол
относно размера на извънредния труд. По закон месечната норма следвало да
бъде по два дена всички отсъствия, в случая, платен годишен отпуск, ако на
служителите месечната норма била 160 часа, ищецът в предварителния
график залагал по-ниска норма, съответно в отчетната норма, като в дните
почивка пускал служители в отпуска и тази норма ставала още по-ниска и
това водело до генериране на извънреден труд. Определени служители
работели по-малко смени, планирани са да почиват повече, в почивката
ищецът им пускал отпуска, без да е необходимо, защото служителите по
график били в почивка. Няколко пъти казвала на ищеца, че в предварителните
графици следва служителите, които ги планира в недоработка да им зададе
повече работни смени за сметка на другите, които са в часове повече и също
така в отчетните форми да не пуска отпуска в почивни дни на служителите, за
да не се генерира извънреден труд, ако желае да пуска отпуска следва да е в
работни дни. От ищеца знаела, че служителите в сектора били заменяеми, но
между двата терминала, служителите от Терминал 1 нямали нужните
квалификации, за да работят на Терминал 2 и обратно.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът намира за обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. В период септември-
декември 2023 г. необходимите човеко часове, които следвало да бъдат
положени през работните смени били общо 3067 човеко часове, 560 часа на
служител, разпределени на 5,48 служители, а за периода януари-април 2024 г.
– 3042 човеко часове, 592 часа на служител, разпределени на 5,14 служители.
Съгласно предварителните графици за периодите м.09-м.12.2023 г. и м.01.-
04.2024 г. на ответника човеко часовете, които генерирали служителите на
Терминал 1 били, както следва: за периода м.09-12.2023 г. общо 3067,54
човеко часове, а за периода м.01-04.2024 г. – 3042,41 човеко часове. При
изчисления платен годишен отпуск от 11 дни за периодите м.09-12.2023 г. и
м.01-04.2024 г. за всеки служител, платеният и неизползван годишен отпуск е
както следва: за първия период – 34 дни, а за втория – 13 дни. В посочените
периоди служителите на Терминал 1 – Л.З., Н. М, П.Д., С.Д. и С.А., са както
11
следва: -4,46 за първия период и -21,59 за втория. Посочено е още, че ако се
приеме, че изчисления платен годишен отпуск от 11 дни за всеки служител за
посочените периоди бъде използван, то нямало да достигнат служители за
покриване на човеко часовете на регламентираните работни смени, като за
първия от въведените периоди има недостиг от 0,48 служители, а за втория от
0,18 служители, респ. броят часове, които не достигат за покриване на
работните места, е както следва: за първия период – 272 часа, а за втория – 104
часа.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен e конститутивен иск с правна квалификация чл. 357 КТ, вр. чл.
358, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 188, т. 2 КТ.
Законността на наложеното дисциплинарно наказание се определя от
спазването на формалните изисквания за налагането му и установяваното на
вменените със Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” дисциплинарни нарушения.
Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от
разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на
трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на
дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид
правонарушение са: деяние (действие или бездействие), противоправност и
вина, поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за всяко
едно от вменените дисциплинарни нарушения с процесната заповед.
По отношение на формалните пороци на заповедта за изпълнение:
Дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“ е
наложено за нарушение, предвидено в чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ – злоупотреба с
доверието на работодателя.
В отношенията между страните е безспорно, че лицето, издало
процесната заповед, разполага с работодателска власт, респ. че са спазени
изискванията на чл. 192 КТ.
От представените по делото доказателства се установи и че
12
работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, а именно
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства, респ. да осигури възможност на ищеца като
работник/служител да даде обяснения относно вменените му дисциплинарни
нарушения.
На следващо място, заповедта отговаря и на изискването на чл. 195, ал. 1
КТ, доколкото в същата е посочен нарушителят и нарушението, в нея
подробно са изложени съображенията на работодателя относно допуснатите от
служителя нарушения и последиците от тях, какво наказание се налага, както
и законният текст законният текст, въз основа на който е наложено. В
заповедта обаче не е посочено кога е извършено нарушението, което формално
нарушение има за последица невъзможност да се определи дали
дисциплинарното наказание е наложено в преклузивните срокове по чл. 194,
ал. 1 КТ.
Посочените формални пороци на процесната уволнителна заповед
представляват достатъчно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно
наказания „уволнение“.
По отношение на вменените с процесната заповед за уволнение
дисциплинарни нарушения:
Независимо от констатираните формални пороци, представляващи
самостоятелно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание,
съдът намира за необходимо да добави и че от страна на ответника не бяха
представени доказателства, от които може да се установи при условията на
пълно и главно доказване, че ищецът действително е извършил вменените му
с уволнителната заповед дисциплинарни нарушения.
Настоящият съдебен състав намира, че действително на ищеца му е било
възложено да отговаря за изготвянето на предварителните графици и на
месечните отчетни форми за съответното звено със заповед № ЧР-
36/13.06.2022 г. и заповед № ЧР-37/13.06.2022 г., както и че ищецът е бил
запознат с тези заповеди, доколкото за същия е положил подпис затова, който
ищецът не е оспорил.
Относно водещото съображение на работодателя за налагането на
процесното дисциплинарно наказание на ищеца – полагането на извънреден
13
труд от определени служители, респ. че в тази връзка на последните е
следвало да се заплати допълнително възнаграждение от работодателя и по
този начин същият е претърпял загуба, следва да се има предвид
заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните, от което
категорично се установи, че за посочените в дисциплинарната заповед
периоди служителите Л.З., Н. М, П.Д., С.Д. и С.А. не са полагали извънреден
труд. При това положение следва и че за работодателя не е възникнало
твърдяното от него задължение да заплаща допълнително трудово
възнаграждение, респ. не е претърпял сочената загуба, съответно следва и че
не е налице нарушаване на трудовото законодателство в посочения смисъл,
както и следващата от това опасност от реализиране на административно-
наказателната отговорност на ответника работодател. Същевременно се
установи и недостиг на служители в съответния сектор – „Сградна
автоматика“, респ. че в хипотеза, при която всеки от служителите в този
сектор ползва полагащия му се платен годишен отпуск за исковия период, то
няма да има достатъчно служители, които да покрият необходимия брой
смени, което логично би довело до полагането на извънреден труд от някои от
тях. Работодателят е спестил ресурс (налице е дефицит на човешки ресурс),
като не е назначил необходимия брой служители, които да покрият всички
необходими смени в сектор „Сградна автоматика“, а това от своя страна
логично и обективно може да доведе и до полагането на извънреден труд от
наличните служители. Т. е. дори и да беше установено, че посочените
служители са полагали извънреден труд, то причината в разглеждания случай
щеше да бъде в бездействието на ответника да осигури достатъчно човешки
ресурс за изпълнение на възложената в съответни сектор работа, а нямаше да
се дължи на виновното поведение на ищеца. Ето защо съдът намира това
нарушение за недоказано.
Действително съгласно т. 6 на заповед № ЧР-36/13.06.2022 г. ищецът се
явява задължен да предаде предварителните графици и месечните отчетни
графици в Главна дирекция „Човешки ресурси“ не по-късно от 27-мо число на
съответния месец. В посочената заповед обаче не е уреден начинът, по който
следва да бъде представен графикът – по електронен път, на хартиен носител,
респ. не е регламентирано изрично, че графикът е следвало да се представи
подписан на хартиен носител. Същевременно по делото не спорно, че ищецът
е изготвил тези графици, респ. че същите са били достъпни във въведената от
14
ответника електронна система и в крайна сметка в посочения период
полагането на труд от работниците/ служителите в съответния сектор е
извършено въз основа на тези графици.
От представените от ответника доказателства не се установиха по
безспорен начин и останалите вменени на ищеца с процесната дисциплинарна
заповед нарушения, а именно не се установи, че посочените служители са
ползвали платен годишен отпуск във времето, когато по график са били в
планирана почивка.
В случая следва да се има предвид и уредената с чл. 8, ал. 2 КТ
презумпция, че добросъвестността при осъществяване на трудовите права и
задължения се предполага до установяване на противното. Тази оборима
презумпция предполага, че тежестта от доказването на злоупотребата с права,
в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, се носи от страната, която се позовава на нея, в
случая от ответника.
Налага се краен извод, че не е налице твърдяното дисциплинарно
нарушение – злоупотреба с доверието на работодателя.
По изложените съображения съдът намира за незаконна заповедта, с
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, поради което същата следва да се отмени.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищецът. Ищецът претендира и доказва разноски в размер
на 2000,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото от доверителя на насрещната страна правна помощ, като се вземат
предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото. В разглеждания
случай съдът съобрази, че делото е с предмет иск с правно основание чл. 357
КТ, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинаро
наказание „предупреждение за уволнение“, броя на страните, значителния
обем на приобщената по делото доказателствена съвкупност – по делото са
приети множество писмени доказателства, разпитани са двама свидетели,
15
изслушано е заключение на назначената по делото ССЕ, проведени са общо
две открити съдебни заседания, обемът на предоставената от процесуалния
представител на ответника защита се заключава в подаване на исковата молба,
активно участие във всяко едно от проведените две о. с. з., депозиране на
писмена защита. Предвид изложеното съдът намира, че платеното адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 1500,00 лв., респ. че
тази стойност съответства на оказаната от процесуалния представител на
ищеца адвокатска помощ и съдействие.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 50,00 лв. – държавна такса за предявените неоценяеми
искове, както и 830,00 лв. за възнаграждение на вещото лице, в полза на
държавата по сметка на Районен съд София.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, наложено на К. Б. Д., ЕГН ********** със
Заповед ДП-7/05.06.2024 г., издадена от А.Д. главен директор „Човешки
ресурси“ в „Соф Кънект“ АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Соф Кънект“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на К. Б. Д., ЕГН ********** сумата от 1500,00 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Соф Кънект“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 6
ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд сумата от 50,00 лв. – държавна такса за предявените неоценяеми
искове, както и 830,00 лв. за възнаграждение на вещото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16
17