Определение по дело №156/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с В. №26/04.01.2010г. от М." Д.Б. Шукеров " С.представлявано от изп. директор В.И. чрез А.Р. против решение №373/10.12.2009г. по Г.д. №604/2009г. по описа на районен С. Г. В ЧАСТТА , с която е осъден да заплати на Д.Г. К. С. на основание чл.224,ал.1 КТ сумата 5 575,75 лева,представляваща разлика от дължимото обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за периода 2006г-2008г. за общо 93 дни в размер на 7 414,89 лева и платеното такова в размер на 1 839,14 лева,В ЧАСТТА ,с която е осъден да заплати на основание чл.86 ЗЗД лихва за забава в размер на 711,17 лева върху главницата от 5 575,75 лева за периода от 01.09.2008г. -до 10.07.2009г. ,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от 10.07.2009г. до окончателно изплащане на задължението и разноски 587,40 лева.

Счита ,че в тези части обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано ,като излага за това съображения.Намира,че районният С. е имал предвид единствено писмо №94ИИ-52 /13.03.2008г. на Министерство на труда и социалната политика,но това писмо не е нормативен акт.Счита ,че не е спорно ,че на ищеца ,ответника дължи обезщетение по реда на чл.224 ,ал.1 КТ за неизползуван платен годишен отпуск ,каквото обезщетение е изплатено на Г. С. за периода от 2006-2008г. или общо 93 работни дни като спорът се свежда до това какъв е размера на дължимото обезщетение и следва ли да се включат допълнителните средства от клинични пътеки.Намира ,че те не са част от брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл.177 КТ и чл.17,ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Твърди ,че тези средства по клинични пътеки по договор с РЗОК се разпределят между работещите в лечебното заведение по силата на специално утвърдена за целта Методика за разпределяне на допълнителни средства с непостоянен характер като същите не са договорени да бъдат част от трудовото възнаграждение на лицето.Твърди ,че в договорената заплата ,а и в колетивният трудов договор не се договорени допълнителни средства по клинични пътеки.Условие за изплащане на тези допълнителни средства не е единствено полагането на труд и наличието на отработено време от работника , следва да има договор с РЗОК по съответна клинична пътека,отчитане на качествено изпълнена клинична пътека и заплащане на същата от РЗОК.Началникът на отделението по своя преценка разпределя сумите.Поради това ищецът е получил през м.август 2008г. възнаграждение по клинични пътеки от м.юни 2008г.Счита ,че тези средства по клинични пътеки са с непостоянен характер и те не са елемент от трудовото възнаграждение.Твърди ,че районният С. не е отговорил на въпроса, защо е приел ,че в размера на обезщетението по чл.177 КТ, следва да се вкючват и плащанията за работа в почивни дни,на разположение,за оперативна интензивна дейност и нощни дежурства,като в тази част няма предявен иск и се е произнесъл свръх петитум,като решението в тази част е недопустимо..Поради това ,че липсват мотиви за тези обстоятелства ,решението за разликата над 4 738.75 лева до присъдената сума от 5 575.75 лева счита ,че се явява нищожно.Намира че решението е и неоснователно ,тъй като съгласно Наредбата за организация и структурата на работната заплата е посочено ,че само възнагражденията изброени в чл.11 и чл.12 са с постоянен характер.Счита ,че разликата за получаване при евентуално уважаване на исковата претенция за клиничните пътеки би следвало да бъде 6 577,89 лева-1 839,14 лева изплатено обезщетение или сумата е 4 738,75 лева за доплащане на обезщетението с включени клинични пътеки Поради това претенцията от 4 738.74 до 5 693.86 лева се явява недоказана и неоснователна.Моли съда да постанови решение ,с което да отмени обжалваното и да отхвърли изцяло исковата претенция в обжалваните части като неоснователна и недоказана ,ведно с всички законни последици.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г. С. чрез А.М. против депозираната въззивна жалба като моли съда да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено.

В съдебно заседание пред О. С. Г. за жалбоподателятМБАЛ " Д. Б. Шукеров " С. се явява процесуалният представител А.Р. ,която поддържа жалбата, по изложените съображения в нея и в подробна писмена защита .Претендира за разноски.

Въззиваемият Д.Г. С. редовно и своевременно призован ,не се явява Вместо него процесуалният представител А.М. поддържа становище ,че жалбата изцяло е неоснователна и следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано първоинстанционното решение.Представя подробна писмена защита и претендира за разноски.

Смолянският О. С. след като се запозна с въззивната жалба , писменият отговор на въззиваемия ,исканията и доводите на страните и след като обсъди поотделно и съвкупно всички доказателства по делото ,намира че жалбата е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок с междувременно внесена държавна такса ,срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Няма спор по делото ,че ищеца Д. Г. С. е бил в трудовото правоотношение с М."Д.Б. Шукеров Г. като лекар-ординатор към ОАИЛ за период от 01.02.2005г. до 01.09.2008г.Със заповед №39/01.09.2008г. му е прекратено трудовото правотоношение и съгласно тази заповед е следвало да му се изплати обезщетение за 93 дни неизползуван платен годишен отпуск за период 2006,2007 и 2008г.Няма спор ,че му е изплатена сума в размер на 1839,14 лева ,представляваща обезщетение за неизплатен годишен отпуск.

Законосъобразно и обосновано районният С. както в доклада си така и в съдебният акт е приел ,че правното основание на исковете е по чл.224,ал.1 КТ с цена -6000 лева ,представляващи обезщетение за неизплатен годишен отпуск за 2006,2007 и 2008г. в размер на 93 отработени дни,плащания за дължими допълнителни възнаграждения за оперативна, анестезиологична и интензивна дейност,нощни дежурства и нощен труд и допълнителни средства по клинични пътеки.Предявен е и акцесорен иск за законна лихва върху главницата и иск за разноски.

Неоснователно е възражението в жалбата ,че първоинстанционното решение в частта за разликата над 4 738,75 лева до 5 575,75 лева е недопустимо тъй като нямало такъв иск, предявен с исковата молба, който да включва плащания за работа в почивни дни,на разположение ,за оперативна и интензивна дейност и за нощни дежурства.В исковата молба изрично е посочено, че ищецът иска да му се изплати действителното обезщетение, което като размер вече по пера се посочва в заключението на вещото лице и по същество макар и с непрецизни мотиви в съобразителната част на доклада районният С. е приел за разглеждане всички тези искания ,за обезщетения ,дължими при прекратяване на трудовото правоотношение

Съгласно чл.224,ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизполувания платен годишен отпуск пропорционално на времето ,което се признава за трудов стаж и това обезщетение се изчислява по реда на чл.177,ал.1

КТ Съгласно чл.177,ал.1 КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение,което се изчислява от начисленото от работодателя средно дневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,предхождащ ползуването на отпуск,през който работникът или служителят е отработил най малко 10 работни дни.

По делото е приложена Наредба за структурата и организацията на работната заплата с последно изменение в Дв.бр.9/06.02.2009г./Съгласно чл.8 от Наредбата за всеки отработен нощен час на работниците или служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малко от 0,25 лева..Съгласно чл.12 от Наредбата за придобит трудов стаж и професионален опит се заплаща допълнително трудово месечно възнаграждение В ПРОЦЕНТ върху основната работна заплата,определена с индивидуалният трудов договор.Съгласно чл.15 от тази Наредба допълнителните трудови възнаграждения по чл.11 и чл.12 от същата са с постоянен характер Съгласно чл.15,ал.2 от Наредбата за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения,които се изплащат постоянно,заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време

Съгласно чл.17,ал.1 от Наредбата е посочено изрично от какви елементи се състои брутното трудово възнаграждение,в което влизат и допълнителни трудови възнаграждения ,определени с тази Наредба,с друг нормативен акт,с колективен или индивидуален трудов договор. или с вътрешен акт на работодателя,които имат постоянен характер.

Съгласно чл.17,ал.2 от Наредбата към брутното трудово възнаграждение се включва и съответна пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения,изплатени след ползване на платения отпуск,като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платения отпуск.

Прави се основно възражение в писменият отговор пред първата инстанция и в жалбата от А.Р. , че средствата за клинични пътеки не са постоянен елемент от трудовото възнаграждение, тъй като нито в индивидуалният трудов договор , нито в колективният трудов договор ,нито във вътрешните правила са договаряни.Процесуалният представител заявява ,че при получаване на тези приходи от клинични пътеки съответният началник на отделение по своя субективна преценка разпределя сумите на част от работещите в отделението и затова са допълнителни средства с непостоянен характер,които не зависят само от отработеното време.

Въззивният С. намира ,че приходите на лечебното заведение от заработени кинични пътеки,реализирани по договори с НЗОК имат ежемесечен /постоянен /характер и в този смисъл те са елемент от брутното трудово възнаграждение и се дължат от работодателя.

Видно от назначената ,изслушана ССЕ пред О. С. Г. вещото лице С. Т. установява,че няма нормална система ,няма писано правило ,няма измерители,установено е че за м.август, когато на С. му е било начислено допълнителното трудово възнаграждение от 1070 лева,но то се е отнасяло за м.юни, а в м.юни Д. С. е бил в отпуск за 2/3 от времето.За м.юли и за м.август 2008г. ищецът не е получавал средства по клинични пътеки понеже има решение на управата да се изплащат на тримесечие./В този смисъл е чл.4 от приложените по делото Вътрешни правила за организация на работната заплата на работещите в М."Д..Б. Ш.-С./Вещото лице установява ,че не е било възможно Д. С. да получи в м.юни 2008г. изработеното за м юни 2008г. по клинични пътеки ,тъй като изплащането е ставало с два месеца закъснение.За м.юли и м.август 2008г. същият не е получавал средства по клинични пътеки тъй като има решение на управата на болницата лице то след като напусне работа,че не му се полагат тези средства,въпреки че е работил тези месеци.Тези средства по клинични пътеки се разпределят от ръководителите на отделения и този акт не се мотивира по никакъв начин.Вещото лице се е запознало само с една заповед на изпълнителният директор,придружена със списък и суми за начисляване и изплащане.Съдът напълно възприема заключението на вещото лице Т. ,който установява ,че за общо претендираните 93 отработени дни неизползуван платен годишен отпуск следващото се обезщетение по реда на чл.224,ал.1 КТ в брутен размер възлиза на 7 414,89 лева.Следва да се приспадне начисленото и изплатено през м.септември 2008г. обезщетение по чл.224,ал.1 КТ в размер на 1 839,14 лева като разликата за доплащане е 5 575,75 лева.

Вещото лице е категорично, че допълнително възнаграждение за оперативна дейност се изчислява на база договореното възнаграждение за ОРЗ,съответствуващо на действително отработените дни през месеца,корегирано с установения коефициент за постигнати условни единици и в тази връзка представлява допълнително материално възнаграждение с постоянен характер.Видно от експертизата и действуващите вътрешни правила за организация на работната заплата, конкретни норми на труд или някакъв друг механизъм за количествено и качествено измерване на труда и остойностяването му ,не са разработени.

Съгласно чл.17,ал.1т2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата към дължимото на ищеца брутно трудово възнаграждение се включват и възнагражденията над основната заплата,определени според прилаганите системи за заплащане на труда.След като плащането на изработеното по клинични пътеки става периодично ,ежемесечно,то следва да бъде включено,преизчислено и преразпределено за съответния период на работника или служителя.И не може да се приеме за основателно възражението на процесуалният представител на жалбоподателя ,че след като тези средства не са уговорени в индивидуален трудов договор ,КТД или Вътрешните правила те не са постоянен елемент от брутното трудово възнаграждение.Обстоятелството че е създадена неправилна система на заплащане като началникът на отделение по свое усмотрение изготвя заповед и списък с лицата ,на които следва да се заплащат тези средства,не прави тези средства с непостоянен характер .Не може жалбоподателят от собственосото си неправомерно поведение да черпи права.След като за предходният месец има начислено към фонд работна заплата плащане по клинични пътеки,то ищецът следва да го получи като елемент от брутното трудово възнаграждение Технически е невъзможно начисляване и изплащане на средствата по клинични пътеки да се получават от лекарите в същият месец ,когято е извършвана дейността.Това е така ,тъй като се представя отчет пред РЗОК след което последната изплаща сумите на Многопрофилната болница,след което става разпределянето на сумите от началниците на отделения .

Поради горните съображения съдът намира ,че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва изцяло да бъде потвърдено .

С оглед разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК ще следва да бъде осъден жалбоподателят М."Д.Б. Шукеров " Г. да заплати на Д..Г. С. разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лева представляващо А. възнаграждение за А.М..

Водим от гореизложеното Смолянският О. С.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №373/10.12.2009г. по Г.д. №604/2009г. по описа на районен С. Г. в частта , с която е осъденМБАЛ "Д. Б. Шукеров " Г. ,представлявана от В.Б.И. да заплати на Д. Г. К. С. на основание чл.224,ал.1 КТ сумата 5575,75 лева,представляваща разлика от дължимото обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за периода 2006г-2008г. за общо 93 дни в размер на 7414,89 лева и платеното такова в размер на 1 839,14 лева,в частта , с която е осъден да заплати на основание чл.86 ЗЗД лихва 711,17 лева върху главницата от 5 575,75 лева за периода от 01.09.2008г. -до 10.07.2009г. ведно със законна лихва върху главницата ,считано от 10.07.2009г. до окончателно изплащане на задължението и разноски 587,40 лева,като законосъобразно и обосновано постановено.

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА М."Д.Б. Шукеров " Г. да заплати на Д..Г. К. С. разноски за въззивната инстанция в размер на 600 /шестотин /лева .

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок ,считано от 26.05.2010г

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :.